№
гр. Варна, 02.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, VІІ състав в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от
съдия Р. Симеонов административно дело № 3424/2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на К.О.М.,***, чрез
адв. Т. П., против Решение № 8 – 38 от Протокол №8/31.10. 2018 г. на Комисията
по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1791/19.06.2017 г. на Кмета на Община
Варна, с която правото на преминаване през собствения на жалбоподателя ПИ
10135.2572.*** до ПИ 1035.2572.*** в курортен комплекс „Чайка“ е определено в
размер на 4 480 /четири хиляди четиристотин и осемдесет/ лв. В жалбата се
твърди, че решението е взето от Комисията без да е извършен оглед на място.
Твърди се, че с обжалваното решение са нарушени разпоредбите на чл.192, ал.2 и
ал.4 от ЗУТ, както и че с осигуряване на достъп до имота на заявителката Д.Г.Ц.
ПИ 1035.2572.*** на практика незаконосъобразно и неоснователно се обременява
обслужващия имот, чийто собственик е жалбоподателят. Развити са доводи, че
оценката на правото на преминаване, учредено за срок от 10 години, определена
от Комисията в размер на 4 480 лв., е занижена и не кореспондира на
законовото изискване да е съобразена с пазарните цени. Изложени са твърдения за
допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство – Комисията,
определила спорната оценка, е назначена с обща заповед на кмета на Община Варна,
а не със специална заповед, която да е издадена по повод на конкретния случай.
В заключение е формулирано искане за отмяна на Решение № 8 – 38 от Протокол
№8/31.10.2018г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ като незаконосъобразно. Настоява
се след отмяна на Решението делото да се върне на органа като преписка с
указание досежно правилното приложение на ЗУТ, като при съобразяване
предвижданията на актуалния план и разпоредбите на закона да определи вариант
на трасе за осигуряване на достъп до ПИ 1035.2572.***, който най-малко да
утежнява служещия имот.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. К. Д., който поддържа жалбата. Претендира присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Община Варна, се
представлява от ю.к. Л. Г., която оспорва жалбата като неоснователна. Твърди,
че производството пред общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ е законосъобразно проведено
– взети са предвид всички възражения, направени от заинтересованите лица.
Пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.Г.Ц. – редовно
призована за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по съществото на повдигнатия правен спор.
След съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За постановяване на обжалваното решение
жалбоподателят К. М. е уведомен с писмо рег. № АУ030628І13ВН от 21.11.2018 г.
/л. 8 от делото/ чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. Т. П..
Писмото е получено от представителя на 23.11.2018 г., което се установява от
приложеното на л.9 от делото известие за доставяне. Жалбата срещу решението е
депозирана пред ответника на 03.12.2018 г. и е с рег. № АГУП18001917ВН /л. 94
от делото/. Изложените обстоятелства не са спорни между страните в
производството. Пред съда жалбоподателят К.О.М. се легитимира като собственик
на обслужващия имот ПИ 10135.2572.*** с приложения на лист 64 от делото
Нотариален акт № 26, том ІІ, рег. № 2063, Дело № 185 (по описа на нотариуса). Изложеното
по-горе навежда на заключението, че оспорването е направено от лице, което
разполага с правен интерес да стори това. Жалбата е подадена в срока, установен
в чл.149, ал. 1 от АПК, съдържа всички необходими реквизити, с оглед на което
съдът я намира за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Административното производство е започнало
във връзка със заявление рег. № АУ030628ВН/ 29.03.2018 г. (л. 78 от делото), с
което заинтересованата страна Д.Г.Ц. в качеството на собственик на ПИ с
идентификатор 1035.2572.*** е поискала да бъде открита процедура за учредяване
на право на преминаване през чужд поземлен имот. Като доказателство за наличие
на вещни права върху посочения ПИ /по наследство/ заявителката е представила
копие от НА № ***, том ***, рег. № ***, Дело № *** от 19.09.2013 г. (л. 81), скица
на имота и удостоверение за наследници на Г.Д.М., неин баща и наследодател. Към
заявлението е представено и копие от Констативен протокол (л.80 от делото),
съставен на 06.03.2018 г., от чието съдържание е видно, че между заявителката
Д. Ц. и жалбоподателя К. М., представляван от пълномощника си - адв. П., не е
постигнато съгласие за учредяване право на преминаване през ПИ 10135.2572.***
до ПИ 10135.2572.***.
