ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 2403 18.11.2019 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, XIII търговски състав
На 18.11.2019 г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 632 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „БАУМАШ-70“ ЕООД, в
несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от *** Г.Г. иск с правно
основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ да бъде признато за установено по отношение на НАП София, ЕИК ********* и „Палас – 27“ ЕООД, ЕИК *********, че не съществува
вземането на НАП за данък върху разходите за превозни средства за периода
01.01.2011г. – 31.12.2015г.; ДДС за
периода 01.03.2012г. – 31.12.2015г.; корпоративен данък за периода 01.01.2011г.
– 31.12.2015г., главница в размер на 153 150.65 лв. – публични вземания,
ведно със законната лихва, считано от 26.04.2019г. до окончателното й
заплащане и лихви в размер на
87 266.86 лв., изчислени до 25.04.2019г., от които 70 333.85 лв.,
лихви, възникнали до датата на съдебното решение за откриване производство по
несъстоятелност и 16 933.01 лв., възникнали след датата на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност за периода 24.03.2018г.
до 25.04.2019г., които вземания са дължими и възникнали в периода от
01.01.2011г. – 31.12.2015г., установени са с РА № Р-16001617001091-091-001 от
14.03.2019г. на ТД на НАП Пловдив и са включени в списък на приетите вземания,
одобрен с определение № 1526 от 18.07.2019г., постановено по т.д. № 324/2017г.
на ОС Пловдив, обявено по партидата на длъжника на 22.07.2019г.. Твърденията, с
които се свързва несъществуването на коментираното вземане са, че същите са
възникнали преди датата на решението, с което е открито производство по
несъстоятелност на „ПАЛАС – 27“ ЕООД т.е. преди 23.03.2018г. и са предявени
след изтичане срока по чл. 688, ал.1 ТЗ, поради което няма как да бъдат
удовлетворени в производството по несъстоятелност.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника НАП
София, с който предявения иск е намерен за недопустим, тъй като разпоредбата на
чл. 164, ал.4 ДОПК сочи, че вземане, установено с влязъл в сила акт се включва
незабавно от *** в списъка на приетите от него вземания, така както е предявено
и такова вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от ТЗ. Именно
това е сторено с предявения иск с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ, който
иск според ответника е недопустим и производството образувано по него следва да
бъде прекратено.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, с която е посочено, че разпоредбите на чл. 685, чл. 688 и чл. 739 ТЗ са
специални по отношение на разпоредбите на ДОПК, поради които и намират
приложение; вземанията, които са установени с РА от 14.03.2019г. са възникнали в
срока до решението, с което е открито производство по несъстоятелност на „Палас
– 27“ ЕООД и са предявени извън срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, както и този по чл.
688, ал.1 ТЗ , поради което и не могат да се погасяват в производството по
несъстоятелност, независимо от това, че са публични държавни вземания.
Съдът, след преценка на наведените от ответника НАП възражения, намери за
установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 694, ал.3, т.1 ТЗ. Ищецът е кредитор, който е възразил по реда на чл. 690, ал.1 ТЗ, а съдът по несъстоятелността в производство по чл. 692 ТЗ е оставил възражението без уважение. Искът е предявен в срока по чл. 694, ал.6 ТЗ. Въпреки изложеното, съдът счита предявения иск за недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от *** вземания. Забраната по чл. 164, ал. 4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността. Доколкото актът за установяване на публично вземане не обхваща фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл. 164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване на публичното вземане, установено с акта, основаващо се на нововъзникнали факти, които не са преклудирани от задължителната сила на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, каквото например е твърдението за настъпило след влизане в сила на акта погасяване на публичното вземане чрез някои от способите, очертани в чл. 168 ДОПК - чрез плащане, прихващане, опрощаване и т.н. В конкретният случай ищецът не е навел нито един от тези непреклудирани от задължителната от задължителната сила на влезлия в сила РА факти, поради което и съдът приема иска за процесуално недопустим.
Изложено до тук означава, че след като предявеният иск
е процесуално недопустим, исковата молба, с която е предявен следва да бъде
върната с приложението на чл. 130 ГПК, а производството образувано по него да
бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, по повод която е образувано т.д. №
632/2019г. по описа на ПОС – ХIII т.с. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д. №
632/2019г. по описа на ПОС – ХIII т.с..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред ПАС.
Съдия: