Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети ноември през две
хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Силвия
Тачева
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2089 по
описа за 2021г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20260243
от 25.11.2020г., постановено по гр.дело №78636/2018г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, ответникът Първа
специализирана акушеро-гинекологична болница за
активно лечение „С.С.“ЕАД с ЕИК******* е осъден да
заплати на ищеца Л.Н. В.с ЕГН********** сумата от 6000 лева- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания,
настъпили в резултат от недобре възстановена епизиотомия
на 24.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2018г.
до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 10000 лева. Ответникът е осъден да заплати
на ищеца 960 лева разноски по делото, а ищецът- да заплати на ответника- 280
лева разноски- съразмерно на отхвърлената част от иска.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ПСАГБАЛ„С.С.“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че при протичане на
оздравителните процеси се наблюдават различни отклонения от обичайния ход и
усложнения. На ищцата били назначени два безплатни контролни прегледа, които
ако били посетени, щели да доведат до избягване на претърпените от ищцата болки
и страдания. Липсвало неправомерно деяние от страна на лекаря в резултат на
незнание или недооценка на обстоятелствата или състоянието на ищцата, а
медицинските стандарти не били нарушени. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ищцата оспорва
същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като
правилно. Излага подробни съображения относно правилността на изводите на
първостепенния съд. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която произтича от вината
на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно-обезпечителна и безвиновна- той отговаря
за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. За да бъде осъществен фактическият състав на разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД, е необходимо да бъде осъществен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на възложената му от възлжителя работа.
Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен
фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически
факти: деяние, извършено виновно, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. В случая
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключение на
изслушаната СМЕ, се установява кумулативното наличие на всички гореизброени
елементи от фактическите състави на разпоредбите на чл.45 и чл.49 ЗЗД. Видно от
заключението на вещото лице, операцията е проведена при спазване на
медицинските стандарти, но в случая резултатът е обусловен от опита на
оператора, доколкото при зашиването трябва плътно да бъдат прилепнати
разрязаните тъкани и мускули. Установените при ищцата стеснения на влагалището
и пикочния канал, както и значително срастнала
съединителна тъкан, обосновават извода че при зашиването (което следва да се
извърши на няколко нива (етажа) са захванати повече от разрязаните тъкани и
вместо прилепнати те са застъпени. Следователно, както правилно е заключил и
първостепенният съд, предоставената от
ответника на ищцата медицинска помощ в случая е своевременна и достатъчна, но
не и качествена до степен съответстваща на стандартите за добра и съвременна
медицинска грижа. Вследствие на това вместо при ищцата да протече нормален възстановителен
процес за период от около два месеца, същата е изпитвала болки и страдания с
по-висок интензитет и за по- продължителен период от обичайното, което е
установено безспорно от показанията на разпитаните свидетели. Въведената от
закона презумпция относно вината не е оборена от ответника.
В обжалваното
решение първоинстанционният съд надлежно е обсъдил
всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно
изискванията на чл.52 от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на
настъпването им и обстоятелствата, при които са настъпили, влошаването на
здравето, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В
съответствие със събраните по делото доказателства- писмените доказателства, съдебно-
медицинската експертиза и показанията на свидетелите, е заключението на първоинстанционния съд относно вида и характера на увреждането,
както и претърпените от ищцата болки и страдания. Отчетено е отражението на увреждането
върху психиката и. Правилно е преценено и съпричиняването
на вредоносния резултат, предвид продължителния период през който ищцата не е
потърсила квалифицирана медицинска помощ и не е посетила назначените и
контролни прегледи. Въз основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства настоящият състав намира, че определеното от СРС
обезщетение в размер на 6000 лева е справедливо и изцяло съответства на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС- потвърдено изцяло като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил
разноски в размер на 500 лева за възнаграждение на един адвокат, които следва
да се присъдят изцяло.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20260243 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело №78636/2018г. по описа на
СРС, ГО, 50 с-в.
ОСЪЖДА Първа специализирана акушеро-гинекологична
болница за активно лечение „С.С.“ЕАД с ЕИК******* да
заплати на Л.Н. В.с ЕГН********** сумата от 500 (петстотин) лева- разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/