Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на седми ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Таня Георгиева като разгледа гр.д. № 2121 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.
51, ал. 3 от ЗМТА чл.123 от КМЧП във вр. чл.117 от КМЧП.
Молителят „С.-Б.Т.И.внос-износ” ДООЕЛ Б.твърди, че на
22.07.2016 г. А.Б.- нотариус в Република М.е постановила решение по УПРД бр.
27363/16 г., с което задължава солидарните длъжници „П.” АД - Клон М.С.и В.**АД - В.**Клон М.С.да
заплатят на „С.-Б.Т.И.внос-износ” ДООЕЛ Б.падежирало
парично задължение в размер на 8 982 223 денари основен
дълг, ведно със законна наказателна лихва върху тази сума и разноски за
нотариалното производство в размер на 98 736 денари.
Съгласно македонското законодателство
решенията, постановявани в този вид нотариални производства представлявали
официални документи, които съгласно Закон за изпълнението на Република М.влизат
в сила и подлежат на изпълнение ако в 8 - дневен срок от получаването им
длъжникът не направи възражение срещу постановеното решение. „П.” АД - клон М.С.било
уведомено за постановеното решение на 05.08.2016 г. видно от обратната разписка
за лично връчване. Тъй като в законовоопределения преклузивен срок не постъпило
възражение от длъжника, решението влязло в сила и подлежало на изпълнение по
отношение на „П.” АД - клон М.Скопие, считано от 13.08.2016 г., за което са
поставени съответните удостоверителни знаци върху самото решение. Според
българското, така и според македонското законодателство клонът на търговско
дружество не представлявал самостоятелно юридическо лице и не разполага със
собствен капитал. Клонът на чуждестранно дружество съгласно чл. 589 и чл. 590
от Закона за търговските дружества на Република М.участва в гражданския оборот
от името и за сметка на чуждестранното лице като за задълженията настъпили във
връзка с дейността на клона чуждестранното дружество отговаряло с цялото си
имущество. Съгласно чл. 52 от Гражданския закон на Република М.по спорове срещу
юридическо лице, което имало дялова единица (клон) извън своето седалище, ако
спорът произтича от дейността на тази единица, освен съдът от обща местна
компетентност, компетентен е и съдът, на който е подчинена тази дялова единица
(клон), което обуславяло компетентността на чуждестранния съд.
„С.-Б.Т.И.внос-износ”
ДООЕЛ Б.моли на осн. чл. 123 във вр. чл. 117 и
сл. от КМЧП съдът да признае и допусне изпълнението на Решение, постановено от
натариус А.Б.по УПРД бр. 27363/16 г., с което се задължава „П.” АД - Клон М.С.да заплати на „С.-Б.Т.И.внос-износ” ЕООД падежирало парично
задължение в размер на 8 982 223 денари основен
дълг, ведно със законна наказателна лихва върху тази сума и разноски за
нотариалното производство в размер на 98 736 денари.
Ответникът „П.” АД
оспорва исковата молба. Поддържа, че в чл.123 от
КМЧП законодателят е уредил възможност за изпълняемост на чуждестранни
официални документи на територията на Република България, които удостоверяват
вземане, изпълняемо в държавата, в която е издаден документът. Условията, на
които следва да отговарят такива документи, за да получат санкция от българския
съд за такова изпълнение, били уредени в чл. 117 - чл. 121 от КМЧП. В чл. 117
от КМЧП били установени условията, при кумулативното наличие на които съдът
може да признае изпълнението на такъв документ на територията на страната.
Съгласно чл.117, т.1 КМЧП изпълнение се допуска в случаи, при които органът
издал акта, чието изпълнение се иска, е бил компетентен да го издаде, според
разпоредбите на българското право. В процесния случай искането било за
признаване изпълняемост на Решение за изпълнение на парично задължение,
издадено от нотариус, за което ищецът сочел, че има характер на заповед за
изпълнение по смисъла на българското право, доколкото при неподаване на
възражение срещу него в определен срок, правата, уредени с него, подлежали на
принудително изпълнение. Ответникът сочи, че българското право не предвиждало компетентност
на нотариусите да издават решения или какъвто и да било друг вид актове за
принудително изпълнение на парично задължение. Такава компетентност имал съдът.
Решение от 22.07.2016 г. на А.Б.- нотариус в Република М.не представлявал
официален документ, по отношение на който са налице предвидените в КМЧП
основания за изпълнение на територията на Република България.
Отделно, съгласно изискванията на чл.
119, ал. 2, изр. 2 от ГПК, актът, по отношение на който се искало признаване на
изпълнение на територията на Република България следвало да бъде заверен от
българското Министерство на външните работи. Данни за такава заверка в
представения по делото документ липсвали, поради което и претенцията на ищеца
следва да бъде оставена без уважение от съда.
