Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………./24.06.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и седми май две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 250 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Н.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. П.И. *** срещу
Наказателно постановление № 23 – 0000450 от 09.08.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел ‚Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
жалбоподателя П., на основание разпоредбата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500 лева за това, че на 27.11.2018 г. в гр. Варна, водачът Н.Н.П. е извършил обществен превоз на товари – мая, видно от
товарителница № 4220639 от дата 26.11.2018 г. с товарен автомобил марка „Ивеко“ кат. N2 с рег. № В 5615 РВ, оборудван с дигитален тахограф марка „Siemens AG” тип 1381.011110, сер. № **********, попадащ в
обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. по маршрут гр. Варна – гр. Казанлък,
видно от пътен лист № 237913 от дата 27.11.2018 г. и информация от паметта на
дигиталния тахограф от дата 27.11.2018 г.,
като е използвал карта на водача с номер № 0000000038855001, издадена на Г.Г. И., с ЕГН: **********, на дата 24.10.2014 г. и валидна
до дата 23.10.2019 г., вместо своята персонализирана карта с номер № 3KTXOOO, придобита на дата 27.09.2018 г., видно от приемо
– предавателен протокол от дата 27.09.2018 г., като горното е установено от
декларации от водача Н.Н.П. и от управителя на
дружеството – превозвач „Финанс Консулт 64“ ЕООД –
г-жа М.П. И. от дата 20.06.2019 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 27, § 2,
изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Жалбоподателят Н.Н.П. намира издаденото
наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя
подробни аргументи в защита на становището си. На първо място акцентира, че
административно – наказващият орган не е възприел лично информацията от
дигиталната карта на водача, а е ангажирал административно – наказателната му
отговорност въз основа на декларации, изхождащи както от него самия, така и от
управителя на дружеството – превозвач г – жа М.И.. Самият жалбоподател твърди,
че му е било разпоредено да изнесе неверни данни в
своята декларация, която е представил пред ОО „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, без обаче да конкретизира от кого конкретно е получил подобно нареждане.
Също така във въззивната жалба се застъпва позиция за
неправилно приложение на материалния закон, обосновавайки се, че
административно – наказващият орган неправилно е квалифицирал административното
нарушение. Излагат се аргументи в подкрепа на становището, че процесното нарушение би могло да се квалифицира като
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Поради
гореизложените съображения, жалбоподателят Н.Н.П.
моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 27.05.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 250 по
описа за 2020 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Н.Н.П. не се явява лично, а се представлява от своя
процесуален представител адв. П.И. ***, която
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление, подчертавайки, че санкционната разпоредба на чл.
93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози не е пряко обвързана с нормата на
чл. 27, пар. 2, изр. 1, предл.
2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради което и е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила в хода на административно – наказателното
производство.
Въззиваемата страна ОО „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален
представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество.
В съпроводителното писмо към въззивната жалба ОО
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна изразява своята позиция за
неоснователност на самата въззивна жалба, мотивирайки
се, че нарушението е категорично установено и доказано, както и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са опорочили административно –
наказателното производство.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 27.11.2018 г. жалбоподателят Н.Н.П. извършил
обществен превоз на товар – мая по маршрут гр. Варна – гр. Казанлък с товарен
автомобил марка „Ивеко“ кат. N2 с рег. № В 5615 РВ,
оборудван с дигитален тахограф марка „Siemens AG” тип 1381.011110, сер.
№ **********.
Водачът П. обаче не използвал своята персонализирана карта с номер № 3KTXOOO, придобита на дата 27.09.2018 г., а използвал карта на
водача с № 0000000038855001, издадена на името на Г.Г.
И., с ЕГН: **********, на дата 24.10.2014 г. и валидна до дата 23.10.2019 г.
На 20.06.2019 г. св. Б.Г.И. – инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ –
гр. Варна констатирал, че при извършване на обществения превоз на товари на
датата 27.11.2018 г. жалбоподателят П. е използвал чужда дигитална карта,
поради което и приел, че с това свое поведение същият е нарушил разпоредбата на
чл. 27, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014, като на същата тази дата 20.06.2019 г. му съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение
на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно –
наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 09.08.2019
г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената частна
АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл.
93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, наложил на жалбоподателя П.
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за извършено нарушение
на чл. 27, § 2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Б.Г.И.; товарителница № 4220639
от дата 26.11.2018 г.; пътен лист № 237913 от дата 27.11.2018 г.; разпечатка от паметта на дигиталния тахограф
марка „Siemens AG” тип 1381.011110, сер. № **********, с който е оборудвано превозното средство
„Ивеко“ кат. N2 с рег. № В 5615 РВ.
На първо място следва да се отбележи, че на практика жалбоподателят П. не
оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и
издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, като неговите възражения срещу законосъобразността на
наказателното постановление са изцяло от правно естество и съдът ще се опита да
отговори на всички тях по – надолу в своето решение.
Кредитирайки обаче показанията на св. И. и цитираните писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, че на датата
27.11.2018 г. жалбоподателят П. е извършил обществен превоз на товари по
маршрут гр. Варна – гр. Казанлък с товарен автомобил „Ивеко“
кат. N2 с рег. № В 5615 РВ, който е бил оборудван с дигитален тахограф марка „Siemens AG” тип
1381.011110, сер. № **********, като е използвал
чужда карта, а именно карта на водач № 0000000038855001, издадена на името на Г.Г. И.. Самото нарушение се установява по безспорен начин от
паметта на дигиталния тахограф, която съпоставена с
товарителницата и пътния лист показва, че превоза е извършен от водача Н.Н.П., който обаче не е ползвал своята карта, а тази на
лицето Г.Г. И..
Този факт е бил деклариран от жалбоподателя и към приложената към
административно – наказателната преписка декларация от негово име. Прави
впечатление, че във въззивната жалба е наведено
изрично възражение, че му е било разпоредено на
жалбоподателя да попълни подобна декларация с невярно съдържание според него,
но липсва каквато и да е била конкретика от кого му е
било разпоредено и какво се цели с едно такова
самопризнание, поради което и съдът намира едно подобно възражение за
неоснователно, предвид липсата на каквато и да е конкретика
в него.
Не може да бъде споделено възражението, че нарушението е установено само и
единствено от приложените декларации, както от жалбоподателя П., така и от
управителя на дружеството – превозвач „Финанс Консулт
64“ ЕООД – г-жа М.И.. Напротив – нарушението се установява по категоричен начин
от паметта на дигиталния тахограф марка „Siemens AG” тип 1381.011110, сер.
№ **********, съпоставена с приложените към преписката товарителница № 4220639
от дата 26.11.2018 г.; пътен лист № 237913 от дата 27.11.2018 г.
Самата разпоредба на чл. 27, § 2, изр. 1, предл.
2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 предвижда възможност даден водач да бъде титуляр на не повече от една валидна карта
на водача и да има право да използва само своята собствена персонализирана
карта на водача. В случая със своето поведение на 27.11.2018 г. жалбоподателят П.
е нарушил посочената нормативна разпоредба, поради което и според съда правилно
е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
В случая според съда разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН е
неприложима, тъй като не се касае за изминати само няколко километра,
използвайки друга карта, а в
действителност водачът П. е осъществил курс на територията на условно казано
половин България (гр. Варна – гр. Казанлък), поради което и е обществено
неприемливо да бъде проявявано снизхождение към извършеното нарушение. Още
повече, че същото е пряко свързано с безопасността на участниците в движението
по пътищата, тъй като е нарушение, което не позволява на контролните органи да
констатират реалното работно време и почивките на водачите, което е
предпоставка за пътно – транспортни инциденти.
Именно санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози е правилно приложена в случая, като административното наказание е
строго фиксирано като размер, а именно 1500 лева за водачи, които използват
чужда карта, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него,
поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност,
респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000450 от
09.08.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел ‚Автомобилна
администрация“ – гр. Варна следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 23 – 0000450 от 09.08.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на
Н.Н.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
разпоредбата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за това, че на
27.11.2018 г. в гр. Варна, водачът Н.Н.П. е извършил
обществен превоз на товари – мая, видно от товарителница № 4220639 от дата
26.11.2018 г. с товарен автомобил марка „Ивеко“ кат.
N2 с рег. № В 5615 РВ, оборудван с дигитален тахограф
марка „Siemens AG” тип 1381.011110, сер. № **********, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006 г. по маршрут гр. Варна – гр. Казанлък, видно от пътен лист № 237913
от дата 27.11.2018 г. и информация от паметта на дигиталния тахограф
от дата 27.11.2018 г., като е използвал карта на водача с номер №
0000000038855001, издадена на Г.Г. И., с ЕГН: **********,
на дата 24.10.2014 г. и валидна до дата 23.10.2019 г., вместо своята
персонализирана карта с номер № 3KTXOOO, придобита на дата 27.09.2018 г., видно
от приемо – предавателен протокол от дата 27.09.2018
г., като горното е установено от декларации от водача Н.Н.П.
и от управителя на дружеството – превозвач „Финанс
Консулт 64“ ЕООД – г-жа М.П. И. от дата 20.06.2019 г. – нарушение на
разпоредбата на чл. 27, § 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :