Решение по дело №834/2024 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 5323
Дата: 16 юли 2024 г. (в сила от 16 юли 2024 г.)
Съдия: Марина Николова
Дело: 20247040700834
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 5323

Бургас, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
НАСЯ ЯПАДЖИЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА канд № 20247040600834 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „А1 България” Е., ЕИК: *********, чрез юрисконсулт З. против Решение № 226/26.03.2024 год. по АНД №402/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № РД-05-25/15.12.2023г. на Директора на РЗИ - Бургас, с което за нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ и на осн.чл.211, ал.1, вр. ал.3 и чл.231 ал.1 от ЗЗ на касатора е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

В касационната жалба съдебното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, на първо място, че в АУАН и НП не е посочена дата на откриването на обекта, като посочването на тази дата е от съществено значение за съставомерността на нарушението, като не става ясно и до кой момент е следвало да се подаде процесното уведомление. Н. второ място се сочи, че датата на нарушението е свързана и с преценка на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, като вероятните две дати са 2019 год. и 08.11.2021 год., като и двете дати са повече от една година назад от датата на издаване на АУАН, който е съставен на 30.08.2023 год. Заявява се също така, че РС – Бургас не е разгледал възражението по отношение на факта открит ли е обекта и започнал ли е дейност, както и РС е игнорирал възражението за авторството на твърдяното нарушение, тъй като към момента на проверката съоръженията са прехвърлени в собственост на новоучреденото дружество „А1 Тауърс България“ ЕООД. Моли се за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на издаденото наказателно постановление, както и присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Преди датата на насроченото съдебно заседание депозира молба, с която се прави искане за уважаване на касационната жалба и присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № РД-05-25/15.12.2023г. на Директора на РЗИ - Бургас, с което за нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ и на осн.чл.211, ал.1, вр. ал.3 и чл.231 ал.1 от ЗЗ на касатора е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 26.06.2023г., на Базова станция на антена за мобилен оператор, монтирана в зелените площи пред НХК пл.Тройката експлоатирана от А1 България било установено, че не е уведомена РЗИ не по-късно от започване на дейност. Било установено, че в близост до съоръжението имало жилищни сгради, заведения за хранене, пейки за граждани. При направена справка в регистъра на обектите с обществено предназначение воден от РЗИ се установило, че въпросната станция не е вписана, с което е нарушена разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗЗ. За нарушението бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено оспореното пред РС наказателно постановление. Съдът е посочил, че АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като е спазена формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Т.е., не са налице съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да водят от отмяната на НП на процесуално основание. По същество, съдът е приел, че са налице категорични и безспорни доказателства относно факта, че от страна на жалбоподателя е реализирано нарушението по цитираната правна квалификация и след като нарушението и нарушителят са били установени, то правилно и законосъобразно е било санкционирано дружеството жалбоподател. Съдът е посочил, че от приложеното писмо с вх. № 7008366/08.11.2021г. до кмета на [населено място] и ОС Бургас е видно, че ползвател на въпросната станция е А1 България, поради което и правилно наказващия орган е определил субекта на административнонаказателната отговорност. Съдът е намерил наложеното наказание за съответно на приложимата санкционна норма, с оглед на което е потвърдил оспореното пред него НП. Изложени са и мотиви за липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд довели до потвърждаване на оспореното пред него наказателно постановление, а възраженията изложени в касационната жалба намира за основателни.

Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ „Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК….“

В разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 9/2005 г. за условията е реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции е посочено, че „Всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно приложениe № 2.“

Съгласно чл.211, ал.3, предл. 1 във връзка с ал.1 от ЗЗ, на юридическо лице, което осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнило задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция, се налага имуществена санкция в размер от 2 000. 00 лева до 15 000. 00 лева.

При анализ на цитираните по-горе правни норми се налага извода, че посочените като нарушени разпоредби на закона и наредбата вменяват задължение за уведомяване на съответната РЗИ не по-късно от деня на започване на дейността.

В конкретния случай, обаче, както в АУАН, така и в НП не е отразена датата, от която административно-наказващият орган е приел, че е налице неизпълнение от страна на „А1 България” Е. на задължението, обективирано в посочените за нарушени разпоредби.

От приложеното по делото писмо с вх. № 7008366/08.11.2021г., подписано от управителя на „А1 Тауърс България” ЕООД, адресирано до кмета на [населено място] и до Общински съвет – Бургас се установява, че към датата на писмото 08.11.2021г., „А1 България” Е. вече е била инсталирала телекомуникационното съоръжение, което осигурява свързаност, както към абонати на А1 България, така и към мрежите на другите оператори на мобилни или фиксирани услуги, от което се налага извод, че датата на извършване на проверката - 26.06.2023г. не може да бъде приета за дата на извършване на нарушението.

Нещо повече, преди датата на процесната проверка - 26.06.2023г., видно отново от цитираното по-горе писмо, на 02.02.2021 год. в Търговския регистър е вписано извършено отделяне на активи от „А1 България” Е., чрез създаване на ново дружество „А1 Тауърс България” ЕООД, което дружество именно би се явило субект на извършено след 02.02.2021 год. административно нарушение по горецитираните правни норми.

В случая, обаче, контролните органи не са събрали по делото доказателства за датата, на която е започнало осъществяването на дейността на обекта с излъчващо съоръжение /осигуряващо свързаност, както към абонати на А1 България, така и към мрежите на другите оператори на мобилни или фиксирани услуги/, като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочена само датата на проверката - 26.06.2023г., като не става ясно съвпада ли тя според актосъставителя и наказващия орган с датата на осъществяване на санкционираното деяние, която е не само обективен индивидуализиращ белег на всяко административно нарушение, но и задължителни реквизит на АУАН и НП, още повече, че при съвпадане на тези две дати, субект на административнонаказателната отговорност би следвало да е не дружеството - касатор, а дружество „А1 Тауърс България” ЕООД.

От изложеното следва да се заключи, че при издаване на НП е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и като е достигнал до извод, различен от изложения и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от всичко изложено по-горе, А. съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 226/26.03.2024г. по АНД №402/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-05-25/15.12.2023г. на Директора на РЗИ - Бургас, с което за нарушение на чл.36, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ и на осн.чл.211, ал.1, вр. ал.3 и чл.231 ал.1 от ЗЗ на касатора е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА РЗИ - Бургас да заплати на „А1 България” Е. Е.:********* разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: