№ 977
гр. Варна, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500849 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 6866/28.11.2022г. от Е. Е. Е. ЕГН **********, с адрес
**** срещу решение №270/10.11.2022г., поправено с решение
№40/20.02.2023г., постановени по гр.дело № 20223130100787/2022г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на
въззивника, че дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6 по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 240/12.05.2022г. по ч.гр.д.449/2022 на РС -
Провадия сумата от 2000.00 лева, представляваща падежирала главница по
договор за потребителски кредит, сключен на 15.06.2012г. между „ОББ“ АД и
Е. Е. Е. и сумата от 400.00 лв., представляваща мораторна наказателна лихва
за периода от 25.04.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда
11.05.2022г., всичките вземания цедирани по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
1
на заявлението в съда - 11.05.2022г. до окончателното погасяване на
задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит. Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
Закона за потребителския кредит, тъй като няма данни относно начина на
формиране на ГПР и какви разходи включва във връзка с кредитното
правоотношение/клаузата не е ясна и разбираема съгласно чл.10, ал.1 от
закона/. Договорът не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от
цитирания закон, тъй като няма към него погасителен план, който да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Не е посочен в договора лихвен процент по кредит,
условията за прилагането му, първоначален лихвен процент, индекс или
референтен лихвен процент.
За неправилен се счита извода на съда, че кредитът е усвоен, като по
делото липсват доказателства за това.
На следващо място се поддържа възражението в отговора на исковата
молба, че договорът за цесия не е съобщен на въззивника/длъжник, поради
което него обвързва, от което следва и недоказана материално правна
легитимация у ищеца.
На последно място се посочва, че към момента на издаване на заповедта
за изпълнение /12.05.2022г./, не е настъпил падежа по договора за връщане на
главницата /15.06.2022г./, а кредитът не е бил обявяван за предсрочно
изискуем.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „ЕОС Матрикс" ЕООД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Договорът за кредит е действителен, като е настъпил
падежа на цялото задължение, поради което не е необходимо да се обявява за
предсрочно изискуем. Вземането е прехвърлено с валиден договор за цесия,
2
като уведомяването на длъжника е извършено с връчване на препис от
исковата молба.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва
жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „ЕОС Матрикс" ЕООД срещу Е. Е. Е.
искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.86,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че същият дължи по издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК № 240/12.05.2022г. по ч.гр.д.449/2022 на РС - Провадия сумата от
2000.00 лева, представляваща падежирала главница по договор за
потребителски кредит, сключен на 15.06.2012г. между „ОББ“ АД и Е. Е. Е. и
сумата от 400.00 лв., представляваща мораторна наказателна лихва за
периода от 25.04.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда
11.05.2022г., всичките вземания цедирани по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 11.05.2022г. до окончателното погасяване на
задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл.410 от
ГПК и била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал
възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правния интерес от
предявяване на иск за установяване съществуване на вземането.
Изложени са твърдения, че на 15.06.2012г. е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на „Обединена Българска банка“
АД e предоставила кредит в размер на 3060 лева на ответника и той се е
задължил да го погаси на 120 месечни вноски от по 53.04лв., ГПЛ от 14.5 % с
падеж 15.06.2022г.
3
Ответникът не е заплатил сумата от 2000.00лв. главница.
Вземането по договора за кредит е било прехвърлено с договор за цесия
от 31.01.2018г. на ищеца, за която длъжникът е уведомен на 08.06.2021г. Със
съобщаването е предоставен 7 дневен срок за изпълнение. Поради неплащане
на същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за същата.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответника Е. Е. в срока по чл.131 от
ГПК, в който счита предявените искове за недопустими. Оспорва се
вземането да е прехвърлено на ищеца по силата на валиден договор за цесия,
тъй като името на ответника не фигурира в приложенията 1,2,3,4,5,6.
Договорът за цесия е съобщен на длъжника.
По същество се оспорват предявените искове като неоснователни.
Ответникът твърди, че реално не са му предоставени заемни средства,
които да е усвоил.
Твърди се, че договорът за кредит е нищожен поради непосочване на
лихвен процент по кредита, условията за прилагането му, условията на
неговата промяна.
Годишният процент на разходите е посочен само като процент без да е
посочено как е формиран. Към договора липсва погасителен план, който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
На следващо място се твърди, че кредитът не е бил обявен за
предсрочно изискуем и падежът на цялото задължение не е настъпил към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
4
От представените по делото доказателства се установява, че е подписан
договор за потребителски кредит без обезпечение от 15.06.2012г., по силата
на който на въззивника Е. му е предоставен кредит от страна на „Обединена
Българска Банка“ АД в размер на 3060 лева и той се е задължил да го погаси
на 120 месечни вноски от по 49.31лв. или от по 53.04лв. при сключен договор
за застраховка, при ГПР 16.08 % и ГПЛ от 14.50 %. Общата сума, която
следвало да бъде върната по кредита се равнява на 6364.08лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна
експертиза се установява, че кредитът в размер на 3060лв. е реално усвоен по
банкова сметка.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на ищеца, въззивната инстанция приема,
че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът, като
физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
Съдът намира за спазена писмена форма, съгласно изискването на чл.10,
ал.1 от Закона за потребителския кредит и шрифта на текста не е видимо по –
малък от 12.
Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 съдържа дата и място на
сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на
страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на
лихвения процент, условия за издължаване на кредита. Към него обаче
липсва съставен и подписан погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
5
което е нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от Закона за потребителския кредит.
На следващо място в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 не е посочено каква
точно е общата сума, дължима от потребителя, с оглед клаузите на чл.10, ал.1
и ал.2, и е налице съществено противоречие при съпоставяне с изходните
данни. В чл.5, ал.2 от договора е разписано, че общата дължима сума е
6364.08лв., като не е отразено дали тя е формирана с включена
застрахователна вноска или без включена застрахователна вноска. Изчислени
120 вноски от по 53.04лв. се равняват на 6364.80лв., съответно 120 вноски от
по 49.31лв. се равняват на 5917.20лв. По делото няма данни въззивникът да е
сключил договор за застраховка, като в клаузата на чл.10, ал.2 от кредитния
договор изрично е посочено, че общия размер на погасителната вноска
53.04лв. се прилага само при подписване на застрахователна полица,
сертификат или друг документ издаван от застрахователя.
Пак в разрез с чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит в
договора е отразен по – висок от действителния размер на ГПР. Съгласно
заключението на вещото лице С. по съдебно счетоводната експертиза ГПР за
да е равен на 16.08 % както е разписано в договора е приложен по - голям
лихвен процент от 15%, а не този уговорен в договора 14.50%. С този лихвен
процент е олихвяван кредита през целия период, в противоречие с постигната
уговорка. Непосочването на действителния размер на годишния процент на
разходите е равнозначно на неизпълнение на задължението по цитираната
разпоредба.
При така формираните изводи се налага, крайният такъв за нищожност
на процесния договор поради противоречие със закона на горните основания.
По договора ответникът е заплатил общо сумата от 1264.02лв. След
приспадане на тази сума от чиста стойност на кредита 3060.00лв., ответникът
остава да дължи сумата от 1795.98лв. главница.
Следователно в този размер и обем е придобито вземането от цесионера
– въззиваемото дружество по силата на договора за цесия от 31.01.2018г.
Неоснователно е възражението на въззивника Е., че договорът за
прехвърляне на вземането не му е съобщен. С оглед на липса на доказателства
за предходно връчване на уведомление за цесия съдът приема, че същото е
връчено с исковата молба. Съгласно представеното пълномощно 43 - 44 „Еос
Матрикс“ ЕООД е упълномощено да уведомява длъжниците от името на
6
цедента „Обединена Бълганска банка“ АД. Този факт следва да бъде приет за
настъпил в хода на процеса и съобразен на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Падежът за връщане на цялата главница е настъпил на 15.06.2022г.,
съгласно уговореното в договора, отново в хода на процеса след подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК и издаване на заповедта за изпълнение, който
факт също следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Няма твърдения за обявяване на предсрочна изискуемост и доказателства в
тази насока.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен за
сумата от 1795.98лв., поради което първоинстанционното решение следва да
бъде отменено за разликата от 1795.98лв. до 2000.00лв. и потвърдено в
останалата част за главницата, а по отношение на претенцията за мораторна
лихва също следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззивника се следват разноски в размер на
125.84лв. за първа инстанция и в размер на 16.98лв. за въззивна инстанция.
Пред въззивната инстанция не са представени доказателства за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв., описано в списъка на чл.80
от ГПК.
На въззиваемата страна се следват разноски в размер от по 35.92лв. за
заповедно и исковото производство за първа инстанция и в размер на
399.61лв. за въззивна инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №270/10.11.2022г., поправено с решение
№40/20.02.2023г., постановени по гр.дело № 20223130100787/2022г. на
Варненския районен съд, В ЧАСТТА, с КОЯТО е прието за установено по
отношение на Е. Е. Е. ЕГН **********, с адрес ****, че дължи на „ЕОС
Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул."Рачо Петков -
Казанджията" № 4-6 по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
240/12.05.2022г. по ч.гр.д.449/2022 на РС - Провадия сумата, формирана
7
като разликата над 1795.98лв. до пълния предявен размер от 2000.00
лева, представляваща падежирала главница по договор за потребителски
кредит, сключен на 15.06.2012г. между „ОББ“ АД и Е. Е. Е. и сумата от
400.00 лв., представляваща мораторна наказателна лихва за периода от
25.04.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда 11.05.2022г.,
всичките вземания цедирани по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 31.01.2018г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 11.05.2022г. до окончателното погасяване на
задължението, както в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за
разликата над 35.92лв. до 48.00лв. за исковото и заповедното
производство.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6 срещу Е. Е. Е. ЕГН
**********, с адрес **** искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД, да бъде прието за
установено, че ответникът дължи по издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 240/12.05.2022г. по ч.гр.д.449/2022 на РС - Провадия сумата,
формирана като разликата над 1795.98лв. до пълния предявен размер от
2000.00 лева, представляваща падежирала главница по договор за
потребителски кредит, сключен на 15.06.2012г. между „ОББ“ АД и Е. Е. Е. и
сумата от 400.00 лв., представляваща мораторна наказателна лихва за
периода от 25.04.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда
11.05.2022г., всичките вземания цедирани по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 11.05.2022г. до окончателното погасяване на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №270/10.11.2022г., поправено с решение
№40/20.02.2023г., постановени по гр.дело № 20223130100787/2022г. на
Варненския районен съд, В ЧАСТТА, с КОЯТО е прието за установено по
отношение на Е. Е. Е. ЕГН **********, с адрес ****, че дължи на „ЕОС
8
Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул."Рачо Петков -
Казанджията" № 4-6 по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
240/12.05.2022г. по ч.гр.д.449/2022 на РС - Провадия сумата от 1795.98лв.,
представляваща падежирала главница по договор за потребителски кредит,
сключен на 15.06.2012г. между „ОББ“ АД и Е. Е. Е., което вземане е цедирано
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
31.01.2018г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
11.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както в частта, с
която на ищеца са присъдени разноски от по 35.92лв. за исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА Е. Е. Е. ЕГН **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул."Рачо
Петков - Казанджията" № 4-6 сумата от 399.61лв., разноски за въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина,
ул."Рачо Петков - Казанджията" № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ НА Е. Е. Е. ЕГН
**********, с адрес **** сумата от 125.84лв., разноски за първа инстанция и
сумата от 16.98лв. за въззивна интанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9