Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 13
февруари 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 23.01.2020 г. /двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Г. Дикова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 348 по описа на РС-Козлодуй за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на В.И. Георгиев с ЕГН:********** *** срещу
наказателно постановление № **-****-******/28.10.2019г. на Началник РУ-Козлодуй към
ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба
№Iз-2539 на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага
доводи, че не е знаел, че ползваното от него превозно средство е трябвало да
бъде регистрирано. Твърди, че мотопеда не е негова собственост, поради което
отговорността за регистрацията на МПС е на собственика му. Също така намира, че
не е управлявал мотопеда по републиканската пътна мрежа на Република България,
т.е. по „пътища отворени за обществено ползване“. Сочи, че не са представени
доказателства, че управляваното от него превозно средство, отговаря на
изискванията на ДР на ЗДвП - §6, т.11, както и че са налице основания
констатираното нарушение да бъде определено като „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. Д.Х. ***, който поддържа жалба и моли наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди, че са били образувани две
производства – административно и наказателно, за едно и също деяние, което е в
противоречие с нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление било
издадено при смесването на две законови възможности – общия случай, след
съставяне на акт за установено нарушение и при позоваване на изключението от
това правило – по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Двете възможности били възможни при
условията на алтернативност.
Алтернативно се моли наложената санкция да
бъде намалена до нейния минимален размер. Претендират се разноски.
Ответната страна – административно-наказващият орган
не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2019г., полицейските служители на
РУ-Козлодуй св.Д.С.Д. и св. К.С.Ц. били на работа и се движили със служебен
автомобил в с.М.,
общ.Х.. Двамата се намирали
на ул.“С. Д.“, когато забелязват, че срещу тях се
движи мотопед, чийто водач е без предпазна каска. Поради това водачът на
мотопеда е спрян и след извършена проверка на документите за самоличност, се установява,
че лицето, което го управлява е В.И. ***. Свидетелите установили, че
управлявания от Г.
мотопед е без регистрационни табели. Поради това е извършена справка с ОДЧ при
РУ-Козлодуй, като по номер на рама на мотопеда е установено, че същият не е
регистриран по надлежния ред. Жалбоподателят В. Г. споделил на полицаите, че мотопедът е
негова собственост, но няма документи за него. Споделил им,че по принцип не го
управлява, но му се е наложило да излезе с него, за да търси акумулатор за
автомобила си.
За установеното от полицаите, на жалбоподателят е съставен
акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 30.09.2019г.
около 12.30 часа, в с.М. по ул.”С. Д.” срещу
дом №32, с посока на движение дом №30, управлява мотопед - „Я. Н.“, с рама №***************, без да е регистриран по надлежния ред на
Република България. Като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
В РП-Козлодуй е била образувана преписка с вх. №****/2019г. и БП №***/2019Г. по описа на РУ-Козлодуй, за
извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Производството е било
прекратено с постановление от наблюдаващия прокурор от 02.10.2019г., на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Препис от постановлението за прекратяване е
изпратено на РУ-Козлодуй, за преценка относно продължаването на
административното производство.
Административнонаказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и въз основа на постановление за
прекратяване на наказателно производство №****/2019г. на РП-Козлодуй е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в
размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки
от контролния талон.
Горната фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на
свидетелите св.Д.С.Д. и св. К.С.Ц. и приложената административно-наказателната
преписка.
От разпитите на двамата свидетели се
установи, че на посочената в акта дата, в с.М., общ.Х. на ул.“С. Д.“ са спрели за проверка мотопед, управляван от
жалбоподателя В. Г.. Мотопедът
е бил без регистрационни табели, поради което полицаите са извършили справка с
дежурния в РУ-Козлодуй по рамата на мотопеда. От извършената справка
установяват, че мотопедът не е регистриран на територията на Република
България. Поради това св. Д.Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя В. Г., а св. К.Ц. бил вписан в акта като свидетел на извършеното
нарушение.
Показанията на двамата свидетели са
логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
поради което съдът ги кредитира с доверие.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и
необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални
нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, като същият е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал – К.С.Ц., съгласно
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие, наказателното постановление
е издадено от компетентното за това лице – Началник РУ-Козлодуй към
ОДМВР-Враца, упълномощен със Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи въз основа на постановление за прекратяване на наказателно
производство №****/2019г.
на РП-Козлодуй, съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Съдът не споделя доводите на представителя
на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
тъй като при наличие на образувано наказателно производство за престъпление от
общ характер, въз основа на императивната норма на чл.33, ал.2 от ЗАНН,
производството по съставения акт за установяване на нарушение е следвало да се
прекрати с нарочен акт на АНО, което не е сторено и, че в обжалваното НП са
смесени двете законови възможности за издаване на НП - общият случай, при който
това става след съставен акт за установено нарушение и при позоваване на
изключението от това правило - по чл.36, ал.2 от ЗАНН.
От събраните по делото доказатества се
установи, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение №497 от 30.09.2019г., за това, че на същата дата управлява мотопед
марка „Я. Н.“, който не е регистриран по надлежния ред
и е бил без регистрационни табели. На 30.09.2019г. е започнато и бързо
производство №***/2019г.
по описа на РУ-Козлодуй и №****/2019г. по описа на РП-Козлодуй, със съставяне на акта за първо
действие по разследването – разпит на свидетел. Бързото производство е
започнато при условията на чл.356, ал.2 от НПК за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК – за управление на МПС,
което не е регистрирано по законоустановения ред. В действителност по този
начин за извършване на едно и също деяние са започнати две производства –
административно и наказателно. Няма данни по делото да е спазена разпоредбата
на чл.33, ал.2 от ЗАНН и административното производство да е прекратено и
преписката да е изпратена на прокурора.
Въпреки това, обаче въз основа на
съставени акт за установяване на административно нарушение №497 от 30.09.2019г.
не е издадено наказателно постановление, с което да е санкциониран нарушителя
по акта, понастоящем жалбоподател В. Г..
По образуваното бързо производство е
проведено разследване и след като прокурорът е стигнал до извода, че
извършеното от жалбоподателя е малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2
от НК, на 02.10.2019г. е прекратил наказателното производство на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК и е изпратил препис от постановлението за прекратяване
на административнонаказващия орган, с оглед преценка за продължаване на
административнонаказателната дейност по отношение на В. Г..
На 28.10.2019г., след като вече
образуваното наказателно производство срещу жалбоподателя е било прекратено,
административнонаказващият орган е издал и атакуваното наказателно
постановление № **-****-******/28.10.2019г. на Началник РУ-Козлодуй към
ОД на МВР гр.Враца, в което изрично е посочил, че е издадено, въз основа на
постановление за прекратяване на наказателно производство с вх. №****/2019г. на РП-Козлодуй.
Настоящата въззивна инстанция приема, че
наказателното постановление е законосъобразно, тъй като независимо, че
административнонаказващия орган не е изпълнил императивното си задължение да
прекрати административнонаказателното производство по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а в последствие, въз основа на прокурорското постановление за
прекратяване на наказателното производство, да състави наказателно постановление
по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то НП е издадено в 6-месечния срок от
съставянето на АУАН /съставен на 30.09.2019г./. Съдът намира, че дори да е
налице хипотеза за наличие на евентуално влязла в сила осъдителна присъда по
наказателното производство, двойното наказание би било преодолимо по реда на
чл. 70, б. „г“ от ЗАНН, съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК.
В разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е
посочено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съгласно нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 22.01.2017 г.), наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че деянието, за което е санкциониран е несъставомерно от
субективна страна, тъй като не е собственик на мотопеда и не е знаел, че
превозното средство трябва да бъде регистрирано. В нормите на чл.140 и чл.175,
ал.3 от ЗДвП ясно е посочено, че моторните превозни средства, за да се движат
по пътищата за обществено ползване трябва да бъдат регистрирани, както и че
водачите, които управляват нерегистрирани такива, подлежат на санкциониране. Баз
значение е чия собственост е моторното превозно средство, щом закона изисква
същото да бъде регистрирано. Жалбоподателят с ясното съзнание, че мотопеда не е
бил регистриран е управлявал същия и незнанието на правото, както се твърди в
случая не го извинява.
Несъстоятелно е твърдението на В. Г., че не е използвал мотопеда за
придвижване по т.нар. „пътища отворени за обществено ползване“. Съгласно чл.2,
ал.1 от ЗДвП – „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата,
стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да
ги обозначат“. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установи,
че жалбоподателят се е движил в с.М. по ул.“С. Д.“***
се движили и свидетелите Д.Д. и К.Ц.. Това е път, който е част от селищната
пътна мрежа и няма данни да има ограничения, относно придвижването по него.
Доколкото условията за ползване са еднакви за всички участници в движението, то
този път е отворен за обществено ползване.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не са представени доказателства дали мотопедът представлява
МПС, с оглед изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП и § 6, т.11 от ДР на ЗДвП.
В чл.140, ал.1 от ЗДвП законодателят е
предвидил императивно изискване по пътищата отворени за обществено ползване да
се движат регистрирани моторни превозни средства.
В § 6, т.11 от ДР на ЗДвП е дадено
определение на моторно превозно средство, а именно то е определено като пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства.
В Приложение I на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 168/2013 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 януари 2013 година относно одобряването
и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (текст от
значение за ЕИП) (консолидирана версия) е посочено, че към категория L1е, се отнасят леките двуколесни моторни
превозни средства. Това са тези моторни
превозни средства, които са с две колела и задвижване с двигател, посочени в
чл.4, параграф 3.
В чл.4,
параграф 3, е посочено, че изброените в параграф 2 на същият член превозни
средства от категория L се
квалифицират според двигателя им, а в б. „а“ е дадено като начин на задвижване
– „задвижвани от двигател с вътрешно горене“. Съгласно б. „а“ на параграф 2, чл.4, описаното в Приложение I на регламента превозно средство
от категория „L1е“ е леко двуколесно моторно превозно средство. В чл.4, параграф 2, като подкатегория „В“ на
категория „L1е“ е посочено превозно средство /двуколесен мотопед/.
В приложение I на
регламента са дадени и техническите характеристики на леко двуколесно моторно превозно средство /двуколесен мотопед/ - две
колела и задвижване с двигател, посочено в член 4, параграф 3, максимална
конструктивна скорост на превозното средство ≤ 45 km/h и обем на
двигателя ≤ 50 cm3, ако конфигурацията за задвижване на превозното
средство включва двигател с вътрешно горене с принудително запалване и
максимална постоянна номинална или ефективна мощност ≤ 4 000 W.
В чл.4, параграф 4 е посочено, че по отношение на
класификацията на превозни средства от категория L в параграф 2, превозно средство, което не попада в
определена категория, тъй като надхвърля поне един от критериите, определени за
съответната категория, попада в следващата категория, чиито критерии
удовлетворява. Това се прилага за категория „L1е“ с нейните подкатегории
L1e-A и L1e-B и категория L3е с нейните подкатегории L3e-A1, L3e-A2 и L3e-A3 и
др..
Също така в Приложение I на регламента са дадени и
техническите характеристики на моторни превозни средства от категория „L3е“
(двуколесен мотоциклет), две колела и задвижван
с двигател, както е посочено в член 4, параграф 3 и двуколесно превозно средство, което не може да
бъде класифицирано като категория „L1e“.
При извършване на служебна проверка в интернет сайтове
– www.yamaha-motor.eu и www.ultimatespecs.com съдът
установи, че всички видове мотопеди марка „Я.“ модел „Н.“ са с
двигател с вътрешно горене, с обем на двигателя 49см³ и максимална
конструктивна мощност от 1600 W до 2300 W, съобразно изискванията на регламента, досежно
двуколесните мотопеди. Съдът приема установеното, относно техническите
характеристики на мотопеда за публичноизвестен факт, който не се нуждае от
доказване.
С оглед на горното, настоящата въззивна
инстанция достигна до извода, че управлявания от жалбоподателят мотопед марка
„Я.“ модел „Н.“, представлява моторно превозно средство
от категория „L“ и същият, за да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване подлежи на регистрация, съобразно изискването на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Като се вземе предвид, че РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
168/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 януари 2013 година относно
одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
средства (текст от значение за ЕИП) (консолидирана версия) с оглед характера му
на акт на институциите на ЕС, а именно той е задължителен в своята цялост и има
пряко приложение във всички държави членки на ЕС, то същият следва да бъде взет
предвид от съда при постановяване на решението.
Също така, в § 66, б. „ж“ от ДР на ЗДвП РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 168/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 януари 2013 година е
посочен като „регулаторен акт“.
Съдът не възприема изложеното от
жалбоподателя, че извършеното съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. За да е налице маловажен случай, извършеното нарушение трябва да се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случай на
извършени нарушения от подобен вид. В
конкретния случай, деянието, извършено от В. Г. не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност. Това е така, тъй като законодателят е предвидил като такива нарушения
да бъдат санкционирани тези деяние, които не обуславят, с оглед обществената им
опасност, ангажирането на наказателна отговорност по чл.345, ал.2 от НК. Освен
това, регистрацията на моторните превозни средства се изисква, с цел да се
осигурят обществените отношения, свързани с контрола на движението на моторните
превозни средства, а оттам и с опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, тяхното придвижване, както и опазването на околната
среда от замърсяване.
С оглед на горното, съдът не споделя твърдението на
жалбоподателя за приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, наказателното постановление, досежно
налагането на санкция по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция, като
законосъобразно и правилно издадено.
По отношение наложеното наказание, то е в минималния
предвиден в закона размер и се явява справедливо, поради което и съдът следва
да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Козлодуйският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТДЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-******/28.10.2019г. на Началник РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца, с
което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП
/, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на В.И. Г. с ЕГН:********** *** е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, глоба в размер на 200 лева и са му отнети 10 /десет/ контролни
точки, на основание Наредба №Iз-2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: