№ 1823
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502042 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“
№29, ет.3, представлявано от Янислав Борисов Янакиев, чрез юрисконсулт
Христо Атанасов, против Разпореждане №6735 от 11.10.2021 г., постановено
по ч.гр.д. №7073/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
оставил без уважение заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение против длъжника Л. А. Г., ЕГН ********** от гр.
Бургас, ул. „Ц.А.“ № **, ет. *, ап. *, за заплащане по договор за паричен заем
№5541528 от 30.07.2019 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, вземането по
който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, за сумата от 138,56 лева,
представляваща договорна лихва начислена за периода от 29.08.2019 г. до
24.07.2020г., както и разноски в размер на разликата между присъдената на
това основание сума в размер на 62,66 лева, присъдена със заповедта по
чл.410 от ГПК до пълния предявен размер от 225 лева.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният
жалбоподател, който счита същото за постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда
да го отмени и върне делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение.
1
Излага съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред БРС е образувано по заявление от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против Л. А. Г., ЕГН
**********, за сумата от 615,68 лева – главница по договор за паричен заем
№5541528 от 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението - 08.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, ведно с договорна лихва в размер на 138,56 лв. за периода
29.08.2019г. – 24.07.2020г.; сумата от 51,94 лв. – лихва за забава за периода от
25.07.2020г. до 24.09.2021г., както и разноски в размер на 225 лв., като БРС е
издал заповед за изпълнение на парично задължение №2793/11.10.2021г. по
чл.410 от ГПК по ч.г.д. №7073/2021г. за сумата от 651,68 лв. – дължима
главница по договор за паричен заем, 51,94 лв. – лихва за забава за периода от
25.07.2020г. до 24.09.2021г., както и за сумата от 62,66 лв. – разноски пред
заповедния съд.
За да постанови отказа си за присъждане на договорна лихва в размер
на 138,56 лв. районният съд е счел, че претенцията противоречи на добрите
нрави, тъй като в договора е уговорена годишна договорна лихва в размер на
40,32%, като посочения размер представлява 1/5 от дълга, което е основание
за нищожност на договорната уговорка съгласно чл.26 от ЗЗД.
Според настоящата инстанция по отношение на споровете за
нищожност свързани с договорната лихва съществува практика на различни
състави на ВКС за определяне предела на договорната лихва с оглед на това
да не се накърняват изискванията на морала и добрите нрави и в кои случаи
надвишаването на размера води до нищожност на съответната клауза.
Преимуществено ВКС сочи като горен праг на договорната лихва трикратния
размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице
накърняване на добрите нрави, водещо до нищожност на клаузата за размера
на договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора. В
настоящия случай предмет на обсъждане е договорна клауза на договор за
паричен заем, предлаган от търговец по занятие, поради което правилата за
поведение на субектите в правоотношението са предмет на уреждане от
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, като единственото ограничение на свободата на
2
договаряне действително представляват правилата за добрите нрави.
Страните са свободни съобразно своята воля да сключват договори, които
обаче не следва да са в разрез с императивните норми на закона. В случая
съдът намира, че сключения договор не е нищожен. Възнаградителната лихва
представлява договореното и дължимо възнаграждение на кредитора за
ползването на отпуснатия му заем. Задължението на длъжника включва както
връщане на дължимата главница, така и плащане на договорената
/възнаградителна/ лихва установена за първоначално договорения срок сочен
за връщане на заема. След изпадането си в забава кредитополучателят
продължава да държи и ползва заетата сума и в противоречие с принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване е извода, че за него отпада
задължението да плаща възнаграждението за ползването на заетата сума.
Основно правило установено с нормата на чл.79 ал.1 от ЗЗД дава право на
изправната страна – кредитор по договора да иска изпълнение от длъжника,
включващо връщане на заетата сума и плащане на договорената сума за
ползването. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира
разпореждането за неправилно, което налага отмяната му и връщане на
делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение за претендираната
договорна лихва и направените разноски пред заповедния съд, които
настоящата инстанция определя в размер на 22,34 лева.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане №6735 от 11.10.2021 г., постановено по
ч.гр.д. №7073/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която
съдът е оставил без уважение заявлението с правно основание чл.410 от ГПК
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение против длъжника Л. А. Г., ЕГН ********** от гр.
Бургас, ул. „Ц.А.“ № **, ет. *, ап. *, за заплащане по договор за паричен заем
№5541528 от 30.07.2019 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, вземането по
който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, за сумата от 138,56 лева,
представляваща договорна лихва начислена за периода от 29.08.2019 г. до
24.07.2020г., както и разноски в размер на 22,34 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
3
ДЛЪЖНИКЪТ Л. А. Г., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. „Ц.А.“ №
**, ет. *, ап. *, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1527, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Янислав Борисов
Янакиев, сумата от 138,56 лв. представляваща договорна лихва за периода
29.08.2019г. – 24.07.2020г., както и за сумата от 22,34 лв. – разноски пред
заповедния съд.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4