Решение по дело №910/2014 на Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№                                                    09.10.2014г.                      гр. Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд,                               I - ви граждански състав

На 19.09.                                                                                        2014 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Д.Г.

като разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова

гражданско дело № 910 по описа за 2014г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано  по  искова молба от  А.С.М. *** ЕГН **********  против Т.М.М. *** ЕГН **********. В исковата си молба ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 22.11.1991г. в гр. Николаево обл.Стара Загора,който се явявал втори и за двама им.  Преди това страните били пак семейство и  им се родили три деца - А на 33 г.,Т на 31г. и Ю на 30г.  Тъй като се  изпокарали тя го напуснала и се развели.  Под влиянието на техни близки и най-вече заради децата  сключили повторно брак.    Тогава се родили   и другите им две деца -М  на 23г. и С на  22г. Твърди, че не е имало сериозни недоразумение между тях. През м.декември 1994г. заминали за Гърция. Изкарвали добри  пари, имало работа и били доволни.  През пролетта на 1997г. се прибрали в България, тъй като бащата на ищеца имал здравословни проблеми. Есента на същата година отново заминали за Гърция. Ищецът твърди, че поради лични  причини през 2009 г. се прибрал в Р България.. Оттогава живеят разделени с ответницата. От децата разбрал ,че ответницата живее с друг мъж, като ищецът също имал извънбрачна връзка.Бракът им съществувал формално и не бил полезен ,както за тях така и за обществото. Същият бил дълбоко и непоправимо разстроен. Всеки си бил устроил живота самостоятелно.  От съда се иска да  постанови решение, с което да се  прекрати  брачната им връзка без да се произнася по въпроса за вината. Ищецът не претендира за ползването на семейното им жилище,находящо се в гр.Николаево обл. Ст. Загора,ул. «Кап. Р.Николов" № 85,тъй като   живеел в дядовата си къща в ромския квартал. Петте им деца били пълнолетни и имали свои семейства, някои  били в чужбина.Не възразявал  ответницата да запази брачната си фамилия-М.. Не  претендира за присъждане на разноски  по  делото.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата не е подала писмен отговор.

         В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в  исковата молба.

         Ответницата, редовно призована за датата на съдебното заседание, не се  явява и не заявява становище по исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

А.С.М. и Т.М. Б са сключили граждански брак на 22.11.1991г., за което е съставен акт за граждански брак № 6/22.11.1991г. на община Николаево. При сключването му жената приела фамилното име на съпруга си – М..

От показанията на разпитаните свидетели Анка Мерджанова и Алиме Мерджанова  се установи, че страните не живеят заедно, във фактическа раздяла са от пет –шест години, като ответницата живее и работи в Гърция, докато ищецът се е  установил в България. Страните не поддържат връзка един с друг. Всеки поел живота си и  нямат възможност да заздравят брака си.  

Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи на страните, прие от правна страна следното:

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Продължителната съпружеска фактическа раздяла – от преди пет-шест години е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

След прекратяване на брака жената трябва да носи брачното си фамилно име М., на основание чл. 326 от ГПК.

Предвид непроизнасянето на съда относно вината за разстройството на брака (арг. от  чл. 49, ал.3 от СК), държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лева се дължи от двете страни поравно, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати  25 лв.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за граждански брак № 6/22.11.1991 г. на община Николаево, между А.С.М. *** ЕГН ********** и Т.М.М. *** ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от СК.

След прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име М. , на основание чл. 53 от СК.

ОСЪЖДА Т.М.М. *** ЕГН ********** да заплати по сметката на КРС ДТ за прекратяването на брака в размер на 25 лв..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: