Р Е Ш Е Н И Е
№ 505
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Борис Михов, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 3206 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален
представител юриск. Б., срещу Решение № 1993 от 25.10.2022 г., постановено по
АНД № 3991/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХIII н. състав, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
4705454, с който на Д.С.И., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и моли същото да бъде
отменено, като вместо това се потвърди ЕФ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Д.С.И., редовно призована, не изразяваща
становище по допустимостта и основателността й.
Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност
на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР -
Пловдив ЕФ серия К № 4705454 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система (ARH CAM S1) на 30.03.2021 г. в 19,46 часа в град Пловдив, пътен възел „Скобелева
майка“, надлеза южно платно посока изток, при ограничение на скоростта 50 км/ч
с отчетен толеранс -3 км/ч в полза на водача, И., в качеството й на собственик,
на когото е регистрирано МПС – лек автомобил Киа Спортидж с рег. № ***, е била
санкционирана на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за
това, че управлява МПС със скорост от 82 км/ч, при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакувания ЕФ,
състав на районния съд е приел от една страна, че същият не
е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, същевременно
обаче посочва, че в него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението (ОД на МВР – Пловдив); датата 30.03.2021 г.;
точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на МПС;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
нарушението (управление на специален автомобил с превишена скорост – 82
км/ч при ограничение 50 км/ч); нарушената разпоредба (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП);
размерът на глобата (400 лв.); срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане (14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания
фонд). Като установена по безспорен начин е приета и годността на техническото
средство, с което е била измерена скоростта на инкриминирания автомобил и на
база на всички събрани по делото доказателства, ПРС е приел за установено, че
действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, описаният в него автомобил е
извършвал движение с превишена скорост, което обстоятелство е било установено и
надлежно заснето, като правилно е прието и отразяването, че така била нарушена
именно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Мотивирано е на следващо място, че въпреки така установената фактическа
обстановка, ПРС намира, че в случая не се доказва по един безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а от
друга, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила. Посочено
е в тази връзка, че изрично в разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП се
предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, съответно собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС, а
по отношение на превозни средства, собственост на юридически лица, какъвто е
настоящият случай, се предвижда, че фиш се съставя на собственика или на
лицето, посочено от него като управлявал автомобила. Цитирана е разпоредбата на
чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, като е посочено, че в тази връзка по делото е
налице справка от КАТ, видно от която към датата на деянието, инкриминираното
превозно средство е собственост на жалбоподателя. Твърдяното нарушение се сочи,
че е установено посредством автоматизирано техническо средство № 11743са, което
представлява мобилно такова, а съгласно изричната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията могат да се осъществяват само
при отсъствието на водач и контролен орган. На следващо място е прието, че от
събраните писмени доказателства по делото не се доказва по безспорен начин
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на И..
Посочва се в тази връзка, че в протокола за използване на АТСС с рег. №
1030-р-9394/31.03.2021 г. липсва номер на първо и последно статично
изображение, което отрича възможността за установяване на връзка между
протокола и снимковия материал, поради което доказателствената сила както на
протокола, така и на снимковия материал, е разколебана, тъй като преписката не
съдържа други писмени доказателства, според които да е възможна обвръзка между
приложения снимков материал и документираните данни в протокола по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Според ПРС от данните по делото не се
установява да е изпълнено императивното изискване на чл. 10, ал. 3 от същата
наредба, а именно да е направена снимка на разположението на уреда. Не на
последно място е прието, че от текста на самия ЕФ по никакъв начин не може да
бъде направен извод относно точното място на реализиране на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, доколкото са посочени
единствено датата, часа, мястото и регистрационния номер на МПС, с което се
твърди, че е извършено нарушение на ЗДвП, същевременно липсва и каквото и да
било описание на същото.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
На първо място следва да бъде съобразено, че в конкретния случай,
оспореният фиш е съставен съобразно правилото, възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа
данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, а именно: за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Все в тази насока следва да се посочи, че от приложените по административнонаказателната
преписка доказателства (снимка на разположението на уред, която се намира на
гърба на протокола по чл. 10; Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на
БИМ; Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-9394/31.03.2021 г.) е видно,
че процесното нарушение е установено с преносима система за контрол на
скоростта на МПС, което не е трайно „прикрепено“ към земята, а има характер на
временно разположено на участък от пътя (“мобилно“ по своя характер). През 2015
г. е приет ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който е изменен ЗДвП, като
е въведено определение на понятието „автоматизирани технически средства и
системи“ и са определени и отделните видове такива - стационарни и мобилни (§ 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТСС биха могли да бъдат разположени
както временно на самия участък от пътя, така и в превозно средство. Със същото
изменение на закона е изменена и нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като е
предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето
именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида, определени в § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, следва да стане това. В този смисъл изводите на ПРС, че
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е неприложима в конкретния случай, тъй като
процесното нарушение не е установено със стационарно, а с мобилно АТСС, са
неправилни и незаконосъобразни.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 10, ал. 1 и 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (наричана по-долу само Наредбата), за всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при
работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от
пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и
поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от
мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на
уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и
контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10 (така чл. 9, ал. 1 - 4 от Наредбата). Изложеното
до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния
електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани доказателства и не
се формира спор между страните) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10
от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържанието на
административнонаказателната преписка се установява наличието както на
протокол, така и на снимка на разположението на уреда, противно на приетото от
ПРС. Самият протокол е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата
и съдържа пълни данни за място за контрол – град Пловдив, Пътен възел
„Скобелева майка“, надлеза, южно платно, посока на движение на контр. МПС от запад
към изток в двете посоки, начало и край на работа – от 16,30 часа до 22,30
часа, номер на служебния автомобил, ограничението на скоростта – което в случая
е такова за шофиране в населено място – 50 км/ч. При това
положение следва да се приеме, че приобщеният по делото доказателствен материал
установява от една страна съответствие между мястото на нарушението, посочено в
приложената снимка и мястото на нарушението, отразено в издадения електронен
фиш, а от друга – местоположението на използваното АТСС. По идентичен начин
стои въпросът и с липсата на посочени номера на първо и последно статично
изображение, доколкото, както вече се посочи и по-горе, в протокола са надлежно
попълнени начало и край на работа, като часът на заснемане на нарушението – 19,46
часа е в рамките на отразения в протокола режим на работа на АТСС. За пълнота е
необходимо да се посочи още и че в конкретния случай, управляваното от И. МПС
нито представлява специален автомобил, нито пък е собственост на юридическо
лице, както е приел ПРС.
Неоснователно е възражението, наведено пред ПРС от страна на наказаното
лице, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин, че засечената скорост с техническото средство, е на собствения на И.
автомобил. Това е така, защото преносимата система за контрол на скоростта на
МПС тип ARH CAM S1 с Ф № 11743СА, с която е установено нарушението, е с
вградено разпознаване на номера, същата е технически годна, видно от приложения
по административнонаказателната преписка Протокол от проверка №
65-С-ИСИС/28.09.2020 г., а от приложения снимков материал не се установява да
са били заснети повече от едно МПС с видими регистрационни табели. С други думи
казано, не възниква съмнение чия е измерената скорост, доколкото на снимката е
видно едно единствено МПС, на което се вижда регистрационната му табела.
Неоснователно е следващото възражение относно неправилното определяне на
субекта на административното наказание. Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Следователно цитираната норма предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика на моторното превозно
средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е
действителният извършител на нарушението, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на ЗАНН
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са
дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай,
че друг е управлявал автомобила. В тази връзка в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП изрично е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. Ако не стори това, именно той е лицето, което носи
отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, И. не се е
възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно
е бил санкционирана с издадения електронен фиш.
С оглед изложеното, съдът намира оспорения електронен фиш за законосъобразен.
Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият
ще следва да бъде отменен, като съответно ЕФ се потвърди.
При този изход на спора, на касатора се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160
лева - по 80 лева за всяка съдебна инстанция, определени съгласно правилото на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив,
ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1993 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 3991/2022 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, ХХIII н. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4705454, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д.С.И.,
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр. Пловдив,
ул. „Княз Богориди“ № 7 сумата от 160 (сто и шестдесет) лева разноски за
осъществената защита от юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.