Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 343 14.11.2018 г. град С.В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На тридесети октомври 2018
година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Павлина Георгиева,
Прокурор: Юлиана Станева,
като разгледа докладваното от съдията –
докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 59 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди,
че с обвинителен акт от 25.02.2010 г. Окръжна прокуратура - С.повдигнала
обвинение срещу него в извършване на престъпления по чл.255, ал.З, във вр. с
ал.1, т.6, предл. 2, т.7, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК. Ищецът бил обвинен в
това, че в периода 07.12.2001 г. -14.11.2002 г. в гр. С.,като представител по
пълномощие на “И.” ЕООД - С.,упълномощен от едноличния собственик на капитала,
в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери, като приспадал неследващ се данъчен кредит и като при водене
счетоводството на дружеството използвал документи с невярно съдържание -
данъчни фактури, извлечения от регистрите за покупки, в които невярно било
документирано, че са получени доставките с описаните в тях стоки/услуги и платен
начисления от доставчика ДДС, в резултат на което бил приспаднат данъчен кредит
от недействителни сделки. По обвинителен акт на 12.07.2006 г. било образувано
НОХД № 833/2006 г. по описа на Окръжен съд - С.и разглеждано до 26.02.2009 г..
С този обвинителен акт прокурорът предал на съд ищецът заедно с други двама
подсъдими с обвинения за „данъчна измама" по стария закон, който бил в
сила към момента на извършване на престъплението. Делото приключило с Присъда №
26/26.02.2009 г., която била отменена с Решение № 176 от 28.10.2009 г.,
постановено по ВНОХД № 239/2009 г. по описа на Апелативен съд- П.поради липса
на мотиви към присъдата. След връщане на делото от Апелативен съд- П.,
прокурорът изготвил нов обвинителен акт, като преквалифицирал деянието по
новата редакция като приел, че това било по-благоприятния за дейците закон. Образувано
било НОХД № 85/2010 г. по описа на Окръжен съд - С.,което с определение от
20.01.2011г. съдът прекратил съдебното производство по делото и го изпратил на
прокурора за отстраняване на констатирани нередовности по обвинителния акт. По
нововнесения обвинителен акт било образувано НОХД № 186/2011 г., образувано на
25.02.2011 г., производството по което с разпореждане от 22.06.2011 г. отново
било прекратено и разпоредено връщането на делото на прокурора за отстраняване
на констатирани нередовности на обвинителния акт. Срещу това разпореждане бил
подаден протест от Окръжна прокуратура-С.и по образуваното ЧНД № 575/2011 г. на
Апелативен съд - П.с Определение от 16.11.2011г. този акт на съдията-докладчик
бил отменен. Делото приключило с Присъда № 11 от 27.02.2013 г., като след
изготвяне на мотивите по делото, същото на 25.03.2015 г. било изпратено на
Апелативен съд- П.за произнасяне по постъпилите протест и жалби. С Решение №
86/02.07.2015 г., постановено по ВНОХД № Ю9/2015 г. по описа на Апелативен съд-
П.и тази присъда била отменена поради липсата на мотиви и делото било върнато
за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - С.. С присъда №
48/09.11.2016 г. постановена по НОХД № 241/2015 г. по описа на Окръжен съд С.ищецът
бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. По подаден от
Окръжна прокуратура- гр. С.протест било образувано ВНОХД № 10/2017 г. по описа
на Апелативен съд- П.. С решение № 48/16.02.2017 г., постановено по ВНОХД №
10/2017 г., Апелативен съд П.потвърдил изцяло постановената от Окръжен съд С.присъда.
По подадени касационни жалби срещу решението на въззивния съд било образувано
касационно наказателно дело № 366/2017 г. по описа на Върховен касационен съд. С
решение № 137/15.08.2017г. по кас. нак. дело № 366/2017 г. Върховен касационен
съд отменил решението на Апелативен съд- П., постановено по ВНОХД № 10/2017г. и
потвърдената с него присъда № 48 от 09.11.2016г. на Старозагорския окръжен съд
по НОХД № 241/2015г. само в частта относно признаването на другия подсъдим за
виновен и осъждането му по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
2, ал. 2 НК и прекратил наказателното производство по делото в тази
част. Върховен касационен съд оставил в сила въззивното решение в останалата
част, поради което на 15.08.2017 г. присъда № 48/09.11.2016г. постановена по
НОХД № 241/2015 г. по описа на Окръжен съд- С.,с която ищецът бил признат за
невиновен и бил оправдан по повдигнатото му обвинение влязла в сила. В резултат
на незаконосъобразното повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република
България срещу М.В.У., същият претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
влошаване на здравословното му състояние, опетняване на доброто му име и
репутацията му на честен гражданин, унижение, смазване на достойнството му,
загуба на спокойния сън, негативни преживявания, свързани с увереността му, че бил
невинен, но въпреки това - обвинен. Неоснователно водения продължителен процес
оказал неблагоприятно въздействие и върху семейния живот на ищецът. Предвид
невъзможността да преодолее срама от повдигнатото му обвинение жената, с която У.
живеел на семейни начала, го напуснала, а децата му - син и дъщеря не желаели
да го виждат. Неоснователно водения съдебен процес имал негативно въздействие
между бащата и неговите деца и към настоящия момент. Ето защо, ищецът моли съда
да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от незаконно
повдигнато обвинение по НОХД № 241/2015 г. по описа на СтОС, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното
изплащане на сумата и всички разноски по делото.
Ответникът –
Прокуратурата на Република България, чрез ОП С.взема становище, че счита претенцията
на ищеца за доказана по своето основание. Претендираното обезщетение намира за
изключително завишено и несъобразено с критериите на чл. 52 от ЗЗД. В съдебно заседание, представителят на ОП С.възразява
срещу предявения размер на обезщетение, тъй като не съответствало с
доказателствата по делото. Безспорно била налице присъда, но относно
претендирания размер моли, да бъде съобразена с всички доказателства по делото.
Липсвали такива за твърденията в иск.молба за влошеното здравословно състояние,
отражението върху живота и социалните контакти на ищеца, медийната ангажираност
и оценка за случилото се.
Съдът, като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
От събраните по делото
доказателства, се установява, че на 25.02.2010 г.
на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.255,
ал.З, във вр. с ал.1, т.6, предл. 2, т.7, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.
По обвинителния акт е образувано
НОХД № 833/2006 г. по описа на Окръжен съд - С.. С този обвинителен акт
прокурорът предал на съд ищецът, заедно с други двама подсъдими с обвинения за
„данъчна измама" по стария закон - по чл.257, ал.1 /отм./, във вр. с
чл.256 /изм.; в ред. му, ДВ бр.62/1997 г./ от НК, вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 вр.
с чл.26, ал.1 от НК, който бил в сила към момента на извършване на
престъплението. Делото приключило с Присъда № 26/26.02.2009 г., която била
отменена с Решение № 176 от 28.10.2009г., постановено по ВНОХД № 239/2009г. по
описа на Апелативен съд- П.поради липса на мотиви към присъдата.
След връщане на делото от Апелативен съд- П., прокурорът е
изготвил нов обвинителен акт, като преквалифицирал деянието на ищецът по новата
редакция - по чл.255, ал.З, във вр. с ал.1, т.6, предложение второ, т.7 (обн.
ДВ бр.75/2006г.), във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1, във връзка с чл.2, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като приел, че това
е по-благоприятния за дейците закон.
Образувано е НОХД № 85/2010 г. по описа на Окръжен съд - С.,което
с определение от 20.01.2011г. съдът прекратил съдебното производство по делото
и го изпратил на прокурора за отстраняване на констатирани нередовности по
обвинителния акт.
По нововнесения обвинителен акт било образувано НОХД №
186/2011 г., на 25.02.2011г., производството по което с разпореждане от
22.06.2011 г. е прекратено и разпоредено връщането на делото на прокурора за
отстраняване на констатирани нередовности на обвинителния акт. Срещу това
разпореждане е подаден протест от Окръжна прокуратура-С.и по образуваното ЧНД №
575/2011г. на Апелативен съд - П.с Определение от 16.11.2011 г. е отменен, като
въззивната инстанция приела, че внесения за разглеждане обвинителен акт
отговаря на изискванията на чл.246 от НПК за съдържание и не ограничава
процесуалните права на подсъдимите, като дала указания за разглеждане на
делото. Делото приключило с Присъда № 11/27.02.2013г. и било изпратено на
Апелативен съд- П.за произнасяне по постъпилите протест и жалби.
С Решение № 86/02.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 109/2015
г. по описа на Апелативен съд- П.и тази присъда е отменена поради липсата на
мотиви, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - С..
С присъда № 48/09.11.2016 г. постановена по НОХД №
241/2015г. по описа на Окръжен съд- С.М.В.У. е признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение. По подаден от Окръжна прокуратура - гр. С.протест
е образувано ВНОХД № 10/2017 г. по описа на Апелативен съд- П.. С решение №
48/16.02.2017г., постановено по ВНОХД № 10/2017г., Апелативен съд- П.потвърдил
изцяло постановената от Окръжен съд-С.присъда.
По подадени касационни жалби срещу решението на въззивния
съд е образувано касационно наказателно дело № 366/2017 г. по описа на Върховен
касационен съд. С решение № 137/15.08.2017 г. по кас.нак. дело № 366/2017 г.
Върховен касационен съд е отменено решението на Апелативен съд- П., постановено
по ВНОХД № 10/2017г. и потвърдената с него присъда № 48 от 09.11.2016г. на
Старозагорския окръжен съд по НОХД № 241/2015г. само в частта относно
признаването на другия подсъдим Тихомир Танев Тошев за виновен и осъждането му
по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК и
прекратено наказателното производство по делото в тази част.
С Присъда № 48/09.11.2016 г. постановена по НОХД №
241/2015 г. по описа на Окръжен съд- С.,М.В.У. е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
По делото са събрани гласни доказателства: свидетелят Г.Н. Н.установява, че над 15 години познава М., тъй като държи заведение
в кв. „Самара“ и оттам се познава с него. От тогава са добри приятели. В
началото бил добре, но след делото започнал да се държи странно, неадекватен
бил, говорил за това дело, че щели да го осъдят, бил притеснен, щял да си развали семейството.
В този период той не работел, тъй като не можел да си намери работа. Всеки от
приятелите го мислел за измамник и странели от него. Той много страдал за това
нещо, не можел да се разчита за нищо на него. Започнал да се кара с жена си, на
което ставал свидетел в заведението. Жена му викала, че ще го осъдят и ще влезе
в затвора. Дъщеря му започнала да страни от него, отбягвала го. Разделил се с
жена си, с която живеел. Имал две деца момче и момиче. Момчето живее при
жената, с която се разделили, а момичето е голямо. Децата живеели при него до
момента, когато било това обвинение, някъде 2015г. – 2016г.. След като го
оправдали коренно се променил.
От показанията
на разпитаният свидетел Й. Б. М. П. се
установява, че с ищеца се знаели от деца, учили в Първа прогимназия в различни
паралелки. Срещите им били на основа за разговори предимно за семейството му,
за сина му, който не бил виждал. Той вече живеел сам. Било му повдигнато
обвинение като обвиняем и това била една от причините за много притеснения и
семейни разправии. Свидетелката и ищеца заживели заедно от 01.07 или 01.08.2013
г. като до сега са заедно. Имал много притеснения и те рефлектирали и върху тях.
Имало вечери, в които се събуждал, ставал, правил много сериозно главоболие.
Станало ясно, че бил с високо кръвно и вземал лекарства и до сега. Това със
сигурност имало връзка със случващото се. Притеснен бил от изхода на самото
дело и естествено неговото притеснение се предавало и на тях. Животът им бил
много затворен, не се виждали с други хора, с приятели, състоянието му било
много лошо. Бившият съпруг на
свидетелката я предупредил, да внимавала с ищеца, защото можел да стигне до затвор.
