Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
12.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 917 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба,
депозирана от "ВАЛКО - 03 " ЕООД, ЕИК
: 200******, гр.С., представлявано от управителя В.Т. В., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-390-0411747/03.07.2019г.,
издадена от Ж. Н. М.- Началник отдел в дирекция „Оперативни дейности“ - Пловдив
при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че с
обжалваната заповед била наложена принудителна административна мярка - запечатване
на стопанисвания от дружеството търговски обект - автомивка на самообслужване,
находяща се в гр.С., ул.“К.Ох. № *и забрана за достъп до същия за срок от два
дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като на основание
чл. 188 от ЗДДС във вр. чл. 60 АПК било допуснато и предварително изпълнение на
административния акт.
Заповедта, с която било постановено
налагане на ПАМ „запечатване на обекта“ и забрана на достъпа до същия, била издадена
въз основа на Протокол за извършена проверка сер. АА № 0411747/20.06.2019г. за
констатирано със същия нарушение на състава на чл. 3, ал. 9 от Наредба Н -
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на констатациите
от проверката и събраните в хода на същата доказателства, административният
орган приел, че са налице предпоставките на чл. 186, ал.1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за
налагане на ПАМ запечатване на обект за определен срок, както и забрана за
достъпа до обекта за този срок, на лице, което не спази реда и начина за
издаване на съответния документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка.
Нормата на чл. 186, ал. З от ЗДДС
постановявала, че принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Като „мотиви относно продължителността на срока“, който според
административния орган „указвал значимостта на охраняваното обществено
отношение“ било посочено, че са взети предвид „тежестта на извършеното
нарушение и последиците от същото - нарушаването реда за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба,
големината на ТО – метален навес с площ от 35 кв.м., вида на предлаганата
услуга - измиване на автомобили, ниската цена на услугата, която я превръщала в
конкурентна и търсена“. Тоест било изложени теоретични положения, без да била
посочена конкретната тежест на извършеното нарушение, още повече - на
последиците от същото. При положение, че се сочело, конкретни обстоятелства да бъдат
взети предвид както при решението, че следва да бъде наложена ПАМ по чл. 186,
ал. 1, така и при определяне на продължителността на същата и допускането на
предварителното ѝ изпълнение по реда на чл. 60 от АПК, следвало тези
обстоятелства да са точно и ясно посочени и как същите оказват влияние на
решението на административния орган и на неговия извод за тежестта на
нарушението. Също така не били посочени конкретно какви са последиците от това
нарушение, които са взети предвид при определяне на продължителността на
наложената ПАМ. Административният орган приел, че следва да се отчете и фактът,
че с нарушението се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който
осигурявал осъществяване на пълен контрол върху техническото състояние на
използваното фискално устройство и оттук за спазване на реда относно отчитането
на извършените продажби и тяхната регистрация. Посочено било, че при определяне
продължителността на срока бил съобразен принципа на съразмерност, „като
определеният в случая срок е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта“. В случая, без да били изложени
твърдения, че констатираното по време на проверката неизпълнение на
разпоредбите на наредбата водело до укриване на приходи от страна на търговеца
или че дружеството има установени и други нарушения във връзка с отчитането на
приходите от продажба от търговския обект, за които да има съставяни АУАН и
налагани санкции, то не ставало ясно преустановяването на какви
незаконосъобразни практики имал предвид административният орган. Липсвала дори
една констатация, че с допуснатото от дружеството нарушение бил засегнат фиска
на държавата и че това нарушение довело или би могло да доведе до неотчитане и
укриване на приходи от страна на жалбоподателя. Липсвал спор, че в обекта на
дружеството - автомивка на самообслужване, имало един автомат за самообслужване.
Същият бил с електрическо захранване и имал вградено ФУВАС (фискално
устройство, вградено в автомат на самообслужване). ФУВАС било вид фискално
устройство, което по смисъла на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 5 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., следвало да бъде монтирано и въведено в
експлоатация от датата на започване на дейността на обекта. Не се твърдяло от
проверяващите, че ставало въпрос за неиздаване на фискален бон, като подобни
фактически констатации не били обективирани в протокола за извършената
проверка. Само се уточнявало, чрез цитиране съдържанието на чл. 3, ал. 8 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., че при извършване на продажба чрез ФУВАС
фискалният бон се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен
документ. В ПИП сер. АА № 0411747/20.06.2019г., обективиращ резултатите от
проверката, изрично на стр. 2 било записано: „При извършена контролна покупка,
представляваща измиване на лек автомобил марка Форд с рег. № СВ 8496 НН при
поставяне на една монета от 1,00 лв., на екрана на ФУВАС се визуализира следния
надпис - сума 1 лв. и данните за бона - описани в протокола, но не се издаде
фискална касова бележка на хартиен носител от същото устройство“. Тоест в
случая нямало спор, че приходът от тази продажба бил отчетен чрез монтираното
на автомата ФУВАС, което имало дистанционна връзка с НАП. Не била издадена
хартиена касова бележка, не защото дружеството искало да укрие този приход от
продажбата, а защото монтираното в автомата и регистрирано в НАП ФУВАС не
притежавало такава опция да издава хартиена касова бележка, а само касовият бон
с номер на същия и стойност на покупката се визуализирал на дисплея на
автомата. С промените си, считано от 2014г., Наредбата въвеждала ново понятие -
фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Под „автомат
на самообслужване“ се разбирало всяко устройство - електронно, електрическо и/
или механично, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане
на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с
развлекателен характер. Самият ФУВАС било заложено да представлява пломбиран
блок, закрепен в корпуса на автомата, съдържащ всички основни модули на
обикновено фискално устройство с контролна лента на електронен носител (КЛЕН) и
дистанционна връзка с НАП с изключение на клавиатура и печатащо устройство.
Пломбираният блок трябвало да има най-малко три интерфейса, разположени под
заключения корпус на автомата. Според проверяващите органи, тъй като
дружеството извършвало продажба на услуги чрез автомат за самообслужване, се
явявало задължено по смисъла на ал. 9 на чл. 3 от Наредбата лице: (9) (Нова - ДВ,
бр. 111 от 2013г., в сила от 01.01.2014г.) Лице, което извършва продажби на
услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен
характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално
устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се
издава фискална касова бележка на хартиен носител. В ал. 8 на чл. 3 обаче било
разписано, че лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер
или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, било длъжно
да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон,
регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава
хартиен документ. При положение, че извършваните продажби били от автомат за
самообслужване с електрическо захранване, то за извършената продажба, касовата
бележка се визуализирала единствено на дисплея на автомата. И двете алинеи на
чл. 3 от Наредбата били в сила от 01.01.2014г. и към момента на депозиране на
жалбата не били променяни. При
действието на тези редакции на разпоредбите на наредбата с тези изисквания по
отношение на отчетността на извършените продажби на стоки и услуги, жалбоподателят
регистрирал и въвел в експлоатация ФУ по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5 от
Наредбата,което било монтирано в разположения на обекта автомат за
самообслужване. На дружеството било издадено съответното свидетелство за
регистрация на ФУ, на което свидетелство било направено изрично отбелязване, че
ФУ е регистрирано в приходната администрация с потвърждение, което било
цитирано. Ако това ФУ не отговаряло на изискванията на наредбата се поставял
въпросът защо приходната администрация не направила отказ за регистриране на
същото. В тази връзка жалбоподателят заявява, че не било налице извършено
нарушение по чл. 186 , ал. 1, т. 1, буква „А“, което да водело до налагане на
ПАМ.
Сочи още, че заповедта не
съответствала на целта на закона. Налагането на ПАМ преди издаване на
наказателното постановление обосновавало извод за нарушение на целта на този
вид административна принуда. До момента на подаване на настоящата жалба на жалбоподателя
не било издадено наказателно постановление, с което да му е наложена съответна
санкция за извършеното административно нарушение. Безспорно с разпоредбата на
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС било предвидено налагането на ПАМ, независимо от
предвидените за нарушенията имуществени санкции и глоби, но с издаването на
заповедта, с която се налагала тази ПАМ, преди на лицето да е издадено НП, с
което да му е наложена определена по размер санкция за извършеното нарушение, лицето
се лишавало от признатото му от закона право да иска прекратяване на мярката
при наличие на предпоставките по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, при условие, че
заплати санкцията, наложена му за извършеното нарушение и представи молба с
приложени доказателства за заплащане на санкцията. Така че в случая издадената
преди издаване на НП заповед за ПАМ предотвратявала преди всичко извършването
на търговска дейност и реализирането на приходи, а не гарантирала
своевременното заплащане на задълженията от страна на задължените лица. Освен
че ограничавала правата на търговеца, това водело и до пропуснати приходи за
държавата от данъчни и осигурителни плащания, което също не можело да се приеме
за съответстващо на целта на закона. Преценката за съответствие на ПАМ с целта
на закона следвало да се извършва в съответствие със спецификите на мерките във
всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на
принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаряла на нито
една от целите на ПАМ, закрепени в ЗАНН, както и не отговаряла на специфичните
цели на ЗДДС. Целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, била да принуди нарушителя
доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията, като по този начин понесе
веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се
постигне предупредително-възпитателния ефект на административната санкция.
Предвидено било това доброволно изпълнение да води до прекратяване на мярката,
тоест законодателят приел, че след изтърпяване на административното наказание
нуждата от административната принуда отпада. Поради това не можело да се
приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване на бъдещата дейност
на обекта за определения срок, за да се постигне целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта.
С оглед на гореизложеното жалбоподателят
моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-390-0411747/03.07.2019г., издадена
от Ж. Н. М.- началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП , както и
да му бъдат присъдени направените разноски във връзка с обжалването.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя допълва изложените в жалбата доводи, като
посочва, че с ДВ бр. 96/2019г. е прието изменение на разпоредбата на чл. 118,
ал. 3 от ЗДДС, в сила от 10.12.2019г. и при положение, че към настоящия момент процесното
деяние вече не можело да бъде квалифицирано като административно нарушение, издадената
заповед, с която се налага принудителната административна мярка също се явявала
незаконосъобразна. Допълва, че било неясно защо административният орган констатирал неизпълнение на задължението
именно по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“, а не по разпоредбата на чл. 186, т.
2, а именно използване на фискално устройство или интегрирана автоматизирана
система, която не отговаря на изискванията, при положение, че в самата заповед било
цитирано, че следвало да бъде монтирано друго фискално устройство, а не монтираното
в процесния случай.
Ответната страна – Началник
на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив към Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, в
съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед
установеното нарушение на 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ в
проверявания търговски обект - автомивка, обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на
обвързана компетентност издал обжалваната заповед,
за което излага подробни съображения. Претендира
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
писмените доказателства по делото се установява, че на 20.06.2019г. в 12.15
часа в присъствието на В.Т. В. – управител, е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автомивка на самообслужване,
находяща се в гр.С. ул.“К.О.“ № *, стопанисвана от „ВАЛКО – 03“ ЕООД с ЕИК: 200******.
В хода на проверката е извършена контролна покупка – измиване на автомобил, платена
в брой чрез пускане на монета от 1.00 лев в автомат за самообслужване с
вградено фискално устройство ФУВАС марка Tremol-V-KL с инд. № ZK 116758 и ИН на
ФП 50138899. При така осъщественото плащане фискалният бон, регистриращ
продажбата, бил визуализиран на дисплея на апарата, но тъй апаратът нямал
възможност за отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител,
хартиен документ за осъществената продажба не бил издаден.
Констатациите
от проверката били отразени в съставен на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50,
ал. 1 от ДОПК от Димитър Николов Гърков – инспектор по приходите в Отдел
„Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, Протокол
за извършена проверка сер.АА № 0411747/20.06.2019г.
Предвид
така установеното, е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-390-0411747 от 03.07.2019г.
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към ЦУ на НАП Жулиета Никова
Михайлова, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, на „Валко - 03“ ЕООД е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
автомивка на самообслужване, находяща се в гр. С., ул.“К.О.“ № *, стопанисвана
от „Валко-3“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 2 дни, на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В
заповедта е посочено, че при извършена оперативна проверка на 20.06.2019г., в
12:15ч., на търговски обект по смисъла § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автомивка на
самообслужване, находяща се в гр.С., ул.“К.О.“ № *, стопанисвана от „Валко-03“
ЕООД, е констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 3
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на
разпоредбите на наредбата, като не е въвело в обекта фискално устройство с
възможност да издава фискална касова бележка на хартиен носител. В хода на
проверката била извършена контролна покупка на услуга – измиване на автомобил.
Установено било, че за извършваните продажби на услуги в обекта с апарат за
самообслужване не се издава фискална касова бележка на хартиен носител, така
както изисква чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Сочи се, че в
автомата за самообслужване е вградено ФУВАС марка Tremol-V-KL с инд. № ZK
116758 и ИН на ФП, което няма възможност за отпечатване на фискална касова
бележка на хартиен носител, а същото е такова по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 5
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, при който фискалният бон, регистриращ
продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
Въз
основа на констатациите е направен извод, че „Валко-03“ ЕООД не е спазило реда
и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред. Извършеното нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, е възприето като основание по
смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Предвид това на „Валко-03“
ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – автомивка на самообслужване, находяща се в гр.С., ул.“К.О.“ № *,
стопанисвана от „Валко-03“ ЕООД и забрана за достъп до обекта за срок от 2 дни,
на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при изложени в
ЗНПАМ № ФК-390-0411747 от 03.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на срока на мярката.
На
основание чл. 188 от ЗДДС във вр. с чл. 60 от АПК е разпоредено и
предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка.
ЗППАМ е
връчена на представляващия „ВАЛКО-03“ ЕООД В.Т. В. на 15.07.2019г., а жалбата
срещу нея е подадена на 26.07.2019г., видно от поставения входящ номер.
По
делото по искане на жалбоподателя е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето П. Борисов Л.. В показанията си пред съда същият
заяви, че има собствена фирма за продажба, сервиз, монтаж и ремонт на фискални
устройства и съответно обслужва фирмата на жалбоподателя. Последният имал
магазин и автомивки на самообслужване в гр.С.. Автомивката на ул.„К.О.“ имала монтирано
на автомат за измиване на коли фискално устройство, което отчитало продажбите,
като не издавало фискален бон на хартиен носител, а ги генерирало на електронен
носител в самото устройство. Всяка една продажба се генерирала с уникален код,
номера на устройството, сумата, за която е извършена услугата, и данните на
фирмата и в определен час от деня се изпращал дневен отчет към сървърите на
НАП. На дисплей се визуализирала платената сума и каква услуга е извършена. Автоматът
бил с електрическо захранване и имало протокол за комуникация с такива автомати
за самообслужване. Марката на фискалното устройство била „Тремол“. Касаело се
за одобрен тип устройство, регистрирано в НАП. Свидетелят заявява, че на пазара
нямало произведено такова устройство, което да комуникира с автомати на
самообслужване и да издава фискален бон на хартиен носител. От техническа
гледна точка, според свидетеля, бюджетът не можел да бъде ощетен, защото тези
устройства не можело да се манипулират и всяка продажба се изпращала в НАП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата
е допустима за разглеждане по същество, като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, предвид следните съображения:
С
оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на
правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета
като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор
на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е
определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Следователно обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началникът на отдел "Оперативни
дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материално правната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В разпоредителната част на акта има информация
за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за
адресата на правното задължение. В обстоятелствената част подробно, точно и
ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е упражнено правото на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неиздадена
фискална бележка на хартиен носител. Отделни мотиви са изложени за
продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
Не се
установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тази
разпоредба предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта. В съответствие със законовата регламентация на чл. 118, ал.
4, т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази
законова разпоредба от Министъра на финансите е издадена Наредба
Н-18/13.12.2006г. Съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредбата (в приложимата редакция,
ДВ, бр. 111 от 2013г., в сила от 01.01.2014г.), лице, което извършва продажби
на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с
развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез
фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и
се издава фискална касова бележка на хартиен носител.
Съгласно
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Идентично задължение
съдържа и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., съгласно който текст всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въпреки
изложеното настоящият състав на съда счита, че заповедта за ПАМ е
незаконосъобразна.
