Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260325 Година
17.11.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На четиринадесети октомври Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1493 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Т.“ Е. твърди в
исковата си молба, че въз
основа на заявлението му по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр.д. № 69/2020 г. на
ЯРС, като с разпореждане от 28.02.2020 г. същият съд го уведомил, че ответникът
подал възражение в срок за недължимост на претендираната за плащане сума.
Поради това в месечен срок от получаване на разпореждането на 13.05.2020 г. предявявал
исковете си по делото. В качеството си на продавач, доставил заявено му от
ответника - купувач количество препарати за растителна защита, като отделните
доставки били описани в издадени съответно
фактура № **********/15.05.2018 г. на обща стойност 2499.60 лева с ДДС, като
доказателство за доставка на описаните в нея препарати бил приложеният приемо-предавателен
протокол от 15.05.2018 г., а падежът за плащането й бил до 31.07.2018 г.;
фактура № **********/25.05.2018 г. на обща стойност 631.92 лева с ДДС, като
доказателство за доставка на препаратите по нея бил приемо-предавателен
протокол от 25.05.2018 г., а падежът за плащането й бил до 31.07.2018 г.; и фактура
№ **********/22.04.2019 г. на обща стойност 16 117.92 лева с ДДС, като
доказателство за доставка бил приемо-предавателен протокол № 0583/22.04.2019 г.,
а падежът за плащането й бил до 20.07.2019 г. Претендираната главница по трите
фактури била общо 19 249.44 лева. Ответникът не погасил задълженията си по тези
фактури до подаване на исковата молба, поради което дължал и 370.08 лева
мораторна лихва за забавата си да плати фактура № **********/15.05.2018 г. за
периода от 31.07.2018 г. до 14.01.2020 г., 93.56 лева мораторна лихва за
забавата му да плати фактура № **********/25.05.2018 г. за периода от
31.07.2018 г. до 14.01.2020 г. и 801.42
лева мораторна лихва за забавата си да плати фактура № **********/22.04.2019 г.
за периода от 20.07.2019 г. до 14.01.2019 г. Общият размер на лихвата за забава
бил 1265.10 лева. Искането е да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 2499.60 лева за главница от неплатена цена
на доставени препарати за растителна защита по фактура № **********/15.05.2018
г., с 370.08 лева мораторна лихва от 31.07.2018 г. до 14.01.2020 г., сумата от
631.92 лева за главница от неплатена цена на доставени препарати за растителна
защита по фактура № **********/25.05.2018 г., с 93.56 лева мораторна лихва от
31.07.2018 г. до 14.01.2020 г., сумата от 16117.92 лева за главница от
неплатена цена на доставени препарати за растителна защита по фактура №
**********/22.04.2019 г., с 801.42 лева мораторна лихва от 20.07.2019 г. до
14.01.2020 г., и законна лихва върху главниците от 14.01.2020 г. до изплащането
им, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д № 69 описа за 2020 г. на Я. районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът „Б.“ Е.,
редовно призован, не е подал отговор, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 14.01.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 69/2020
г. на ЯРС, по което на 12.02.2020 г. е издадена исканата заповед, срещу която на
27.02.2020 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по
чл. 414 ГПК, а на 20.05.2020 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е
предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 14.01.2020
г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника
(чл. 422, ал. 1 ГПК).
От представените от
ищеца и неоспорени от ответника процесни фактури е видно, че на 15.05.2018 г.,
на 25.05.2018 г. и на 22.04.2019 г. страните са сключили три отделни договора
за търговска продажба на посочените в тях препарати за растителна защита,
материализирани в същите фактури (л. 7-12). Тези договори представляват
търговски сделки (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). От т. Б на заключението на
назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема,
поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства, преценено съвкупно с представените от ищеца и неоспорени от
ответника приемо-предавателни протоколи към всяка от тези фактури, се
установява още, че ищецът е изпълнил договорните си задължения по чл. 187, изр.
1 ЗЗД по същите договори и доставил на датите на издаването им препаратите за
растителна защита, посочени съответно във фактура № **********/15.05.2018 г. на
цена 2499.60 лева, във фактура № **********/25.05.2018 г. на цена от 631.92
лева и във фактура № **********/22.04.2019 г. на цена от 16117.92 лева или общо
19 249.44 лева (л. 39). Понеже страните са
уговорили във всяка фактура ден/падеж за плащането й, тези цени ответникът е следвало
да плати на ищеца най-късно на същия ден (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Доставката на
препаратите по всяка фактура се установява и от т. Б на ЗСИЕ, от което е видно,
че оригиналите на тези фактури се намират в счетоводството на ответника, който
е включил същите в дневниците си „за покупки” и в справките си декларации по
ЗДДС, и е теглил по тях данъчен кредит (л. 39).
А тези му действия представляват недвусмислено признание не само на факта, че е
получил от ищеца без възражения доставените му по всяка от тези фактури препарати
за растителна защита, но и на процесните парични задължения за плащане на цените
им, и доказват тяхното съществуване (чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК, Р
427-2007-I т.о., Р 42-2010-II т.о. и Р 46-2009-II т.о.).
При това положение
тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своите насрещни изискуеми
паричнни задължения по чл. 327, ал. 1 ТЗ и е платил на ищеца уговорените в тези
фактури цени, на посочените в тях дати за плащането им, лежи по делото върху
ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото обаче същият не представи и няма
доказателства да ги е платил до приключване на съдебното дирене (чл.
235, ал. 3 ГПК). Това се установява и от т. Б-4 на ЗСИЕ (л.
39). При това положение, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, съдът намери за несъмнено установено
по делото, че ответникът не е платил на ищеца тези цени до приключване на
съдебното дирене, въпреки настъпването на уговорените във фактурите падежи за
плащането им. Това му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се
дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради
това са възникнали и съществуват претендираните от ищеца с предявените главни искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК горепосочени негови вземания в общ размер от 19 249.44
лева за тези неплатени му от ответника цени по тези фактури (чл.
235, ал. 3 ГПК и т. 9 от ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това следва да
се признае за установено по отношение на ответника, че ги дължи на ищеца със законната
лихва върху тях от 14.01.2020 г. до изплащането им (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Страните са уговорили съответно
във фактура № **********/15.05.2018 г. падеж 31.07.2018 г. за плащане на цената
й от 2499.60 лева, във фактура № **********/25.05.2018 г. падеж 31.07.2018 г.
за плащане на цената й от 631.92 лева и във фактура № **********/22.04.2019 г. падеж
20.07.2019 г. за плащане на цена й от 16117.92 лева. Поради това ответникът е
следвало да плати цените им на тези дни (чл. 327, ал. 1 ТЗ).
По делото обаче се установи, че той не е платил същите при настъпването на тези
падежи. Поради това на следващият ден е изпаднал и в забава да ги плати (чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От тези дни на своята
забава, а не както неправилно ги претендира ищецът от падежа, ответникът му дължи
и мораторни лихви за обезщетяването й, в размер на законната лихва (чл. 86, ал.
1 ЗЗД). От същите дни на забава до подаване на заявлението в съда на 14.01.2020
г., вещото лице е изчислило в т. IV-18-21 на ЗСИЕ, че ответникът
дължи съответно 363.14 лева мораторна лихва за забавата си от 01.08.2018 г. до
14.01.2020 г. да плати на ищеца цената по фактура № **********/15.05.2018 г.,
91.80 лева мораторна лихва за забавата си от 01.08.2018 г. до 14.01.2020 г. да
плати на ищеца цената по фактура № **********/25.05.2018 г. и 774.55 лева
мораторна лихва за забавата си от 21.07.2019 г. до 14.01.2020 г. да плати на
ищеца цената по фактура № **********/22.04.2019 г., до които размери и за които
периоди поради това следва да се уважат, като основателни, акцесорните искове
на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуването на тези лихви, а в останалата им
част, отхвърлят, като неоснователни (т. IV-18-21
ЗСИЕ, л. 38). Други релевантни доказателства, които да навеждат на
изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 2876.30 лева (от
които 410.30 лева внесена д.т., 330 лева внесено възнаграждение за вещото лице
и 2136 лева платено адвокатско възнаграждение), следва да се възложат
в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 2871.31
лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на настоящото дело, сторените от ищеца
в заповедното производство разноски в общ размер от 1939.30 лева (от
които 439.30 лева внесена за същото д.т. и 1500 лева платено адвокатско
възнаграждение), също следва да се възложат в тежест на ответника
съразмерно с уважената част от исковете по делото или сумата от 1935.93 лева
(чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото и
ответникът има право да иска присъждане на сторените в настоящото и в
заповедното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл.
78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). В делото обаче няма данни той да е
сторил разноски, нито е налице негово искане за присъждането им, поради което такива
не му се присъждат (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -,
че дължи на „Т.“ Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от
2499.60 лева за главница от неплатена цена на доставени препарати за растителна
защита по фактура № **********/15.05.2018 г., с 363.14 лева мораторна лихва от 01.08.2018
г. до 14.01.2020 г., сумата от 631.92 лева за главница от неплатена цена на
доставени препарати за растителна защита по фактура № **********/25.05.2018 г.,
с 91.80 лева мораторна лихва от 01.08.2018 г. до 14.01.2020 г., сумата от
16117.92 лева за главница от неплатена цена на доставени препарати за
растителна защита по фактура № **********/22.04.2019 г., със 774.55 лева
мораторна лихва от 21.07.2019 г. до 14.01.2020 г., и законна лихва върху
главниците от 14.01.2020 г. до изплащането им, за изпълнение на които парични
задължения е издадена заповед № 156/12.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 69 по описа за 2020 г. на
Я. районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК за съществуване на вземанията за мораторни лихви В ОСТАНАЛАТА ИМ
ЧАСТ, съответно над сумите от 363.14 лева, 91.80 лева и 774.55 лева, до
претендираните 370.08 лева, 93.56 лева и 801.42 лева, и за периодите от
31.07.2018 г. до 01.08.2018 г., от 31.07.2018 г. до 01.08.2018 г. и от
20.07.2019 г. до 21.07.2019 г.
ОСЪЖДА
Б. с п.с., да заплати на „Т.“ Е. с п.а., сумата от 2871.31 лева за разноски по настоящото
дело и сумата от 1935.93 лева за разноски по заповедното частно гражданско дело
№ 69 по описа за 2020 г. на Я. районен съд, съразмерно с уважената част от
исковете по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: