Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 25.08.2020г.
гр.С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 28.07.2020г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Членове: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1113 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на З.
АД, гр. С. против Решение №1811/20.12.2019г., постановено по гр.д. № 359/2019г.
по описа на РС-С.З., в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в полза на Д.Г.Г. в размер на 4 500
лв., имуществени вреди в размер на 161,60лв., изразяващи се в направените
разходи за медицински изследвания и лечение и сума в размер на 216лв. – за
имуществени вреди за транспорта на катастрофиралия л.а. „Волво В40“, с рег. № ***.
Обжалва се и присъдената законна лихва върху обжалваните суми. Направено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, като са изложени подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Моли да се
отхвърлят исковете в тази част.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
въззиваемия Д.Г.Г., чрез адв.З., в който взема подробно становище по
направените в жалбата оплаквания.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от М.Г.Г.
– трето лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното
производство и ответник по обратния иск. Счита, че жалбата е основателна, като
излага подробни съображения в тази насока.
От страна на третото лице помагач е подадена
насрещна въззивна жалба, с която моли, при условията на евентуалност, в случай,
че съдът не уважи въззивната жалба на „З. АД, то тогава да отмени обжалваното
решение в частта, с която е уважен предявения обратен иск против М.Г.Г.. Излага
подробни съображения в тази насока.
От ищеца Д.Г.Г. е постъпил е отговор на насрещната жалба, подадена от третото лице
помагач, с който моли същата да бъде отхвърлена. Ответното дружество не е
подало отговор по насрещната въззивна жалба.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата
и възраженията на страните съгласно чл.269 ГПК, в съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
Предмет на делото са предявени от ищеца обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претъпени от ищеца Д.Г.Г. неимуществени и имуществени вреди, настъпили при
пътно-транспортно произшествие (ПТП), виновно причинено от застрахован при
ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По реда на чл.291, ал.3 ГПК, съдът е приел за разглеждане
предявен при евентуалност обратен иск с квалификация по чл.500, ал.2 КЗ от
ответника „З. АД срещу третото лице помагач на негова страна М.Г.Г., с предмет реализиране на регресното право на
застрахователя да получи платеното на увреденото лице обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски, от застрахованото лице, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория МПС. В случая, с оглед изхода на делото пред първата
инстанция, искът е разгледан и уважен, като именно в тази част се обжалва
първоинстанционното решение от третото лице помагач.
В жалбата си, въззивникът „З. АД е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, респ. оспорва наличието на изключителна вина на
водача на застрахованото МПС. Оспорва също така като прекомерно по
размер и несъответстващо на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД присъденото
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 4500 лв, след приспадане на вече
платените от застрахователя 500 лв, които счита за съответна и справедлива
обезвреда на претърпените от ищеца вреди.
В насрещната си въззивна
жалба, третото лице помагач М.Г.Г. е релевирал възражения, че получените от ищеца Д.Г.
наранявания вследствие на инцидента не отговарят по характер и степен на
приетото от първоинстанционния съда, който, макар коректно да е отразил
действителната фактическа обстановка, неправилно я е разчел и съответно
неправилно е приложил материалния закон. Счита, че пострадалият е получил леки
наранявания, което е благоприятствало за това емоционалното му състояние да не
бъде разстроено до някаква по-сериозна степен, поради което намира присъденото обезщетение в размер на 4500 лв за необосновано високо, с
оглед действително причинените на ищеца болки и страдания. Посочва, че заплатеното
обезщетение от застрахователното дружество за причинени неимуществени вреди в
размер на 500 лв. възмездява напълно болките и страданията на Д.Г. и всяка сума
над тази е неоправдана. В насрещната въззивна жалба се оспорват и присъдените
обезщетения за имуществени вреди и причинната им връзка с претърпяното от ищеца
увреждане.
С оглед направените от
ответника с въззивната жалба възражения, подкрепени и от третото лице помагач в
депозирания отговор, по отношение главните искове, спорно се явява на първо
място дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. На второ място, следва да се даде отговор на въпроса дали ищецът е
претърпял твърдените в ИМ неимуществени вреди с посочения интензитет и
продължителност, съответно какво е справедливото по размер обезщетение за
същите, като се има предвид и че нито ответника, нито третото лице оспорват
ищецът изобщо да не е претърпял такива в причинна връзка с инцидента. На трето
място, следва да се установи дали направените от ищеца разходи в размер на
161,60лв за медицински изследвания и лечение и в размер на 216лв. за транспорта
на катастрофиралия л.а. „Волво В40“, с рег. № ***, имат характер на имуществени
вреди, в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищеца увреждане.
От доказателствата по делото –
Протокол за ПТП №1669891/06.06.2018г., АУАН №401009/06.06.2018г. и влязло в
сила НП №18-0281-000632/13.07.2018г., се установява, че на 06.06.2018 г., около
15,55 ч, в община Карлово, на път I–6, км.270+800, М.Г.Г., при управление на
лек автомобил, марка „Опел Вектра“ с per. № ***, поради движение с несъобразена
скорост в завой и мокър и хлъзгав път, загубил контрол над гореописания
автомобил и навлязъл в лентата за насрещно движение, при което се блъснал в
насрещно движещия се лек автомобил, марка „Волво В 40“ с per. № ***, с водач Д.Г.Г..
Освен горепосочените доказателства, сочещи на еднолична вина за ПТП на водача
на л.а. Опел Вектра, това са потвърждава и от заключението на допуснатата пред
първата инстанция и неоспорена в тази част съдебна автотехническа експертиза,
според която, ПТП е настъпило поради несъобразена с пътните условия (мокра
настилка, наклон, спускане към десен завой) скорост на водача на л.а. Опел
Вектра, вследствие на което автомобилът е
навлязъл в насрещните две платна на движение, в дясното от които се е
движел пострадалия и където е настъпил челен сблъсък между двете МПС. Не се
доказват възраженията на застрахователя, че и пострадалия има вина за ПТП, тъй
като според САТЕ, той е нямало какво да направи в случая, като ПТП е било
предотвратимо само ако виновния водач се е движел със съобразена скорост, с
което би избегнал осъществилото се странично плъзгане към насрещното платно или
евентуално би могъл да спре преди мястото на удара. Не се установяват никакви
противоправни действия на пострадалия, които да са довели до съпричиняване на
ПТП, вкл. да е бил без предпазен колан.
От представената пред първата
инстанция медицинска документация и заключението на допуснатата
съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП на
06.06.2018г., ищецът Д.Г.Г. е получил следните травматични увреждания, а
именно: Контузия на главата и шията, мозъчно сътресение, охлузвания и
кръвонасядания по левия горен крайник, които са в пряка-причинно следствена връзка
с ПТП. Според СМЕ, те са причинили на ищеца временно разстройство на здравето,
извън случаите по чл.128 и 129 НК, като периодът на възстановяване от същите не
надхвърля 30 дни. Заключението не е оспорено от страните, а настоящата
инстанция го кредитира изцяло. По тези факти няма възражения в жалбата, поради
което и те не следва да се преразглеждат в настоящото производство.
Съдът не споделя възраженията
на въззивника и третото лице помагач за прекомерност по размер и несъответствие
на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД на присъденото на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди от 4500 лв, част от общия размер на дължимото се такова
от 5000 лв. В тази връзка, съдът взе предвид заключението на медицинската
експертиза, сочещо, че вследствие ПТП, ищецът е претърпял няколко, различни по
вид и интезивност, телесни увреждания, вкл.мозъчно сътресение. Според съда,
макар същите да са с характер на леки телесни повреди, съвкупно са се отразили
доста негативно на пострадалия, за което сочат и свидетелските показания на св.О.И.
и св.М.Е. (съпруга на ищеца). От показанията на свидетелите се установява, че
след ПТП, ищецът имал главоболие, виене на свят, гадене, не бил на себе си.
Дори след възстановяването му от травмите вследствие ПТП, ищецът не бил вече
същия човек, доста бил отслабнал и стресиран. Съпругата му посочва, че той още
не може да се възстанови психически от случилото се, не искал да кара автомобил
по същия път, където станало ПТП-то. Съдът кредитира показанията на свидетелите
Иванов и Енчева, като вкл. взе предвид отразеното в съдебния протокол от
първоинстанционното производство емоционално състояние на съпругата на ищеца
при разпита й, която със сълзи на очи разказва възприятията си за случилото се
повече от година по-късно. Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че
показанията й са достоверни, въпреки възможната й заинтересованост от изхода на
делото. От същите може да се направи извод, че макар от медицинска гледна точка
възстановяването от травмите за ищеца да е било в рамките на 30 дни,
емоционалните негативни изживявания за него са продължили по-дълго, вкл. до
такава степен, че съпругата му го определя, че вече не е същия човек, доста
отслабнал и боледува по-често.
Видно от заключението на съдебно
психологическата експертиза, процесното ПТП е имало стресогенно (травматично)
въздействие върху псичиката на ищеца Д.Г.. Според експерта, след инцидента у
ищеца е била проявена остра стресова реакция, която впоследствие е отшумяла. По
делото не се събраха доказателства, че видът на нараняванията на ищеца е
благоприятствало за това емоционалното му състояние да не бъде разстроено до
някаква по-сериозна степен, като възражението в този смисъл на третото лице
помагач може да се счита за едно недоказано предположение.
С оглед така коментираните
доказателства, съдът намира, че сумата от 5000 лв не е прекомерна и се явява
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца вследствие ПТП болки,
страдания, неудобства и стрес, съответна е като размер и на
обществено-икономическото положение в страната, вкл. с оглед трайната тенденция
на повишаване лимитите по застраховка ГО на автомобилистите и ежегодното
увеличаване на застрахователните премии по същите. Поради това, основателен се
явява искът за заплащане на остатъка от 4500 лв обезщетение за претърпените от ищеца вследствие
ПТП неимуществени вреди, след извършеното от застрахователя преди завеждане на
делото плащане на сумата от 500 лв.
По отношение на твърдените от
ищеца разходи в размер на 161,60лв за медицински изследвания и лечение, съдът
намира, че от доказателствата по делото се установява, че същите са
действително извършени и са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното
от ищеца увреждане. Така, видно от доказателствата към ИМ, ищецът е платил 40
лв за преглед при неврохирург на 07.06.2018г. (деня след ПТП), 11,60 лв потребителска
такса в полза на УМБАЛ „П.“ С.З. на 09.06.2018г., 10 лв за записа на RO изследване на диск на
11.06.2018г. Налице е и фактура за 100 лв от 29.06.2018г. за изготвено съдебно-психологическо
становище от д-р В.Б., което също е представено по делото. Всички ф-ри са с
получател ищеца, като независимо от липсата на касов бон към ф-рата за съдебно-психологическо
становище, съдът приема този разход за извършен, тъй като неиздаването на касов
бон не може да се вмени във тежест на получателя на услугата, който не би
разполагал с медицинското становище, ако не го беше платил. Не могат да бъдат
споделени доводите на ответника и третото лице помагач, че разходите за преглед
при неврохирург, потребителска такса и запис на образно изследване на диск
следвало да бъдат за сметка на НЗОК и нямали пряка-причинна връзка с ПТП. На
първо място, липсват доказателства, че тези разходи са покриват от дадена
клинична пътека, респ. са за сметка на НЗОК. На второ място, същите очевидно са
направени точно след ПТП и във пряка връзка със същото, с оглед предприетото
лечение на ищеца и едва ли могат да се считат като негова прищявка и
доброволно, ненужно действие, в какъвто смисъл са възраженията на ответника и
третото лице. Същото може да се каже и за даденото за ищеца съдебно-психологическо
становище, което несъмнено е в пряка връзка с претърпените от ищеца стрес и
негативни емоции при ПТП и едва ли би било необходимо или осъществено, ако застрахованото
при ответника лице не бе предизвикало процесното ПТП на 06.06.2018г. Ето защо,
искът за присъждането на тези имуществени вреди в размер на 161,60 лв разходи за медицински
изследвания и лечение е основателен.
Що се отнася до претендираната
сума в размер на 216лв. – за имуществени вреди за транспорта на катастрофиралия
л.а. „Волво В40“, с рег. № ***, този разход е доказан чрез представените ф-ра и
касов бон от 01.07.2018г., безспорно се намира в пряка причинно-следствена
връзка с причиненото от третото лице помагач ПТП, поради което и искът за
същата е основателен.
С оглед основателността на
главните искове срещу застрахователя, възникват процесуалните предпоставки за
произнасяне по предявения при евентуалност обратен иск от ответника срещу третото
лице помагач. Той е основан на твърдения, че при реализиране на процесното ПТП
на 06.06.2018г., виновният водач М.Г.Г., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответния застраховател, е управлявал МПС, въпреки че е бил
лишен от това право по административен ред. Застрахователят се е позовал на
регресното си право, установено в чл.500, ал.2 КЗ, да получи платеното
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление
на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство.
В тази връзка, третото лице,
ответник по обратния иск не е изложило никакви възражения в насрещната си
въззивна жалба, свързани с липсата на предпоставки за регрес по чл.500, ал.2 КЗ.
В случая, не е оспорено, че на 06.06.2018г., М.Г.Г. е управлявал л.а. „Опел Вектра“ с per. № ***
въпреки временно отнетото по административен ред свидетелство за
правоуправление. Този факт, както и виновното причиняване на ПТП, от своя
страна са установени с влязлото в сила НП№18-0281-000632/13.07.2018г., с което
е установено нарушение от страна М.Г.Г. на чл.150А, ал.1 ЗДП, за това, че на
06.06.2018г., когато е предизвикал ПТП, при което е пострадал ищеца Д. Г., е
управлявал л.а. „Опел Вектра“ с per.№*** , след като е лишен от това право по
административен ред с НП№18-1228-000558/15.02.2018г. на сектор Пътна полиция С.З..
В случая, по-горе в мотивите
вече бяха изложени подробни съображения относно виновността на водача на л.а.
„Опел Вектра“ с per.№*** М.Г.Г., вида и
характера на причинените на пострадалия Д. Г. имуществени и неимуществени
вреди, относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между причинените на ищеца вреди
и виновните действия на застрахования при ответника водач М.Г.Г., които няма да бъдат
преповтаряни и са напълно относими и по предявения обратен иск. Нещо повече,
третото лице е направило всички възражение, посочени във насрещната въззивна
жалба, в рамките на правото си да оспорва предявените от ищеца искове, като помагач
на ответника, който го е привлякъл в процеса. Както първата, така и настоящата
инстанция, е уважила исковете срещу застрахователя, съответно не е споделило
възраженията на последния и на третото лице. Освен това, съгласно чл.223, ал.2 ГПК, установеното в мотивите на решението, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. На практика, това означава, че третото лице М.Г.Г. е обвързано в
отношенията му с привлеклия го застраховател от приетото в мотивите на
решението относно противоправното причиняване на ПТП, вредите за ищеца,
връзката между ПТП и същите. В крайна сметка, въззивният съд приема, че в
случая се налице основания за регрес спрямо третото лице М.Г.Г., който на 06.06.2018г.,
е управлявал л.а. „Опел Вектра“ с per. № *** въпреки временно отнетото по
административен ред свидетелство за правоуправление.
Ето защо, обратният иск с
квалификация по чл.500, ал.2 КЗ, предявен от ответника „З. АД срещу третото
лице помагач на негова страна М.Г.Г., за заплащане на следните суми,
представляващи застрахователно обезщетение, присъдено в полза на Д.Г.Г., а
именно: сумата в размер на 4 500 лева - за неимуществени вреди от причинените
контузия на главата и шията, мозъчно сътресение, охлузване и кръвонасядания по
левия горен крайник и преживяната остра стресова реакция; сумата в размер на
161.60 лв. - за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
медицински изследвания и лечение, сумата в размер на 216.00 лв. - за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за транспорт на
катастрофиралия лек автомобил, марка „Волво В 40“, с per. № ***, ведно със законната
лихва от 29.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата в
размер на 1329,89 лева - разноски, които застрахователното дружество е осъдено
да заплати в настоящото производство, при условие, че тези суми бъдат платени
от „З.” АД на Д.Г.Г., с ЕГН **********, се явява основателен и доказан.
Тъй като районният съд е
стигнал до същите изводи, обжалваното решение ще бъде потвърдено в атакуваните
от ответника и третото лице помагач части, като правилно и законосъобразно,
вкл. в частта за разноските.
По разноските за настоящото
производство:
С оглед изхода на делото,
ответникът (въззивник) „З.” АД следва да
бъде осъден да заплати на ищеца (въззиваем) Д.Г.Г., разноските пред настоящата инстанция от 580
лв за адвокатски хонорар.
Независимо от изхода по
предявения обратен иск, ищеца по същия „З.” АД не е претендирал присъждане на
разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се
присъждат.
По изложените съображения,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1811/20.12.2019г., постановено по гр.д. № 359/2019г. по описа на РС-С.З., в
частта му, с която се осъжда „З.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., район ***, да заплати на Д.Г.Г., с ЕГН **********,***,
обезщетения по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за причинените на Д.Г.Г.,
вследствие ПТП на 06.06.2018 г., причинено от М.Г.Г., при управление на лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с per. № ***, по отношение на който
автомобил е била сключена и е действала към датата на произшествието валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател „З.”
АД, вреди, а именно:
-сумата в размер на 4500 лева -
за неимуществени вреди от причинените контузия на главата и шията, мозъчно
сътресение, охлузване и кръвонасядания по левия горен крайник и преживяната
остра стресова реакция, която сума представлява разликата между определеното от
съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева и заплатеното от
застрахователя обезщетение от 500 лева;
-сумата в размер на 161,60 лв.
- за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медицински
изследвания и лечение на Д.Г.Г.;
-сумата в размер на 216,00 лв.
- за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за транспорт на
катастрофиралия лек автомобил, марка ,Золво В 40“, с per. № ***,
ведно със законната лихва
върху тези суми от 29.06.2018г. до окончателното им изплащане,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която се
осъжда М.Г.Г., с ЕГН **********,***,
да заплати на „З.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.,
район ***, по евентуално предявените обратни искове с правно основание чл. 500,
ал.2 КЗ, следните суми, представляващи застрахователно обезщетение присъдено в
полза на Д.Г.Г., а именно: сумата в размер на 4500 лева - за неимуществени
вреди от причинените контузия на главата и шията, мозъчно сътресение, охлузване
и кръвонасядания по левия горен крайник и преживяната остра стресова реакция;
сумата в размер на 161.60 лв. - за имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за медицински изследвания и лечение, сумата в размер на 216.00 лв. - за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за транспорт на
катастрофиралия лек автомобил, марка „Волво В 40“, с per. № ***, ведно със
законната лихва от 29.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите, както и
сумата в размер на 1329,89 лева - разноски, които застрахователното дружество е
осъдено да заплати в настоящото производство, при условие, че тези суми бъдат
платени от „З.” АД на Д.Г.Г., с ЕГН **********,
КАКТО И В ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗНОСКИТЕ.
ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., район *** да заплати на Д.Г.Г., с ЕГН **********,***
разноските пред настоящата
инстанция от 580 лв за адвокатски хонорар.
В необжалваната му част,
първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението е постановено при
участието на М.Г.Г., с ЕГН **********,***, като трето лице-помагач на страната
на „З.” АД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.