№ 347
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20221100500994 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2
ГПК.
С жалба вх. № 44637 / 08.12.2021г. по описа на ЧСИ – Б.Б., рег. № 856, Т. М. М. -
длъжник по изпълнително дело №20208560401923 е обжалвала насочване на
изпълнение върху недвижим имот – двустаен апартамент в гр.София, ж.к.*******
извършено чрез налагане на възбрана върху него. Заявява, че с налагане на възбраната
върху описания имот е насочено изпълнение върху имущество, което е
несеквестируемо, тъй като апартамента е единствено жилище на длъжника и съгласно
чл.477, ал.7 ГПК същия не притежава друго жилище. Твърди се, че ЧСИ преди да
наложи възбраната не е извършил преценка относно секвестируемостта на обекта. По
същество моли да бъде отменена наложената възбрана върху описания недвижим имот.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК взикателят „Т.С..“ ЕАД изразява становище, че
подадената жалба е неосновтелна, а действията на ЧСИ – Б.Б.. Твърди, че налагането
на запор/ възбрана върху несеквестируеми вещи е допустимо, тъй като ги задържа в
патримониума на длъжника. Взискателят поддържа, че несеквестируемостта би имала
значение, ако ЧСИ Б. е присъпила към принудително изпълнение чрез опис, оценка и
продажба.
Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното
1
дело на СГС, като е изложил на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по
обжалваното действие.
Софийски градски съд, ГО, I състав, като обсъди данните в изпълнителното
дело и представените от доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи,
намери следното:
Жалбата е допустима - същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от
длъжник по изпълнителното дело.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по
молба на „Т.С..“ ЕАД и длъжник Т. М. М., въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 03.08.2020г. по гр. д. № 3917 /2014 г. на СРС, ГО, 50 състав, с предмет парично
вземане - сумата от 830, 62 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия
за периода м.05.2011г. до м.04.2013г. за тополоснабден имот на адрес в гр.София,
ж.к.*******ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2014 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 120, 54 лв. лихва за забава върху главницата
в периода 30.06-2011г. до 09.05.2014г.
Предприети са действия по установяване имущественото състояние на
длъжниците, установяване наличието на публични задължения, обезпечаване на
изпълнението чрез налагане на запор върху банкови сметки. ЧСИ е наложил възбрана
върху недвижим имот – двустаен апартамент в гр.София, ж.к.******* собственост на
длъжника Т.М.. Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по искането за отмяна на някои от действията -
запор, възбрана, опис, оценка, насрочвана на продан, съдът се произнася само
доколкото посочените изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушават. С обжалването длъжникът цели да осуети лишаването му
от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост.
Несеквестируемостта на непотребими вещи е забрана за тяхното осребряване.
Налагането на възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като възбраната ги
задържа в патримониума на длъжника - налагането на възбрана върху вещи не е
несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Това разбиране се
основава на запазване закрилата по чл. 452 ГПК на взискателя, осигуряваща
относителна недействителност на разпореждането на длъжника с възбранената
несеквестируема вещ спрямо взискателя, защото в такава хипотеза сам длъжникът се
отказва от несеквестируемостта, като се разпорежда с имота и срещу него вече може да
се провежда принудително изпълнение. Насочването на изпълнението срещу него чрез
вписване на възбрана е допустимо изпълнително действие съгласно цитираното
2
тълкувателно решение на ВКС, тъй като възбраната не пречи на длъжника да ползва
имота си и може да стои в него, докато не се удовлетвори взискателят в
изпълнителното производство.
Предвид горното не е налице незаконосъобразност на извършеното изпълнително
действие - налагане на възбрана. Незаконосъобразно би било действие, насочено към
осребряване на този имот - насрочване на публична продан и последващи
изпълнителни действия. Такива към настоящия момент не са предприети от съдебния
изпълнител, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 44637 / 08.12.2021 г. подадена от Т. М.
М. ЕГН ********** като длъжник по изп. дело № №20208560401923 на ЧСИ Б.Б. с
рег. №85 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, изразяващи се в
налагане на възбрана на недвижим имот – двустаен апартамент в гр.София,
ж.к.*******.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3