МОТИВИ към присъда № 69/21.08.2015г.
по НОХД № 1571 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2015 година
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия И.А.К. и същият е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4, във вр. с ал.1, предложение 1, алтернатива 4, във
вр. с чл. 29 ал.1 б”а” вр. чл. 26 ал.1 от НК, за това, че на 18.08.2015 г. в гр. П., при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК, при условията на продължавано престъпление, на два пъти,
без надлежно разрешително и с цел разпространение, е държал наркотични вещества
с общо нето тегло 502.115 гр., на стойност 3012.69 лв. /съгласно Приложение № 2
на член единствен от постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/, както следва:
- в автомобил „Фолксваген”
с рег. № ***, находящ се в гр. П. на околовръстен път ***, срещу магазин „***”
ул. „***” № *, без надлежно разрешително е държал, с цел разпространение,
високорисково наркотично вещество – марихуана с общо нето тегло 499.512 грама,
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4.6 тегловни %, на
стойност 2997.07 лв.;
- в избено помещение № 21 –
на блок на административен адрес гр. П., без надлежно разрешително, е държал, с
цел разпространение, високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо нето
тегло 2.603 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6
тегловни %, на стойност 15.62 лв.
По искане на подсъдимия и
неговия защитник, съдът допусна предварително изслушване на страните по реда на
чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на
наказателната отговорност се предложи по отношение на подсъдимия да се приложи
разпоредбата на чл. 58 а от НК и да и се определи наказание лишаване от
свобода, в размер над средния, предвиден от закона, което да се изтърпи реално.
Прокурорът моли да се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба, взема
се отношение по веществените доказателства по делото.
Подсъдимият
в съдебно заседание, призна вината си и искрено се разкая за случилото се.
Декларира, че е желае делото да приключи чрез провеждане на предварително
изслушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е
посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по
посоченото в него. Моли съда да му наложи по-ниско наказание.
Адв.
П., защитник на подсъдимия моли съда да му наложи наказание, определено при
условията на чл. 58 а от НК, което да е лишаване от свобода в минимален размер.
Според адв. П. в конкретния случай не е налице квалификацията на чл. 354 а ал.2
от НК, т.к. деянието не е осъществено на публично място. Акцентира се над
самопризнанието на дееца и обстоятелството, че жената, с която живее на семейни
начала е бременна, което съдът следва да обсъди като смекчаващи отговорността
обстоятелства.
В последната си дума
подсъдимия моли за минимално наказание.
Съдът за
да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, което се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в
обвинителния акт:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
И.А.К. е роден на *** г. в гр.К., български гражданин, живущ ***, неженен,
работещ, със средно образование, осъждан, ЕГН-**********.
На 27.06.2014 г. К. бил
освободен от Затвора гр.П.. Наказанието му било наложено за опит за контрабанда
на високорискови наркотици. След освобождаването си от Затвора обаче,
подсъдимият почти веднага се заел с пласьорска дейност на средно ниво - купувал
марихуана, екстази и амфетамин от лице, именовано от самия него като „В."
от С., доставял ги в П. и разбити на дребни количества ги продавал на дребни
пласьори.
Активната
му разпространителска дейност станала достояние на служители от отдел
„Криминална полиция" гр.Пловдив, които научили, че на 18.08.2015 г. К. ще
„зарежда" от С..
Била
сформирана съвместна група от полицаи при „Криминална" и „Охранителна
полиция" и сектор „КАТ". В около 12.40 часа автомобилът „Фолксваген
Венто" с рег.№ ***, управляван от К., бил забелязан на АМ „***" при
пътен възел „***" в посока П.. Бил ситуиран КПП в района на *** срещу
магазин „***" - находящ се в гр. П. на околовръстен път ***, срещу магазин „***”
ул. „***” № *,
където автомобилът бил спрян.
Полицаите, измежду които и
свидетеля Х. задържали подсъдимия. Попитали го дали пренася нещо незаконно и
след кратко мълчание К. заявил, че има дрога под седалките. Колата лъхала силно
на марихуана, която всъщност била намерена в кухини под задните седалки в 2
пакета, обозначени в протокола за претърсване /л.20 - като ВД 1/. Били иззети и
3 бр. мобилни телефони от предна дясна седалка и един до волана.
Тъй като начина на
„работа" на подсъдимия включвал разфасоване на дрогата в по-дребни
опаковки, полицаите се насочили спешно и към жилището му в гр.П..
Обвиняемият бил уверен в
липсата на инкриминирани вещества в апартамента и това било демонстрирано
активно.
Смущение обаче настъпило,
когато полицаите поискали да претърсят сервизни помещения. Подс. К. се опитал
да ги заблуди, че не ползва избено помещение, а когато слезли в подземието, ги
излъгал за местоположението на избата си, като посочил чужда. Съсед от блока
упътил полицаите към действителната собственост на К., номерирана с номер,
съответстващ на номера на апартамента му. К. заявил, че не е стъпвал там от
години, но с ключ от връзката си, изпълнявайки полицейско разпореждане,
отключил избата.
В малък шкаф полицаите
намерили торба, съдържаща везна /ВД 1/, прахообразно вещество кафяв цвят в плик
/ВД 2/ и друг пакет с 3 малки
пакетчета с марихуана - обозначени като ВД 3 и торбичка с множество найлонови
джобове - ВД 4.
На зададените въпроси К.
отговорил, че нещата са негови, но ги бил оставил там преди години.
Според заключението на ФХЕ
- л.68, намерените в колата 2 торби са с тегло на марихуаната в тях съответно -
240,700 с ТХК 4,6 % тегловни - 258,812 с ТХК 4,6 % тегловни, или всичко общо -
499,512 грама.
Намерената в мазето марихуана
е с тегло 2,603 гр. с ТХК 6,0% тегловни. Намереното при везната кафяво вещество
на бучки е с тегло 43,635 гр., не съдържа наркотично вещество и се използва в
качеството на примес за други наркотици - т.нар „Катка". По повърхността
на везната са намерени следи от марихуана.
Марихуаната
е включена в Приложение №1 към чл.З т.1 Списък 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растение с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата
с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина.
Съдът кредитира
заключенията на вещото лице, като компетентно изготвено, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
Така описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
направените от подсъдимия К. признания на фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които самопризнания са направени при условията на чл.
371 т. 2 от НПК и приети от съда по реда
на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в
досъдебното производство доказателства, установени чрез показанията на
свидетелите И.Х. и И.Д., заключението на назначената по делото физико-химична
експертиза на наркотичните вещества, справка съдимост, характеристична справка,
протоколи за претърсване и изземване, ведно с фотоалбуми и останалите
писмените доказателствени средства,
прочетени на основание чл.283 и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, както и от приобщените по делото веществени доказателства.
От наличните по делото доказателствени материали,които
безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от
подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет
на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и
начин на извършване, както и авторството.
Това е така, тъй като съдът напълно кредитира
показанията на всички свидетели по делото, които се подкрепят изцяло от
останалите писмени доказателства. За да направи този извод, съдът прецени, че
те са непротиворечиви, логични и
последователни, изясняващи в различни аспекти, но ясно и подробно престъпната
дейност на подсъдимия и в синхрон с направените от същия самопризнания.
В тази насока и при постановяване на присъдата
си, съдът се ползва от самопризнанието на К., които в контекста на
гореобсъденото изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, установени и събрани по предвидения в закона ред.
Така доказаната по един
несъмнен начин фактическа обстановка
аргументира извода, че подсъдимият К. с деянието си е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните елементи на престъплението по чл. 354а, ал.2, т.4,
във вр. с ал.1, предложение 1, алтернатива 4, във вр. с чл. 29 ал.1 б”а” вр.
чл. 26 ал.1 от
НК.
По тази правна квалификация
и съдът го призна за виновен.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА – с оглед изложеното от
фактическа страна, Пловдивски окръжен съд прие, че подсъдимият К. *** на
18.08.2015г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества, марихуана с общо нето тегло 502.115 гр. и на стойност 3012.69 лв.
От обективна страна подсъдимият е "държал" (до момента на
проверката) наркотични вещества в автомобила, който управлявал, а отделно от
това и в избеното помещение на дома, който обитавал. Действията по държането са
били изпълнени от подсъдимия чрез упражнената фактическа власт върху
инкриминираното количество наркотици, които са се намирали във владението му.
На следващо място, от обективна страна, подсъдимият
е осъществил държането на високорискови наркотични вещества без да има за това
надлежно разрешение от компетентните органи, осъществяващи контрол върху
наркотичните вещества. Марихуаната е наркотично вещество без легална употреба,
пазар и производство в Република България. Поставена е под контрола на Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, където е посочена в
Приложение № 1 към чл. 3, т.1 "Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
За държането на високорискови наркотични вещества
подсъдимият не е имал надлежно разрешително от компетентните органи,
осъществяващи контрол върху наркотичните вещества.
И в автомобила си и в
избеното си помещение, подсъдимият е държал наркотика с цел да го разпространи.
За този си извод, Съдът прецени както количеството на марихуаната, намерена у К.,
така и откритата везна, наличието на следите от марихуана върху везната и
множеството малки опаковки, приготвени за „разфасоване” на наркотичното
вещество.
Цялостната престъпна дейност на подсъдимия следва
да се квалифицира като продължавано престъпление, тъй като той е извърши две
деяния, осъществяващи състав на едно престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Действията му представляват едно продължавано
престъпление и доколкото са извършени при сходна обстановка - показват едно и
също отношение към охраняваните обществени отношения и са извършени в
изпълнение на един общ замисъл - да съхранява и разпространява наркотични
вещества.
Квалификацията на деянието
на подсъдимия опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. А от НК се обуславя
от осъждането му по НОХД № 106/2012г. по описа на Окръжен съд гр. Благоевград,
когато за престъпление по чл. 242 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК му е било наложено
наказание в размер на ТРИ години, което е било ефективно изтърпяно на
27.06.2014г.
Също така, с оглед на направените възражения от
защитата, следва да се подчертае, че на подс. К. не е повдигнато обвинение за
квалифициращото обстоятелство - деянието да е осъществено на публично място.
Правилно е изложението на защитника, че тогава се касае се за място, до което имат достъп неограничен кръг от
хора, по всяко време, но в случая това не е обвинението и съдът не намира за
необходимо да се спира по-подробно над този въпрос. Единствено трябва да се
отбележи, че ал.2 дава връзката с точка 4 на посочената алинея – когато
деянието е осъществено при опасен рецидив, както е в настоящия казус.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. К. е действал с пряк умисъл с ясното
съзнание за противоправността на извършеното от него деяние - съзнавал е, че
държи наркотичните вещества - марихуана във фактическата си власт, съзнавал е,
че няма разрешение за тяхното държане съзнавал е, че посочените наркотични
вещества са опасни за живота и здравето на хората, т. е. общественоопасния
характер на деянието. Пряко е желаел настъпването им.
От субективна страна е
налице и специалната съставомерна цел, а именно въпросните наркотични вещества
са държани от подс. К. с цел разпространение. Този извод на съда се базира,
както на направените от подс. К. самопризнания, така и на значителните
количества наркотични вещества, многократно надхвърлящи доза за лична употреба,
от начина на разположение на наркотичните вещества в жилището на подс.К., от
тяхното пакетиране и оформяне в отделни пликове и опаковки, както и от
намерените на място електронни везна и кантар.
ПО НАКАЗАНИЕТО : При индивидуализирането на наказанието на
подсъдимия, съдът изходи от общите
разпоредби на закона, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидения в съответните специални разпоредба на закона
конкретен вид и размер наказание.
За
престъплението по чл.354А
ал.2, т.4 вр. ал. 1, пр.1, т 4, вр. чл.29, ал. 1, б.А вр. чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба от 20 000 лева до 100 000
лева.
Съдебното
производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, като подс. К.
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и
в тази насока направи самопризнания.
Предвид
изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК
съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК, като ал.1
на същата разпоредба препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода
да се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното
наказание следва да се намали с 1/3.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчете високата степен
на обществена опасност на конкретното деяние, за която заключи от начина и
механизма на извършването му, високата степен на обществена опасност на самия
деец, над когото очевидно предходното осъждане не е изиграло каквото и да е
превантивно или превъзпитателно въздействие – една година след изтърпяване на
наказание лишаване от свобода за опит за контрабанда на наркотици, К. е
задържан по настоящия случай. Първото му осъждане, за което е реабилитиран,
съдът обсъди единствено в светлината на лоши характеристични данни.
От
друга страна – налице са и смекчаващи отговорността обстоятелства – бременност
на жената, с която живее на семейни начала и трудова ангажираност, признание
незабавно при задържането му, че държи наркотици, изразено искрено разкаяние за
стореното. Според
настоящия състав самопризнанието на подсъдимия в този съвсем начален момент
следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, тъй като е
елемент от цялостно, обективно проявено в досъдебната фаза процесуално
поведение, съществено допринесло за своевременно разкриване на престъплението и
неговия автор. В тази връзка следва да се има предвид Тълкувателно решение №
1/06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК - т. 7.
В случая не са налице и
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. К. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото,
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.
При така отчетените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че индивидуализацията
на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление следва да се извърши
при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Воден от тези
аргументи, настоящият състав на Пловдивския окръжен съд намира като
най-подходящо по размер наказание лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ години,
като т.к. в настоящия казус – производството е проведено и е приключило по
съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371
т.2 от НПК, т.е. съобразявайки и разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът
наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 58а ал.1 от НК вр.
чл.54 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ ГОДИНИ .
Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание ГЛОБА, чийто размер 20 000лв. – минималния
предвиден в закона, определи съобразно обсъдените по-горе отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства и имущественото състояние на дееца –
работещ с почти минимално възнаграждение и очакващ дете.
Според преценката на Съда именно това
наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и
е справедливо.
При обсъждане на въпроса за
изпълнението на така наложеното наказание на К. Съдът отчете приложеното
свидетелството за съдимост на подсъдимия, от което е видно, че същият е осъждан
преди инкриминираното деяние с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, на
последното от които изпълнението не е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, а
и най-вече – обвинението по настоящето деяние е за престъпление, извършено при
условията на опасен рецидив. Изложеното мотивира Съда да приеме, че в
конкретния казус е налице хипотезата на чл. 61 т.2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС,
поради което и постанови така
наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимия да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал.2 вр. с ал.1 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание в размер на шест години лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият е бил задържан на основание чл.63 от ЗМВР, чл.64 от НПК.
С крайния си съдебен акт съдът постанови
веществените доказателства – 1 бр. кутия с електронна везна „Покет скейл” и
опаковка с множество найлонови джобове, находящи се на съхранение в Отдел „КП”
– гр. Пловдив, както и веществените доказателства - карта на „М-тел” 2 бр.
и карта на „Виваком”- да се унищожат
като вещи без стойност, след влизане в сила на настоящата присъда, а
веществените доказателства- 4 бр. мобилни телефонни апарати – „М-тел” – с № ***,
„Нокиа”с ИМЕЙ ***, ***, „Водафон” със сериен № *** и „Нокиа” с № *** на
основание чл.53 ал.1 б.”А” НК да се отнемат в полза на Държавата, след влизане
в сила на настоящата присъда.
С
оглед изхода на делото, Съдът осъди подсъдимия
на основание чл.189 от НПК да заплати направените по делото разноски в
размер на 95 лева по сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив.
Причини
за извършване на престъплението – желание за лично облагодетелстване.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: