№ 416
гр. Перник, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104492 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, чрез пълномощника адв. В., срещу СТ. В. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1858,59 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-10753598 от
26.05.2014 г., сключен с „****“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС
МАТРИСК” ЕООД с договор за цесия от 12.08.2016 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.06.2021 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 490/10.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2909 по описа за 2021 г. на
Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че на 26.05.2014 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № PLUS-10753598 от 26.05.2014 г. между „****“ ЕАД и ответника, по силата на
който банката е предоставила на последния сумата 3000,00 лв., която същият се задължил да
върне на 36 месечни вноски от 138,94 лв., като последната е в размер на 139,00 лв. Съгласно
погасителния план първата вноска била с падеж 04.07.2014 г., а последната - 05.06.2017 г.
Твърди се, че по силата на договор за цесия от 12.08.2016 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 02.06.2015 г. вземането е придобито от ищеца. По силата на
1
изрично пълномощно от цедента било изпратено уведомление до длъжника по чл. 99 ЗЗД с
писмо с обратна разписка, върнато с удостоверяване, че е непотърсено. С оглед изложеното,
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните
суми. Срещу която постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил
правен интерес от предявяване на настоящия иск. По изложените съображения се моли за
уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв. В., в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава, че между ответника и „****“
ЕАД е възникнало облигационно отношение по договор за кредит с посоченото съдържание,
но възразява да е уведомен за цесията. В депозираното възражение срещу заповедта
възразява за погасяване на вземанията по давност, както и за наличието на
неравноправни клаузи в договора. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, е издадена Заповед за
изпълнение № 490/10.06.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2909 по описа за 2021 г. на РС-
Перник срещу СТ. В. Г., ЕГН **********, за сумата 1858,89 лв. - главница по Договор за
потребителски заем с № PLUS – 10753598 от 26.05.2014 г., и сумата 452,54 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 05.06.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата 1858,89 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаванае на заповед за изпълнение – 08.06.2021 г. до изплащане на вземането.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 15.06.2021 г., който е
депозирал възражение на 18.06.2021 г.
С разпореждане от 21.06.2021 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, получено на 13.07.2021 г. На
12.08.2021 г., видно от датата на пощенското клеймо, е депозирана исковата молба за
установяване на вземането за главница по издадената заповед за изпълнение, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
От представения по делото договор за потребителски кредит PLUS-10753598 се
установява, че на 26.05.2014 г. между между ответника и „****“ ЕАД, е сключен договор за
кредит, по силата на който кредиторът се е съгласил да предостави на ответника сумата
3000,00 лв., при годишен лихвен процент 29,75% и годишен процент на разходите 35,88 %,
подлежаща на връщане на 36 брой погасителни вноски от по 138,94 лв., като общият размер
на подлежащата на връщане сума е 5001,90 лв.
Съгласно инкорпорирания в договора погасителен план заемът се погасява на 36
месечни вноски, като падежът на първата погасителна вноска е 04.07.2014 г., а на
последната – 05.06.2017 г.
По делото са представени общи условия, подписани от ответника и представител на
2
„****“ ЕАД.
От приетите по делото Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г. и
Протокол № 15 от 12.08.2016 г. и Анекс 1А към тях, се установява, че вземанията по
договора за кредит, сключен с ответника, са прехвърлени от „****“ ЕАД на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД.
С пълномощно с нотариално удостоверен подпис на 08.06.2015 г. „****“ ЕАД е
упълномпощил „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да уведоми от негово име всички длъжници по
вземанията по кредити, които е цедирала с договор от 02.06.2015 г., за извършената цесия,
който пък е упълномощил адв. П.В. с пълномощно от 02.05.2017 г.
Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия, изходящо от
„****“ ЕАД чрез пълномощника му „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, без данни за получаването му
от ответника в известието за доставяне.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че кредитът е усвоен по банковата сметка на ответника като му е преведена
сумата 2534,94 лв. на 27.05.2014 г., а сумата 338,06 лв. е удържана за погасяване на
задължения по други договори. Удържана е такса от 75,00 лв. за усвояване на кредита.
Заплатена е от кредитополучателя и такса в размер на 120,00 лв. за събиране на вземането.
Вещото лице посочва, че по договора за кредит е извършено плащане в общ размер на
2759,86 лв. като плащанията са посочени в табличен вид помесечно за периода от 02.07.2014
г. до 11.05.2015 г. след което задълженията на ответника са в размер на сумата 1720,83 лв. –
главница по падежирали вноски за периода 04.03.2016 г. – 05.06.2017 г., сумата 437,21 лв. –
договорна лихва за периода 05.02.2016 г. – 05.06.2017 г. В случай, че извършените плащания
бъдат отнесени за погасяване само на главницата, възнаградителната лихва и лихвата за
забава, задълженията по договора биха били в размер на сумата 1519,05 лв. – главница,
формирана от падежирали вноски за периода 05.04.2016 г. – 05.06.2017 г., и сумата 290,99
лв. – договорна лихва за периода 06.04.2016 г. – 05.06.2017 г., респ. в размер на сумата
1396,13 лв. - главница за периода 03.06.2016 г. – 05.06.2017 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Искът е предявен за установяване вземане на ищеца към ответника по заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение в срок, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от
предявявания установителен иск.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между цедента и
ответника е сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по силата на който за
ответника е възникнало задължение да върне сума в претендирания размер, че между
цедента и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който са му прехвърлени
3
вземанията по договора за заем, че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна,
и настъпване на изискуемостта на вземането.
По иска с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК:
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че между „****“ ЕАД и ответника е
сключен договор за кредит, по силата на който банката му е предоставила сумата 3000,00
лв., със задължение за връщането й на месечни вноски от по 138,94 лв. и последна в размер
на 139,00 лв., първата е с падеж 04.07.2014 г., и последната с падеж 05.06.2017 г.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като в
случая е направено и изрично възражение от ответника в заповедното производство.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което съдът приема, че между „****“ ЕАД и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който
първият се е задължил в качеството на кредитор да предостави на ответника в качеството на
кредитополучател сумата 3000,00 лв. със задължение за връщането й за срок от 36 месеца на
месечни погасителни вноски съобразно подписания погасителен план, заедно с
възнаграждение в размер 35,88 % годишен лихвен процент.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза съдът
приема, че заетата сума е предоставена на ответника, поради което за последния е
възникнало задължение за връщането й.
По отношение на уговорката за заплащане на сумата 75,00 лв. – такса за усвояване на
кредита, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не
може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона
и добрите нрави. Претендирането от потребителя на такса за усвояване на кредита
противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. С оглед изложеното,
съдът намира, че посочената клауза е нищожна и не поражда задължение за потребителя.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
4
че ответникът е заплатил също така и сумата 120,00 лв. – разходи за събиране на вземането.
Ответникът не е установил, че действително е извършил разходи в посочения размер, а
начисляването им като такса противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Начисляването на посочената такса, без реално да са извършени
разходи от кредитора в посочения размер, заобикаля цитираната разпоредба, тъй като
дължимостта й е изцяло свързана с изпадането на кредитополучателя в забава. С оглед
изложеното, съдът приема, че калузата за заплащането й е нищожна.
Не са представени доказателства и за дължимата от кредитора престация срещу
заплатената застрахователна премия, а съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, поради което съдът приема, че тя също е
недължима.
С оглед изложеното, съдът приема, че задълженията на ответника по договора за
кредит са в посочения от вещото лице размер по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, определен като извършените плащания са отнесени за погасяване на
задълженията за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава по договора без
уговорки за заплащане на други такси, според който дължимата главницата обхваща
падежиралите вноски за периода 05.04.2016 г. – 05.06.2017 г. и е в размер на сумата 1519,05
лв.
От представените доказателства съдът приема за установено, че вземанията по
договора с ответника са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство, за
което длъжникът е надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща
уведомление от предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.).
Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение
към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, а изложените доводи в
противен смисъл се явяват неоснователни. По тези съображения следва, че процесната цесия
има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на
прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на това вземане.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу
ответника за главница в размер на сумата 1519,05 лв., поради което следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземанията по давност, направено в
заповедното производство и с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В случая предмет на предявения иск е вземане за главница, което се погасява с общата
5
5-годишна давност, на основание чл. 110 ЗЗД.
Според мотивите към т. 10 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което
ако той няма правна възможност да действа, давност не тече. Давността се прекъсва с
предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за
събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ. С разпоредбата на чл. 422, ал. 1
ГПК, според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено
изключение от общото правило на чл. 125 ГПК относно момента на предявяване на иска и
възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на давността/.
Давността се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал.
1 ГПК, като предявяването му има обратно действие, ако е спазен срокът по чл. 415 ал. 1
ГПК.
В случая исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ГПК, поради което по силата на
разпоредбата на чл. 422 ГПК искът се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – подадено по пощата на 03.06.2021 г., с
което давността за вземанията е прекъсната. По изложените съображения съдът приема, че
ответникът дължи главницата за периода от 03.06.2016 г. до крайния срок на договора –
05.06.2017 г., която според заключението на вещото лице е в размер на 1396,13 лв., а
вземането за главница за периода преди 03.06.2016 г. е погасено по давност.
Предвид гореизложеното, следва, че предявеният иск е основателен за сумата 1396,13
лв., до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над 1396,13 лв. до
1519,05 лв. като погасен по давност, и за разликата над 1519,05 лв. до пълния претендиран
размер 1858,59 лв. като неоснователен.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 03.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Относно възражението на ответника, че цялото вземане е погасено по давност, тъй
като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с неплащането на две погасителни
вноски, съдът намира следното:
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за
кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне
до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона. Именно защото това е право, което се упражнява с изрично
волеизявление на кредитора, длъжникът не може да претендира за настъпване на правните
му последици, в случай, че кредиторът не го е упражнил. Относно довода, че съгласно
6
договора предсрочната изискуемост на кредита настъпва автоматично, следва да се
отбележи, че съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, няма правно действие. Тези постановки на
тълкувателния акт са приложими независимо от производството, в което се релевират
правните последици на тази уговорка, и независимо от страната по договора, която иска да
се ползва от тях. По изложените съображения, съдът намира направените в тази връзка
възражения от ответника за неоснователни.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното
производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 46,23 лв. – държавна
такса, 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. в общ размер 96,23 лв., от които
съразмерно на уважената част на исковете следва да му бъде присъдена сумата 72,28 лв. В
исковото производство ищецът е направил разноски както следва: 37,18 лв. – държавна
такса, и 250,00 лв. – депозит за вещо лице, т.е. общо 287,18 лв., от които съразмерно на
уважената част на исковете следва да му бъде присъдена сумата 215,72 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски съобразно отхвърлената
част на исковете и не е представил доказателства за извършването им, поради което такива
не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СТ. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ******, сумата 1396,13 лв. /хиляда триста деветдесет и шест лева и тринадесет
стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-10753598 от 26.05.2014
г., сключен с „****“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
12.08.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.06.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 03.06.2021 г. до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение № 490/10.06.2021 г. по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 2909
по описа за 2021 г. на Районен съд - Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
7
1396,13 лв. до 1519,05 лв., като погасен по давност, и за сумата над 1519,05 лв. до пълния
предявен размер 1858,59 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА СТ. В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******,
сумата 72,28 лв. /седемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
разноски за заповедното производство, и сумата 215,72 лв. /двеста и петнадесет лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща разноски за исковото производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02909 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8