Решение по дело №330/2019 на Административен съд - Добрич

 

Р  Е Ш Е Н И Е

№…….

гр.Добрич,27.12.2019 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд, в публично заседание,на двадесет и седми ноември, през  две хиляди и деветнадесета година Втори състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  МАРКОВА - Г.

 

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от  председателя административно дело № 330 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК, във връзка с чл.144,ал.1 и чл.156,ал.1 от ДОПК.  

          Образувано е по жалба вх.№ 1494/21.05.2019г., от ООД “В.Д.” ЕИК ********9, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ц.” № 47,ет.1,представлявано от Г.Х.С., срещу Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК, № 10527-1/12.12.2018 г., на Старши инспектор към Дирекция “Местни данъци и такси” при община град Добрич, потвърден с решение № 70-00-126+1/21.03.2019г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при община град Добрич.

          Актът и решението се оспорват като незаконосъобразни,неправилни и постановени в противоречие със закона. Настоява се,че са издадени в нарушение на изискванията за форма и без реквизити по чл.59,ал.2,т.5 от АПК,във връзка с чл.9б от ЗМДТ,тъй като не са конкретизирани по стойности отделните дейности,за които е опена ТБО.Твърди се,че мотивите и в двата акта  са неясни. По отношение данък превозно средство се заявява,че пътните превозни средства са бракувани и част от тях не са пререгистрирани. Иска се отмяната на Акта по чл. 107, ал.3 ДОПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Г.Д..

          Ответникът се представлява от Ст.експерт Г.К.,който оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.  

          От събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна  страна следното:

          Съгласно чл.156,ал.1 от ДОПК, Актът  за установяване на задължение подлежи на обжалване пред административния съд в частта,която не е отменена.В конкретния случай АУЗ, № 10527-1/12.12.2018 г. е потвърден изцяло и подлежи на съдебен контрол.Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, адресат на акта,срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е  неоснователна.

          Административното производство по издаването Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № 10527-1/12.12.2018 г., на Старши инспектор към Дирекция “Местни данъци и такси” при община град Добрич  е започнало служебно от Старши инспектор Галина И. в Дирекция “МДТ”. Въз основа на персонални партиди,съгласно подадени декларации,собствени данни и данни, получени от трети лица са  установени задължения за данък недвижими имоти,данък превозни средства и такса битови отпадъци, в общ размер,вкл.лихвите за забава, 26 851,48 лева-л.7 до л.11.  

          АУЗ е оспорен  по административен ред пред Директора на дирекция „МДТ“ при община град Добрич.В жалбата се твърди,че актът е нищожен, а при условия на евентуалност е незаконосъобразен и следва да се отмени.Не е посочен органът,който го издава,което е нарушение на чл.59,ал.2,т.1 от АПК.Не е посочено и основанието на материалната компетентност на административния орган,издал акта.Прави се оплакване за нарушение на чл.26,ал.1 от АПК. Неправилно и незаконосъобразно е определена ТБО.Носнователно е определен и данъка за ППС. 

          Жалбата е разгледана от Директора на дирекция „МДТ“ при община град Добрич който с Решение по чл.155 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс № 70-00-126#1/21.03.2019г. е потвърдил АУЗ  № 10527/ 12.12.2018г. Всички възражения на В.Д. са разгледани и след обстоен коментар им е отговорено. Срещу това решение и потвърдения с него АУЗ е сезиран АдмС-Добрич-л.17 до л.26.

          Оспореният акт за установяване на задължение е издаден от компетентен орган, определен със Заповед № 1392/22.111.2018 г. издадена от Кмета на община гр.Добрич (приложена на л.75 от делото). Съгласно заповедта, Галина Димитрова И. ст.инспектор в Дирекция “МДТ” има правата и задълженията на орган по приходите. В акта се съдържа името на ст.инспектор Галина И..АУЗ е издаден  в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 от ДОПК, приложим на основание чл.4,ал.1 от ЗМДТ. В тази връзка неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нарушения на норми от АПК направени както в жалбата пред Директора на ДМДТ, така и в жалбата до съда. При служебно извършената проверка съдът не констатира допуснати в производството нарушения на административно производствените правила.           

           От съдържанието на АУЗ се установява,че задължението е за данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства и такса битови отпадъци. Неоснователно е възражението, че в самия АУЗ таксата не е посочена по отделните услуги, а за недвижимите имоти е посочен само партидния номер. Много подробно са изброени недвижимите имоти земя и сгради, като е посочен вида на строежа, площта му,данъчната оценка, отчетната стойност, собственикът и адреса на съответния имот. Задълженията за този данък са установени по подадени от задълженото лице Декларации по чл.14 от ЗМДТза облагане с данък върху недвижимите имоти.Задълженията за ДНИ са посочени поотделно за всяка една от 2016г.,2017г. и 2018г., като отделно за всеки период е посочена и лихвата за забава.По същия начин е определена и ТБО.Действително в самия АУЗ не е точно определено за коя услуга каква сума се дължи, но е написано правното основание. Следователно жалбоподателят много добре може да се ориентира за какъв вид услуга заплаща.Отделно от това, сам жалбоподателят,чрез представляващия го, е подал декларация за определяне на такса смет според количеството, а именно 1 брой контейнер,цената за който 317 лева,което би трябвало да е известно на жалбоподателя. Все в тази връзка следва да се отбележи,че в оспорваното решение точно и ясно е посочено в табличен вид, различен от подредбата в АУЗ,че ТБО  е 1,1 промила за поддържане чистотата на териториите за обществено ползваене и един брой кофа. От страна на ответника са представени Заповед №1301/16.11.205г., Заповед №1292/31.102016,Заповед №1378/27.112017 и Заповед № 1414/27.112018г на Кмета на общината за определяне на границите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ , както и честотата на сметоизвозване-л. 77 до л.79. От тях безспорно се установи,че имотът на жалбоподателя попада в границите на районите, в които общината организира услуги по сметоизвозване.Представени са договори и копия на пътни листи,които удостоверяват,че общината изпълнява задължението си.

           С цел да се устанви,дали правилно е изчислена ТБО, по делото е назначена ССчЕ със задача,вещото лице да даде заключение, правилно ли е изчислена таксата, съобразно действително предоставените услуги. Вещото лице след като е извършило проверка на доказателствата по делото прави заключение, че ТБО е правилно изчислена, като посочва размерът й отделно за 2016,2017 и 2018 г.,както впррочем е направено и в оспорваните АУЗ и Решение. ССчЕ не е оспорена от страните и е приета от съда като компетентно и безпристрастно дадена.

           Неоснователно е и възражението относно неправилно определения данък върху превозните средства.При административното обжалване,жалбоподателят не е представил доказателства относно твърдението си,че за процесните автомобили данък  не се дължи,тъй като регистрацията им е прекратена.Такива доказателства не се представиха и в настоящото съдебно производство.Съдът служебно е изискал справка от Сектор “ПП”-Добрич с информация за регистрираните и водени на отчет ПС,на ООД “В.Д.”.Видно от предоставената информация на л.97 и л.98,превозните средства,за които е начислен ДПС, съвпадат с тези, посочени от “ПП”-Добрич.

           Предвид  изложеното, жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

           С оглед изхода на спора и своевременно направено искане за това, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

           Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                 Р  Е Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на  ООД “В.Д.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ц.” № 47,ет.1, представлявано от Г.Х.С., срещу Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК, № 10527-1/12.12.2018 г., на Старши инспектор към Дирекция “Местни данъци и такси” при община град Добрич, потвърден с решение № 70-00-126+1/21.03.2019г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при община град Добрич.

           ОСЪЖДА ООД “В.Д.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ц.” № 47,ет.1, представлявано от Г.Х.С. *** Добрич, сумата от 300 лева /триста/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

          Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                      

          

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: