Решение по дело №549/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 92
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20191810200549
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Ботевград, 28.07.2020  г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, ­­­6-и състав, в публичното заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.

 

при секретаря Т. Б., като разгледа докладваното от съдията АНД № 549 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление (НП) № К-******* от 07.08.2019г., издадено от Е. М. Г. – Директор на Регионална дирекция на областите С., С., К., П. и Б. със седалище София към Главна дирекция „К. на п.” при К. на п.упълномощена съгласно заповед № 891 от 12.10.2016г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на Заложна къща ”Е. В. К. ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушениия и наказания /ЗАНН/ и чл. 36, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ са наложени три отделни административни наказания имуществена санкция” от по 500 /петстотин/ лева или общо 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършени три отделни нарушения - по чл. 6, ал.1 от НДЗК; по чл. 19, ал.3 от НДЗК и по чл. 11, ал.1 от НДЗК.

Становищата на страните:

Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба чрез упълномощения си представител адв. Д. от САК. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Основава искането си на твърдение, че търговското помещение на заложната къща е включвало и склад, за което са представили пред въззивната инстанция договор за наем от 03.01.2017г. между А.Ц.М. /наемодател/ и дружеството-жалбоподател /наемател/, с предмет на договора – помещение от 10 кв/м и склад от 6 кв/м в гр. Б., ул. Х. А.  № *, за сумата от 200-двеста лева месечно. Изложените в жалбата доводи са свързани с нарушения при съставянето на АУАН и НП като страдащи от вътрешно противоречие при описание на съхраняваните вещи и регистъра за  продадени вещи. Според дружеството-жалбоподател, вещите били съхранявани правилно, а регистъра за продадени вещи бил празен, поради липсата на продажби в процесния период.  Твърди се и нарушениие на чл.52, ал. 4 от ЗАНН, поради това, че АНО не е обсъдил писменото възражение и представените му доказателства. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява. За него се явява упълномощения му представител – адв. Г.Д. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата.       Въззиваемата страна (Е. М. Г. – Директор на Регионална дирекция на областите С., С., К., П. и Б. със седалище София към Главна дирекция „К. на п.” при К. на п.упълномощена съгласно заповед № 891 от 12.10.2016г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите) – редовно призована, не изпраща представител. В писмена защита до въззивния съд старши юрисконсулт Ангел Димитров при РД при КЗП изразява становище по жалбата и по хода на делото. Според него жалбата е неоснователна и незаконосъобразна. Иска се РС-Ботевград да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Твърди че в хода на наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление, като случаят не е маловажен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Била извършена проверка от длъжностни лица на РД при КЗП на 19.03.2019 г. в гр. Б., ул. Х. А.  № * на търговски обект Заложна къща ”Е. В. К. ЕООД. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2682382/19.03.2019г., а именно: Търговецът притежава регистрация за "заложна къща" и "администратор на лични данни"; разполага само с търговско помещение, без склад за съхранение на заложените вещи; в помещението за обслужване се съхраняват вещи предмет  на залог-Laptop ASUS, Laptop HP, телевизор Filips и телевизор LCP, които не са съхранявани  в отделна опаковка и са без поставен номер на заложния билет; при наличен регистър на извършените продажби, същият е празен въпреки извършени три продажби - на мобилен телефон Самсунг 7, модел ei със заложен билет 2348 от 01.02.2018г.; на мобилен телефон Айфон 7 със заложен билет 2228 от 18.05.20118г. и на мобилен телефон Айфон 7 със заложен билет 2269 от 24.07.2018г. Въз основа на съставения констативен протокол бил съставен АУАН и впоследствие НП. Актът е съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно от отбелязването на нарушител, дата и подпис е бил връчен на 25.06.2019г. Санкционираното дружество се е възползвало от възможността да представи писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Наказателното постановление е получено от представител на Заложна къща ”Е. В. К. ЕООД ЕООД на 16.10.2019г. и е обжалвано с жалба, входирана при АНО на 23.10.2019г.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал:

Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите:А.К.; Ж.С.; Г.О.; Д.С. и А.М..

Писмените доказателства: Заповед № 322 ЛС/22.04.2015 г. и Заповед № 891/12.10.2016 г. на Председателя на КЗП; заложен билет 2348 от 01.02.2018г., заложен билет 2228 от 18.05.20118г. и заложен билет 2269 от 24.07.2018г.; договвор за наем от 03.01.2017г.; удостоверение за регистрация 5335; протокол за доброволно предаване; протокол за връщане на доброволно преддени вещи и др.

Съдът кредитира в цялост показанията на А.К., Ж.С. и Д.С., които в разказите си съобщават, че в качеството си на служители в РД на КЗП и полицейски служител в РУ-Ботевград на 19.03.2019 г. в гр. Б., ул. Х. А.  № * са извършили проверката на търговски обект Заложна къща ”Е. В. К. ЕООД, като констатациите от тази проверка са били отразени в Констативен протокол № К-2682382/19.03.2019г., както и че проверката е била извършена в присъствието на служител на дружеството-жалбоподател А.М.. Тези свидетели са запазили ясен спомен, безпристрастни са, разказите им са последователни, вътрешно логични, непротиворечиви, неопровергани от останалия доказателствен материал, а са и подкрепени от отразената в констативния протокол фактическа обстановка.

По убеждение на съдебния състав, гласните доказателства съдържащи се в показанията на Г.М. бележат непоследователност в някои техни части, а това налага изясняване на съображенията на съда да кредитира едни и отхвърли други. Несъмнено е, че същият е присъствал на проверката от началото до края, посочвал е каквото са поискали проверяващите, вкл. и склад на заложната къща, предоставял им е необходимите за проверката документи като е написал и собственоръчно декларация, в която е сам е посочил, че процесните три мобилни телефони по активни договори, са били продадени. За написаното от него се е подписал собственоръчно. Сведенията на този свидетел, че задното помещение бил склад към заложната къща са вътрешно противоречиви и нелогични, тъй като в хода на проверката е съставен констативен протокол с констатация, че липсва складово помощение. Тази констатация обачаче не е обжалвана от него. Напротив свидетелят С. – полицейски служител  присъствал  на проверката, служебно е проверил това помещение и то в присъствието на свидетеля М., като е установил, че то не се ползва като склад, а е фризьоски салон, в който съпругата му е била работила. Обстоятелство, което не може да се обори и от представения договор за наем. Всичко това показва една непоследователност показанията му и противоречие с останалия доказателствен материал, поради което този въззивен състав не формира вътрешното си убеждение на сведенията му, че помещението от 6кв/м било склад към заложната къща, както и че трите процесни телефони не били продадени. Това последно сведение категорично се обори в хода на съдебното следствие и от показанията на свид. О., който дава сведения и за извършени криминализирани деяния, както и писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото Заповед № 322 ЛС/22.04.2015 г. и Заповед № 891/12.10.2016 г. на Председателя на КЗП се установява компетентността на актосъставителя и административнонаказващи орган.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По приложението на процесуалния закон:

Дружеството-жалбоподател е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред. Поради това РС-Ботевград приема, че жалбата е процесуално допустима. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове.

Досежно твърдяното нарушение на чл.52, ал. 4 от ЗАНН, не се установява, че същото е налично. Законът не поставя изрично изискване относно отразяване в наказателното постановление дали наказващият орган е обсъдил или не депозираните от нарушителя възражения и ако не ги възприема – по какви причини. А и в производството по обжалване на наказателното постановление съдът извършва цялостна проверка за неговата законосъобразност, включително и предвид направените от жалбоподателя възражения, и ако те са основателни, това ще доведе до отмяна на наказателното постановление. Така че необсъждането на депозираните възражения по никакъв начин на нарушава правата на жалбоподателя и не представлява съществено процесуално нарушение, което да обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление, респ. до ограничаване правото на  защита на жалбоподателя.

Съдът обаче служебно констатира, че административно-наказателното производство, в частта на нарушенията по т.2 и т.3 от обжалваното наказателно постановление е извършено при допускане на съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяната му в тези части, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото. Предвид приетото в теорията, че не броят на вещите обуславя броя на извършените нарушения, а броят на осъществените от наказателноотговорното лице противоправни деяния – в случая от събраните писмени доказателства се установи несъмнено, че вещите оставени на съхранениие не са заложени от едно лице, за да може да се приеме, че с едно-единствено деяние дружеството е осъществило едно нарушение, макар и осъществено чрез неопаковане на четири вещи. Напротив – от доказателствата е видно, че и четирите неопаковани вещи са заложени от различни лица и при приемането на всяка от тях е оформен отделен заложен билет – т. е. на 19.03.2019 г. наказаното лице четирикратно е осъществило състав на административно нарушение по чл. 19, ал. 3 от Наредбата, поради което противоправното му поведение по аргумент от чл. 18, пр. ІІ ЗАНН подлежи на санкциониране с четири отделни наказания. По т. 3 от обжалваното постановление са налице три отделни деяния по чл. 11, ал. 1 от Наредбата предвид изразните средства, с които си служи законодателят " ... след извършването на всяка продажба в регистъра по ал. 1 незабавно в регистъра се въвежда следната информация:...”. Следователно и тук на 19.03.2019 г. наказаното лице трикратно е осъществило състав на административно нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредбата, поради което противоправното му поведение по аргумент от чл. 18, пр. ІІ ЗАНН подлежи на санкциониране с три отделни наказания.

Първото нарушение в НП е установено и доказано по безспорен начин, и този въззивен състав приема, че дружеството-жалбоподател е осъществил състава на визираното в НП по т. 1 административно нарушение. Според нормата на чл.6, ал.1 от НДЗК “Заложната къща трябва да разполага с търговско помещение, което включва помещение, където приема клиенти, и склад за съхраняване на заложените вещи. Заложната къща може да съхранява заложените вещи в лицензиран трезор, което се отразява в регистъра по чл. 10, ал. 1.”, а в случая заложната къща не е разполагала и със склад за съхраняване на заложените вещи. Ал.2 на чл.6 от НДЗК изисква търговското помещение и оборудването на заложната къща да отговарят на изискванията на противопожарна безопасност, да са снабдени с охранителни камери и сигнално-охранителна техника (СОТ). При тази фактическа установеност и направените въз основа на нея правни изводи досежно реализацията на деяниено, правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал описаната по-горе деятелност с имуществена санкция по правилата на чл.83 от ЗАНН за това нарушение в минимален размер от 500 лв., основавайки се на разпоредбата на чл.36, ал.2 от НДЗК, съгласно която за нарушение по ал.1 - / за неизпълнение или нарушение разпоредбите на наредбата, ако деянието не съставлява престъпление/, извършено от юридическо лице, на нарушителя се налага имуществена санкция съгласно чл.83 от ЗАНН в размер от 500 до 8000 лв. В случая АНО правилно е определил санкцията в законоустановения минимум, съобразявайки се с тежестта на нарушениято и обстоятелството.  В тази връзка е юридически невъзможно тази санкция да бъде намалена, доколкото разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/ не допуска подобен подход.

  Процесният случай не би могъл да се третира и като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Предвиденият размер на налаганата санкция за неизпълнение на вменените задължения е относително определен между 500 и 8000 лева, което, с оглед обстоятелството, че е заложен минимум, а максимумът е значителен, е показателно, че законодателят е предвидил засилен режим на санкциониране предвид нуждата от особена защита на съответния кръг отношения. На последното указва и конструкцията на нарушението като формално такова, т. е. не се изисква настъпването на съставомерни последици за неговата реализация. При това положение, съдът приема, че дружеството-жалбоподател е нарушило обществени отношения, които се отличават с висока степен на обществена опасност.

Предвид изложеното този въззивен състав приема, че дружеството-жалбоподател неправилно е бил санкциониран на основание чл. 36, ал. 2 от НДЗК като са му наложени две отделни административни наказания имуществена санкция” от по 500 /петстотин/ лева, за извършени две отделни нарушения по чл. 19, ал.3 от НДЗК и по чл. 11, ал.1 от НДЗК като в тази му част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а по т. 1 – санкциониране за нарушение по чл. 6, ал.1 от НДЗК следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, Въззивен състав

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № К-******* от 07.08.2019г., издадено от Е. М. Г. – Директор на Регионална дирекция на областите С., С., К., П. и Б. със седалище София към Главна дирекция „К. на п.” при К. на п.упълномощена съгласно заповед № 891 от 12.10.2016г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на Заложна къща ”Е. В. К. ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушениия и наказания /ЗАНН/ и чл. 36, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ е наложено административно наказание имуществена санкция” от 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл. 6, ал.1 от НДЗК.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление (НП) № К-******* от 07.08.2019г., издадено от Е. М. Г. – Директор на Регионална дирекция на областите С., С., К., П. и Б. със седалище София към Главна дирекция „К. на п.” при К. на п.упълномощена съгласно заповед № 891 от 12.10.2016г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на Заложна къща ”Е. В. К. ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушениия и наказания /ЗАНН/ и чл. 36, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/ са наложени две отделни административни наказания имуществена санкция” от по 500 /петстотин/ лева, за извършени две отделни нарушения -по чл. 19, ал.3 от НДЗК и по чл. 11, ал.1 от НДЗК.

 

          Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                              

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :