РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от ЕНЧ. ХР. Д. чрез адв. Б.Б. срещу решение
№ 906/17.05.2021 год по гр.д. № 2699/2020 год на Окръжен съд Варна в
частта, с която е отхвърлен предявения иск за горницата над 4000 лв до
претендираните 35 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.
2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна в
обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде
изцяло уважен с присъждане на законната лихва и разноските по
делото.Изложени са доводи за явна несправедливост на присъденото
обезщетение.
В постъпилия отговор от Димитър Кайряков - прокурор в Окръжна
прокуратура Варна е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане е искова претенция с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
1
в резултат от обвинение в извършване на престъпление, образуваното
наказателно производство по което е прекратено поради това, че деянието не
е извършено от лицето.
От доказателствата по делото е установено, че с постановление,
издадено от прокурор при Районна прокуратура Варна на 08.10.2017 год
ищецът е бил задържан за срок от 72 часа по обвинение в извършване на
престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 от НК. Образувано било ДП № 3217/2017 год
на IV РУ на ОД-МВР Варна, по което на същата дата ищецът е привлечен
като обвиняем. С определение от 10.10.2017 год по ч.н.д. № 4574:2017 год на
ВРС му била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
впоследствие изменена в „Подписка” с определение от 22.01.2018 год по
ч.н.д. 195/2018 год на ВОС и същият е бил освободен от ареста на 26.01.2018
год, видно от приложеното разпореждане на Обл.служба „Изпълнение на
наказанията” Варна, Сектор „Арести”. С постановление от 20.12.2018 год на
прокурор от Районна прокуратура Варна досъдебното производство е било
прекратено по отношение на ЕНЧ. ХР. Д. поради това, че от назначените ДНК
експертизи се установило, че той не е автор на инкриминираното деяние. От
момента на задържането му под стража до освобождаването му ищецът е
престоял в ареста 117 дни.
От назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
ищецът е страдал от психогенна психоза с халюцинаторно-параноиден облик
с давност от 1999 год. Заболяването му се отключило след преживян
инцидент с физическо насилие по време на военната му служба. През 2004
поради обостряне на психотичната симптоматика е хоспитализиран в
Психиатрична клиника и изписан с диагноза „Шизофрения параноидна
форма. Халюцинаторно – параноиден синдром. Придружаващо заболяване:
Травмена болест на мозъка”. Периодично се явявал на ТЕЛК, като са
присъдени различни степени на нетрудоспособност, а последното решение на
ТЕЛК е от 2009 год с диагноза „Шизофрения в ремисия, трудоспособен”.
При освидетелстването на ищеца вещото лице е констатирало остра
стресова реакция, продължила в рамките на 2-3 дни, със симптоми на
разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен синдром, настъпили в
резултат от преживявания внезапен стрес при задържането му от полицията.
Състоянието продължило около 6-7 месеца и постепенно се подобрило. Към
момента на психиатричното изследване ищецът е с остатъчно хронично
безсъние и страхова готовност, като израз на специфична фобия. Последните
могат да се разглеждат като късни последици от психотравмата, повлияни от
наличната психична болест в смисъл, че тя е предпоставка за по-голяма
уязвимост и лабилност.
По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза с
оглед установяване на здравословното състояние на ищеца към момента на
задържането му и последиците върху здравето му. При арестуването му
ищецът е бил освидетелстван и са констатирани кръвонасядания във
2
вътрешния ъгъл на лявото око с диаметър 4-5 мм и кръвонасядания по лявото
крило на носа в горната част с площ 9/4 мм. Според заключението на
експертизата тези наранявания биха могли да се получат от еднократно
механично въздействие върху лицето вляво в областта между окото и носа.
Нараняванията са обусловили чувство на болка в период от порядъка на една
седмица. Не са констатирани други отклонения от здравословното състояние
на ищеца във връзка с пребиваването му в ареста. Няма данни по делото
посочените увреждания да са причинени от полицейски служители в момента
на задържането.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява
следното:
Свидетелката Х.П. – майка на ищеца не е присъствала при задържането
му и възпроизвежда неговите оплаквания за нанесен побой от полицейските
служители. По време на съдебното заседание по мярката за неотклонение той
бил с насинено око и целият треперел. При свижданията в ареста синът й бил
нервен, викал, наложило се да го прегледа психиатър. След освобождаването
му Е. изпитвал неудобство пред съседите и приятелите си заради това,че бил
несправедливо обвинен в изнасилване на възрастната жена. Често се оплаквал
от главоболие и безсъние.
От разпита на свидетелката Р.И. се установява, че познавала
семейството на ищеца от дълги години. Те се ползвали с добро име, нямали
конфликти с никого в Долен Чифлик. Посещавала е ищеца в ареста заедно с
майка му, но не й е направило впечатление да е бил малтретиран. След
освобождаването му Е. се затворил в себе си, срамувал се от хората и едва
след една година започнал отново да общува нормално.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е
уредена като специална при наличие на предпоставките, визирани в
хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, а деликтният характер на тази отговорност е
подчертан с нормата на чл. 4 от закона, съгласно която обезщетението
обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от конкретно
длъжностно лице.
В настоящия случай срещу ищеца е било повдигнато и поддържано
обвинение в престъпление, наказателното преследване по което е
прекратено. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 5/2015 год на ОСГК на
ВКС, процесуален субституент на държавата по исковете с правно осн. чл. 2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ е винаги прокуратурата, независимо кои от
правозащитните органи и в каква степен са допринесли за увреждането. В
цитираното тълкувателно решение е прието също, че понятието „обвинение в
извършване на престъпление” по смисъла на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ следва
3
да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно – процесуален смисъл. Незаконността на обвинението,
повдигнато и поддържано срещу ищеца, произтича от окончателния акт,
сложил край на наказателното производство, а именно – постановлението за
прекратяване поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да се ръководи от принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 от ЗЗД. Този принцип изисква във всеки конкретен случай вредите да се
преценяват съобразно техния вид и характер, интензитет, времетраене,
отражението на воденото наказателно производство върху личния живот и
професионална реализация на ищеца, степента на засягане в зависимост от
неговия социален статус и други фактори от значение при определяне
размера на обезщетението. Необходимо е също да се установи причинна
връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите.
Съобразявайки се с тези критерии, настоящият състав намира, че
личната сфера на ищеца не е била засегната в особено значителна степен. На
първо място следва да се съобрази обстоятелството, че задържането под
стража, взето като мярка за неотклонение е продължило в рамките на разумен
срок с оглед необходимостта от изготвяне на ДНК експертиза, благодарение
на която е отречено участието на ищеца в извършване на престъплението.
Негативните преживявания, свързани с пребиваването му в ареста са
повлияни до голяма степен от чувството му за невиновност от една страна,
липсата на предишни осъждания - от друга, и не на последно място от
наличното психично заболяване, обуславящо по-голяма емоционална
лабилност. Угрозата от налагане на наказание „Лишаване от свобода” в
случай, че бъде осъден допълнително е засилила преживяния стрес. Предвид
характера на престъплението, в което е бил обвинен, у ищеца се проявило
чувство на срам и неудобство пред близки и приятели, засилено още повече
от обстоятелството, че той живее в малък град, където повечето хора се
познават. Поради това той ограничил контактите си в един сравнително дълъг
период от около една година след освобождаването му в ареста, но към
настоящия момент е спокоен, а съществуващото му от преди психично
заболяване е в ремисия.
Като се изключи повишената нервна напрегнатост, не е доказано
настъпването на сериозно увреждане на здравето, което да е свързано с
наказателното производство. Емоционалната нестабилност, стресът и всички
негативни преживявания на ищеца са по-скоро плод на неговото субективно
усещане за срам, неудобство пред близките и колегите, а не толкова на
обективни характеристики на реално причинените вреди. Те не са
обективирани чрез търсене на специализирана медицинска или психологична
помощ. По думите на майка му, след освобождаването от ареста не е
4
посещавал психиатър. Разбира се, засегнатото чувство за чест и достойнство,
личната самооценка и взаимоотношения представлява увреда, която подлежи
на обезщетяване. Може да се добави и това, че самият факт на присъждане на
обезщетение съдържа в себе си признаване на незаконността на действията,
от които са причинени вредите, и представлява вид морално удовлетворение,
наред с паричното.
Обобщавайки казаното дотук, настоящият състав намира, че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 4000 лв е
занижено.
Като фактор, обуславящ по-голям размер на обезщетението съдът
преценява на първо място, че ищецът не е бил осъждан преди. Не е все едно,
когато наказателното преследване е насочено срещу човек, който за първи
път се изправя пред правосъдието и такъв с криминална биография. Ето
защо задържането му под стража, осъществено на работното му място пред
неговите колеги, е предизвикало силен и внезапен емоционален шок, от който
не е могъл да се отърси дълго време (6-7 месеца според съдебно-
психиатричната експертиза). Сравнително продължителния период на
задържане – 117 дни, макар да не надхвърля рамките на разумния срок, е било
стресово изживяване, от което се е възстановявал в продължение на една
година след освобождаването си.
В същото време няма основание за уважаване на иска в пълния му
размер от 35 000 лв. Съдебната практика познава казуси, в които са били
присъждани такива суми, но при много по-утежнена фактическа обстановка.
Така, в решението по гр.д. № 4551/2017 г. на III г.о. на ВКС, по което е
присъдено обезщетение в размер на 35 000 лв., като обстоятелства
обуславящи по-високия размер на обезщетението са отчетени
продължителността от над 15 години на наказателното производство и
взетата мярка за неотклонение парична гаранция и забраната за напускане на
страната, които също са продължили неразумно дълъг период от време –
повече от 11 години, медийното оповестяване на случая, довело до
накърняване на личната и професионалната репутация на лицето и
установените сериозни последици в психологичен план. В решението по гр.д.
№ 299/2018 г. на III г.о. на ВКС, по което е присъдено обезщетение в размер
на 25 000 лв., като фактори обуславящи по-високия размер на обезщетението
са посочени броя на повдигнатите обвинения за тежки престъпления,
съдържащи уличаване за престъпна злоупотреба със служебно положение от
държавен служител на ръководна длъжност и установеното по делото
значително дискредитиране на лицето в личен, социален и професионален
план; публичното оповестяване на акцията по задържането, неразумната
продължителност на наказателното производство - над 7 години, взетата
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 4 месеца, които са
се отразили негативно на психиката на лицето, което макар да е психически
здраво е с остатъчна депресивна симптоматика.
5
Съобразявайки посочените критерии и конкретните особености на
настоящия казус, съдът намира, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди, причинени на ищеца следва да бъде в размер на
10 000 лв. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът е отхвърлен за горницата над 4000 лв до 10 000 лв, ведно
със законната лихва от 01.01.2019 год, както е поискана, макар да е по-късна
от датата на прекратяване на наказателното производство.
По разноските:
Въззивникът е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, за извършването на които не е представил
доказателства. Пред първоинстанционния съд процесуалният му
представител е заявил, че е осъществил защитата при условията на чл. 38 от
ЗА, но съдът е отхвърлил искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение, като в тази част решението не е обжалвано, нито е
предприета процедура по чл. 248 от ГПК за изменението му в частта за
разноските. По изложените мотиви разноски за настоящата инстанция не се
присъждат
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 906/17.05.2021 год по гр.д. № 2699/2020 год на
Окръжен съд Варна в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от ЕНЧ. ХР.
Д. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ за горницата над 4000 лв до
10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ и вместо него
П О С Т А Н О В И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на ЕНЧ.
ХР. Д. с ЕГН ********** сумата от 6000 лв – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни
душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения, срам, физически
неразположения, свързани с проявили се здравословни проблеми,
накърняване на доброто му име в обществото и др. в резултат от
повдигнатото срещу него обвинение в извършването на престъпление по
воденото наказателно производство – ДП № 3217/2017 год на IV РУ на МВР
Варна, преписка № 12955/2017 по описа на Районна прокуратура Варна, която
е приключила с постановление за прекратяване от 20.12.2018 год, от факта на
наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража” за периода от
08.10.2017 фгод до 26.01.2018 год, ведно със законната лихва, считано от
01.01.2019 год до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част в размер на 4000
лв, както и в отхвърлителната част за горницата над 10 000 лв до
6
претендираните 35 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7