№ 2244
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110203011 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД0-109/07.12.2022 г.,
издадено от директора на СДПБЗН, на В. В. В. е наложена „глоба“ в размер на
200 лева за извършено административно нарушение по чл. 23а, т. 2, вр. чл. 22,
ал. 2 и чл. 5, т. 4 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, изразяващо
се в това, че на 14.10.2022 г. в Наргиле-бар „Табу“, стопанисван от ***“
ЕООД, гр. София, ж.к. „Студентски град“, .........., като управител на
дружеството, експлоатира обекта, като вътрешният пожарен кран в
подземния етаж не се поддържа и обслужва в срок, видно от поставения
върху него стикер, в съответствие с инструкциите за експлоатация на
производителя и при спазване на БДС EN 671-3 „Стационарни пожарни
системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърди
маркуч и системи с плосък маркуч“, като последното обслужване е януари
2019 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице В. В. В., в която са релевирани доводи за неговата
1
неправилност. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 6, т. 1, вр. чл.
11, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. Твърди се, че
жалбоподателят е наказан за допустителство, за което не е предвидено
изрично наказание. Изложено е, че в АУАН и НП не е посочено в какъв срок е
следвало да бъде обслужен пожарният кран. Твърди се, че в АУАН и НП не е
посочена датата на извършване на нарушението, която се различава от датата
на извършване на проверката. Релевирани са доводи за липса на изложени
съображения за налагане на санкцията над предвидения в закона минимум. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, като се претендират разноски за оказаната безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В условията на евентуалност е поискано намаляване размера на
наложената санкция до предвидения в закона минимум.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената
жалба, като в представени писмени бележки излага съображения по
отношение неоснователността на релевираните с жалбата съображения. На
първо място е посочено, че от събраните по делото доказателства се
установява, че В. В. е управител на дружеството, което стопанисва процесния
обект. Твърди се, че в АУАН и НП никъде не е посочено, че В. В. действа в
условията на допустителство. Изложено е, че съгласно нормативната уредба
не се изисква да се изписва датата на следващото обслужване, а датата на
проверката. Твърди се, че нарушението по чл. 23а, т. 2 от Наредба № 8121з-
647/01.10.2014 г. за ПНПБЕОП касае експлоатацията на обект с
неподдържани и необслужени пожарни кранове, а не липсата на извършена
проверка в съответния срок. Оспорва се и наличието на маловажен случай
предвид множеството съставени АУАН и издадени НП срещу същото лице.
Настоящият съдебен състав счита, че подадената срещу атакуваното
наказателното постановление жалба е процесуално допустима, доколкото е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в
жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста
2
на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваното наказателно постановление, съдът счита, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 14.10.2022 г., св. К., на длъжност „инспектор“ в СДПБЗН, извършила
проверка на наргиле-бар „Табу“, находящ се на адрес гр. София, ..........,
стопанисван от ***“ ЕООД с управител В. В. В.. В хода на извършената
проверка било установено, че заведението се експлоатира с вътрешен
пожарен кран, находящ се на подземния етаж на обекта, който бил с изтекъл
срок на извършена проверка, с дата на последно обслужване месец януари
2019 г.
На същата дата - 14.10.2022 г., св. К. съставила АУАН № АУАН-ПБЗН-
СД-7-9-13/14.10.2022 г. срещу В. В. В. в качеството му на управител на ***“
ЕООД за извършено от него административно нарушение по чл. 22, ал. 2, вр.
чл. 5, т. 4 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите. АУАН бил връчен на В.
В. на същата дата, който го подписал без възражения и получил препис от
същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № НП-ПБЗН-
СД0-109/07.12.2022 г. от директора на СДПБЗН, с което за извършено
административно нарушение по чл. 23а, т. 2, вр. чл. 22, ал. 2, вр. чл. 5, т. 4 от
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите на В. В. В. била наложена „глоба“
в размер на 200 лева.
Наказателното постановление било връчено на В. В. на 31.01.2023 г.,
който в законоустановения 14-дневен срок (на 08.02.2023 г.) подал жалба
срещу последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелката К.; справка от Район „Студентски“ към
Столична община и Заповед № 5620з-3/11.01.2022 г. на директора на
3
СДПБЗН.
Съдът счита, че възприетата фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото. Следва да се посочи, че единствен
доказателствен източник на установените от съда факти се явяват показанията
на свидетелката К., която е и актосъставител. В съдебно заседание
свидетелката заяви, че в проверения обект е имало пожарен кран с изтекъл
срок на валидност на извършената предходна проверка за неговата
изправност – изтекла през месец януари 2020 г., което обстоятелство се
установявало от поставения върху него стикер.
Съдът кредитира и останалите събрани по делото писмени доказателства,
изброени от съда по-горе, доколкото същите са пряко относими към предмета
на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят В. В. В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл. 23а, т. 2, вр.
чл. 22, ал. 2 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите
за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, доколкото към датата
на проверката 14.10.2022 г. в качеството си на управител на ***“ ЕООД е
експлоатирал Наргиле-бар „Табу“ с вътрешен пожарен кран на подземния
етаж, който е неподдържан и необслужен в срок.
Съдът, обаче, счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на санкционираното лице. В случая е налице съществено противоречие
между правната квалификация на нарушенията, описани в АУАН и в НП, за
които е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Така в АУАН последният е санкциониран за
административно нарушение по чл. 22, ал. 2, вр. чл. 5, т. 4 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите, докато с НП – за нарушение по чл. 23а, т. 2, вр.
чл. 22, ал. 2 и чл. 5, т. 4 от същия подзаконов нормативен акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 23а, т. 2 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. не се
разрешава при експлоатация на обектите пожарните кранове, ПИС, ПГС, СГУ
4
и системите за управление на дим и топлина в тях да не са поддържани и
обслужени съгласно чл. 22, ал. 1-6 от същата Наредба. От своя страна
нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. касае начина
на поддържане и обслужване на пожарните кранове, а именно в съответствие
с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване
изискванията на БДС EN 671-3 "Стационарни противопожарни системи.
Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и
системи с плосък маркуч". Съгласно чл. 5, т. 4 от Наредба № 8121з-647 от
01.10.2014 г. собствениците и ръководителите на съответните обекти носят
отговорност за поддържането и обслужването на намиращите се в тях
пожарни кранове в съответствие с чл. 22 от същата Наредба. При това
положение е видно, че в разпоредбата на чл. 23а, т. 2 от Наредба № 8121з-647
от 01.10.2014 г. е описани различно административно нарушение от това,
посочено в хипотезата на чл. 22, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт.
Така изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 23а, т. 2
от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. касае експлоатация на обектите с
неподдържани и необслужени пожарни кранове, докато изпълнителното
деяние на описаното в нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 8121з-647 от
01.10.2014 г. административно нарушение се изразява в неспазване на
изискванията относно поддържането на пожарните кранове съгласно БДС и
инструкциите на производителя. Доколкото описаното в АУАН
административно нарушение е квалифицирано по чл. 22, ал. 2, вр. чл. 5, т. 4
от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. следва да се приеме, че на В. В. е
вменено, че не е изпълнил задължението си да поддържа и обслужва
процесния пожарен кран съобразно изискванията на производителя и
съответния БДС. Обратно на това, в НП описаното административно
нарушение е квалифицирано по чл. 23а, т. 2 от Наредбата, а именно, че
жалбоподателят В. е експлоатирал наргиле-бар „Табу“ с неподдържан и
необслужен пожарен кран. В случая е налице съществено противоречие
между административните нарушения, описани в АУАН и НП, което
обуславя нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото
последният не се е защитавал срещу описаното в НП административно
нарушение при образуване на административнонаказателното производство
със съставяне на процесния АУАН. За първи път на В. В. е било вменено
извършването на административно нарушение по чл. 23а, т. 2 от Наредба №
5
8121з-647 от 01.10.2014 г. едва с издаване на НП, с което е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, доколкото е било ограничено
правото на защита на санкционираното лице.
Посоченото противоречие води и до друга неяснота, обуславяща
нарушаване правото на защита на жалбоподателя В., а именно относно датата
на извършване на вмененото му административно нарушение. Така,
административното нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредба № 8121з-647 от
01.10.2014 г. ще е извършено в деня, следващ изтичане на една година от
последната проверка на процесния пожарен кран, докато нарушението по чл.
23а, т. 2 от Наредбата – в деня на извършване на проверката, когато обектът е
работил с неподдържан и необслужен пожарен кран. В този смисъл е налице
и неяснота на коя дата е извършено административното нарушение, описано в
АУАН, доколкото не е посочено докога е бил срокът на валидност на
предходно извършената проверка, респ. на коя дата е извършено
административното нарушение.
Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява основателна, поради което обжалваното НП следва
да се отмени като незаконосъобразно – издадено при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата
страна следва да заплати на насрещната страна претендираните разноски. В
случая жалбоподателят е представляван от адв. В. С. Н. по силата на договор
за правна защита и съдействие от 07.02.2023 г. (л. 12 от делото), в който е
уговорено, че услугата се предоставя безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
от Закона за адвокатурата. С оглед на това адвокатското възнаграждение
следва да бъде присъдено на адв. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като
същото на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се определи в размер на 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД0-109/07.12.2022
г., издадено от директора на СДПБЗН, с което на В. В. В. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 23а, т. 2, вр. чл. 22, ал. 2 и чл. 5, т. 4 от
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите.
ОСЪЖДА Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР да заплати на адв. В. С. Н., вписана в Регистъра на
адвокатите на САК с номер **********, сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, за процесуалното представителство на В. В. В. в
хода на съдебното производство по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7