Представеният към исковата молба
документ, а именно Решение от 22.07.2016 г. на А.Б.- нотариус в Република М.не
отговаря на предвидените в КМЧП изисквания за признаване.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представени са Решение,
постановено от натариус А.Б.по УПРД бр. 27363/16 г., заверено с Апостил, като
преводът му е заверен със съответен печат на Министерство навъншните работи. В решението е посочено, че е влязло в
сила и подлежи на изпълнение. С решението солидарните длъжници „П.” АД - Клон М.С.и В.**АД - В.**Клон М.С.са задължени да
заплатят на „С.-Б.Т.И.внос-износ” ДООЕЛ Б.падежирало
парично задължение в размер на 8 982 223 денари основен
дълг, ведно със законна наказателна лихва върху тази сума и разноски за
нотариалното производство в размер на 98 736 денари
Представена е Обратна разписка за доставка
и доказателство за правосубектността и актуалното правно състояние на С.-Б.Т.И.внос-износ ДООЕЛ.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 119 във вр. с чл. 117 от КМЧП за признаване и допускане
изпълнение на територията на РБ на акт на чуждестранен орган. Предпоставките за
признаване и допускане изпълнение на чуждестранно съдебно решение в РБ са
регламентирани в разпоредбите на чл. 119 и чл. 117 от КМЧП.
Формалните предпоставки за признаване
и допускане на изпълнение на постановено от чужд орган акт, от чиито последици
/установително действие, конститутивно действие и/или изпълнителна сила/ на
територията на РБ ще се ползва страната, сезирала компетентния български съд -
СГС, с иск за екзекватура, са установени в чл. 119, ал. 2 от КМЧП. Тези
предпоставки се свеждат до представяне с молбата за екзекватура на препис от
чуждестранния акт на чуждестранния орган, заверен от постановилия го орган, и
на удостоверение от същия, че актът е влязъл в сила, като тези документи следва
да бъдат заверени от Министерство на външните работи на РБ.
Процесното решение има необходимите
формални предпоставки, предвидени от чл.119 от КМЧП.
Материалните предпоставки за
екзекватура са уредени в чл. 117 от КМЧП, в т. 1 - т. 5 на който са посочени
положителни и отрицателни факти, които трябва да са налице, респ. следва да
отсъстват, за да е допустимо признаване на решението на територията на РБ и
допускане на неговото изпълнение в пределите на страната, когато то се ползва с
изпълнителна сила. Съгласно чл.117 КМЧП Решенията на чуждестранните съдилища и
други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 1.
чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на
българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност
по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в
държавата на съда; 2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба,
страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на
българското право, свързани с тяхната защита; 3. ако между същите страни, на
същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български
съд; 4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма
висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е
постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 5. признаването
или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред. По
изрично разпореждане на закона - чл. 120, ал. 1 от КМЧП, съдът проверява
служебно условията по чл. 117 от КМЧП, което важи и за предпоставките по чл.
119, ал. 2 от КМЧП, тъй като те са условие за допустимост на производството по
екзекватура.
Решението за изпълнение на парично
задължение е издадено от нотариус. Българското законодателство не предвижда
компетентност на нотариусите да издават решения или други актове, с които да
установяват вземания, които да подлежат на принудително изпълнение. Такава
компетентност по нашето право има съдът. Решение от 22.07.2016 г. на А.Б.-
нотариус в Република М.не представлява официален документ, по отношение на
който са налице предвидените в КМЧП основания за изпълнение на територията на Република
България.
Вярно е, че на ищеца с представеното
решение е признато правото да получи изпълнение на своите вземания и решението
на нотариуса по своята същност е осъдително. Спорът в случая е дали то
представлява документ, който подлежи на екзекватура, по смисъла на чл. 117 и чл. 123 КМЧП.
Съгласно чл.123 от КМЧП условията по чл. 117 - 121 се прилагат и за получаване
изпълняемост в Република България на чужд официален документ, който
удостоверява вземане, изпълняемо в държавата, в която е издаден документът.
Това означава, че изискването на
чл.117, т.1 от КМЧП следва да е налице и чуждестранния орган следва да е бил
компетентен според разпоредбите на българското право. Това изискване не е
изпълнено, тъй като разпоредбите на българското право не дават правораздавателни
правомощия на нотариусите.
Решението на нотариус не представлява
чуждестранен акт, спрямо който да може да бъде приложена екзекватура.
Съдът не счита, че следва да се
присъждат разноски на ответника, тъй като по делото липсват доказателства за
сторени такива.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „С.-Б.Т.И.внос-износ” ДООЕЛ срещу „П.” АД за признаване и допускане на изпълнение на Решение,
постановено от натариус А.Б.по УПРД бр. 27363/16 г., с което солидарните
длъжници „П.” АД - Клон М.С.и В.**АД - В.**Клон
М.С.са задължени да заплатят на „С.-Б.Т.И.внос-износ” ДООЕЛ Б.падежирало парично
задължение в размер на 8 982 223 денари основен
дълг, ведно със законна наказателна лихва върху тази сума и разноски за
нотариалното производство в размер на 98 736 денари като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: