№ 361
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300503057 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. К. АТ. против Решение №
262081/23.07.2021г., пост. по гр.д.№ 9735/2019, ПРС, с което е осъдена да заплати на Д.
АНТ. В. и С. Г. В. на осн. чл.30, ал.3 ЗС, на сумата 14 079,28 лв., представляваща
разходи относно съсобствената вещ – извършени през 2017г. строително-монтажни
работи в сутеренния етаж и по покрива на двуетажна жилищна сграда със застроена
площ 103 кв.м. с идентификатор 56784.514.202.1 с административен адрес гр. Пловдив,
ул. ***, както и заплатен данък и такса смет за периода 2014 – 2018г.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводстветните
правила и е необосновано. Развива доводи, че претендираните в исковата молба СМР
са извършени не през 2017г., а в периода 2008-2010г. За заплащане на същите е било
образувано гр.д.№959/2011, ПдОС, което е приключило в влязло в сила съдебно
решение. Освен това твърди, че от снимките в Google maps още от 2012г. се
установява, че покривът на сградата е бил в перфектно състояние, от което следва
извод, че не е бил необходим неотложен ремонт. Също така се виждало и че
прозорците на сутеренния етаж са подменени още тогава. Тези данни опровергавали
свидетелските показания на Т., Н. и В.. Отделно от това, тези показания не
кореспондирали и с приетата тройна СТЕ. По отношение на спора за заплащане на
1
местни данъци и такси, поддържа, че по делото са представени платежни документи за
заплатени данъци и такси от самата жалбоподателка за периода 2014-2019г. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което отхвърли иска изцяло.
Претендира разноски.
Въззиваемите страни Д. АНТ. В. и С. Г. В. са подали отговор, в който оспорват
въззивната жалба и поддържат правилност и законосъобразност на решението в
обжалваната част. Развиват съображения относно опровергаване на твърдението за
идентичност на ремонтните работи от 2008-10г. и 2017г., като поддържат че се касае за
други СМР и че претендираните такива по настоящето дело са извършени през 2017г.
Твърдят, че от извършване на предходния ремонт е изминал значителен период и това
е наложило извършване на нови СМР. Поддържат, че от събраните гласни
доказателства и приети СТЕ се установява по делото както видовете СМР, така и
периода , в който са извършени. Поддържа, че представените снимки от интренет от
една страна не са годно доказателство, а от друга – дори и да се приемат като такова,
всъщност установяват точно обратното на тезата на жалбоподателката – че в момента
са налице извършените от тях подобрения. По отношение на претенцията за заплатени
местни данъци и такси също поддържат, че решението е правилно и законосъобразно,
т.к. представените от жалбоподателката документи касаят друга партида – за
собствения й етаж. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от осъдителната част на съдебното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба на Добри и Силвия В.и против
Н.А. за заплащане на суми за извършени от тях през 2017г. СМР:
1. в сутеренните помещения на обща стойност 26 210лв. : полагане на фибран -
110кв.м. х 18лв.-3190лв.; - замазка – 110кв.м. х 18лв – 1980лв.; - поставяне на теракот
и фаянс /материали и труд/ - 30кв.м. х 20лв. – 600лв.; - поставяне на вътрешна
топлоизолация с 5см. стиропор и шпакловка - х 45лв. – общо 280лв. или общо
12600лв. материали и труд; - боядисване на стени и тавани – 280кв.м. х 8 лв. – 2240лв.
/материали и труд/; - подмяна на ПВЦ дограма – 5 бр. малки прозореца, 1 бр. голям
прозорец, 5 бр. врати – 2800лв.;
2. ремонт на инсталации в сутеренния етаж на обща стойност 6000лв.: -
подмяна на ВиК инсталация - тръби, водомери, обратна вода, шахти и кранове –
2800лв. / материали и труд/; - подмяна на ел. инсталация /електромери и кабели/ -
3200лв.
3. покрив на сградата на обща стойност 11570лв. : - цялостна подмяна на
2
греди, дъски, летви, черна хартия, пренареждане на керемиди – 120кв.м. х 90лв. –
10 800лв. ; подмяна на водосточни тръби -30м. и улуци – 40м. -770лв.
4. Заплащане на всички данъци и такси за периода 2014-2018г. – 1034,64лв.
Твърди се, че страните са съсобственици при равни права / по 1/2ид.ч./ в
сутеренния етаж на сградата, а ответницата е индивидуален собственик на жилищния
етаж, като сградата представлява жилищен етаж със сутерен, съставляваща имот с
идентификатор 56784.514.202.1 по КККР /заповед № РД-018-48/03.06.2009г. на ИД на
АГКК/, находяща се в ПИ с идентификатор 56784.514.202, с адм. адрес гр. Пловдив,
ул. ***. В исковата молба ищците са твърдели, че извършените СМР са необходими за
запазване на имота, като пред въззивната инстанция, с оглед дадените указания за
излагане на обстоятелства относно знанието и съгласието на другия съсобственик за
извършването им са заявили, че към момента на извършване на процесните СМР са
били единствени собственици на имота по силата на Постановление за възлагане. Към
този момент те не са търсили съгласието на друг съсобственик, т.к. не е имало такъв.
При тези твърдения, съдът намира , че следва да се приеме, че процесните СМР
са извършени от съсобственик без знанието и съгласието на другия съсобственик,
доколкото той никога не е губил правото си на собственост.
Ищците са уточнили и по отношение състоянието на имота преди извършване на
претендираните СМР, че покривът е бил в много лошо състояние, имало течове и
застрашавал преминаващите хора по тротоара. В този смисъл ремонтът е извършен
като неотложен такъв. По отношение на останалите СМР поддържат, че от предходния
ремонт на сутерена бил изминал дълъг период от време, поради което се нуждаел от
обновяване и от преустройство, за да го направят годен за живеене, т.к. преди това бил
пригоден за магазин. Претендирали са заплащане на ½ част от стойността на
извършените СМР и платени данъци.
С оглед твърдените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че за да се
даде правилна правни квалификация на предявените обективно съединени искове,
следва да се направи разграничение между необходими и полезни разноски, правата и
задълженията в съсобствеността и произхода на конкретното задължение.
Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие или от необходимостта от текущи или основни
ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се
цели привеждане на имота състояние годно за неговото предназначение. Полезните
разноски са тези, които увеличават стойността на имота и имат характера на
подобрения. Дали извършеното от един съсобственик съставлява необходими или
полезни разноски зависи от конкретното фактическо състояние на имота преди
извършването им и от причините, наложили това.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед изложените обстоятелства в
исковата молба за извършено преустройство на сутеренния етаж, претендираните
дейности по т.1 и т.2 не съставляват разходи по поддържане на вещта, а полезни
разноски, подобрения, които видоизменят имота и водят до увеличаване на стойността
му.
Твърдяните СМР по т.3 от исковата молба са такива по поддържане и запазване
на вещта, т.е. съставляват необходими разноски, т.к. се твърди наличие на течове от
покрива, падане на керемиди.
Претенцията по т.4 пък съставлява твърдение за изпълнение на чуждо
задължение.
С оглед тези уточнения, съдът намира, че правната квалификация на тези
обективно съединени искове не може да е чл.30, ал.3 от ЗС за всеки от тях, както ги е
квалифицирал първоинстанционният съд. Извършването на подобрение на общата вещ
от съсобственик без да е променил държането на вещта във владение за себе си и без
знанието на другия съсобственик, съставлява водене на чужда работа без пълномощие.
Отношенията им се уреждат по реда на чл.61 от ЗЗД , а именно – ако работата е
управлявана уместно и добре, заинтересуваният е длъжен да върне на управителят на
работата необходимите и полезни разноски от деня на изразходването им. Съдебната
практика е трайна и непротиворечива от десетилетия по отношение на правната
квалификация в посочената хипотеза – виж Р-249-57-IVго, ВС, а така и
Р№1/24.07.2019г., гр. д. № 1131/2018г., IIг.о.,ВКС, според което в хипотезите, на
„извършени подобренията от съсобственик без да е изменил намерението си да владее
като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД, ако липсва
съгласието на останалите съсобственици, и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако
подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно
правилата за неоснователното обогатяване - ако останалите съсобственици са се
противопоставили на извършването на подобренията“. Следователно, за да бъде
уважен искът по т.1 и т.2 от исковата молба, следва да се докаже по делото , при
доказателствена тежест за ищците , състоянието на имота преди, извършването на
твърдените СМР, стойността на същите, че същите са уместно направени , т.е. че са
подобрили имота.
По отношение на обективно съединените искове по т.3 от исковата молба,
доколкото се касае до претенция за извършени необходими разноски по запазване на
вещта, то правилно правната квалификация на тези искове е чл.30, ал.3 от ЗС, а именно
– всеки съсобственик да участва в ползите и тежестите на вещта съобразно правата си в
съсобствеността. По тези искове ищците следва да установят : необходимостта от
извършване на ремонти дейности по поддържане на вещта, самите ремонтни дейности,
4
както и тяхната стойност.
По тази претенция ответницата следва да отговаря до 3/4 части от разноските,
предвид факта, че покривът е обща част от сградата, а тя е индивидуален собственик на
жилищния етаж и притежава 1/2ид.ч. от сутеренния етаж. Доколкото, обаче, искът е
предявен само за ½ част от разноските, то съдът е ограничен само от това искане.
По отношение на претенцията по т.4 от исковата молба, настоящата инстанция
намира, че доколкото изпълнението на данъчно задължение, макар и произтичащо от
правото на собственост не е свързано със съсобствеността , а е изпълнение на чужд
дълг, то в случая отново е налице водене на чужда работа без пълномощие. И този иск
следва да се квалифицира по чл.61 от ЗЗД, като разпределението на доказателствената
тежест вече бе коментирано.
Предвид изложеното, съдът намира, че по два от исковете първата инстанция е
дала неправилна правна квалификация. Съгл. ТР 1/2013г., ОСГТК, ВКС, в т.2 относно
правомощията на въззивния съд, при неправилна правна квалификация от първата
инстанция, въззивният съд може да даде правилната правна квалификация и
обезпечи правилното приложение на императивните материално-правни норми, като
даде указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест, ако се налага
промяна във вече разпределената такава от първата инстанция и да разреши делото по
същество.
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция намира, че
същото е недопустимо, доколкото съдът не се е произнесъл по заявените искове. Този
извод се налага не поради неправилната правна квалификация на два от исковете, а
поради факта, че от диспозитива на съдебното решение не може да се установи кои от
исковете и за каква част са уважени, респ. отхвърлени. В обжалваното съдебно
решение е присъдена общо сумата от 14 079,28лв., съставляваща „разходи, извършени
през 2017г. СМР в сутеренния етаж и покрива на сградата, както и заплатени данъци“.
Липсва произнасяне по отделните обективно съединени искове, като не е посочено
кой от тях се уважава като доказан и до какъв размер и кой се отхвърля / ако има
такъв/. Този пропуск не може да се отстрани по пътя на поправка на очевидна
фактическа грешка, т.к. и от мотивите на решението не може да се установи каква е
била волята на съда, т.к. липсва произнасяне по конкретно предявените искове. При
това положение не може да се приеме, че първоинстанционният съд е разгледал и се е
произнесъл по исковете, с които е бил сезиран, а произнасянето по непредявени искове
води винаги до недопустимост на постановеното решение. В случая тази
5
недопустимост обхваща цялото решение, а не само осъдителната му част, доколкото от
диспозитива не може да се установи кои искове са отхвърлени и в какъв размер.
Предвид изложеното съдът намира, че решението следва да бъде обезсилено и
делото – върнато на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявените искове.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 262081/23.07.2021г., пост. по гр.д.№ 9735/2019, ПРС
изцяло и връща делото на друг състав на първоинстанцинния съд за произнасяне по
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6