№ 2588
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501445 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 41640/21.06.2022 г., подадена от „А1 България“
ЕАД срещу разпореждане № 20205/09.06.2022 г. по гр.д. № 7355/2022 г. по описа на РС –
Варна, в частта, с която е отхвърлено направеното със заявление по чл. 410 от ГПК с вх. №
38424/08.06.2022 г. искане за присъждане на сторени в заповедното производство срещу
длъжника „ГРАНД 57“ ООД разноски в размер на 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
В частната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че след като адвокатското
възнаграждение е платено от „ФИ“ ЕООД на преупълномощения адвокат, а не от „А1
България“ ЕАД и няма доказателства заявителят да е сторил разноски в производството, то
за сумата по изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се издава заповед за
изпълнение. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се постанови
издаването на заповед за изпълнение за претендираните разноски.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява
процесуално допустима. Жалбата е подадена от заявителя в хипотезата на чл. 413, ал. 2 от
ГПК, поради което съдът намира, че същата следва да бъде администрирана и разгледана по
същество.
Производството по ч.гр.д. № 7355/2022 г. по описа на РС – Варна е образувано по
заявление, подадено от „А1 България“ ЕАД срещу длъжника „Гранд 57“ ООД за вземания
произтичащи от договор М3864735 от 11.11.2013г. като заявителят е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
1
Към заявлението са приложени: документ за внесена от „ФИ“ ЕООД държавна такса,
пълномощно от „А1 България“ ЕАД към „ФИ“ ЕООД, пълномощно от „ФИ“ ЕООД към
адвокат И.Й. и адвокат Л.Р., които заедно и поотделно са преупълномощени да извършват
процесуални действия по заведените дела, и Договор за правна защита и съдействие, в който
е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено.
За да отхвърли искането за присъждане на сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, съставът на ВРС е приел, че след като адвокатското възнаграждение е
заплатено от третото лице „ФИ“ ЕООД и за оказване на правна защита и съдействие на това
лице „ФИ“ ЕООД, то не може да се приеме, че тези разноски са действително извършени от
заявителя "А1 България" и липсва основание да му бъдат присъдени.
В обжалваната част разпореждането е неправилно.
От представените със заявлението доказателства за ангажиране на правна защита чрез
процесуално представителство от адвокат ценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка се
установява, че „А1 България“ ЕАД е възложило и упълномощило „ФИ“ ЕООД между
другото да организира и води искови, заповедни и изпълнителни производства срещу
длъжници на „А1 България" ЕАД чрез свободно избрани от него правоспособни адвокати,
които да осъществяват цялостната правна защита и съдействие и процесуалното
представителство на „А1 България" ЕАД по заведените дела до окончателното им
приключване във всички инстанции и да извършват всички необходими процесуални и/или
съдопроизводствени действия от името и за сметка на „А1 България" ЕАД, в т.ч. да заплаща
всички необходими такси и разноски, включително и адвокатски възнаграждения.
Следователно „ФИ“ ЕООД е действало като довереник и пълномощник на „А1 България“
ЕАД и това е видно от представените по делото пълномощни.
При това положение съдът приема, че представеният Договор за правна защита и
съдействие е сключен за сметка на доверителя „А1 България" ЕАД, съответно, платеното по
този договор адвокатско възнаграждение, в т.ч. и по настоящото дело, е за сметка на „А1
България" ЕАД. Ето защо, „А1 България" ЕАД реално е извършило разноски за
производството представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и има право да иска
присъждането им в своя полза.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции разпореждането
в обжалваната част следва да бъде отменено и в полза на заявителя да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 20205/09.06.2022 г. по гр.д. № 7355/2022 г. по описа на
РС – Варна, в частта, с която е отхвърлено направеното със заявление по чл. 410 от ГПК с
вх. № 38424/08.06.2022 г. искане на „А1 България“ ЕАД срещу „ГРАНД 57“ ООД за
2
присъждане на разноски в размер на 300 лева, претендирани като заплатено адвокатско
възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявление с вх. № 38424/08.06.2022 г. в
полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес гр. София, район Илинден,
ул.“Кукуш“ № 1, срещу длъжника „ГРАНД 57“ ООД, ЕИК ********* и адрес гр. Варна, ул.
„Чернишевски“ № 13, за сумата 300,00 лв. (триста лева), представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на РС – Варна за издаване на заповед за изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3