№ 20441
гр. С., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори окто.и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110129278 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
.. против .. за сумата от 158.21 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на
15.08.2017г. в гр.., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.11.2022г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 48.21 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 14.11.2019г. до 14.11.2022г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 15.08.2017г. в гр.С. водачът на МПС марка „.“,
с рег. . е причинил ПТП с автомобил марка „.“, с рег. № ., застрахован към датата на ПТП по
з. „.“ при ищеца съгласно з. № .. Твърди, че към датата на застрахователното събитие за МПС
марка „., с рег. № ., който е виновен за настъпването на ПТП, има сключена с ответника
валидна з. „.“. Сочи се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото дружество
е била образувана преписка по щета № ., направен е опис на щетите по автомобила и
ремонта на същия е извършен в автосервиз, за което пред ищцовото дружество е
представена фактура за сумата от 11 768.21 лева, която е била заплатена от ищеца, ведно с
останалите разходи да пътна помощ и ликвидационни разноски или общо била заплатена
сума в размер на 11858.21лева. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна
покана, но последният е погасил само част от дължимата сума. С оглед на това претендира
от ответника заплащането на процесната сума, представляваща остатък от незаплатеното
застрахователно обезщетение, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът в писмения отговор от 05.08.2024г, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, не
оспорва иска, като твърди, че е заплатил изцяло претендираната сума, поради което
1
поддържа, че не следва да се заплащат разноски за юрисконсулт, защото същият е
изпълнявал задълженията си по трудово правоотношение. Към отговора прилага
доказателства за извършено плащане, а с допълнителна молба с вх.№ 253768/06.08.2024г.
представя доказателства за заплащане на разноски по делото за държавна такса в размер на
100 лева.
С молба с вх.№ 290046/13.09.2024г. ищецът признава, че ответното дружество е
извършено е заплатило сума в общ размер на 341.48 лева, с която са погасени паричните
вземания на ищеца, с изключение на възнаграждението за юрисконсулт.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата .. За възникване на регресното вземане по иска с
правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято . е застрахована при ответника, да е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
горепосочените предпоставки са налице.
По делото е представен констативен протокол за ПТП № ., съставен от органите на .,
неоспорен от ответника, съгласно който на 15.08.2017г. в гр. С. е настъпило ПТП между
водача на МПС марка „., с рег. № . и автомобил марка „.“, с рег. № ., който бил увреден от
другия участник в ПТП. От представените по делото доказателства – комбинирана з. № . се
установява, че ПТП е настъпило в срока на действие на договор за имуществена з., сключена
между ищеца и собственика на увреденото МПС марка „.“, с рег. № ., като ответникът не
оспорва и че към този момент за водача на МПС марка „., с рег. № . е имало валидна з. „.“.
Във връзка с процесното ПТП при ищеца е била образувана щета № ., видно от приложените
уведомление за щети по МПС, опис на щета и доклад по щета.
По делото са представени експертиза по претенция, изготвена на 12.12.2017г., описи
по претенция, възлагателно писмо, фактура за стойността на осъществения ремонт и
приемо-предавателен протокол, въз основа на които се установява, че отстраняването на
повредите по застрахования при ищеца автомобил е възложено на сервиз – „..“ООД, а
стойността на ремонта е била 11768.21 лева. От приетото платежно нареждане № .. е видно,
че ищецът е заплатил обезщетение за отстраняване на щетите по увреденото МПС в общ
размер на 11 768.21 лева на 16.04.2018г. По делото е приложено и платежно нареждане за
извършени разходи за репатриране на застрахования при ищеца автомобил, ведно с
2
приложение към него фактура с описа на суми по различни щети, сред които и тази, касаеща
процесния случай, от които е видно, че е била заплатена сума в размер на 65 лева. Доказано
е от представената покана за доброволно изпълнение на регересни претенции с вх.№ 2.г., че
ответникът е бил поканен да заплати сумата в общ размер на 11858.21 лева /11 768.21 лева за
ремонт + 65 лева за репатриране + 25 лева ликвидационни разноски/. Не се оспорва и
обстоятелството, че поканата е бил получена от ответника, доколкото е поставен входящ
номер при ответника на 30.04.2018г. Между страните е безспорно и обстоятелството, че
ответникът е признал след поканата дължимостта на сумата от 11 700 лева, която сума е била
заплатена. Следователно останала е незаплатена сума в размер на 158.21 лева.
