РЕШЕНИЕ
№ 1721
гр. Пловдив, 14.09. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание
на девети август две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с
участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 999/2021 година по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред първа
инстанция.
Ищецът А.Д.С.,
ЕГН********** ***, чрез процесуалния си представител адв. В.С., е предявил
срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София, ул.”Н.
Столетов” № 21 претенция за присъждане на сумата от общо 30000 лева, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив за периода от 21.05.2019г. до
15.04.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане,.
Твърди
се, че на лицето е претърпяло неимуществени вреди вследстие на престоя си там,
включително, унижени, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания. Твърди,
че причинените вреди се изразяват в неосигуряване на С. на елементарни битови и
хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна площ /не е надвишавала
3 кв.м./; не е осигурен санитарен възел и течаща вода; наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи, свързано с недостатъчна и нередовна ДДД обработка, както и,
че не му е дадена възможност да работи. Ищецът предявява претенции по отношение
на престоя си в Затвора – Пловдив, във връзка с което твърди, че не му е
предоставена достатъчно нетна площ, както и наличие на инсекти в помещенията.
Ответникът
– Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си
представител, счита така предявената претенция за неоснователна и
недоказана и моли съда да я отхвърли.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита исковата претенция за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Пловдивският
административен съд – XXVIII състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
От
постъпило становище от началника на Затвора Пловдив се установява, че С.
пребивава там от 21.07.2014 г. към настоящия момент, а от становище рег. № 2688 от 28.05.2021 г. от ИСДВР
се установява, че по отношение престоя на ищеца е представена справка за
исковия период от 21.05.2019 г. до 15.04.2021 г., от която се установява: -
спалните помещения, които е обитавал С., броят на настанените лишени от свобода
във всяко едно от тях през искавия период; площта на стоите, мебелите в тях и
техните размери, площта на санитарните помещения; достъп до течаща вода и друга
информация относно битовите условия, работата и предоставяне на спално бельо.
От
становището се установява, че л. св. С. е пребивавал в ПО през периода 01.05.2019
г. – 15.04.2021 г. в стая № 70, пост № 2 с площ 25.02 кв. м. с два прозореца с
размери 0.65х1.17 и 0.96х1.17, площ на санитарния възел – 3.79 кв. м. с
прозорец с размери 0.15х1.20 с капацитет на настаняване 6 лица. Установява се
също така, че през различни периоди от време, в посочените помещения са
пребивавали лица над определения капацитет, видно от справката, а именно: - за
периода от 21.07.2019 г. до 31.05.2019 г., 18.06.2019 – 09.07.2019 г.,
10.07.2019 г. – 30.08.2019 г.; 31.08.2019 г. – 04.09.2019 г.; 05.09.2019 г. –
20.09.2019 г.; 21.092019 г. – 27.09.2019 г.; 19.11.2019 г. - 22.11.2019 г.;
03.12.2019 г. 20.12.2019 г.; 21.12.2019 г. – 25.01.2020 г.; 07.02.2020 г. –
04.03.2020 г. 05.03.2020 г. – 10.04.2020 г.; 11.04.2020 г. – 29.05.2020 г.;
30.05.2020 г. – 20.07.2020 г.;
21.07.2020 г. – 14.08.20220; 15.08.2020 г. – 25.08.2020 г.; 26.08.2020
г. 09.09.2020 г.; 28.09.2020 – 05.10.2020 г.; 06.10.2020 г. – 20.10.2020 г.;
21.10.2020 г. – 02.11.2020 г. 03;.11.2020 г. – 15.12.2020 г.; 16.12.2020 г. –
18.01.2021 и 19.01.2021 г. – 15.04.2021 г. С. е пребивавал в помещение, в което
са настанени повече от 6 лица, т.е. последният, през 604 дни от посоченият
исков период не е разполагал с минималните 4кв.м. жилищна площ. Тези спални
помещения са с площ 25.02кв.м. с два прозореца
и санитарно помещение с площ 3.79
кв.м. с един прозорец. От справката се установява също, че всяко спално
помещение е обзаведено със стандартно легло и шкаф за всеки един от настанените
лица; разполага с течаща вода. Помещенията се отопляват с централно парно,
добре са осветени и са с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Леглата и
дюшеците в помещенията са съобразно броя на настанените лица, като още с
постъпването им в затвора им се предоставяне комплект спално бельо и завивки,
колкото комплекта пожелае лицето, като същевременно всяко едно лишено от
свобода лице, има право да получи и от своите близки спални комплекти и одеяла.
Прането става по усмотрение на лишения от свобода, като има избор дали това да
става в пералнята на затвора, ръчно, или чрез изнасяне за пране от близките. От
становището се установява, че л. св. С. е назначен на работа в служебния стол,
където има баня, до която той е имал ежедневен достъп.
Така
от становище от техник „Строителство и архитектура“ в Затвора Пловдив се
установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на ищеца не са
правени основни ремонти на спалните помещения, а единствено е извършвана своевременна
смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела, не
се допуска да има счупени прозорци, като същите се подменят своевременно. През
2017г. е извършено боядисване на общите помещения на л. св. Дограмата е
подменена с нова/ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на пети пост
е извършено боядисване на килиите на л.св. Отделно от това, със собствени сили
л. св., назначени като строители по щата на домакините и строителни материали,
предоставени по централно сключени договори от ГД „ИН“, е извършен ремонт и
базата се поддържа в сравнително добро състояние. По отношение на банята се
посочва, че подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по
график има баня за л. св., осигурена е топла вода от котел, който работи на
въглища и е на територията на затвора, същият е ново закупен през януари
2017г., а въглища се осигуряват редовно от централна доставка на ГД „ИН“; От
прибощената справка от младши експерт се установява, че Затвор – гр.Пловдив
разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла
и възглавници достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в корпуса и двете
ЗО. Всеки л. св. при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар,
за което се води отчетност, като грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на л. св., а в утвърден график от началника на затвора, два пъти
седмично – в понеделник и четвъртък всеки л. св. има право да занесе спалното
си бельо за изпиране в пералнята на затвора, като при изхабяване по преценка на
л.св. същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи молба,
адресирана до началника на затвора. В справката се посочва също така, че за
поддържането на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл.80 ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен л. св. При извършените
проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна, вземайки предвид спецификата на обекта, а за посочения период А.С.
е назначен на работа със заповед а началника на затвора към домакинския чат в
служебния стол, при условията на платен труд при 6-дневна работна седмица,
8-часов работен ден, считано от 27.09.2019г.. В хода на съдебното производство
към делото са приобщени и график за разпределение на времето на лишените от
свобода от втори пост от 04.02.2015 г.; седмичен график на служебната пералня в
Затвора – Пловдив; 9 бр. протоколи за дезинсекция за периода м.03.2019 г.
м.03.2021г.. По делото е разпитан като свидетел Я.Д.Д., от чийто показания се
установяват фактите, че се познава с А.
С. от една година, откакто са в една килия. Сочи, че през този период в килията
са били между 7 и 9 човек; имало хлебарки и гризачи, макар да пръскат от време
на време, но без ефект. Нямало топла вода - такава си топлели. Посещавал С. и
преди тази една година в друга килия, където е пребивавал, като условията и там
били лоши – имало към 10 човека в килията. Сочи, че в помещението има течаща
вода и тоалетна; имали право на разходка, а в момента ищецът работел. По
два-три пъти ходели на баня, но и там условията не били добри. Дават им прах за
пране, сапун и дезинфектанти. В килията имало две маси, легла и шкафове, на не
всяко легло има шкафче, а масите са с два стола. Други доказателства в хода на
съдебното производство не са ангажирани от страните.
При
така изяснената фактическа обстановка, на база приобщените писмени и гласни
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Както
вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в
периоди, както следва: от 21.05.2019 г. до 15.04.2019 г., когато е пребивавал в
Затвора – Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На
първо място, следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС
предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС,
искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а
съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и
пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби
„Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. За вредите,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията
на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица
в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има,
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
На
следващо място, е необходимо да се отбележи, че установените в част седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За
да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и
при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение
от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата
претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване
от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му
ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на
всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса
дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС, според която, в случаите по чл.3
ал.2 от с.з., съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г./
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или
нечовешко отношение се смятат: 1./ всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./ умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3./ унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. А съгласно ал.3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г./
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
най-общ план, и двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са
действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки
конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази
законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното
място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“.
Все
в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В
чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А, за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя
следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват
свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н.
Според
чл.43 ал.5 от ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима
към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992 г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва
да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна
светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят
на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да
може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния
климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена,
като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един
път седмично в районите с умерен климат.“.
По
казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /Решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм.д. № 15508/2011 г., Решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 13664/2012 г., Решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр.д. № 5895/2007 г., Решение № 538 от 22.10. 2009 г. на ВКС по гр.д.
№ 1648/2008 г., Решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4427/2007 г./,
в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване
в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо че към релевантните периоди не са действали нормите
от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от
свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за
лишаване от свобода.
При
разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3
от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода /решение от 10.06.2006 г. по делото Й. срещу България, решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007 г. на
ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008 г. на ЕСПЧ по делото С.К. срещу България,
решение от 27 януари 2015 г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм, уреден в
глава V от правилата на съда, чл.61 от Пилотно решение Pilot Judgment приложим
при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на
Европа.
Така
например, в пилотното решение от 27 януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Н. и други против България“, жалба № 36925/10, Съдът прие, че
провеждането на исково производство по чл.1 от ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
В
исковата молба претенциите на С. са три, а именно: - липса на достатъчна
жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща топла вода, както и наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи.
По
отношение на искови период, а именно: от 21.05.2019 г. до 15.04.2021 г., за
който се претендират неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със
законната лихва, следва да се посочи, че от приложените по делото справки се
установява, че лицето е постъпило в Затвора – Пловдив на 21.07.2014 г., където
е пребивавало и пребивава и към момента. От събраните и описани по-горе
доказателства се установява, че с изключение на различни периоди от време,
вариращи от пет до над 80 дни, подробно описани в цитираната по-горе справка на
ИСДВР при Затвора – Пловдив, ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. общо 604 дни, каза се, всички в Затвора –
Пловдив.
Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
По
делото бяха доказани и твърденията за наличие на дървеници и хлебарки през
разглеждания тук исков период. Това е така, защото, от страна на ответника,
независимо че са представени протоколи за извършване на услуга по ДДД
обработки, не са представени конкретни доказателства, от които да се установи
по безспорен начин, че такива дейности, макар и договорени, са били
действително изпълнявани. Все в тази насока следва и да се посочи, че
твърденията на ищеца се доказват и с разпита на свидетеля Д., който заявява, че
в килиите е пълно с хлебарки и дървеници, от което следва изводът, че дори и да
се извършва дезинфекция, няма ефект, тъй като продължава да има от сочените
инсекти, а и ищецът се е оплаквал от тяхното наличие.
Що се отнася до твърдението на ищеца за липса
на топла течаща вода обаче, остана недоказано.
Няма
нарушение и на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на
Затвора – Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал С. са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на
топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора
– Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, а съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен
това, същият като работещ е имал достъп до тоалет три пъти на ден, като в
подкрепа на тези твърдения е приложен и самият график, касаещ втори пост, видно
от който, лишените от свобода от този пост са разполагали с достъп до баня
всеки понеделник от 09:30 ч. до 11:30 ч. и всяка сряда от 13:30 часа до 16:30 часа, като отделно от
това, от събраните по делото доказателства – становище рег. № 2688/28.05.2021
г. на ИСДВР, се установява, че С. ежедневно е ползвал баня в служебния стол,
където е бил назначен на работа, тъй като тренира в спортната зала почти
ежедневно.
Що
се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и
становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от
лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от показанията на разпитания по
делото свидетел. В тази връзка, видно от приложеното по делото становище в
Затвора - Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват
се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци. Пак там е изложено,
че през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на лишените от
свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите
умивални. Посочено е, че със собствени сили лишените от свобода и със
строителни материали, предоставени по централно сключени договори от ГДИН се
извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние. Според
становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи,
като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е топла
вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора /закупен
през м.януари 2017 г./, а въглищата се осигуряват редовно от централна доставка
от ГД “ИН“. От справката на младши експерт Танкинова по делото се установява,
че за поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл.80 ал.1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода,
където при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна. Наред с това се констатира, че липсват няма
данни да е подавана молба от С., в която да изявява воля за получаване на
допълнителен постелен инвентар или изпиране на зачисления му, които да са с
отрицателен отговор. Ето защо е напълно неоснователна претенцията, в частта за
неосигурен санитарен възел и топла течаща вода. Само за пълнота следва да се
отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът под твърдението, че не
му е осигурен санитарен възел.
От
цитираните по-горе справки се установява също така и че в затвора разполагат с
постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и
възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода като в утвърден график от началника на затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено,
чрез молба до началника на затвора. От събраните по делото доказателства, в
т.ч. и свидетелски показания, каза се, не се установява ищецът да е подал молба
за изпиране на бельото или за допълнителен инвентар. Налице е незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които
водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти. С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през посочения по-горе
период, в който ищецът е пребивавал в това заведение. Отговорността на
държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или
бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В случая, безспорно
се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от
ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда
наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения
период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му
достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения,
в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, в
т.ч. без наличието на инсекти в тях, които да не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната,
установена в чл.3 от ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради
пренаселеността в спалните помещения, в което е бил настанен ищецът, наличието
на инсекти в тях, са предизвикали такова ниво на страдание за С., което
надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора. В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и
други срещу България се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия
има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в
нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до
нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо
от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са
решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч. срещу
България и други.
При
това положение, правилото на чл.284 ал.5 във връзка с ал.1 от ЗИНЗС налага да
се приеме, че А.Д.С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Така, съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда
от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера
на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, според
настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 3808.00 (три
хиляди осемстотин и осем) лв., при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела, от които 2416.00 (две хиляди четиристотин и шестнадесет) лв. се
присъждат заради липсата на достатъчно нетна площ за обитаване на
затворническите помещения, която се констатира в рамките на общо 604 дни, и 1392.00
(хиляда триста деветдесет и два) лв. за наличие на инсекти в спалните помещения
за времето на престой на лишения от свобода в Затвора – Пловдив от 21.05.2019г.
до 15.04.2021г.. Според съда,
именно посоченият размер в най- пълна степен ще овъзмезди ищеца за претърпените
психически увреждания и той е най- съответен и справедлив на база преценка, касаеща
установените по делото факти. Същият е съобразен и с обществения критерий за
справедливост. В
останалата част, за разликата над 3808.00 лв. до пълния предявен размер от 30
000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Спрямо
този уважен размер на главния иск от 3808лева, ще следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата като обезщетение
за забавено плащане на парично задължение, считано от 15.04.2021 г. /датата на
предявяване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на спора и предвид липсата на
претенции от страните за присъждане на разноски по делото, съдът не дължи
произнасяне по тях.
По тези
мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на А.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 3 808.00 (три хиляди осемстотин и осем) лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.04.2021
г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й
размер от 30 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: