Решение по дело №2469/2018 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20183330102469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 191                                                02.05.2019 г.                                гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    шестнадесети април                                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2469 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД против А.Г.Д., с която са предявени обективно съединени искове за установяване  дължимостта на сумите 445,30 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2016г. до 25.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и сумата 21,83 лв. обезщетение за забава за периода от 01.05.2017г. до 01.10.2018г., както и сумата 25 лв. разноски по делото. Сочи, че  е доставял на ответника топлинна енергия по реда на ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.07.2007г. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ на ищеца, клиентът на топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по утвърдена от КЕВР цена, като в противен случай дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден на забава, ситано от изтичане на 30-дневнен гратисен период. Ответникът, не е изпълнил задължението си да заплаща в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в сграда етажна собственост на адрес гр.Разград бул. Априлско въстание 58, вх.В ап.2 на посочената стойност, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №1926/2018г. на РРС за претендираните суми.

Ответницата чрез процесуален представител депозира отговор в срок. Намира иска за допустим, но неоснователен, оспорва изложените факти и обстоятелства, като не отговарящи на действителното положение. Признава, че е собственик на жилището в сграда етажна собственост. От началото на отоплителния сезон 2015/2016г. не ползва топлинна енергия, а единствено чрез монтирани климатици. Сочи, че липсват доказателства за произхода на сумата и начина на начисляването и, като начисляването на суми по партиди на абонати, които са демонтирали радиаторите си, се основава на ЗЕ и Наредба16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, като всеки собственик на имот получава месечна сметка за топлинна енергия, но само за общите части, за което няма изложени факти в молбата. Като за съседи са получили сметки, няколко пъти по-ниски от нейната. Както, че е възможно да е налице хипотезата на чл.78 ал.1 от наредбата при която ответницата има право на съответни възражения, включително и да претендира за прихващане на вреди в размер на разликата над 50% от прогнозния дял на сградната инсталация. Поради което следва да се коригира начислената сметка за топлинна енергия.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответникът е собственик на недвижим имот през процесния период, който се намира в топлофицирана етажна собственост в гр.Разград. По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1926/2018 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 445,30 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2016г. до 25.06.2018г. и за сумата 21,83лв. обезщетение за забава за периода 01.05.2017г. до 01.10.2018г.

             Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-техническа експертиза, абонатна станция №178 захранва с топлинна енергия жилищните имоти на бул.Априлско въстание №58 Имотът  е присъединен към сградната инсталация от 28.04.2004г.г. с подадена молба. През процесния период - отоплителен сезон 2016/2017г. е продължил 167 дни, като е подадена към абонатната станция топлинна енергия 2,591мВч на стойност 181,46лв., отопление с тела с уреди-000мВч, отопление с тяло по мощност щранг лира 494Вт-0,796 мВч на стойност 55,77лв. и енергия отдадена от сградна инсталация 1,797мВч на стойност 125,69лв. През отоплителен сезон 2017/2018г. продължил 167 дни общо подадена топлинна енергия към абонатната станция 166,0720 мВч Отопление с тяло по мощност щранг лира 494Вт-0,761 мВч на стойност 67,55лв., и енергия отдадена от сградна инсталация 1,488 мВч на стойност 132,03лв. От извършено контролно изчисление се констатира, че енергията отдадена от сградна инсталация за двата отоплителни сезона е вярно начислена и е съобразена с проектната мощност, продължителността на отоплителния сезон, средната външна температура за сезона, средната температура за населеното място прилагайки Методиката за изчисление и Наредбата за топлоснабдяване. Незаплатената енергия е в размер на 424,96 лв., лихвата е 46,06 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение, какъвто е настоящия случай видно от приложеното ч.гр.д. №1926/2018г. на РРС. Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост, че не е ясно равностойността на какво задължение представлява исковата сума. Не  е налице неяснота, тъй като ЗЕ използва понятието топлинна енергия, независимо дали същата се отнася за такава отдадена от сградна инсталация или от отоплителни тела в имота. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция, са потребители на топлинна енергия. Т.е. ответникът е потребител на топлинна енергия  в процесния период, тъй като е собственик на апартамент и е присъединен към сградната инсталация. Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция, според заключението на вещото лице. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Дори и прекратили топлоподаването към отоплителни тела в имота, остават потребители на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сградата гласи и разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ. Според разпоредбата на чл.143 ал.3 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. Размерът на цената на отоплението, отдадена от отоплителен уред-щранг лира и сградната инсталация е установен от вещото лице. При изчислението им е ползвана формулата по методиката за изчисление и Наредбата за топлоснабдяване. По отношение на възражението за евентуално наличие на хипотезата на чл.78 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване: Съгласно тази разпоредба, когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда-етажна собственост е намален с над 50% от проектния отоплителен товар на отоплителните тела в сградата и количеството на енергията отдадена от сградната инсталация е по-голямо от количеството на енергия за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно да уведоми за това клиентите, както и да предприеме действията съгласно т.6.6 и т.6.6.1 от Методиката. Ако са налице кумулативно предпоставките на цитираната разпоредба, клиентите в етажната собственост могат да изберат да останат клиенти при променени условия, но ако не заявят писменото систановище в регламентирания в Наредбата за топлоснабдяване срок /чл.78 ал.5/, топлопреносното предприятие има право да прекрати топлоснабдяването. В случая не се установява такова увлечение на енергията отделена от сградната нисталация спрямо тази за отопление на имотите, нито има данни да е направено уведомление от страна на толопреносното предпирятие до потребителите за констатирано такова увеличение, поради което същите дължат заплащането на тази енергия. Поради което главният иск е основателен, като е доказан в изчисления от вещото лице размер от 424,96лв., а до първоначално предявения размер следва да се отхвърли. В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок - този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок  заплаща обезщетение в размер на законната лихва  от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. По отношение на претенцията за законната лихва за процесния период, същата е  в размер на 46,06лв., поради което е основателна в претендирания размер от 21,83лв.

                На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, като от общия размер от 355лв., се следват 340,80лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №1926/2018г. на РРС

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.Д., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД, със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК **** сумата 424,96лв. /четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ за ползвана топлинна енергия  за периода 30.11.2016г. до 25.06.2018г., ведно със законната лихва от 03.10.2018г.  до окончателното и изплащане, както и сумата 21,83лв. /двадесет и един лева и осемдесет и три стотинки/ обезщетение за забава за периода  от  01.05.2017г. до 01.10.2018г., като отхвърля главния иск до първоначално предявения размер от 445,30лв.

            ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ***** сумата 340,80лв. /триста и четиридесет лева и осемдесет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №1926/2018г. на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: