Решение по дело №948/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 68
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20211200600948
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Благоевград, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградИв. Аль. Ф.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600948 по описа за 2021 година
С определение от 26.11.2021 г. по ч.н.д. № 533/21 г. по описа на РС – Благоевград
е допусната съдебна реабилитация по отношение на И. Н. М. за осъждането му с
определение № 7390 от 29.09.2015 г., постановено по ч.н.д. № 1325 от 2015 г. по описа на
БлРС, влязло в законна сила на 15.10.2015 г., с което са групирани наказанията, наложени
му по н.о.х.д. № 269 от 2013 г. и по н.о.х.д. № 557 от 2015 г. и двете по описа на БлРС.
Срещу така постановеното определение е постъпил протест на прокурор при
Районна прокуратура – Благоевград, с който се възразява относно извода на съда, че са
налице основания за пълна реабилитация, защото не са възстановени имуществените вреди,
настъпили от престъпленията и няма уважителни причини за това. По тези съображения се
счита, че атакуваното определение следва да се отмени в частта му относно допуснатата
реабилитация.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на окръжната
прокуратура поддържа депозирания протест.
Молителят и защитникът му възразяват срещу протеста само с аргумента, че
съгласно изявлението на ощетената банка И. М. няма задължения към нея.
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
материалите по делото и служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
прие за установено следното:
Установени от районния съд са фактите от значение за предмета на делото, а
именно осъжданията на М. с наложените му наказания лишаване от свобода, липсата на
новообразувани наказателни производства, а така също и актуални данни за личността му:
1
И.М. след настъпилата реабилитация по правото е осъждан със следните съдебни
актове: с определение № 7019 от 19.09.2013 г., постановено по н.о.х.д. № 269 от 2013 г. по
описа на БлРС за престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2, вр. ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение е било
отложено за срок от 3 години и с присъда № 4598 от 10.06.2015 г., постановена по н.о.х.д.
№ 557 от 2015 г. по описа на БлРС, влязла в сила на 26.06.2015 г., отново за престъпление
по чл. 206, ал.3 от НК и за престъпление по чл.227б, ал.1 от НК му е наложено общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 години. С определение, постановено
по ч.н.д. № 1325 от 2015 г. , на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 НК, на М. е определено
едно общо наказание за съвкупността от трите престъпления, а именно наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение при условията на чл. 66 НК е
отложено за срок от 3 г., като определението е влязло в сила на 15.10.2015 г.
Той работи, има семейство с три деца. От писмените доказателства се установява,
че няма срещу него няма образувани висящи производства.
Районният съд се е произнесъл по съществото на искането без да изясни
фактологията относно възстановяването на причинените от двете резултатни престъпления
имуществени вреди, въпреки, че основният спорен въпрос, който касае допускане на
исканата реабилитация - дали е налице така посочената предпоставка, е бил повдигнат и
пред него от прокурора.
Пропускът му е отстранен във въззивното производство, чрез събирането на
доказателства за невъзстановяването на причинените имуществени вреди от обсебването, за
което е осъден по н.о.х.д. № 557 от 2015 г. по описа на БлРС. Само за него, защото за
вредите от другото обсебване, следва да се приеме, че са възстановени, тъй като това е било
абсолютно условие за одобряваното на споразумение, с което е решено делото.
Обсебването, за което е осъден с присъдата по н.о.х.д. № 557 от 2015 г. по описа на
БлРС е причинило имуществена врeда на „ДСК“ ЕАД в размер на 247 800 лева, тъй като без
да има правно основание се е разпоредил с пет товарни автомобила, които са били
обременени със залог в полза на тази банка, без да запази правата й на заложния кредитор, с
което е затруднил удовлетворяването на същите /съгласно мотивирането на присъдата/.
Банката не е предявила обаче граждански иск в наказателното производство за
възстановяването им. За нея щета е кумулирана по дълга на ЕТ „ И.М.- Т.“ и се измерва в
размер на задълженията, който „Банка ДСК“ АД не е успала да събере по кредите на
едноличния търговец чрез реализация на обезпеченията. Кредите на търговеца са отписани
от баланса на банката поради цедирането им на трето лице /съгласно изричния писмен
отговор на банката/.
При така установената по делото фактология, въззивният съдебен състав счете, че
необосновано първоинстанционният съд е приел наличието на предпоставките за допускане
съдебна реабилитация с оглед липсата на доказателства за възстановяване на причинените
от едно от престъпленията имуществени вреди съобразно чл.87, ал.1 т.2 от НК.
В процесния случай за последното осъждане на И.М. към настоящия момент /и
към този, в който е отправно искането за реабилитация/ е изтекъл тригодишен срок от
15.10.2018 г., т.е от изтичането на изпитателния тригодишен срок, започнал да тече от дата,
на която е влязло в сила произнасянето на съда за определяне на общо наказание за
съвкупността от престъпленията, осъден с актовете в двете отделни наказателни
производства.
На следващо място по делото са ангажирани доказателства за твърдяното в
молбата добро поведение на осъдения. Въз основа на доказаната му трудова и семейна
ангажираност, може да се приеме за установено, че актуалното му поведение в обществото е
правомерно. В същата насока следва да се преценява и констатираната чрез изисканата
справка от прокуратурата за липса на образувани и неприключили досъдебни производства
спрямо него.
2
От решаващо значение за произнасянето на съда, обаче е безспорното
обстоятелство, че от страна на осъдения не са били възстановени причинените от
умишленото престъпление по чл.206, ал.3 от НК имуществени вреди на ощетеното
юридическо лице по н.о.х.д. № 557/2015 год. на РС-Благоевград.
За разлика от първостепенния съд, настоящият съдебен състав сподели тезата на
прокурора, и счете, че в процесния случай не следва да намери приложение разпоредбата на
чл.87, ал.2 от НК, допускаща реабилитация и без да е изпълнено посоченото условие при
наличието на уважителни причини за това.
Несъмнено по делото е установено, че са били причинени имуществени вреди от
престъплението и същите не са били възстановени, защото и към настоящия момент И.М. не
е върнал на банката на кредите, респ. банката не е успала да ги събере и чрез реализация на
обезпеченията. Задълженията му са цедирани на трето лице неустановено лице, като няма
данни за това и дали то е предприело принудителното им събиране.
Факт е, че ощетеното юридическо лице не е поискало обезщетение по чл. 45 от
ЗЗД в продължение на общата петгодишна давност. Това обстоятелство, обаче погасява
единствено възможността за принудителното му събиране без да препятства по какъвто и да
е начин длъжника при негово желание да стори валидно плащане в полза на правоимащите.
Липсата на данни за образувано изпълнително производство за вземането на
банката/ или на този, на който то е прехвърлено от нея/ не обосновава наличието на
уважителни причини за липсващо изпълнение на обсъжданото задължение, защото:
Макар и бездействието на правоимащия практически да освобождава длъжника от
задължението му, което може и вече да не подлежи на принудително събиране, това би
могло да е уважителна причина за липсващо доброволно изпълнение само когато пред
длъжника /желаещ да черпи права от поведението си/ е създадена трудно преодолима пречка
за изпълнение.
В процесния случай въз основа само на данните, удостоверени от банката, не може
да се приеме за установено, че тя е била изначално дезинтересирана и не е предприела
действия за възстановяването на щетата й от неправомерното разпореждане с вещите,
обезпечаващи вземането й от М.. И това което е много съществено е, че не е установено, че
дори и при добросъвестно поведение на М. не е било възможно извършването на валидно
негово плащане, т. е. по никакъв начин от страна на банката няма данни да е било
затруднено възстановяването на причинените вреди в рамките на изтеклия продължителен
времеви период. Самият молител дори и несочи невъзможност да стори това, защото
защитната му позиция е ограничена до довода, че е доказал, че няма задължения към
банката, защото те са отписани.
Въпреки, че няма изречен довод, за пълнота следва да се посочи, че не би могло да
се приеме, че изтеклата погасителна давност /поради бездействието на ощетеното
юридическо лице въобще или на придобилия неговото вземане от М. да предприемат
изпълнителни действия и дори прекратяването на евентуално образувано производство/
представлява уважителна причина за неизпълнение по смисъла на чл.87, ал.2 от НК.
Приемането на обратното би означавало автоматично и напълно необосновано да се признае
на длъжника, всякога, че погасеното му по давност задължение има за последица и доказва,
че неизвършеното плащане винаги е по причина, стояща извън неговото обективирано
нежелание да изпълни. В същия смисъл е решение № 427/24.03.16 г. по н.д. № 1472/2015 г.
на ВКС, III НО.
Предвид изложените съображения въззивният съдебен състав се съгласи с доводът
в протеста и счете, че към настоящия момент не може да се приеме за доказано по делото
наличието на уважителни причини за невъзстановяване на причинените от престъплението
по чл.206, ал.3 от НК имуществени вреди. Доказателствената тежест на молителя в тази
насока следва от изричното изискване начл.434, ал.2, т.2 от НПК, предвидено дори като
условие за редовност на молбата за реабилитация.
3
В случая с оглед позицията на осъдения и неговите защитници за освобождаване
от задължението към банката само поради това, че тя го отписала от баланса си, без да се
дори и твърди, че има извинителни причини за невъзстановяване на вредите, въззивният
съд, счете, че не се налага служебното изясняване на обстоятелства за това на кого е
прехвърлено вземането и той предприел ли е принудителни действия за събирането му.
Поради липсата на обсъжданата предпоставка за допускане на съдебна
реабилитация, с атакуваното определение неправилно е уважено направеното искане за това
и то следва да се отмени и да се постанови отказ.
Така мотивиран и на основание чл.436 и сл. от НПК във вр. с чл. 87 и сл. от НК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 26.11.2021 г. по ч.н.д. № 533/21 г. по описа на РС –
Благоевград, с което е допусната съдебна реабилитация на И. Н. М. за осъждането му с
определение № 7390 от 29.09.2015 г., постановено по ч.н.д. № 1325 от 2015 г. по описа на
БлРС, влязло в законна сила на 15.10.2015 г., с което са групирани наказанията, наложени
му по н.о.х.д. № 269 от 2013 г. и по н.о.х.д. № 557 от 2015 г. и двете по описа на БлРС, като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на съдебна реабилитация на основание чл.87,
ал.1 от НК на И. Н. М. за осъждането му по н.о.х.д. № 269 от 2013 г. и по н.о.х.д. № 557 от
2015 г. и двете по описа на БлРС.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4