Решение по дело №90/2022 на Административен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 103 от 20.05.2022 г., гр. Кюстендил

 

            В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 90 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от А.П., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Х.Р., срещу Решение № 119/10.12.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 939/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1139-00074/14.05.2021 г., издадено от началник група към сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на А.П. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление, както и присъждане на направените разноски в касационното производство.

А.П. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 1408/01.04.2022 г. по описа на съда адвокат Р. поддържа жалбата.

Сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото и не представя становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Кюстендил наказателно постановление административнонаказателната отговорност на А.П. е ангажирана за това, че на 30.04.2021 г. в 08:09 часа в с. Невестино, по път втори клас № 2-62, км 12, в посока от гр. Дупница към гр. Кюстендил, при разрешена за населено място скорост на движение от 50 km/h е управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Субару Легаци”, с рег. № СА****РС, с наказуема скорост 105 km/h (след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача). Скоростта е установена и посоченият автомобил е заснет с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 523. Изготвен е клип            № 23974. На 09.05.2021 г. П. е подписал декларация, че на 30.04.2021 г. около 08:09 часа той е управлявал лекия автомобил. Срещу П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 897553/09.05.2021 г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който му бил предявен за подпис и същият го подписал без възражения. Показан му е и снимковият материал по клип № 23974. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че административното нарушение е доказано и наказанията са наложени законосъобразно, и е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на А.П. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.

Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Изводът на районния съд, че А.П. е осъществил състава на процесното административно нарушение, е правилен и обоснован, и се споделя от настоящия касационен състав. Приетият като доказателство по делото протокол за използване на АТСС на 30.04.2021 г. има нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Представеният снимков материал е извлечен от паметта на изправна мобилна система за видеоконтрол и доказва мястото и времето на нарушението, както и измерената скорост. Скоростта на движение на автомобила е била над максимално допустимата съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при ограничение от 50 km/h за населено място автомобилът се е движил със 105 km/h (след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача). С поведението си А.П. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Посочената санкционна разпоредба предвижда налагане на административни наказания глоба в размер на 700 лева, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева, и лишаване на водача от право да управлява МПС за срок от три месеца. Размерът на наложената в случая глоба е в съответствие със санкционната разпоредба.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

Предвид изхода на спора на А.П. не следва да се присъждат направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119/10.12.2021 г., постановено по АНД              № 939/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

           

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                      2.