Имало промяна в начина му на живот, след като прекратили производството.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - незаконно
обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
При
разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна
присъда. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за
всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че това е довело до влошаване на здравословното му
състояние, опетняване на доброто му име и репутацията му на честен гражданин,
унижение, смазване на достойнството му, загуба на спокойния сън, негативни
преживявания, свързани с увереността му, че бил невинен, но въпреки това -
обвинен. Неоснователно водения продължителен процес оказал неблагоприятно
въздействие и върху семейния живот на ищецът.
От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът
намира, че се установява факта на причинени на ищецът неимуществени вреди.
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и
достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от
негова страна.
Предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, при определянето на техния размер, съдът е длъжен да отчете всички
фактори, които са оказали влияние в тази насока: следва да се съобрази факта на
продължителността на негативното засягане на правата на личността – близо седем
години. От житейска гледна точка, нормално е през този период от време, а
именно 2010-2017 година ищецът да е изпитвал притеснения от обстоятелството, че
е бил привлечен като обвиняем за деяния, които не е извършил, несигурност от
това по какъв начин ще приключи образуваното против него производство.
Естествено е и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като
всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности. От събраните свидетелски показания по делото, се
установяват негативните преживявания на ищеца, унижение, притеснение,
несигурност за бъдещето, нежелание да излиза и да контактува с хора.
При определяне размера на обезщетението за вреди от
незаконни процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд
съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да
се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било
оправдано. Несъмнено, съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да
бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение
за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано
с оглед конкретиката на случая.
В
конкретния случай съдът намира, че претърпените емоционални и психологически терзания от ищеца,
не са в размер, надхвърлящ обичайното. Отражението му в емоционален план е
имало временен характер. Няма доказателства за твърдяното в исковата молба, че това силно се е отразило на отношенията в
семейството му. В тази връзка съдът не кредитира свидетелските показания на Й. Б. М., тъй като живее с ищеца на семейни начала и е
заинтересована от изхода на делото. Няма доказателства в резултат на това да са
пострадали силно и изключително сериозно името и авторитета му. Няма никакви
данни по делото за трудова или друга заетост на ищеца, а оттам да се направи
извод, че воденото наказателно производство се е отразило негативно на
професионалния му живот. Освен това ищецът не ангажира доказателства в подкрепа
на твърдените си негативни последици за здравословното си състояние.
При съобразяване на конкретната
личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се
събития и отраженията, които те са оказали върху нея и съдът намира, че за
описаните по-горе действия на ответната по делото страна на ищеца се следва
обезщетение в размер на 3 500 лв. от посоченото по-горе незаконно повдигане на
обвинение. Последното има за цел да репарира накърняването на лични права и
интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД на всички
неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на
негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице.
По така изложените съображения
съдът счита, че така предявената претенция е частично основателна до размера на
3 500 лева, като в останалата част до общо претендирания размер от 200 000
лева, съответно същата следва да бъде отхвърлена.
Обезщетението се дължи със законна лихва, считано от момента, в който възниква
отговорността по ЗОДОВ, а именно влизане в села на оправдателната присъда – 15.08.2017г..
По отношение на
разноските: ищецът е направил
разноски, както следва: държавна такса 10 лв., като съобразно правилото на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от
10 лв.. Няма данни за други направени от ищеца разноски - видно от
представеното пълномощно по делото, липсва заплатено адвокатско възнаграждение,
както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА Б. – С., да заплати на М.В.У., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. П.Т. ***, на
основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 3 500 лв. /три хиляди
и петстотин лева/ за причинени му неимуществени вреди, вследствие от незаконно
повдигнато обвинение по НОХД № 241/2015 г. по описа на СтОС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.08.2017г., както и направените по делото разноски в размер на 10 лв. /десет
лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер от 200 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд С.пред Апелативен съд гр. П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………….