В хода на производството по делото от ответника и от ищеца е направено изявление,
че на 02.08.2024г. е била заплатена главницата, мораторната лихва и законна лихва по
предявената искова претенция, като от ответното дружество е представено и платежно
нареждане за извършеното плащане. От същото е видно, че е заплатена от ответника сума в
размер на 241.48 лева, в която сума е включена и дължимата главница от 158.21 лева и
дължимата мораторна лихва от 48.21 лева. С оглед поведението на ответника, съдът намира,
че е налице извънсъдебно признание на предявения иск за главница, поради което същият се
явява основателен. Доколкото обаче по делото са ангажирани доказателства, че вземането за
главницата е погасено чрез плащане в хода на процеса, то искът по чл. 411 КЗ следва да бъде
отхвърлен.
Ответникът дължи и заплащането на законна лихва, тъй като към момента на
предявяване на иска ищецът е бил носител на изискуемо вземане от ответника, като
ответникът е следвало да погаси това вземане преди предявяване на настоящия иск. Ето
защо съдът намира, че същият дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва
върху платената главница от датата на завеждане на иска /14.11.2022г./ до датата на
плащането й /02.08.2024г./, което определено по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата в
размер на 35.06 лева, доколкото с исковата молба се претендира и присъждане на законна
лихва. Така посочената сума обаче също е била погасена от ответника.
По разноските:
Въпреки че .. е погасило задълженията си, доколкото плащането е извършено едва
след предявяването на исковете срещу него – искът е предявен на 14.11.2022г, а цялата
дължима от ответника сума е заплатена на 02.08.2024г., а не на падежа на съответното
задължение, който падеж е настъпил след отправянето на поканата за плащане още през
2018г, съдът намира, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е станал повод за
завеждане на делото и следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски.
Нещо повече, в конкретната хипотеза по така предявената искова претенция е имало
постановено неприсъствено решение, което по реда на чл. 240 ГПК е било отменено, именно
по инициатива на ответника, който е изложил твърдения и е доказал, че е депозирал отговор
на исковата молба, с която са били предявени настоящите искове. В така депозирания
отговор на исковата молба от името на .. е извършено изрично оспорване на исковата
претенция както по основание, така и по размер. Това процесуално поведение още веднъж
3
изрично доказва обстоятелството, че именно ответникът е станал повод за завеждане на
делото. Ето защо в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК сочена от процесуалния
представител на ответника, доколкото в случая делото не е било прекратено.
Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в производството в пълен размер, въпреки че искът следва да бъде
отхвърлени, тъй като ответникът с поведението си е станала повод за образуването на
съдебните производства, доколкото не е заплатил задължението в законоустановения срок
след изпращане на регресната покана.
Ищецът претендира присъждането на разноски за възнаграждение за юрисконсулт,
доколкото по делото са ангажирани доказателства, че разноските за държавна такса са били
погасени от ответника с плащане на 05.08.2024г. Предвид това на основание чл. 78, ал. 8
ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав
определя – в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „., срещу . „.“ ЕАД, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., пл. „.“ .., искове
с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за за сумата от 158.21 лева,
представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
преписка по щета № ., във връзка с настъпило на 15.08.2017г. в гр.., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2022г. до окончателното заплащане на
сумата и сумата от 48.21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.11.2019г.
до 14.11.2022г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА . „.“ ЕАД, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., пл. „.“ .., да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4