Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София,10.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10352 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 24802/28.01.2019г. по
гр.д. № 4345 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 167-ми състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и
чл. 86 от ЗЗД, че „С.3”ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*****с адрес: *** заплащане на сумата от
983,69лв., представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена
топлинна енергия в магазин за промишлени стоки „А” и „Б” в
гр. София, район Връбница, ж.к. „*****за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г.; като неоснователни са отхвърлени исковете за: главница за горница над 983,69лв. до предявен размер от 1471,28лв.; за иска за сумата
от 263,54лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.05.2014г. до
23.05.2017г.; иска за сумата от 43,40лв.,
представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за
периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г; иска за сумата от 9,50лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 43,40лв. за
периода от 31.05.2014г. до
23.05.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 34302/2017г. на
Софийски районен съд, като ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни
разноски от 41,25лв. по заповедно
дело и 294,66лв. по исковото дело;
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 225лв. по исковото дело и 135лв. разноски по
заповедното дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5032791/26.02.2019г. по регистъра на СРС,
депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК *****в
частта, в която исковете са отхвърлени
за сумата от 43,40лв. за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията; сумата от 9,50лв. представляващи лихва за забава на плащането на
главницата от 43,40лв. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че не било
оспорено по делото, че дяловото разпределение на енергията е извършено от Т.С.”ЕАД,
събраните доказателства установявали, че то е извършено от Т.С.”ЕООД и
доколкото дялово разпределение е извършено, то сумата се дължи. Претендирало
е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – „С.3”ЕООД , ЕИК
*****, в предоставения срок за отговор не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на въззивника- ищец –Т.С.”ЕООД, ЕИК *****не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2001465/19.01.2018г.,
уточнена с молба от 26.03.2018г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****с адрес: *** срещу „С.3”ЕООД
, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на
вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 1471,28лв.,
представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от
потребена топлинна енергия в магазин за промишлени стоки „А” и „Б” в
гр. София, район Връбница, ж.к. „*****за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 263,54лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 1471,28лв. за периода от 31.05.2014г. до 23.05.2017г.; сумата от 43,40лв., представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода от
01.04.2014г. до 30.04.2016г; сумата от 9,50лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 43,40лв. за периода от 31.05.2014г. до
23.05.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 34302/2017г. на
Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота, той се
ползвал за стопански нужди, но не
предприел необходимите действия за сключване на писмен договор за доставка на
топлинна енергия в него, въпреки това потребил такава в количества и на
стойност, за които е предявен иска и така се обогатил да сметка на обедняването
на ищеца, изпаднал в забава на плащането на сумата, дължал и възнаграждение за
дялово разпределение на енергията на същото основание, както и лихва за забава
за плащането на същото. Дяловото разпределение било извършено от Т.С.”ЕООД.
Ответникът С.3”ЕООД , ЕИК ***** е
оспорил исковете. Посочил е, че не бил единствен собственик и ползвател на
имота, не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които са
предявени исковете, не бил искал предоставянето на услугата. Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД,
ЕИК *****е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 34302/2017г. на СРС, от което се установява,
че по заявление вх. №
3039602/29.05.2017г. . е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено С.3”ЕООД , ЕИК ***** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****сумата от
1514,68лв., ведно с лихва от 29.05.2017г. до изплащането й, представляващи стойност потребена топлинна енергия и възнаграждение
за дяловото й разпределение в магазин
за промишлени стоки „А” и „Б” в гр. София, район Връбница, ж.к. „*****за
периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г.;
сумата от 273,04лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.05.2014г. до
23.05.2017г, както и съдебни разноски от 85,75лв., за така издадената заповед
длъжникът е уведомен на 27.07.2017г., на 02.08.2017г. длъжникът е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 02.01.2018г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива
е представил на 19.01.2018г.
Приет е неоспорен от страните
нотариален акт № 75/22.07.2005г., нотариално дело 252/2005г., съставен от
нотариус М.воденичарски, рег. № 292 на Нот.К., носещ подписи на страните и на
нотариуса, съгласно който Д.К.”ЕООД е
продало на С.*” ООД магазин „А” и магазин„Б”
за промишлени стоки в гр. София, район
Връбница, ж.к. „Връбница 2”, бл. 632, секция 2.
По делото са приети
договор от 02.11.2000г., съгласно
който етажните собственици на имоти в сграда в гр. София, ж.к.
*****са възложили на Т.С.”ЕООД да
извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата срещу възнаграждение.
Прието е писмо от 25.01.2012г. на СО, район Връбница, съгласно което ж.к. Надежда 6” е идентичен с
ж.к. „Връбница 2”.
Прието е писмо от 31.01.2011г. от
ищеца до ответника, с което е поканено да сключи договор за доставка на
топлинна енергия в имотите.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение 03.02.2014г.
По делото са приети протоколи за
отчет на уредите, изравнителни сметки, съгласно които дяловото разпределение на
енергията в имота и за периода е извършено от „Т.с.”ЕООД.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че топлинното
счетоводство за разпределяне на енергията в имота е извършено от Т.С.„ЕООД.
Посочило е, че стойността на реално потребената енергия в имота по изравнителни
сметки за периода е в размер на 1346,15лв.,
но от тази сума следвало да се приспаднат
362,46лв., защото тръбите за горния кръг били по 2 бр. вместо по 4 бр.,
както е приел топлининя счетоводител.
С прието по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че при ищеца са начислени като дължими 43,40лв. за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, лихва върху тази сума за процесния период била 9,48лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част – за вземания за плащане на възнаграждение за дялово разпределение
на енергията и за лихва за забава на плащането му:
Съдът приема, че по делото е установено
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С."
ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е собственик на процесните
имоти. Приетият по делото нотариален акт установява тези му права върху
имотите.
По делото не се спори, а и се
установява от приетите договор от 2000г., изравнителни сметки, протокол за
отчет на уредите, заключение по съдебно-техническата експертиза, че за процесния
период дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата е извършено от третото лице-помагач – Т.С.”ЕООД
и то по възлагане от етажните собственици на имоти в сградата срещу уговорено
възнаграждение, за което е сключен
договор. При така установеното съдът
приема, че правото за получи
възнаграждение за това разпределение принадлежи на третото лице –помагач. По
делото не е установено ищецът да е
придобил това вземане по предвидени от закона способи. Не е установено и
разместване на блага , при което ищецът да е обеднял с процесната главница за
сметка на обогатяването на ответника, поради което и съдът приема че правилно
районният съд е отхвърлил иска за 43,40лв. с оглед акцесорния характер на иска
за обезщетение за забава, то правилно е отхвърлен и иска за сумата от 9,50лв.
По
отговорността за разноски
С оглед изхода на делото разноските
следва да се поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият не е претендирал
разноски по делото и такива не му се следват.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
24802/28.01.2019г. по гр.д. № 4345 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 167-ми
състав в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК *****.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.