№ 1
гр. Х., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛЕНА ИВ. КАРАСЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20235600900045 по описа за 2023 година
Търговско дело № 45/2023 г., по описа на Окръжен съд – Х., е образувано по искова
молба вх. № 3574/24.04.2023г. на И. Х. В., действащ в качеството си на баща и законен
представител на малолетното дете И. И. В., подадена чрез пълномощника адв.Г. П. П.-АК-
Х. против ЗАД“ОЗК-ЗАД, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н В., ул.“С.С..“ №7,
ет.5. Претендира се застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в
размер на общо 41 457,27лв., от които 1 457,27лв.- обезщетение за имуществени вреди и
40 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава върху
претендираната сума, считано от датата на ПТП -21.09.2022г. до окончателното заплащане
на главницата.
ИЩЦАТА- И. И. В., действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В.
твърди настъпило на 21.09.2022г. пътно транспортно произшествие, около 21.00 часа, на 3-
то класен път №663 към 18+500 в посока гр.М. към гр.Д.Г..
Прави се подробно описание на механизма на настъпване на пътния инцидент,
съгласно което, на посочената дата малолетното дете И. И. В. се возила на задната лява
седалка на лек автомобил марка *********, с рег.№***********, управляван от майка й А.
И. В., поставена в детско столче и обезопасена с предпазен колан , като в района на 3-то
класен път №663 към 18+500 в посока гр.М. към гр.Д.Г., шофьорът на лекия автомобил не
успял да го овладее, поради мокра настилка на пътя, загубил контрол над управлението на
автомобила и излязъл вдясно от пътното платно, като се удрял последователно в крайпътни
храсти и дървета. В резултат на станалото ПТП малолетното дете И.,т тогава на 2 години и 9
месеца претърпяла следните увреждания, а именно: закрито счупване на тялото/средна
трета на диафиза/ на лява бедрена кост, деформации в областта на ляво бедро,костни
крепитации; разкъсно-контузна рана в лявата орбитална част на лицето; козметичен белег от
външната страна на левия крак /9см х 1 см/,вследствие на операцията на крака и козметичен
белег върху лявата орбитална част на лицето/ 4см Х 1см/,вследствие на операцията на
разкъсно-контузната рана. Всички описани увреждания представлявали следна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Твърди, че лечението било болезнено и продължително за детето. Първоначално
1
било извършено закрито наместване на фрактурата на бедрената кост, без външна фиксация
чрез приблизителна редукция на фрактурата и имобилизация с гипсова шина за 30 дни,
както и операция в областта на лицето, при която били зашити с хирургични шевове раните
по главата. Тъй като след извършването на закрито наместване на фрактурата и
имобилизация с гипсова шина при контролен преглед била установена дислокация, това
довело до поставянето на метална остеосинтеза /имплант/ на 30.10.2022г. Поради
счупването на бедрената кост левия крак бил обездвижен за 12 дни, а след операцията и
поставяне на имплант обездвижването продължило с гипсова имобилизация с крачолна
шина до 31.11.2022г., поради което детето не можело да стъпва в продължение на 90 дена.
Вследствие на операциите на крака и лицето останали козметични белези на видими места.
В резултат на травмите детето изпитало много болки и страдания, възстановяването
продължило изключително болезнено, изтърпяло силни болки и много страдания, няколко
месеца не се чувствало добре физически и емоционално, изживяло силен стрес, било лишено
от обичайния си динамичен и изпълнен с игри начин на живот, както и от контакти с други
деца.
Твърди също,че за лечението на уврежданията били направени разходи в размер на
1 457,27лв. за заключваща реконструктивна плака, заключващи винтове самонарезни и
лекарства.
Относно станалото на 21.09.2022г. ПТП нямало образувано ДП, но била
реализирана административно наказателната отговорност на водача на лекия автомобил, в
който се возило детето И..
По отношение на лекия автомобил, с който било реализирано ПТП имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „ОЗК-ЗАД с полица №
BG/23/121003569713817.12.2021г. от 17.12.2021г. валидна до 19.12.2022г.
Сочи се още, че на основание чл. 380, ал. 1 КЗ отправил застрахователна претенция
до ответното дружество на 03.01.2023г, от което бил уведомен, че е образувана
ликвидационна преписка по щета №0411-165-0012-2022, а с писмо изх.№99-707/30.01.2023г.
бил уведомен, че за репариране на нанесените увреждания на дъщеря му И. е определено
обезщетение в размер на 1 457,17лв. за имуществени вреди и 7 500лв. за неимуществени
вреди. Поискал актуализиране на сумата относно облезщетението за неимуществени вреди,
но с писмо изх.№99-1023/09.03.2023г. му било отказано,
Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения се претендира съдът
да осъди ответното застрахователно ЗАД“ОЗК-ЗАД-гр.С. да заплати на И. И. В., чрез нейния
баща и законен представител И. Х. В. сумата в размер на общо 41 457,27лв.
,застрахователно обезщетение за претърпените от детето имуществени /1 457,27лв./ и
неимуществени вреди/ 40 000лв. /претърпени болки и страдания, мъка, стрес, ужас и шок и
негативните последици от емоционално и психическо отношение/, вследствие на ПТП
настъпило на 21.09.2022г. и нанесените четири средни телесни повреди, ведно със
законната лихва за забава считано от датата на ПТП -21.09.2022г. до окончателното
изплащане. Претендират се и разноски.
В допълнителната си искова молба ищецът,чрез пълномощника си уточнява и
допълва първоначалната.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАД“ОЗК-ЗАД- гр.С., чрез пълномощника си в
законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове
по основание и размер.
Прави се възражение за неподсъдност на делото, като се поддържа,че компетентен
да разгледа предявените искове е Софийски Г.ски съд, като счита, че следва да се приложи
правната норма на чл.105 от ГПК, тъй като седалището на ответното дружество е в гр.С..
Оспорва механизма на твърдяното ПТП и представения като доказателство
констативен протокол за ПТП. Излага доводи за наличието на случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК за водача на лекия автомобил и наличието на обективна невъзможност да се
2
предвиди и предотврати настъпването на вредите. Поддържа също,че процесния пътен
инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото МПС, като
въвежда и възражение за съпричиняване от страна на детето, тъй като поддържа, че не е
пътувало правилно обезопасено в постановеното детско столче. Излага доводи и за
неупражнен родителски надзор от страна на родителите на детето.
Оспорва се размерът на претендираната сума като обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, като поддържа че същата не е съобразена със съдебната практика по
аналогични случаи, касаещи вида и характера на телесните увреждания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, предпоставките, запълващи съдържанието на
понятието ,,справедливост“ по см. на чл. 52 ЗЗД, както и факта на съпричиняването на
вредоносния резултат.
Оспорва се акцесорният иск за лихва, поради неоснователност на главния иск.
Претендира отхвърляне на предявените искове или определянето на обезщетения в
по-малки размери,съобразени със съпричиняването на вредоносния резултат. Претендират
се разноски.
В допълнителния отговор ответното дружество,чрез пълномощника си поддържа
възраженията изложени в първоначалния отговор на исковата молба и направените
доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно
сключена към 21.09.2022 г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
застрахователно дружество ЗАД „ОЗК-ЗАД и собственика на МПС марка „*********“, с
рег.№ ***********, валидна от 19.12.2021г. до 18.12.2022г.
Видно от Констативен протокол №22 за ПТП с пострадали лица от 21.09.2022г. на
ОД МВР-Х., е че на посочената дата,около 21.00 часа на 3-то класен път №663 км 18+500 в
посока от гр.М. към гр.Д.Г. е станало ПТП, тъй като шофьорът на лекия автомобил А. И.
В., поради несъобразена скорост с пътните условия и мокра настилка губи контрол над
управлението, излиза в дясно от пътното платно, като се удря последователно в крайпътни
храсти и дървета. Пострадала от ПТП е малолетната И. И. В., която се е возила на задна лява
седалка на лекия автомобил, поставена в детско столче. За станалото ПТП на водача на
лекия автомобил е съставен АУАН №724107 от 22.09.2022г. за нарушение на чл.20 ал.2 от
ЗДвП, а в последствие и НП№22-0254-000664 от 03.10.2022г., с което на А. И. В., водач на
лекия автомобил и майка на пострадалата И. е наложена глоба в размер на 200лв.
От представените по делото епикризи, издадени от УМБАЛ“Свети Г.“ЕАД-
гр.Пловдив и амбулаторни листове се установява постъпването на пострадалата И. в
болницата и проведеното й лечение във връзка с причинените от ПТП увреждания,а именно:
закрито счупване на тялото/средна трета на диафиза/ на лява бедрена кост, деформации в
областта на ляво бедро, костни крепитации; разкъсно-контузна рана в лявата орбитална част
на лицето; козметичен белег от външната страна на левия крак /9см х 1 см/, вследствие на
операцията на крака и козметичен белег върху лявата орбитална част на лицето/ 4см Х 1см/,
вследствие на операцията на разкъсно-контузната рана. Предвид счупванията на
пострадалата И. е извършено оперативно лечение с поставяне на имплант и обездвижване с
3
гипсова имобилизация.
Представени са писмени документи установяващи извършването на разходи за
лечение на пострадалата в общ размер на 1 457,27лв., а именно: разноски за заключваща
реконструктивна плака, заключващи винтове самонарезни и медицински препарати, имащи
отношение към лечението.
От заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза се установява,
че на 21.09.2022г. по третокласен път 663 в посока от гр.М. към гр.Д.Г. със скорост около
90 км/ч се е движил лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег.
№***********,собственост на И. Х. В., управляван от А. И. В.. Движението се е
извършвало през тъмната част на денонощието по прав, хоризонтален, двупосочен участък
от платното за движение при мокра настилка. На км.18+500 водача на лекия автомобил губи
контрол върху управлението на автомобила, излиза в дясно от пътя и се удря в крайпътните
храсти и дървета.От техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП най-
вероятно е от субективен характер, в следствие на екстремни действия на водача
/интензивно ускоряване/ при управлението на автомобил с много добри динамични качества
и при наличие на мокра асфалтова настилка. По делото не са налице данни за оставени
спирачни следи по пътната настилка от МПС. В следствие на настъпилото произшествие са
установени телесни увреждания на И. И. В. ,която е била пътник на задната седалка на
автомобила. Експерта сочи, че при правилно поставено детско столче тялото на И. щяло да
бъде задържано на столчето и не би могло да контактува с детайли от оборудването на
купето на автомобила, но може да бъде осъществен контакт на крайниците с детайли от
интериора на автомобила и освен това би могло да настъпят травми по тялото вследствие на
задържащото въздействие на предпазните рамки на столчето. Вещото лице сочи,че
крайниците са съставно свързани с тялото и са с определена степен на свобода, но
преносните инерционни сили, които им въздействат при задържано тяло на пасажера, са
пропорционални на масата и са в пъти по-малки от силата, която въздейства на тялото като
цяло. Крайниците могат да контактуват с детайли от интериора на автомобила под
въздействието на тези автономни сили. По отношение на скоростта на лекия автомобил към
момента на ПТП вещото лице сочи,че от писмените доказателства,приети в настоящето
производство не е установено наличието на пътни знаци и маркировка ограничаващи
скоростта на движение, но съгласно ЗДвП максимално допустимата скорост за движение в
района е била 90км/ч, каквато скорост за лекия автомобил се определя от вещото лице. По
отношение на пътните условия вещото лице установява, че времето е било дъждовно ,през
тъмната част от денонощието при мокра асфалтова настилка. Неразделна част от
заключението е и скица на произшествието.
От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Е. се установява, че при станалото на 21.09.2022г. ПТП малолетната И. е
получила следните увреждания: Счупване на тялото на лявата бедрена кост,закрито и
Разкъсно контузна рана в областта на лявата очница. Раната на лицето е обработена
хирургически и зашита. На 22.09.2022г. е извършено закрито наместване на счупването на
4
лявото бедро и е поставена гипсова имобилизация, а на 03.10.2022г. е извършена операция
по открито наместване и вътрешна фиксация на лявата бедрена кост с метална планка.
Последвала е гипсова имобилизация на крака и проведен курс по физиотерапия. Лечението
на пострадалата И. включва оперативните интервенции, срока на гипсовата имобилизация и
проведените физиотерапевтични процедури, което е продължило около 4-5 месеца.
Възстановителния период до пълното възстановяване на функцията на крака е продължила
не по-малко от 6 месеца. За пълно възстановяване на левия крак може да се говори едва след
снемане на металния имплант от бедрената кост, каквото снемане към момента на изготвяне
на заключението все още не е настъпило. Установени са и белези от оперативната
интервенция на лявото бедро и белегът останал като последица от раната в областта на
лявата очница. Няма медицински данни, които категорично да сочат,че И. В. по време на
пътната злополука е била поставена в детско столче и с предпазен колан. Според вещото
лице травмите се дължат на удари на главата и левия крак в елементи от вътрешното
устройство на автомобила. Ударът е настъпил в резултат на сили породени от рязката
промяна в скоростта и посоката на движение на автомобила. Предписанията на лекарите
относно режима и процедурите по възстановяване на детето са спазени напълно. Налице е
пряка причинна връзка между автомобилната злополука и уврежданията получени от
пострадалата.
Ищецът ангажира по делото гласни доказателства –показанията на свидетелите А.
И. В. и Н. Й. Т.
Св. А. И. В.,майка на малолетната И. И. В. установява в показанията си
начина, по който е било осъществено ПТП на 21.09.2022г., тъй като тя е управлявала
процесния лек автомобил и е пряк очевидец на злополуката. Установява също състоянието
на детето И. непосредствено след ПТП, лечението и възстановителния процес,
емоционалното и физическото му състояние. Свидетелката установява ,че освен детето И. в
колата е била е и сестричката й С., като и двете са били поставени в детски столчета,
закопчани. Сочи,че в момента на ПТП е нямало други автомобили на пътя. Установява,че
е карала със скорост не повече от 70-80 км/ч. лечението било болезнено и продължително за
детето.По отношение на проведеното лечение сочи,че първоначално било извършено
закрито наместване на фрактурата на бедрената кост, без външна фиксация и имобилизация
с гипсова шина за 30 дни, както и операция в областта на лицето, при която били зашити с
хирургични шевове раните по главата. Тъй като след извършването на закрито наместване
на фрактурата и имобилизация с гипсова шина при контролен преглед била установена
дислокация, това довело до поставянето на метален имплант на 30.10.2022г. Поради
счупването на бедрената кост левия крак бил обездвижен за определен период, а след
операцията и поставяне на имплант обездвижването продължило с гипсова имобилизация с
крачолна шина до месец ноември 2022г., поради което детето не можело да стъпва в
продължение на три месеца. Вследствие на операциите на крака и лицето останали
козметични белези на видими места. В резултат на травмите детето изтърпяло множество
много болки и страдания, възстановяването продължило изключително болезнено,няколко
месеца не се чувствало добре физически и емоционално, изживяло силен стрес, било лишено
от обичайния си изпълнен с игри начин на живот, както и от контакти с други деца.
Свидетелят Н. Й. Т. установява факти и обстоятелства свързани с лечението на
детето И. и неговото възстановяване след претърпените травми.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
5
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
В тежест на ищеца, в настоящото производство е да докаже, че е налице сложният
фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно
дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента; вреда; причинна
връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента
МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи
отговорността на застрахователя. Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както
и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане
/арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл. чл. 429, ал. 1 от КЗ законът представя на
пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското
производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
Установен е, на база заключението на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза ,което съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно
дадено, механизмът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие ,а
именно: На 21.09.2022г. по третокласен път 663 в посока от гр.М. към гр.Д.Г. със скорост
около 90 км/ч се е движил лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег.№***********,
собственост на И. Х. В., управляван от А. И. В.. Движението се е извършвало през тъмната
част на денонощието по прав, хоризонтален, двупосочен участък от платното за движение
при мокра настилка. На км.18+500 водачът на лекия автомобил губи контрол върху
управлението на автомобила, излиза в дясно от пътя и се удря в крайпътните храсти и
дървета. От техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП са екстремни
действия на водача /интензивно ускоряване/ при управлението на автомобила и наличие на
мокра асфалтова настилка. По делото не са налице данни за оставени спирачни следи по
пътната настилка от МПС. Водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение
визирани в чл. 20, ал.2 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
6
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
В случая водачът на лекият автомобил марка „*****“ се е движел със скорост
около 90 км/ч., която е разрешена за участъка, в който е било реализирано ПТП, но тази
скорост не е била съобразена с нощните условия и намалената видимост, с мократа пътна
настилка, поради което водача е загубил контрол върху управлението, не е могъл да намали
скоростта и да спре при възникналата опасност, което от своя страна е довело до излизане от
пътното платно и удар на автомобила в крайпътни красти и дървета. Нарушавайки
правилата за движение по пътищата и ставайки с това си поведение причина за ПТП, водача
на лек автомобил марка „*****“ А. И. В. е причинила на пострадалата И. следните
увреждания,а именно: Счупване на тялото на лявата бедрена кост,закрито и Разкъсно
контузна рана в областта на лявата очница, а в резултат на оперативната интервенция
-линеен белег по протежение на външната повърхност на лявото бедро с дължина 9см.
и дъговиден белег в лявата половина на челото от вътрешния край на лявата вежда
нагоре, изпъкнал на ляво, с дължина 3 см. За тези свои изводи съдът черпи данни
медицинските документи приложени по делото и от заключението на съдебно
медицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р Е., което кредитира като
обосновано, всестранно и обективно. Вещото лице установява получените от малолетната И.
увреждания и заключава, че същите са пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП, станало на 21.09.2022г.
Що се касае за неудобствата, търпени от малолетната И. в период повече от 6 месеца
наложило чужди грижи, съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка А. И. В.-
майка на пострадалата,ценени през призмата на чл. 172 от ГПК, които са изГ.ени въз основа
на лични и непосредствени нейни впечатления, поради което следва да се кредитират като
непротиворечиви и еднопосочни, кореспондиращи с останалите събрани доказателства.
Липсват основания съда да се усъмни в тяхната достоверност, тъй като свидетелката е от
най-близкия кръг на ищцата, която е полагала основните грижи през периода, в който
същата е имала най-голяма нужда от грижи и обслужване и с най-голяма точност може да
пресъздаде обстоятелствата по възстановителния период. Следва да се кредитират и
показанията на свидетеля Н. Й. Т., който също установява претърпените от И. болки и
страдания, негативни последици в емоционалното и психичното й състояние след
злополуката и в социалния живот при общуването на детето с други деца и възрастни хора.
Предвид кредитираното заключение на съдебно медицинската експертиза, за
установено съдът приема описаните увреждания и търпените неудобства от тях да са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие /ПТП/, като липсват
ангажирани по делото доказателства, които да оборват извода на съда. Доказателства по
делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка
между застрахователното събитие и търпените от И. неимуществени вреди.
7
За безспорно обстоятелство, което страните признават, съдът прие наличието на
валидно сключена към 21.09.2022г. застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
застрахователно дружество ЗАД“ОЗК-ЗАД и собственика на МПС марка „*****“, с рег.№
***********, валидна от 19.12.2021г. до 18.12.2022г.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице
всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането, т.е.
настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно
субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от
застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във
фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически
факт препятства реализирането на тези правни последици. При така изложените дотук
съображения, съдът намира предявения иск за доказан по своето основаниe, тъй като при
условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на елементите на състава,
обсъдени вече по-горе в настоящия съдебен акт, поради което ответното застрахователно
дружество ще следва да обезщети претърпените от ищцата вреди, които вреди са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото
МПС.
В контекста на основателността на исковата претенция следва да се разгледа и
направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
По приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съществува константна практика на
ВС и ВКС, според която от значение за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и на вина. Когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата,
съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно – т. 7 на ППВС №
17/18.11.1963 г. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното
дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор, като
поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може
да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с
виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения – Тълкувателно
решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВКС. В решение № 44 от 23.06.2020 г. по т. д. №
1879/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 75 от 4.07.2022 г. по т. д. № 972/2021 г. ВКС, I т. о.
са дадени разрешенията, че преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан
предпазен колан/без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и
тегло, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при
провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед
на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача
8
завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в
хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува
детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста
и теглото им /чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б/, респ. административнонаказателна отговорност на
водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който
попадат посочените разпоредби /чл. 183, ал. 4, т. 10/. При неправилно обезопасяване на
малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могъл да
се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство
пътува дете.
В този ред на мисли и предвид установените по делото факти и обстоятелства
съдът намира за основателно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите. В случая към датата на произшествието пострадалата И. е била на 2 години и 9
месеца, поради което за превозването й е следвало да се ползва обезопасителна система за
деца /чл. 137б, чл. 137в ЗДвП/. Установено по делото е, че с оглед вида, тежестта и
локализацията на телесните увреждания при ПТП / на крака и главата/ ищцата е пътувала
на задната седалка в ляво на управлявания от майка й лек автомобил "*****", като е била
ненадлежно обезопасена в подходящо за възрастта й детско столче или без столчето да е
добре закрепено на задната седалка, което е довело до придвижване на тялото на детето и
удар в намиращите се пред него автомобилни седалки. В този смисъл е експертното мнение
на вещото лице д-р Е., което следва да се кредитира, доколкото се базира на механизма на
ПТП, движението на тялото на пострадалата по време на произшествието и получените от
нея телесни увреждания. Посоченото бездействие се явява в противоречие с изискванията на
ЗДвП за обезопасяване на детето, като изпълнението на задълженията по чл. 137б и сл.
ЗДвП би ограничило уврежданията на ищцата съгласно заключението на посоченото вещо
лице. Безспорно е, че катастрофиралия автомобил "*****", в който е пътувала ищцата, е бил
управляван от нейната майка, което налага извод за принос към вредоносния резултат на
противоправното поведение /неспазване на правилата на чл. 137б и сл. ЗДвП/ вследствие
липсата на упражнен надзор по отношение на пострадалата от неговия родител. В случая е
спазено изискването на чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП детето да пътува на задната седалка, но е
нарушено изискването на чл. 137а, ал. 1, според която водачите и пътниците в леките
автомобили (МПС кат. М1), когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани.
Спазването на изискването детето да използва обезопасителен колан включва и
задължение на водача да се убеди, че детето е с правилно поставен и закопчан предпазен
колан. Това задължение е пряк израз на вменената на водача завишена грижа, която той
трябва да полага при управление на МПС, когато в превозното средство пътува дете под
определената в закона възраст.От друга страна виновният водач е майка на ищцата.