Заявлението на Д. Ц. е разгледано за първи
път от Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за
учредяване право на преминаване и прокарване на временен път на 19.04.2018 г. Резултатите
от заседанието на тази Комисия са обективирани в Протокол № 4 (от л. 71 до л.74
от делото). Видно от т.4-4 от Протокола Комисията е установила, че за
територията на КК „Чайка“ има действащ ПУП-ПУР, одобрен с Решение № 3408-7 по
Протокол №35/ 221 23 и 29 06.2011 г. на Община Варна. Съгласно този план до ПИ
с идентификатор 1035.2572.*** не е осигурен достъп тъй като към момента на
изработване на плана този имот не е съществувал самостоятелно, а е бил включен
в площта на ПИ с идентификатор 1035.2572.76, до който се е стигало по стълби,
разположени от югоизточната му страна,
откъм морето. Останалата част от посочения стар имот 1035.2572.76 към момента
на разглеждане на делото е обособена в имот с идентификатор 1035.2572.***,
собственост на жалбоподателя К. М.. При обсъждането Комисията е констатирала,
че от западната страна теренът е много стръмен, поради което оформянето на
трасе от тази страна, през ПИ с идентификатор 1035.2572.75, не е икономически изгодно
доколкото предполага изграждането на подпорни съоръжения. След обсъждане
Комисията е взела решение за учредяване право на преминаване до 1035.2572.***
през ПИ 1035.2572.*** за 10 години като трасето на осигурения достъп е с ширина
1,50 м., по южната граница на имота, през съществуващо стълбище. За решението
на Комисията са уведомени всички заинтересовани лица, в това число и
жалбоподателя К. М. чрез неговия пълномощник – адв. Т. П..
Срещу решение 4-4 от Протокол № 4/19.04.2018
г. е постъпило възражение от инициатора на настоящото съдебно производство К. М..
Същото е разгледано на заседание на общинския колективен орган по чл.190, 191 и
192 от ЗУТ, проведено на 17.05.2018 г. (т.5-4 от Протокол № 5/ 17.05.2018 г. –
л.56 – 59), при което е прието, за да се намери оптимално решение на въпроса,
да се извърши оглед на място, след което преписката отново да се докладва пред
Комисията.
На 22.06.2018 г. Комисията по чл.190, 191
и 192 от ЗУТ при Община Варна повторно е разгледала възражението на К.М. във
връзка с процедурата по чл.192 от ЗУТ. Резултатите от обсъждането са изложени в
Протокол № 6/22.06.2018 г. (л. 47 – 50 от делото). След извършения оглед на
място Комисията е взела решение достъп до ПИ 1035.2572.*** да се осигури през
ПИ 1035.2572.75 като най-икономично изгоден и целесъобразен – през този имот
също минават стълби, които излизат на главния път, разположен северно от
имотите. Органът е преценил, че при такова решение не се налага да се правят
допълнителни разходи за осигуряване на достъп до главен път с градски и с личен
транспорт. След съобщаване на решението на заинтересованите страни е постъпило
възражение (л. 41 от делото) от представляващия „А и С СТИЛ 2002“ ООД -
собственик на ПИ 1035.2572.75.
Със свое решение 7-3 по Протокол № 7/
23.07.2018 г. (л.37 – 40) Общинската Комисия по чл.190, 191 и 192 от ЗУТ е
взела окончателно решение за осигуряване на достъп до ПИ 1035.2572.*** през ПИ
1035.2572.*** доколкото този вариант се оказва по-икономичен и целесъобразен.
При новото разглеждане на преписката Комисията е решила ширината на трасето по
южната граница на имота да е 1,00 м., а не 1,5 м., както при първоначалното
решение. Срещу това решение отново е постъпило възражение от инициатора на
настоящото съдебно производство, но същото не е уважено.
Преписката е изпратена за продължаване на
процедурата пред общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ за определяне размера на
еднократното обезщетение за срока на учреденото ограничено вещно право – 10
години.
На 31.10.2018 г., след разглеждане преписката
по заявлението на Д. Г. Ц. и на изготвената от лицензиран оценител експертна оценка (л. 11 – 19) за определяне
пазарната стойност на учреденото право на преминаване през ПИ 1035.2572.*** до
ПИ 1035.2572.*** за срок от 10 години, общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена
със Заповед № 1791/19.06.2017 г. (л.110 от
делото) на Кмета на Община Варна, е определила цена на учреденото право
на преминаване в размер на 4 480 /четири хиляди четиристотин и осемдесет/
лв. При изработване на оценката лицензираният оценител е съобразил стойността
на правото на преминаване през засегнатата площ от 30 кв.м. както и стойността
на засегнатите от трасето подобрения в обслужващия имот 1035.2572.***. Резултатите
от заседанието на Комисията са изложени в Протокол № 8/ 31.10.2018 г. (л.20 –
22).
Предприето е оспорване на оценката по
съдебен ред.
По делото е работила съдебно-оценителна
експертиза – единична и тройна, със задача да се определи пазарната цена на
правото на преминаване през ПИ 1035.2572.*** по оспореното решение на Комисията
по чл.210 от ЗУТ при Община Варна. Единичната експертиза, изготвена от инж. Р. С.,
след оглед на място, извършен на 12.05.2019 г., след съобразяване на
българските стандарти за оценяване за 2018 г., цените на СМР е дала заключение,
че пазарната цена на правото на преминаване през ПИ 1035.2572.*** за една
година възлиза на стойност 1 205,00 /хиляда двеста и пет/ лв., респективно
– за десет години сумата е 12 050 /дванадесет хиляди и петдесет/ лв. Посочената
цена е определена на база офертни цени доколкото от Агенцията по вписванията не
са установени данни за извършени реални сделки със същия предмет. Тази
експертиза е оспорена от заинтересованата страна Д. Г. Ц., с оглед на което по
делото е назначена тройна съодебнооценителска експертиза. След запознаване с
материалите по делото и след извършен оглед на място, при съобразяване на
данните за цените в строителството (кн. 1/2019г.), както и на информацията за
състоянието на пазара на недвижими имоти в гр. Варна е определена стойност на
учреденото право на преминаване през ПИ 1035.2572.*** за 10 г. в размер на
9 000 /девет хиляди/ лв. При изслушване на експертизата в съдебно
заседание вещото лице Т. О. отговаря на съда, че и към настоящия момент ПИ 1035.2572.***,
собственост на жалбоподателя, е максимално застроен, с оглед на което обременяването
му със сервитутно право ще се отрази негативно на общото застрояване в имота.
Тройната експертиза не е оспорена от
страните по делото и от заинтересованото лице.
Съобразно установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, когато не
е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване
през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината.
Административното производство представлява процедура, която преминава през
различни етапи, т.е. представлява сложен фактически състав, при който
завършването на един от етапите на производството е предпоставка и основание за
преминаване към следващия етап. Изготвянето на оценки и определянето на размера
на обезщетения е само част от разписаната в закона процедура по учредяване на
право на преминаване през чужд поземлен имот по административен ред. Оценката,
дадена от общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ, подлежи на самостоятелно оспорване
по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, съгласно чл.210, ал.3, изречение ІІ-ро от
същия закон.
Предмет на проверка за законосъобразност в
настоящото съдебно производство е единствено и само Решение по т.8-38 по
Протокол 8 от 31.10.2018 г. на Комисията по чл.16, чл.205 и чл.210 от ЗУТ при
Община Варна, назначена със Заповед № 1791/19.06.2017г. (л.110 от делото). Оспореното
решение е прието от легитимен колективен орган, в легитимен състав при
наличието на необходимия кворум и в рамките на определената му със закон
компетентност - аргумент от чл.210, ал.1
от ЗУТ. Относно компетентността на органа страните в настоящото съдебно
производство не спорят.
Решението е прието от колективния общински
орган по чл.210 от ЗУТ на заседание, проведено на 31.10.2018 г., резултатите от
което са обективирани в съставения Протокол №8 от същата дата. Приложимият
материален закон – ЗУТ, не предвижда специална форма за актовете от рода на
процесния, с оглед на което Административен съд – Варна в настоящия си състав
приема, че е спазена формата на административния акт – от съдържанието на
атакуваната т. 8-38 от Протокола е видно кой от двата имота е господстващ и кой
обслужващ. Видно е и какъв е определеният от Комисията размер на учреденото
сервитутно право – 4 480 лв.
Като неоснователни се приемат доводите на
оспорващия за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила, налагащи отмяна на акта като незаконосъобразен. Предвид особеностите
на производството, оспореното решение е било прието след приключване на първия
етап от процедурата по чл.192 от ЗУТ, а именно след окончателно определяне на
трасе за осигуряване на достъп до ПИ 10135.2572.*** през ПИ 10135.2572.*** от
друг колективен орган при Община Варна – Комисия по чл.190, 191 и 192 от ЗУТ. За
нуждите на производството пред Комисията по чл.210 от ЗУТ Ответникът е възложил
на сертифицирано лице-оценител да изготви оценка на възмездното право на
преминаване до ПИ 10135.2572.*** през ПИ 10135.2572.*** в КК „Чайка на гр.
Варна, учредено за срок от 10 години. Оценката е изпълнена от оценителя в срок като
същият е определил пазарна цена на оценяваното вещно право в размер на
4 480 лв. Посочената стойност представлява сумата от оценката на наема на
засегнатата площ от ПИ 10135.2572.*** (30 кв.м.) за срок от 10 години, както и
стойността на засегнатите от правото на преминаване подобрения в обслужващия имот.
Предложената оценка е разгледана и обсъдена от колективния орган при Община
Варна при наличие на нужния кворум. Видно от съдържанието на Протокол №
8/31.10.2018 г. решението е взето единодушно от всички присъстващи членове на
Комисията.
Твърдението, че като е назначил Комисията
по чл.210 от ЗУТ с една обща заповед - Заповед
№ 1791/19.06.2017г. (л.110 от делото), а не с конкретна заповед във връзка с
депозираното на 29.03.2018 г. заявление от Д. Г. Ц., е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, също е неоснователно. Съгласно чл.210, ал.1
от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Текстът на ал.2 от
същата правна норма, съгласно който кметът нарежда служебно или въз основа на
искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от
комисията, не означава, че следва да се издава отделна заповед на кмета или да
се определя комисия с различен състав за всяко отделно производство по този ред,
което е образувано в съответната община. Разпоредбата на ал.2 сочи единствено
това, че производството по чл.192 от ЗУТ може да започне както във връзка с
постъпило конкретно заявление от гражданскоправен субект, както е в настоящия
случай, така и по искане на Кмета на принципа на служебното начало.
Независимо от изложеното дотук жалбата се
явява основателна.
Установи се по делото, че посоченият в решението
на комисията размер на обезщетението, съгласно изготвения от сертифициран
оценител доклад, не съответства на изискването на закона, съгласно който то
следва да бъде извършено по пазарна цена - чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. Видно и от
двете заключения - по единичната и тройна СТЕ, втората неоспорена от страните и
възприети от съда като най-достоверна, действителната пазарна цена на
сервитутното право на преминаване през ПИ 10135.2572.*** до ПИ 10135.2572.***
за срок от 10 години е значително по-висока от определената с атакуваното
решение. Настоящият състав на Административен съд – Варна възприема за
по-близка до действителната оценката, тази, дадена от тройната експертиза - в
размер на 9 000 /девет хиляди/ лв. Основание за това е обстоятелството, че
единичната експертиза, макар и изготвена също от вещо лице – оценител, е изготвена
на база офертни цени, и е оспорена от заинтересованата страна Д. Ц..
Заключението по тройната експертиза има по-голяма тежест в случая доколкото
определената оценка е изготвена съвместно от трима специалисти вещи лица –
оценители, като заключението им е базирано на състоянието на пазара на
недвижими имоти в гр. Варна.
Следва да се отбележи, че твърденията на
жалбоподателя К. М., че органът неправилно е определил като най-икономически
изгодно и целесъобразно трасето за
достъп до ПИ 10135.2572 .*** да преминава през неговия имот, не могат да бъдат
разглеждани в настоящото производство, където предмет на преценка за
законосъобразност е само оценката на учреденото сервитутно право, определена от
Комисията по чл.210 от ЗУТ. Такова възражение би било основателно и би следвало
да бъде коментирано в производство по оспорване на окончателния административен
акт - заповед на Кмета на Община Варна за учредяване на право на преминаване
през ПИ 10135.2572.*** до ПИ 10135.2572.*** в КК. „Чайка“ на гр. Варна за срок
от 10 години, каквото настоящото производство не е. В този смисъл направеното
от оспорващия искане след отмяна на акта делото да бъде върнато на ответника
като преписка с указание за определяне на вариант, който по-малко да утежнява
служещия имот, е преждевременно направено.
При този изход на спора пред настоящата
инстанция основателно се иска присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
С оглед на това и на основание чл.143, ал.1 от АПК, като съобрази сложността на
правния спор и направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да осъди Община Варна да
заплати в полза на оспорващия К.О.М. съдебни разноски в размер на 700
/седемстотин/ лева.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, определената в т. 3-38 от Протокол №8/31.10.2018 г. на комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ, оценка
за обезщетение за учредяване на право на преминаване през собствения на
жалбоподателя К.О.М. ПИ *****.****.*** до ПИ *****.****.*** в КК. „Чайка“ на
гр. Варна за срок от 10 години следва да се измени от 4 480 /четири хиляди
четиристотин и осемдесет/ лв. на 9 000 /девет хиляди/ лв.
Водим от горното, VІІ състав на
Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената в т. 3-38
от Протокол №8/31.10.2018 г. на
комисията по чл. 210, ал.1 от ЗУТ, оценка за обезщетение за учредяване на право
на преминаване през собствения на жалбоподателя К.О.М. ПИ *****.****.*** до ПИ *****.****.***
в КК. „Чайка“ на гр. Варна за срок от 10 години като го увеличава от 4 480
/четири хиляди четиристотин и осемдесет/ лв. на 9 000 /девет хиляди/ лв.
ОСЪЖДА Община Варна на заплати на К.О.М. с
ЕГН ********** сумата от 700 /седемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от уведомяване на страните за издаване на настоящото съдебно
решение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: