РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Разград, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20213300100312 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.
511, ал.1, т.3 от КЗ, във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства ищците:
1. Д. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. З. № 13, вх. 3,
ет.3, ап. 9,
2. ИР. ЯНК. СТ. / в последствие фамилното й име е променено на
Георгиева – л.156/, ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. З. № 13, вх. 3,
ет.3, ап. 9,
3. Р.Я. И., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, ж.к. Освобождение
бл. 42, ет.1, ап. 2,
всички действащи чрез пълномощниците си адв. Н.Д. и адв. П.С.,
са предявили против Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, с адрес с адрес: ПК 1000
София, ул. Г.И. 2, ет. 2,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 511, ал.1, т.3 от
КЗ, във, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на всеки едни от ищците сума от по 150 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, след признат принос,
вследствие на настъпила смърт на С.Ц. С., ЕГН ********** при ПТП,
настъпило на 12.11.2016 г., по вина на водача на незастрахования л.а. "Рено",
модел "Меган" с peг. № NU 526 AV, с обичайно пребиваване в чужда
държава, управляван от водача Т.С.Х.Г., ЕГН **********, ведно със
1
законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП – 12.11.2016г., до
окончателното изплащане.
Претендира присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
Твърди се, че на 12.11.2016 г., около 21:15 ч. на път Е-70 гр. Разград-
гр. Русе, 54+720 настъпва ПТП, при което л.а. "Рено", модел "Меган" с peг. №
NU 526 AV управляван от водача Т.С.Х.Г., ЕГН **********, поради
несъобразена скорост, реализира ПТП, при което блъска С.Ц. С., ЕГН
**********, явяващ се пешеходец. В пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, пешеходецът С.Ц. С., починал на място.
С влязла в сила присъда на наказателния съд по НОХД № 433/2017г.
по описа на ОС Разград, Таня Стефчова Христова - Гарчева е призната за
виновна за причиняване по непредпазливост смъртта на С.Ц. С..
Починалия се явявал се съпруг на първата ищца и отглеждащ втората и
третата ищци. От смъртта му ищците преживяват огромен стрес, страдат от
необратимата загуба и понастоящем не могат да се съвземат, още повече, че
всички са живели в едно домакинство. Губят своята морална, финансова,
съпружеска и бащина опора. Починалият е отглеждал И.Р. откакто те са били
на по няколко годинки (откакто с Д. са сключили граждански брак, тоест, от
над 30 години), грижил се е за тях като за свои деца, те не са имали друга
бащина грижа и изживяват смъртта му изключително тежко.
Към момента на настъпване на процесното ПТП за л.а. "Рено", модел
"Меган" с peг. № NU 526 AV (обичайно пребиваващо в друга държава членка)
липсва валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", което, от своя страна, на осн. чл. 511, ал. 1,
т. 3 от КЗ обуславя отговорността на ответника.
Спазено е изискването на чл. 516 от КЗ предявената пред ответника
извънсъдебна претенция, но същият постановил отказ от изплащане на
обезщетение на ответниците.
Ответното Сдружение, чрез Адвокатско дружество „Х.Я.Ц.", с адрес на
управление: гр. София 1000, ул. „Съборна" № 5, ет. 4, ап. дясно, регистрирано
от Софийски градски съд по фирмено дело № 398/2017 г., БУЛСТАТ
*********, чрез адв. З. Х. САК, е депозирало писмен отговор по чл. 131
ГПК. Сочи, че не оспорва механизма на ПТП, както и че ищците са спазили
процедурата по чл. 511 КЗ като са завели пред НББАЗ извънсъдебна
претенция на 02.11.2021 г., като ответникът се е произнесъл с отказ за
изплащане на обезщетение на 19.11.2021 г.
По същество ответникът оспорва исковите претенции по основание и
размер. Прави възражение за съпричиняване, тъй като С.Ц. С. е съпричинил
ПТП, съответно претъпените от него телесни увреждания, довели до смъртта
му. В настоящия случай е налице изключителен принос на пострадалия, тъй
като видно от влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №
433/2017 г., същият се е движел с концентрация на алкохол в кръвта, през
2
тъмната част от денонощието по междуселищен път по средата на пътното
платно. За пешеходеца реализираното пътнотранспортно произшествие е
било предотвратимо.
Оспорва размера на претендираното обезщетение, като
несъответстващо на претърпените вреди по чл. 52 ЗЗД. Оспорва
основателността на акцесорната претенция за лихва по аргумент за
неоснователност на главния иск. Оспорва началната дата от която се
претендира обезщетението за забава. Твърди се, че в съответствие с чл. 496,
ал.1, във вр. с чл. 512, ал.1 КЗ, лихва се дължи едва след изтичане на
законоустановения тримесечен срок и Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищците
не се явяват. Явява се пълномощникът им адвокат П.С. С. от САК, която
поддържа исковите претенции, претендира разноски - адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА, за което представя и
списък по чл. 80 ГПК /л. 201/. Прави възражение за прекомерност по чл. 78,
ал.5 ГПК относно претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение. Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3
ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ответника се явява пълномощникът му адвокат З.Х. В. от САК. Поддържа
отговора на исковата молба, намира исковите претенции за неоснователни и
претендира разноски. Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149,
ал.3 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, вр. с чл. 12 ГПК,
прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор относно процесното ПТП, а именно, че:
На 12.11.2016г. Т.С.Х.Г., ЕГН ********** се движела с управлявания
от нея л. а. "Рено Сценик" с английски peг.. № NU 526 AV по път I - II, в
посока от в посока от гр. Разград към гр. Русе. Времето било ясно, в тъмната
част на денонощието, а видимостта нормална за конкретните пътни условия.
Същата управлявала автомобила с включени дълги светлини на фаровете, а
при появата на насрещно движещи се превозни средства тя превключвала на
къси. Автомобилът бил с дясно разположение на волана за управление и след
внасянето му в страната не била извършена замяна на отделните елементи от
фаровете, нито пък били регулирани така, че да съответстват на
асиметричното европейско светлинно петно за дясно движение. С включени
къси светлини на фаровете разстоянието на видимост по продължението на
ивицата на движение на автомобила вдясно било 44 м. Около 21ч. Таня
Христова - Гарчева се намирала на пътен километър 54+720, в землището на
с. Осенец, обл. Разград.
В същото време и на същото място пострадалият С.С. вървял пеш в
дясната лента /предназначена за движещите се в посока гр. Русе превозни
3
средства/, на разстояние около 2, 03 м. от десния й край. С. бил нисък на
ръст, облечен с тъмни дрехи и се прибирал към дома си в село Езерче, обл.
Разград, след посещение на питейно заведение в гр. Разград. Водачът на л. а.
видяла пострадалия С., който се намирал в нейната лента за движение,
обърнат с лице към управлявания от нея автомобил, непосредствено преди
удара. Поради скоростта на движение /74, 16 км/ч. / и близкото разстояние,
от което го възприела тя не могла да реагира по никакъв начин и последвал
удар между автомобила и пешеходеца. Същият първоначално настъпил с
левия край на автомобила, като пострадалият изхвърчал във въздуха,
превъртял се с тялото си през предния капак, като счупил с глава предното
обзорно стъкло в лявата част. От силата на удара той получил множество
тежки увреждания на главния мозък и починал на място.
Гореизложеното се установява от влязла в сила на 04.10.2019 г.
Присъда № 46 от 17.10.2018 г. на ОС - Разград по н. о. х. д. № 433/2017 г.,
/тълкувана по реда на чл. 414 НПК с протоколно определение от
20.11.2019г./, изменена с Решение № 53 от 5.04.2019 г. на ВнАС по в. н. о. х.
д. № 1/2019 г., оставено в сила с Решение № 176 от 4.10.2019 г. на ВКС по н.
д. № 679/2019 г., I н. о., НК /л.93-137/. Съгласно чл. 300 ГПК присъдата е
задължителна за настоящата инстанция досежно въпросите за деянието,
противоправността и вината на дееца Т.С.Х.Г., която е призната за виновна.
В настоящото производство, на осн. чл. 146, т. 4 ГПК изрично е
прието, че не се нуждае от доказване фактическа обстановка приета в
наказателното производство.
Така съдът, приема както е прието и в наказателното производство, че:
Установява се, че мястото на удара между управлявания от Т.С.Х.Г.
автомобил и пострадалия С.С. по дължината на пътното платно е на около 89,
71 м преди приетия в протокола за оглед на местопроизшествие ориентир
/стълб на крайпътна мантинела, разположена вдясно на пътя/, а по ширината
на пътното платно на разстояние около 2, 03 м от десния край, считано по
посока на движение на автомобила. Скоростта на движение на управлявания
от Т.С.Х.Г. автомобил непосредствено преди произшествието и в момента на
удара била 74, 16 км/ч. По отношение на техническото състояние на
управлявания от Т.С.Х.Г. автомобил, който е с дясно разположение на волана
за управление, осветителната му система за къси светлини не отговаряла на
изискванията към светлинното петно при дясно движение, поради което не е
била изправна и не е отговаряла на техническите изисквания за безопасно
движение. При включени къси светлини на фаровете минималното
разстояние на видимост за Т.С.Х.Г. по продължението на ивицата на
движение на автомобила в дясната пътна лента било около 44 метра. При
дълги светлини разстоянието на видимост по ширината на ивицата на
движение на автомобила било около 155 м, а по цялата ширина на пътното
платно в интервала от 150 до 155 м. При наличие на светлини от фарове на
насрещно движещ се автомобил, в резултат на физиологично заслепяване
разстоянието на видимост намалявало с 25%. и при включени къси светлини
4
на фаровете то било 31, 88 м. При определената скорост на движение от 74,
16 км/ч., дължината на опасната зона за спиране на автомобила била 64, 60 м.,
поради което Т.С.Х.Г. не е имала техническа възможност да избегне удара
чрез спиране. Тя имала възможност да спре до мястото на удара единствено,
ако при разминаването й с насрещно движещият се автомобил скоростта на
този управляван от нея е била не по - висока от 44, 21 км/ч. При прав пътен
участък, какъвто е и процесният, светлините от фаровете на насрещно
движещ се автомобил се виждали от достатъчно голямо разстояние, поради
което водачът може да съобрази, че разстоянието на видимостта му към
тъмно препятствие на пътя ще намалее, поради физиологичното въздействие
на светлината на насрещните фарове върху зрението му и своевременно да
намали скоростта на движение преди това да се е случило. Пострадалият
също е имал възможност да избегне удара, ако е вървял съгласно
изискванията на ЗДвП, в левия край на пътното платно. Задължение е на
водача при движение в тъмната част на денонощието да съобразява скоростта
си на движение с разстоянието на видимост в осветената от фаровете зона, за
да може при необходимост да спре на това разстояние, като в случая Т.С.Х.Г.
като водач не е съобразила скоростта на движение на управлявания от нея
автомобил с разстоянието на видимост, при наличие на светлини от фаровете,
но дори същата да е била заслепена от включените дълги светлини на
насрещно движещ се автомобил, това заслепяване е било за кратко при
разминаването им, като предвид скоростта, с която същата е управлявала
автомобила, сама се е поставила в невъзможност да предотврати
настъпването на произшествието чрез спиране или заобикаляне на
пострадалия, когото е възприела непосредствено преди настъпването на
удара.
При регистрацията на л. а. в Кралство Великобритатия компетентните
власти са преценили, че л. а. отговаря на изискванията поставени с Регламен
(ЕС) № 167/2013 г. и Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и
на Съвета от 13 юли 2009 година относно изискванията за одобрение на типа
по отношение на общата безопасност на МПС, техните ремаркета и системи,
компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях.
Управлявайки нощно време л. а., независимо дали с дясна или лява
дирекция, Т.С.Х.Г. е била длъжна при избора си на скорост за движение да
избере такава, която да й позволява да спре в рамките на конкретната
осветеност на фаровете. т. е. Гарчева, като водач с дългогодишен опит е
осъзнавала, че управлява МПС, чиито фарове са осветявали по-малко в дясно
( около 44 м.) като същевременно е била длъжна да избере скорост на
движение, която да й позволи да спре при осветяването на препятствие на
пътя в рамките на тази осветеност. Гарчева изобщо не възприела пешеходеца
до момента на настъпване на сблъсъка и едва след него предприела аварийно
спиране.
Пострадалият Станчев се е движел по пътното платно в
нарушение на изискванията на чл. 108, ал. 2 ЗДвП, която предвижда
5
възможност пешеходците да се движат по платното за движение, но това
трябва да се осъществява противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най- близо до лявата му
граница.
Безспорно е установено по делото, че пострадалият С.С. преди да
потегли към дома си е употребил известно количество алкохол и по време на
произшествието е бил в състояние на лека степен на обикновено алкохолно
опиване. Безспорно това негово състояние е повлияло на движенията и
реакциите му, като ги е забавило, нарушило е координацията му, както и на
съзнанието и е обусловило неправилното възприемане ситуацията на пътя и
възможността за своевременна и логична реакция. Това негово състояние
обаче не освобождава другите участници в движението от задължението им
да опазват неговата безопастност, здраве и живот. Описаното поведение на
пешеходеца също съставлява нарушение на правилата за движение,
установени в чл. 108, ал. 2 от ЗДП и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, и също се
намира в причинна връзка с настъпилото ПТП.
В този смисъл възражението за съпричиняване е основателно,
доколкото с поведението си пешеходецът е допринесъл обективно както за
настъпване на ПТП, така и на смъртта, като съществува релевантна връзка
между деянията и на двамата и настъпването на смъртта на последния. Следва
изрично да се изтъкне, че наличието за съпричиняване е признато от ищците
още в исковата молба, като претендираните размери на обезщетенията са
заведени именно след съобразяване съпричиняването от страна на починалия,
както изрично е отразено и в писмената защита на ищците по чл. 149, ал.3
ГПК.
Не е спорно в производството и се установява от представеното
удостоверение за наследници на починалия /л. 16/, че Данка е преживяла
съпруга на Станчо, който има две дъщери от първия си брак – Петя С.
Петкова, ЕГН ********** и Марианка С. Минкова, ЕГН **********. Ищците
по делото Ирина и Радостина са дъщери на Данка от първия й брак респ.
Станчо не е техен биологичен баща.
С молба вх.№ 2-1775/02.11.2021 г., настоящите ищци сезирали
ответника на основание чл. 511, ал.1, т.3 от КЗ - за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв. за всеки от процесното
ПТП /л.139-140/ По постъпилата претенция в ответника била образувана
щета № BG-19-GB-00545. С писмо с изх. № 1- 1777 от 19.11.2021г.
ответникът уведомил ищците, че отказва плащане /л. 138/.
Относно претърпените вреди:
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно -
разпит на св. Бянкова /съсед на починалия л.160/, св. Иванов /л. 159/, С. /л.
207-208/, Т. /л. 208-209/.
От показания на св. Бянкова се установява, че познава И., Д.и Р. от
1976 г., когато се омъжила и живеели на квартири в една туристическа
6
базичка. Тогава Данка била все още омъжена за първия си мъж, който
впоследствие я изоставил с две малки деца – И.Р., като едното било на
годинка, а голяма - на три годинки. Познава Станчо от 1980 г., когато се
запознали и събрали с Данка. Те заживели заедно, считано от 1980 г. до
трагичния инцидент. Станчо изцяло поел грижите за малките дечица,
образованието им, грижел се за тях като роден баща. Бил много загрижен да
се изучат, хубава сватба на по- голямата сестра направил. Разбрала за
инцидента от Данка, С. бил разкъсан на парчета. Ищците били съкрушени. Д.
дори още не се е успокоила. Споделя, че смъртта се отразила много тежко и
на трите ищци, като последните на са се възстановили от смъртта му.
От показанията на св. И. се установява, че познава ищците много
отдавна. С. и Д. се оженили през 1980 г. Тогава двете деца на Станка били на
по 4-5 години и С. ги отгледал, като свои собствени. Сега ищците са отчаяни,
не знаят какво да правят, вече не са усмихнати, все още скърбят за него,
съжаляват и тъжат.
Свидетелят С. сочи, че преди инцидента бил в заведение „Капитан
Блъд“ в гр. Разград заедно С. тъй като празнували 75 г. от рождението им. С.
бил тъжен. Споделил със свидетеля, че съпругата му е в Бургас, а не е в
Разград, но какви са им личните отношения не е споменавал.
Свидетелят Т. сочи, че били налице проблеми между С. и съпругата
му Д., тъй като преди инцидента продали апартамента си, след което
съпругата заминала да живее в Бургас, а С. останал да живее в с. Езерче.
Сочи, че ищците „натискали“ С. да подаде апартамента и да ходят да живеят
в гр. Бургас, а той не искал да това.
С оглед събраните гласни доказателствени средства, съдът намира за
доказано пълно и главно, че починалият и двете ищци И. и Р., са се намирали
във фактически аналогични отношения на връзката баща - дъщери, доколкото
са били отгледани от малки от него. Тази връзка е трайно установена във
времето в рамките на 36 години до датата на смъртта му.
Съдът намира, за недоказано възражението на ответната страна, че
бракът между С. и Д. е бил изпразнен от съдържание и е съществувал само
формално, предвид силно влошените отношения между съпрузите. Следва да
се изтъкне, че в настоящото производство не могат да се използват
свидетелски показания дадени в хода на наказателното производство
/относно показанията на св. С.С. от наказателното производство, на които
се позовава ответникът/.
Видно за заключението на съдебно психологическата експертиза, което
съдът приема като пълно, ясно, обосновано правилно е че:
1. Какво е било психологическото състояние на ищците преди
настъпването на процесното ПТП?
Видно от споделените анамнезни данни за ищците, както и от
данните по делото, преди настъпването на процесното ПТП не се
идентифицират белези за абнормно психоемоционално състояние и при
7
трите осв. лица.
2. Какво е психологическото състояние на ищците след настъпването
на процесното ПТП?
Предвид факта, че смъртта е настъпила внезапно и трите осв. лица
са изпитали чувства описани като шок с прояви на високо ниво на
тревожност, паника, страх.
В първите няколко месеца след загубата поведението им е повлияно
от т.нар. „траурна реакция", която е естествена реакция на загубата.
Често тя е свързана с осъзнаване на факта, че близкия вече го няма, с
трудности в приспособяването към новата, променена ситуация и основна
нейна компонента е скръбта свързана с определен набор от преживявания,
през които са преминали освидетелстваните лица. Проявите на нормалната
скръб се изразяват най-вече чрез чувствата на тъга, гняв, тревожност,
самота, както и известни промени в поведението - нарушения на съня,
социално отдръпване.
Тези чувства и реакции в поведението отшумяват сами в рамките на
няколко седмици, както и в случая с осв. лица. От значение за адаптиране
към новата ситуация и справяне с нарушенията в съня има възрастта,
личностовите особености и интензитета на емоционалната връзка с
починалия. Не се идентифицират данни за интензивно протичащи
нарушения до степен да се търси лекарска помощ. И трите осв. лица са с
изградени и устойчиви личностови структури, т.е разполагат с ресурси да
отработят негативните реакции от загубата, така че да няма абнормни
прояви в поведението.
3. Настъпили ли са промени в психологическото, психическото и
емоционалното състояние на ищците вследствие процесното ПТП и ако да-
в какво се изразяват те?
Не се отчитат факти или симптоми сочещи към емоционална
нестабилност, нарушения в социалното функциониране,
работоспособността, здравословното състояние и др. вследствие на
процесното ПТП. Коментар обаче, следва да се направи на факта, че
смъртта на С.С. предизвиква вътресемейни конфликти, които водят до
влошаване комуникацията между сестрите Радостина и Ирина, както и
между Д. Станкова и Р.Я..
4. Какво е психологическото, психическото и емоционалното
състояние на ищците понастоящем?
Психологическото изследване и анализа на данните от делото и
интервюто показва, че понастоящем и при трите освидетелствани лица не
се наблюдават симптоми /емоционални реакции/ на т.нар усложнена
/патологична/ скръб, вследствие на травмата от загубата на съпруг и баща.
Същите са с хармонично изградени личностови конструкти, получаващи
подкрепа от близките, социалното функциониране е адекватно на
възрастта, житейския опит и културалната принадлежност.
8
Не се регистрират непреработени чувства на скръб и траур, които
да водят до емоционален дисбаланс, наличие на повишена тревожност, така
че да нарушават функционирането на личността. От процесното събитие
са минали 5 години, време, в което обичайно здравата и хармонична личност
успява да намери стратегии за справяне с негативните чувства и
преживявания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта:
Съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Като предпоставка за предявяване на
иска пред съда, когато ответник е НББАЗ, чл. 511, ал. 3 от КЗ предвижда
съответно приложение на чл. 380 КЗ.
Разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия
иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и НББАЗ и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред бюрото. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Бюрото се е произнесло по подадената претенция в срока по чл. 496,
ал. 1, КЗ, отказвайки плащане по реда на чл. 496, ал.2, т. 2 КЗ.
С оглед разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК, предявените искове са
допустими.
По същество:
За пълнота следва да се посочи, че Гаранционния фонд / а не НББАЗ/
следва да изплати обезщетение по реда на чл. 557, ал. 1, т. 2 б. Б КЗ, ако няма
сключена застраховка ГО на територията на РБ или на друга държава-членка
при настъпване на ПТП от МПС, което се доставя в РБ от друга държава
членка и не е било формално регистрирано в РБ, при условие че събитието
настъпи в 30-дневен срок от приемането на МПС от приобретателя и за МПС
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Основният по делото въпрос е дали ПТП е настъпило в рамките на този
30-дневен срок от приемане на л. а. в България или извън него.
Доказателствената тежест по правило лежи върху страната, която извлича за
себе си от факта благоприятни правни последици, в случая ищците.
Съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ в
случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на РБ с
участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва от кореспондента на територията на РБ на
9
застрахователя на виновния водач. В този случай увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, ако кореспондентът не се е
произнесъл по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказано е
изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на обезщетението - ал. 3 на същата разпоредба. В този случай,
съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ пасивно процесуално легитимирано по иска за
обезвреда от настъпилото застрахователно събитие е Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи.
Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ бюрото е представително национално бюро
на застрахователите за РБ в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за
функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите-членки и в
държавите подписали Многостранното споразумение, като изпълнява и
функциите на компенсационен орган и извършва плащания в случаите,
предвидени в чл. 515 КЗ.
В случая, предвид твърденията в ИМ за настъпило на територията на
РБ застрахователно събитие по вина на водач на МПС, което не е
застраховано при конкретен застраховател нито в България, нито в държава -
членка на ЕС /Великобритания/ към датата на ПТП през 2016 г., пасивната
легитимация зависи от периода на пребиваване на л. а. в страната - повече
или по-малко от 30 дни.
Съдът намира, че МПС, управлявано от деликвента, обичайно се
намира не в България, а в държава-членка на ЕС - Кралство Великобритания,
видно от регистрационния му номер и признанието на бюрото във
Великобритания, обективирано в писмо-отговор от НББАЗ от 22.11.2017 г. и
разменената кореспонденция с Националното бюро на Великобритания,
процесното МПС има обичайно пребиваване на тяхна територия към датата
на ПТП – 12.11.2016 г. / л. 87 от приобщеното гр.д. №11423/2017г. на СГС/. В
тази насока по делото са представени две писма респ. от НББАЗ и от
Националното Бюро на Великобритания, от които е видно, че към датата на
ПТП - 12.11.2016 г. увреждащото МПС е с обичайно пребиваване на
територията на Кралство Великобритания. Същото е с рег. № NU 526 AV, с
който именно се е движел по време на ПТП.
Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия,
визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ. Цитираната разпоредба
регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице,
реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна
регистрация от държава - членка на системата "Зелена карта", да реализира
правото си на обезвреда спрямо НББАЗ, гр. София. Съгласно чл. 513, ал. 1
КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.
511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако
искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице
10
хипотезата на чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ, когато МПС на виновния водач е
незастраховано и обичайно се намира в държава членка или в трета държава,
чието Н. Б. е страна по Многостранното споразумение.
След като твърдят, че НББАЗ е пасивно материално-правно
легитимиран, в тежест на ищците е да докажат пълно и главно кога точно е
доставено в България процесното МПС.
Съгласно чл. 482, ал. 1, т. 1 КЗ територия, на която обичайно се намира
МПС, е територията на държавата: където е издаден регистрационният номер
на МПС /в случая Великобритания/, независимо дали е постоянен или
временен /транзитен/.
При тези данни съдът намира, че е налице пасивна материално правна
легитимация НББАЗ.
Такава е и съдебната практика – вж. Решение № 12318 от 16.11.2020 г.
на САС по в. гр. д. № 1036/2020 г. , недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 81 от 16.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 879/2021 г., II т. о., ТК.
Не е спорно в производството и се установява от събраните
доказателства, че за превозното средство с британска регистрация не е имало
сключен застрахователен договор. Видно от приложеното писмо-отговор от
НББАЗ от 22.11.2017 г. и разменената кореспонденция с Националното бюро
на Великобритания, процесното МПС има обичайно пребиваване на тяхна
територия към датата на ПТП – 12.11.2016 г. / л. 87 от приобщеното гр.д.
№11423/2017г. на СГС/. Същото се установява от кореспонденция между
НББАЗ и Националното бюро на Великобритания /л. 23-28 от приобщеното
в.гр.д. № 1036/2020г. на САС/. Така става ясно, че двете дъщери на
починалия С.С., а именно – Петя С. Петкова и М.М. /лица различни от
настоящите ищци/ се предявили своите претенции за причинени
неимуществени вреди в размер на по 160 000 лв. директно пред Националното
бюро на Великобритания, при наличието на влязла в сила присъда срещу
виновния водач на МПС. Няма данни такова да е било изплатено.
Видно от писмо на МВР, ГД"ГП" от 24.10.2018 г. /л. 156 от
приобщеното в.гр.д. № 1036/2020г. на САС/ за периода от 10.10.2016 г. до
12.11.2016 г. няма запис на данни за преминаване през ГКПП на РБ на л. а.
Рено Меган с рег. № NU 526 AV.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира
отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител да е причинена вреда, тази вреда да е
причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Относно деянието, противоправността и вината на дееца Таня
Стефчова Христова - Гарчева, която е призната за виновна за смъртта на С.С.,
е налице влязла в сила присъда, както по горе се посочи.
11
Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в
установените от събраните доказателства психически болки и страдания,
вследствие на смъртта на С.С.. Налице е причинна връзка между
противоправното поведение на делинквента и причинените вреди.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във
вр. с чл. 511, ал. 1, т. 3 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на
НББАЗ с оглед безспорното между страните обстоятелство, че към датата на
ПТП моторното превозно средство на виновния водач е незастраховано и
обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието Н.Б.е
страна по Многостранното споразумение.
Предвид горното, прекият иск срещу ответното НББАЗ за заплащане
на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да
определи размера на дължащите се обезщетения.
По размера:
Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да
даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за
неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че
моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а
размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата
обстановка (Решение № 95 от 29.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 355/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 658 от 5.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2009 г., IV г.
о., ГК). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за
неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) –
12.11.2016 г.
При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът
следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т.
о., ТК; Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о.,
ТК).
Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото
дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му
отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на
съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.
Затова съдът отчита и този фактор.
Съдът установи, че към 12.11.2016 г. С.С. е бил на 75 години,
съпругата му Д.С. е била на 65 години, а дъщерите Р.И. и И.С. съответно на
44 години и на 41 години. Те са заживели заедно в гр. Разград от 1980 г.,
12
когато С.С. и Д.С. са се запознали. С.С. е поел изцяло грижите за децата на
Д.С., които са били изоставени от баща им, когато те са били малки.
С.С. се е грижил за дъщерите на съпругата си, като роден баща. Той е
поел образованието им и направил хубава сватба за голямата дъщеря.
Смъртта на С.С. се е отразила много тежко на съпругата му и нейните
дъщери.
Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за
неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000, 00 лева до
01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000, 00 лева (§ 27 от
ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000, 00 лева (чл. 266
от КЗ (отм)).
Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е
отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:
- 310, 00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.;
- 340, 00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.;
- 360, 00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.;
- 380, 00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.;
- 420, 00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.. Увеличението на МРЗ от
декември 2013 г. до 12.11.2016 г. е било 35, 48 %.
Относно съдебната практика – в Решение № 2300 от 1.10.2019 г. на
САС по в. гр. д. № 1629/2019 г., САС се е произнасял по иск за обезщетяване
на неимуществени вреди, претърпени от съпруг на починалия в резултат на
събитие от 2016 г. С него САС е присъдил обезщетение от 130 000, 00 лева.
Случаят макар и близък, не е идентичен с настоящия, защото възрастта на
починалия и преживялата го съпруга е била по-висока от тази по процесния
случай. Нормално при по-висока възраст близостта между съпрузите е по-
голяма, защото те особено много разчитат един на друг. Затова съдът приема,
че 115 000, 00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от Д.С..
Относно съдебната практика – Решение № 2 от 28.01.2019 г. на ВКС по
т. д. № 3166/2017 г., II т. о., ТК, чийто предмет е бил обезщетяването на
неимуществени вреди от смърт на лице, което е било отглеждало увреденото
лице вследствие на ПТП през 2013 г. С него ВКС е определил обезщетение от
150 000, 00 лева.
Съдът отчита, че процесният случай, макар и близък, не е идентичен
със случая, предмет на делото на САС. Възрастта на С.С. и отглежданите от
него И.С. и Р.И. към момента на ПТП е много по-голяма от тази на
отглеждания в цитираното решение, който е бил малолетен и като такъв е
имал много по-голяма нужда от починалия. Съдът отчита също така, че МРЗ
към момента на смъртта на С.С. е била по-голяма от тази към 2013 г.,
откогато е цитираният случай. Затова съдът приема, че 110 000, 00 лева е
справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И.С. и
13
Р.И..
Ответникът е възразил, че С.С. е допринесъл за настъпването на ПТП,
защото се е движил върху пътното платно, попътно, в тъмната част на
денонощието, след употреба на алкохол. Съдът приема, че възражението е
основателно.
Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият
е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на
увредения трябва да е конкретен (Решение № 59 от 10.06.2011 г. на ВКС по т.
д. № 286/2010 г., I т. о.; Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
525/2008 г., II т. о., ТК). Не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде
определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение №
169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК).
Съдът установи, че С.С. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото
се е движил попътно на движението на автомобилите, нощем и с
концентрация на алкохол в кръвта 1, 22 ‰. Затова съдът приема, че С.С. е
допринесъл за настъпването на смъртта си. Съдът приема, че приносът му е
50%.
При този процент на съпричиняване ответникът дължи на Д. С. 57 500,
00 лева, а на И.С. и Р.И. по 55 000, 00 лева.
Така и Решение № 8567 от 15.12.2019 г. на СГС по гр. д. №
11423/2017 г. /по иск на настоящите ищци срещу ГФ за процесните вреди
по реда на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "б" от Кодекса за застраховане /.
Ето защо, да горепосочените размери исковете се явяват доказани. За
разликата на над тези размери исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва за забава.
Ищците претендират законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на завеждане на извънсъдебната претенция г.
– 02.11.2021г.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно
чл. 512, ал. 1 КЗ, когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение, се
прилага чл. 496 КЗ. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
14
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. Когато документите по
ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във
връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят
може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от
други компетентни органи или лица ( чл. 496, ал. 4 КЗ).
В случая ищците са сезирали НББАЗ на 02.11.2021 г. /л.139/, поради
което срока по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл към 25.02.2022 г., поради което,
считано от 26.02.2022 г. върху определеното обезщетение е дължима законна
лихва. За периода от 02.11.2021 г. до 25.02.2022 г., претенцията за лихва
следва да се отхвърли, като неоснователна.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.2 във вр. ал. 1, т. 2 ЗА, вр.
чл. 5, т.1 и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. П.С. от САК,
личен номер **********, с адрес гр. София, ул. Христо Белчев № 2, четвърти
полуетаж, офис 4, адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част
от исковете, в размер на 4 880 лева. Вж. и Определение № 685 от 19.11.2019
г. на ВКС по ч. т. д. № 154/2019 г., II т. о., ТК.
По възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК направено от
ищцовата страна по отношение претендираното от ответната страна
адвокатско възнаграждение.
Не се спори, че адвокатското дружество представляващо ответника е
регистрирано по ЗДДС.
При интерес от 450 000 лв., предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на сумата от 10 530 лв. без ДДС или 12 636 лв. с ДДС. Ответникът е
представил доказателства и претендира заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 13 590 лв. без ДДС, респективно 16 308 с включен ДДС /л. 202-
204/.
Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, защитимият материален интерес,
както и обема на осъществените действия от страна на пълномощника.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 10 237.80 лева представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград държавна
такса в размер на 6 700 лв. върху уважения размер на исковете за
неимуществени вреди, както и сумата от 507 лв. представляваща разноски за
15
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице изготвило
съдебно психологическата експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр.
с чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „ По молба за издаване на
изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв,
се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и 5 лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, с адрес с адрес: ПК 1000 София, ул. Г.И. 2,
ет. 2, на основание чл. 511, ал.1, т.3 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл.
86 ЗЗД, да заплати на Д. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. З.
№ 13, вх. 3, ет.3, ап. 9, сумата от 57 500,00 лева /петдесет и седем хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на настъпила смърт на С.Ц. С., ЕГН ********** при ПТП,
настъпило на 12.11.2016 г., по вина на водача на незастрахования л.а. "Рено",
модел "Меган" с peг. № NU 526 AV, с обичайно пребиваване в чужда
държава, управляван от водача Т.С.Х.Г., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2022 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до пълния
предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен, както и претенцията за
законна лихва в периода от 02.11.2021 г. до 25.02.2022 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, с адрес с адрес: ПК 1000 София, ул. Г.И. 2,
ет. 2, на основание чл. 511, ал.1, т.3 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл.
86 ЗЗД, да заплати на И.Я. Георгиева, ЕГН **********, с адрес гр. Бургас,
ж.к. З. № 13, вх. 3, ет.3, ап. 9, сумата от 55 000,00 лева /петдесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на настъпила смърт на С.Ц. С., ЕГН ********** при ПТП,
настъпило на 12.11.2016 г., по вина на водача на незастрахования л.а. "Рено",
модел "Меган" с peг. № NU 526 AV, с обичайно пребиваване в чужда
държава, управляван от водача Т.С.Х.Г., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2022 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до пълния
16
предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен, както и претенцията за
законна лихва в периода от 02.11.2021 г. до 25.02.2022 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, с адрес с адрес: ПК 1000 София, ул. Г.И. 2,
ет. 2, на основание чл. 511, ал.1, т.3 от КЗ във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл.
86 ЗЗД, да заплати на Радостина Янкова И., ЕГН **********, с адрес гр.
Разград, ж.к. Освобождение бл. 42, ет.1, ап. 2, сумата от 55 000,00 лева
/петдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на настъпила смърт на С.Ц. С., ЕГН
********** при ПТП, настъпило на 12.11.2016 г., по вина на водача на
незастрахования л.а. "Рено", модел "Меган" с peг. № NU 526 AV, с обичайно
пребиваване в чужда държава, управляван от водача Т.С.Х.Г., ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2022
г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения до пълния предявен размер от 150 000 лв., като неоснователен,
както и претенцията за законна лихва в периода от 02.11.2021 г. до 25.02.2022
г.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, с адрес с адрес: ПК 1000 София, ул. Г.И. 2,
ет. 2, да заплати на адвокат П.С. от САК, личен номер **********, с адрес гр.
София, ул. Христо Белчев № 2, четвърти полуетаж, офис 4, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 4 880 лева /четири хиляди осемстотин и
осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА:
- Д. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. З. № 13, вх. 3,
ет.3, ап. 9,
- И.Я. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. З. № 13, вх. 3, ет.3,
ап. 9,
- Р. ЯНК. ИГН., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, ж.к.
Освобождение бл. 42, ет.1, ап. 2,
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, с адрес с адрес:
ПК 1000 София, ул. Г.И. 2, ет. 2 сумата 10 237.80 лева /десет хиляди двеста
тридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ - представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, като отхвърля искането за разликата от
присъдения до пълния претендиран размер, като неоснователно, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, с адрес с адрес: ПК 1000 София, ул. Г.И. 2,
ет. 2, да заплати ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Разград, следните суми:
17
- 6 700 лв. /шест хиляди и седемстотин лева/ - представляваща
държавна такса върху уважения размер на исковете, на основание, чл. 78, ал.
6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК,
- 507 лв. /петстотин и седем лева/ - представляваща разноски за
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице изготвило
съдебно психологическата експертиза, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК във вр.
с чл. 83, ал. 2 ГПК,
- 5.00 лв. /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
18