Съгласно ППВС № 88/12.09.1962 г. приносът на пострадалия се отчита и когато е резултат
на неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от значение вината
на упражняващия надзор, като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се
9
преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между вредите,
намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите,
причинени от увредения. Съдът счита,че пътуването на пострадалата И. в лекия автомобил
без поставен предпазен колан или система за обезопасяване на деца е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. Налице е противоправно поведение на майката на
ищцата в качеството и на водач на МПС, който е допуснал детето да пътува без поставен
предпазен колан и чиято отговорност е покрита от застраховката, но и неизпълнение на
задълженията й да упражнява надзор върху 2 годишното си малолетно дете, което е
превозвала в автомобила. В случая е налице принос на виновния за ПТП водач А. И. В. за
настъпване на самото произшествие, а оттам и за причинените на ищцата увреждания,
доколкото майката е допуснала нарушение и на чл.20 ал.2 от ЗДвП относно подходящата
скорост на движение с оглед силния валеж, многото вода и мократа пътна настилка , при
което е загубила контрол над автомобила и е излязла от пътя. По тези съображения се налага
извода, че дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с
20% .
Що се касае за размера на претендираното от ищеца обезщетение, настоящият
състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
неимуществени вреди – болки и страдания е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около
настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен
изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с
икономическото състояние в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не
само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се
пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние
от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите. Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на
съдебната автотехническа и на съдебно-медицинската експертизи, съдът констатира и
определи претърпените от ищцата вреди, като взе предвид настъпилите последици, както
във физически, така и в психически и емоционален план, отчитайки ниската възраст на
ищцата и множеството болки и страдания, които е претърпяла вследствие на причинените й
тежки увреждания, продължителният възстановителен период. Съдът счита, че И. е търпяла
10
изключително интезивни болки и страдания непосредствено след станалото ПТП. Не без
значение са и проведените множество медицински манипулации, невъзможността да се
обслужва самостоятелно за продължителен период от време, нуждата от чужда помощ,
емоционалния стрес. Инцидентът безспорно е оказал отражение върху психиката на детето,
като дори и да липсват данни за нарушение на психическото й функциониране, то
безспорно от гласните доказателства се установява наличието на промяна в поведението.
При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази и характера на причинените физически увреждания В продължителния
възстановителен период се е наложило И. да бъде обездвижена за продължителен период от
време без възможност за самостоятелно обслужване и нужда от чужда помощ. Лечението
включващо изключително болезнени оперативни интервенции за едно невръстно дете,
срока на гипсовата имобилизация и проведените физиотерапевтични процедури
продължили 4-5 месеца, а възстановителния период до пълното възстановяване на
функцията на крака е продължил около 6 месеца. Не без значение е и обстоятелството, че
вследствие проведените оперативни интервенции на крака и челото по тези части на тялото
на детето са останали видими външни белези, които с годините няма да се заличат и ще
останат трайно за цял живот.Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при
определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази и
конкретните икономически условия към правно релевантния момент-/21.09.2022г./,чийто
обективен белег са и лимитите на застраховането,които са значително по-високи от
търсеното обезщетение.
Изложените по-горе съображения,установените факти и обстоятелства по
делото,сочещи на търпените от малолетната И. болки, страдания и неудобства, причинени
от увреждането, а и понасянето на това състояние в продължителен период от време ,води
до извода на съда, че сумата в размер на 40 000 лв. в достатъчна степен възмездява
претърпените от нея неимуществени вреди. След приспадане на приноса на пострадалия в
настъпилото увреждане на ищцата следва да се присъди сумата от 32 000 лв./20% от
40 000лв./, а за разликата до претендирания размер от 40 000 лева искът ще следва се
отхвърли като неоснователен. Ще следва да се редуцира и предявения размер на
обезщетението за имуществени вреди включващо разноските направени за закупуването на
заключваща реконструктивна плака, заключващи винтове самонарезни и медицински
препарати във връзка с проведеното лечение на ищцата И. В. в размер на 1457,27лв., което
след намаляване въз основа на приетия процент за съпричиняване и на основание чл.51 ал.2
от ЗЗД ще следва да се определи като сума в размер на 1 165,77лв.
Основателността на иска за главница общ размер на 33 165,77лв., представляваща
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди обуславя основателност и на
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
до датата на погасяване на задълженията на застрахователя. Върху обезщетенията за вреди
на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ се дължи законна лихва от датата застрахователната претенция,
която съдът приема,че е 03.01.2023г., на която дата е предявена застрахователната
11
претенция /според твърденията в исковата молба и липса на доказателства в противен
смисъл/ . По делото се претендира присъждането на законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди от датата на ПТП-21.09.2022г. до окончателното
изплащане на обезщетенията, поради което и за периода от 21.09.2022г. до 02.01.2023г.
акцесорната претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода от делото на страните следва да се разпределят и направените по
делото разноски.
На ищцата, действаща чрез своя законен представител и неин баща ще следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 1 646,63лв., представляващи част от
платените ДТ и възнаграждения за вещи лица, определени съразмерно уважения размер на
исковата претенция, която сума следва да се заплати от ответното дружество.
Ответното дружество ще следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
процесуалният представител на ищцата адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв и договор за процесуално представителство, което възнаграждение е в размер на
3 303,26лв., определено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата,чрез законния си представител следва да
бъде осъдена да заплати на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции сумата от 1368,02лв., съгласно представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършване на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-О.З.“АД, ЕИК *********
, със седалище и адрес на управление гр.С., С.О., р-н“В.“, ул.“С.С..“ №7 ет.5 да заплати на
И. И. В., ЕГН ********** от гр.Д.Г., бул.“Д.Б.“ бл.5, вх.В , ап.4, действаща чрез своя баща
и законен представител И. Х. В., ЕГН ********** от с.Я., община Д.Г., ул.“М.П.“ №3, на
основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, вр. чл.51 ал.2 от ЗЗД сумата в размер на общо
33 165,77лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от детето И.
имуществени вреди /1 165,77лв. за направени разноски за заключваща реконтруктивна
плака,заключващи винтове самонарезни и медицински препарати за лечение / и
неимуществени вреди /32 000лв. за претърпени болки и страдания, мъка, стрес, ужас и шок
и негативните последици от емоционално и психическо отношение/, вследствие на ПТП
настъпило на 21.09.2022г. и нанесените средни телесни повреди, ведно със законната лихва
върху общата присъдена сума, считано от 03.01.2023г. до окончателното й изплащане, като
иска в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 41 457,27лв. и иска за
присъждане на законна лихва за периода от 21.09.2023г. до 02.01.2023г., като неоснователни
12
и недоказани ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-О.З.“АД, ЕИК *********
, със седалище и адрес на управление гр.С., С.О., р-н“В.“, ул.“С.С..“ №7 ет.5 да заплати на
И. И. В., ЕГН ********** от гр.Д.Г., бул.“Д.Б.“ бл.5, вх.В , ап.4, действаща чрез своя баща и
законен представител И. Х. В., ЕГН ********** от с.Я., община Д.Г., ул.“М.П.“ №3
направените по делото разноски, съобразно уважената част на исковите претенции в размер
на 1 646,63лв.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН ********** от гр.Д.Г., бул.“Д.Б.“ бл.5, вх.В , ап.4,
действаща чрез своя баща и законен представител И. Х. В., ЕГН ********** от с.Я., община
Д.Г., ул.“М.П.“ №3 да заплати на Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-О.З.“АД,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.С., С.О., р-н“В.“, ул.“С.С..“ №7 ет.5
направените по делото разноски,съобразно отхвърлената част на исковите претенции в
размер на 1368,02лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-О.З.“АД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление гр.С., С.О., р-н“В.“, ул.“С.С..“ №7 ет.5, на основание чл.
38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адвокат Г. П. П. от АК-Х., с адрес гр.Д.Г., бул.“Г.С.Р.“ бл.16,
вх.Б, ап.4-офис сумата в размер на 3 303,26л.– адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
13