№ 27924
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110112402 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА срещу Ц. Л. Ц. , с която са
предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумите, както следва: 654,13 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ ап.29, находящ се в гр. АДРЕС с аб. № ****; 91,71 лв., представляваща
обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 16.07.2021 г.; 16,77 лв., представляваща такса за дялово разпределение за
периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., както и сумата от 3,21 лв., представляваща
обезщетение за забава върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение
за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –30.07.2021 г. до
окончателното им заплащане.
По делото е постъпила молба с вх. № 220264/18.10.2022 г., подадена от ищеца , с която
, след извършената размяна на книжа и насрочване на делото в открито съдебно заседание,
заявява, че задълженията- предмет на настоящото производство, са погасени изцяло ,
включително за юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство , като е
останало незаплатено такова по исковото.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника Ц.
Л. Ц. посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не
съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Няма ли
правен спор, няма нужда и интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на
иск, за която съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че в случая не е налице изрично
изявление на ищеца за оттегляне или отказ от предявените искове, съдът намира, че
доколкото заявените от него искови претенции са удовлетворени изцяло, то за ФИРМА не
съществува правен интерес от водене на настоящото съдебно производство.
Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно
производство, поради което в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск - правен
интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените
1
искове се явяват процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от
ищеца искови претенции са изцяло удовлетворени от ответника Ц. Л. Ц. в хода на процеса,
за ФИРМА е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което образуваното
въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се
прекрати.
В т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, се предвижда,
че при прекратяване на производството по иска по чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което компетентен
е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Ето защо, с
настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството, следва да бъде
обезсилена и издадената по ч. гр. дело № 45244/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав,
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.09.2021 г. по отношение на Ц. Л. Ц..
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса , с извънпроцесуалното си поведение той е дал повод
за завеждане на делото срещу него, поради което безспорно следва да понесе сторените по
същото разноски. С молбата от 18.10.2022 г. ищецът е претендирал единствено
присъждането на такива за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, които
съдът намира, че следва да му бъдат присъдени в размер от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Съдът определя размера на юрисконсултското
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, като съобразява вида и обема на извършената
дейност от пълномощника на ищеца и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустима исковата
молба следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство по гр. дело №
12402/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, следва да се прекрати. Издадената по ч. гр.
дело № 45244/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 23.09.2021 г. следва да се обезсили, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответницата
Ц. Л. Ц. следва да бъде осъдена да заплати на ФИРМА сумата от 100 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 45083/09.03.2022г. по описа на СРС, подадена от
ФИРМА, ЕИК ***** срещу Ц. Л. Ц. , ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. дело № 12402/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.09.2021 г., издадена по ч. гр. дело № 45244/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, в
частта срещу длъжника Ц. Л. Ц. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ц. Л. Ц. с ЕГН ********** да заплати на ФИРМА, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100
лв., представляваща разноски пред настоящата съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3