Анализът
на разпоредбата на чл.118 от ЗДДС води до извод, че целите на закона с
налагането на ПАМ като процесната са упражняване на предвидена в ЗДДС принуда
върху субекта, извършващ дейност в обекта, която да го насочи към спазване на
регламентирания в чл. 118 от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане
на продажбите, да се въздейства по максимално ефективен начин върху
обществените отношения, свързани с регистрирането и отчитането на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, да се предизвика по-добра организация
в обекта, която да води до регистриране на всяка извършена продажба на
регистрираното и функциониращо в него фискално устройство, да предотврати
извършването на продажби, които не се регистрират и не се отчитат по
законоустановения за това ред и начин.
Съдът
счита, че тези изисквания на закона са били спазени от жалбоподателя – „ВАЛКО –
03“ ЕООД, макар и да е безспорно обстоятелството, че при проверката от
контролните органи на търговския обект – автомивка на самообслужване, при
извършената контролна покупка – измиване на автомобил, не е била издадена
фискална касова бележка на хартиен носител от фискално устройство. В тази
връзка следва да се посочи следното:
Фискалната
касова бележка е първичен счетоводен документ, който се издава от търговеца чрез
фискално устройство, за да се регистрират и отчетат извършваните от него
продажби на стоки или услуги. Фискалният бон е задължителен при плащане в брой,
с дебитна или кредитна карта, ваучер, чек или други, заместващи парите платежни
средства. В конкретния случай се установи, а и не е спорно, че заявената от
контролните органи покупка на услуга – „измиване на автомобил“, е била изписани
на дисплея на устройството за отчитане, монтирано в автомата на самообслужване,
разположен в автомивката на оспорващото дружество. Тоест заявителят на услугата
получава и информация за същата – наясно е с естеството на предложената услуга
и със стойността ѝ.
Освен
това, от показанията на свидетеля по делото стана ясно, че устройството,
намиращо се в автомата за самообслужване, само генерира информация, но не
издава хартиен бон, защото няма устройство, произведено в България и одобрено
от НАП и от Българския институт по метрология, което да комуникира с протокола
на тези устройства за издаване на фискален бон на хартиен носител. Установи се,
че когато в автомата за самообслужване се пусне монета, в зависимост от
услугата, устройството отчита същата на дисплея и естеството на услугата, след
което записва този електронен фиш в контролна лента на електронен носител, или
CD карта, както и че в НАП се изпраща информация за оборота от това устройство.
При това положение съдът приема, че действително е технически невъзможно
издаването на фискален бон от автоматите на самообслужване в обектите тип
автомивка, както поради естеството на услугата, така и поради технически
съображения, тоест невъзможно е да се изпълни предвиденото в чл. 3, ал. 9 от
Наредба Н-18/13.12.2006г., поради липсата на устройство, което да изпълнява
функцията „издаване на касов бон на хартиен носител.“ Въпреки това, в
конкретния случай не е спорно, че в проверения обект е налично фискално
устройство, вградено в автомата на самообслужване на дружеството-жалбоподател,
като е ясно и че фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира на
дисплей и информацията се подава в НАП.
Не е
спорен и друг съществен факт, а именно, че информацията за заявените услуги и
плащането ѝ, респективно за наличието на фискален бон, постъпва в
информационната система на приходната агенция. Поради това фактът, че фискален
бон на хартиен носител не може да бъде издаден от устройството, вградено в
автомата за самообслужване, не следва да е в тежест на експлоатиращото
търговския обект лице. Освен това, в протокола за извършена проверка и в
заповедта изрично е посочено, че за извършената от проверяващите органи
контролна покупка има издаден касов бон, което е удостоверено с изписване на
дисплея на фискалното устройство, изписан е и номерът на фискалния бон, както и
стойността на услугата.
Съдът
приема, че изписването на стойността на услугата на дисплея на автомата за
самообслужване и на сумата, която реално е заплатена от проверяващите, без да е
издаден фискален бон на хартиен носител, не води до укриване на приходи и
съответно не е налице ощетяване на бюджета. В случая предоставената услуга се
регистрира и отчита от фискално устройство, вградено в автомат за
самообслужване - ФУВАС, като следва да се допуска фискалната касова бележка да
не се издава на хартиен носител. Тъй като автоматите функционират на принципа
на самообслужването, изискванията следва да се свеждат до това част от
изискуемата информация да се визуализира на дисплей на автомата, както е в
проверения обект, като, както посочи и свидетелят по делото, пълното съдържание
на фискалната касова бележка се съхранява в КЛЕН (контролна лента на електронен
носител), като информацията за извършената операция се подава по електронен път
до приходната агенция.
