№ 4326
гр. Варна, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100100495 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове, предявени от В. СТ. СТ., ЕГН**********, с посочен
адрес по делото Варна, кв. „Св. Иван Рилски“ №52, с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от
ЗЗД, евентуално чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, евентуално с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, срещу следните ответници и със следните петитуми:
- срещу Б. ВЛ. Г., ЕГН**********, ЕЛ. СТ. Г., ЕГН**********, двамата с адрес по
делото гр. Варна, ул. „Феодор Успенски“ №9а, и срещу М. В. СТ., ЕГН**********, с адрес
по делото гр.Варна, ул. „Братя Георгачевич“ №8, за прогласяване за нищожен поради
абсолютна симулация, евентуално поради противоречие с добрите нрави, евентуално за
относително симулативен, като прикриващ дарение, на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №87, том 7, рег. №15578 от 09.10.2006г. по н.д. №1142/2006г. на н-с Ал.
Ганчев, с който Стойчо С. С. (починал на 18.09.2020г.) е прехвърлил на Б. ВЛ. Г.
собствеността върху АПАРТАМЕНТ №3 на третия етаж на жилищна сграда в гр.Варна ул.
„Братя Г.ич“ №8, с площ от 73,58 кв.м., състоящ се от хол, две спални, кухня, антре, баня с
тоалет, два балкона, заедно с прилежащите към този апартамент: избено помещение № 1 при
граници: коридор, Васил Фотев, улица, изба на Васил Попов; таванско помещение № 2 при
граници: коридордаванско помещение на Величка Събева и таванско помещение № 3;
таванско помещение № 3 при граници-коридордаванско помещение №2, двор и таванско
помещение на Ангел Василев Попов, както и 1/3 ид. част от общите части на сградата,
срещу цена от 53701,20лв., равняваща се на данъчната оценка на имота, като имотът по КК
и КР, одобрени със заповед №РД 18-9/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, съставлява
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1504.208.1.3, при граници: на същия етаж-няма,
под обекта- 10135.1504. 208.1,2, над обекта- 10135.1504.208.1.4;
- срещу „Ел ес ем“ ООД, ЕИК204379425, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя
Георгачевич“ №8, с управител ЕЛ. СТ. Г., и срещу М. В. СТ., ЕГН**********, с адрес по
делото гр.Варна, ул. „Братя Георгачевич“ №8, за прогласяване за нищожен поради
абсолютна симулация, евентуално поради противоречие с добрите нрави, евентуално за
относително симулативен и прикриващ дарение, на договор за покупко-продажба на
търговско предприятие с нотариална заверка на подписите с рег. №3645/06.10.2017г. на н-с
Ж.Костов и с удостоверено съдържание с рег. №3646 от 06.10.2017г. на н-с Ж.Костов, с
който Стойчо С. С. (починал на 18.09.2020г.), тогава като ЕТ „Парньор- Стойчо С.“
ЕИК020104586, продал на „Ел ес ем“ ООД, представлявано от Елица Стойкова Г.,
търговското предприятие на ЕТ „Партньор-Стойчо С.", като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, срещу цена от общо 120 000лв., като на осн. чл.2.3 от
договора търговското предприятие, предмет на продажбата, е включвало съответно
посочени недвижими имоти.
1
Исковете са обосновани с твърденията (обобщено), че ищецът е един от двамата
наследници по закон на прехвърлителя Стойчо С. С.; че последният е бил приживе
собственик на 100% ид. части от имотите, предмет на сделките; че сделките страдат от
пороци на тяхната действителност; че при уважаване на исковете по чл.26 ЗЗД ищецът би
придобил директно собственост върху ½ ид.ч. от имотите, като наследник по закон и според
законовата квота; а при разглеждане и уважаване на исковете по чл.17 ЗЗД за него би се
породило правото по чл.30 ЗН, което вече е упражнено по дело на ВРС, спряно докато се
приключи настоящото дело.
При насрочване на делото, с определението по чл.140 ГПК, беше дадена на ищеца
възможността да обоснове интереса си от исковете за частите, които надхвърлят
наследствените му права. С молба от 15.10.2021г. преди първото о.с.з. въведе твърдения в
насока на интерес от исковете в цялост. В първото по делото о.с.з. съдът отложи
произнасянето си по възведения въпрос, с оглед на процесуална икономия и с цел
провеждане на пълно и цялостно заседание, при допускане на всички относими и допустими
доказателства в процеса.
При горните данни и при служебната проверка по чл.130 от ГПК, която се следва до
окончателното приключване на делото, съдът намира следното:
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка на всеки иск, за да бъде той
допустим. Правният интерес е различен от житейския. Правният интерес се свързва най-
общо с очакваната благоприятна за патримониума на ищеца промяна, до която би довело
уважаването предявения иск. По исковете за нищожност и унищожаемост на сделки
съдебната практика трайно провежда разбирането, че правен интерес има всяка страна по
сделката (доколкото е опорочена нейната или насрещната съвпадаща воля на
съконтрахента), както и всяко трето за договора лице, но само доколкото е обвързано от
действието му и само до обема на защитимите права на ищеца. Защото само в този случай
последицата от уважаването на иска би била правна промяна, рефлектираща благоприятно в
неговия патримониум. За права извън притежаваните от ищеца, промяната би касаела
правната сфера на други лица, които обаче не са ищци по делото, т.е. не са сезирали съда с
искане и твърдение за порок на сделката. Поради което и ищецът няма интерес да предявява
от свое име иск, с който да „защитава“ техните права, освен по изключение, ако законът
предвижда това (процесуална субституция). В частност искове за недействителност на
сделки с вещно - прехвърлително действие са допустими от нестрана по тях, само до
размера на защитимите й вещни права, накърнени от сделката. Ако ищецът по такъв иск е
или би бил при уважаване на иска съсобственик на вещта, предмет на сделката, заедно с
други лица, правата им, извън притежаваните от ищца, не могат да бъдат защитавани от
него. Такъв иск (и решението по такъв иск) е правно недопустим за частите над
притежаваните от ищеца защитими права (така решения на ВКС, постановени по чл.290
ГПК по този въпрос: Решение №208/14.07.2014г. по гр.д. №6302/2013г. на 4-то ГО на ВКС;
Решение №295/27.11.2013г. по гр.д. №2141/2013г. на 3-то ГО на ВКС; Решение
№397/03.10.2012г. по гр.д. №1604 за 2011г. на 4-то ГО на ВКС; така още и Определение
№314/16.04.2009г. по гр.д. №6430/2007г. на 3-то ГО; и други).
Когато чрез оспорена по действителност правна сделка се прехвърлят вещни права,
правен интерес от оспорване на действителността й е налице само с оглед на защитимите у
ищеца права (ако той не е самият волеизявител). И така всеки от наследниците би имал
интерес да оспори такъв договор само до частта, която е съответна на квотата му. Защото
при нищожност на договора в цялост, това няма по никакъв начин да се отрази върху
правната сфера на ищеца, извън наследимите му права. А подобно решение не може да
„ползва“ останалите сънаследници, защото те не са предявили такова искане пред съд.
Ето защо само тяхно следва да е правото да преценят положението си, в това число дали
предпочитат да се легитимират за собственици на частите им въз основа на атакуваната
сделка (преди откриване на наследството) или на база наследствено правоприемство, най-
вече и дали да защитават правата си по съдебен ред или не. Ищецът-наследник с квота от
наследството няма право да „посяга“ върху права на ответниците, които не колидират с
2
неговите. Ето защо и интерес от исковете за нищожност на сделки, при това положение, е
налице, но само до размера на защитимите права на ищеца (в този смисъл Определение
№260168/20.11.2020г. по в.ч.гр.д. №494/2020г. на ВАпС, постановено по повод аналогично
частично прекратително определение на настоящия състав по друго първоинстанционно
дело).
Въз основа на горните съображения настоящият първоинстанционен съд счита, че
делото, в частта по исковете по чл.26 ЗЗД относно двете оспорени по делото сделки (двата
главни и двата евентуални иска за нищожност) следва да
се прекрати за частите над защитаваните от ищеца права върху 1/2 ид.части от
наследствените имоти.
Различно е положението при вторите евентуални искове по чл.17 от ЗЗД, първо защото
те не са за нищожност, а за относителна симулация и разкриване на действителното
съдържание на сделките; второ защото защитимите права на ищеца в хипотеза на уважени
искове по чл.17 ЗЗД се реализират едва чрез последващо разгледани искове по чл.30 ЗН,
които от своя страна предполагат цялостни и установени по съдържание разпоредителни
сделки, при различни вариации на краен изход, включително с оглед формиране на маса или
не; още с оглед притежание на имотите в ответниците или в трети лица; и други; като в
крайна сметка обемът защитими права е хипотетичен и неясен. Ето защо в тези части, по
вторите евентуални искове по чл.17 от ЗЗД, производството следва да продължи в актуалния
му вид.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №495 по описа на ВОС за 2021г., 11-ти
състав, само частично по предявените от В. СТ. СТ., ЕГН**********, с правно основание
чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, евентуално чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, срещу следните ответници и със
следните петитуми:
- срещу Б. ВЛ. Г., ЕГН**********, ЕЛ. СТ. Г., ЕГН**********, двамата с адрес по
делото гр. Варна, ул. „Феодор Успенски“ №9а, и срещу М. В. СТ., ЕГН**********, с адрес
по делото гр.Варна, ул. „Братя Георгачевич“ №8, за прогласяване за нищожен поради
абсолютна симулация, евентуално поради противоречие с добрите нрави, на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА №87, том 7, рег. №15578 от 09.10.2006г. по н.д.
№1142/2006г. на н-с Ал. Ганчев, с който Стойчо С. С. (починал на 18.09.2020г.) е
прехвърлил на Б. ВЛ. Г. собствеността върху АПАРТАМЕНТ №3 на третия етаж на
жилищна сграда в гр.Варна ул. „Братя Г.ич“ №8, с площ от 73,58 кв.м., състоящ се от хол,
две спални, кухня, антре, баня с тоалет, два балкона, заедно с прилежащите към този
апартамент: избено помещение № 1 при граници: коридор, Васил Фотев, улица, изба на
Васил Попов; таванско помещение № 2 при граници: коридордаванско помещение на
Величка Събева и таванско помещение № 3; таванско помещение № 3 при граници-
коридордаванско помещение №2, двор и таванско помещение на Ангел Василев Попов,
както и 1/3 ид. част от общите части на сградата, срещу цена от 53701,20лв., равняваща се
на данъчната оценка на имота, като имотът по КК и КР, одобрени със заповед №РД 18-
9/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, съставлява самостоятелен обект с идентификатор
10135.1504.208.1.3;
- срещу „Ел ес ем“ ООД, ЕИК204379425, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя
Георгачевич“ №8, с управител ЕЛ. СТ. Г., и срещу М. В. СТ., ЕГН**********, с адрес по
делото гр.Варна, ул. „Братя Георгачевич“ №8, за прогласяване за нищожен поради
абсолютна симулация, евентуално поради противоречие с добрите нрави, на договор за
покупко-продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите с рег.
№3645/06.10.2017г. на н-с Ж.Костов и с удостоверено съдържание с рег. №3646 от
06.10.2017г. на н-с Ж.Костов, с който Стойчо С. С. (починал на 18.09.2020г.), тогава като ЕТ
3
„Парньор- Стойчо С.“ ЕИК020104586, продал на „Ел ес ем“ ООД, представлявано от Елица
Стойкова Г., търговско предприятие на ЕТ „Партньор-Стойчо С.", като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, срещу цена от общо 120 000.00лв., като на осн. чл.2.3
от договора търговското предприятие, предмет на продажбата, е включвало съответно
посочени недвижими имоти,
само за разликата над допустимите ½ ид. части до заявените 100% ид. части от
гореописаните сделки, както и само по гореописаните искове по чл.26 ЗЗД за нищожността
им, на осн. чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4