На
следващо място, съдът счита, че в заповедта за ПАМ липсва анализ за последиците
от изпълнението на мярката по отношение на дружеството, като е налице и липса
на действително обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които
ще бъдат нанесени на фиска (не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат
тези щети) и предвидимите последици за дружеството. Съобразно регламентацията в
ЗАНН, както и установените в теорията и съдебната практика критерии за
класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Що се отнася до регулираната от ЗДДС
материя, преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва с оглед характера ѝ във всяка една от хипотезите на нарушения по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В случая обаче, налагането на принудителна
административна мярка, изразяваща се в запечатване на търговския обект, дори да
е установено нарушение от вида на визираните в посочената разпоредба, не
съответства на нито една от целите на ПАМ, които са посочени в закона,
по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Принудителната административна мярка по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС не би могла да предотврати или поправи и вредните
последици за фиска от неотчитане на продажба по съответния ред, тъй като
услугите, както стана ясно, се отчитат и реално ощетяване на фиска не се
извършва. Не е налице посоченото в заповедта, че с нарушението се засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина и спазването на реда относно отчитането на
извършваните продажби и тяхната регистрация. Ако това твърдение е релевантно за
конкретния случай, то законът не би допуснал изрично в чл. 118, ал. 3, изр. второ от ЗДДС, че в
случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез
фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване,
фискалният бон, регистриращ продажбата, да се визуализира само на дисплей, без
да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.
Следва
да има предвид, че дори, когато преследва законоустановени цели, принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. Посоченото произтича от
изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. В
случая прилагането на принудителна административна мярка не само не би
постигнало нито една от целите на административната принуда, но напротив, би
ограничило в значителна степен правата на жалбоподателя – „ВАЛКО – 03“,
доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок,
при отчитане и на обстоятелството, че се касае за търговски обект, предоставящ
услуги с устройства със специфични технически характеристики. Не може да се
приеме, че с налагането на ПАМ ще се предотврати настъпването на вредни
последици, тъй като не е изяснено какви ще бъдат те. С налагането на ПАМ,
въпреки доказателствата за налично ФУ, се причиняват вреди, несъобразени с
търсената цел и в противоречие и с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК. Предоставената от закона възможност за преценка от страна на
административния орган трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в
изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване
на власт, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК.
Предвид
изложеното издаването на оспорената заповед не може да обоснове налагането с
нея на принудителната мярка – запечатване на търговски обект. Реално ощетяване
на фиска няма. Предоставената услуга е регистрирана, но не е издаден фискален
бон поради техническа и конструктивна невъзможност, което от своя страна води
до несъответствие на ПАМ с целта на закона, от гледна точка на
преустановяването на действия, които биха довели до извършване на нарушения и
да се защити фискът от укриване и неотчитане на приходи. Неиздаването на
фискален бон на хартиен носител не е довело до нарушение на обществените
отношения, което да изисква налагането на принудителна мярка от вида на процесната.
По
изложените съображения съдът намира, че наложената ПАМ - запечатване на
търговски обект – автомивка на самообслужване и забрана за достъп до него за
срок от 2 дни, по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС, е неправилно
наложена, което от своя страна води до извод, че оспорената заповед не отговаря
на условията за редовно действие на административните актове и предпоставя
отмяната ѝ.
При този
изход на спора и предвид направеното искане и представения своевременно списък
на разноските, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв. - държавна
такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение. Заплащането на посочената сума
следва да се възложи в тежест на Националната агенция за приходите –
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално
принадлежи органът, издал оспорения акт.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-390-0411747/03.07.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите гр.София
да заплати на „ВАЛКО – 03“ ЕООД гр.С., ЕИК : 200******, представлявано
от управителя В.Т. В., разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет)
лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :