Мотиви кьм Присъда
№ 134/29.11.2016 г. по НОХД №
1309/2016 г. на ЯРС
Производството по делото е
инициирано от обвинителния акт на ЯРП против подсъдимия К.М.Г. ***, с който му
е предявено обвинение за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1
от НК.
При първото разглеждане на
делото ЯРС е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявените от пострадалия Г.Ц.Г. против подсъдимия Г. два граждански иска – за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 750 лева и
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
30 000 лева, ведно със законната лихва върху всяка от исковите суми,
считано от датата на увреждането – 08.08.2012г., до окончателното им изплащане.
В хода на развилото се съдебно
производство, с влязло в сила протоколно определение от 30.05.2016г. по НОХД № ***/2013г.
на ЯРС, на основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.5 от НПК наказателното
производство против подсъдимия е прекратено поради това, че след извършване на
деянието същият е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието,
изключващо вменяемостта, и производството по делото е продължило в гражданската
му част по отношение на приетите за съвмество разглеждане граждански искове.
Производството в тази му
част е във фаза след частична отмяна на Присъда № 88/29.08.2016г. по НОХД № ****/2013г. на ЯРС, с която подс. Г. е
осъден да заплати на гр. ищец
Г. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 750 лева и обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер
на 5 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 08.08.2012 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът от уважения размер до предявения такъв от 30000 лв. е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
С Решение
№ 132/17.10.2016г. по
ВНОХД № ***/2016г. на ЯОС първоинстанционната присъда е отменена в частта й, с която гражданският ответник К.М.Г. е осъден да заплати на
гражданският ищец Г.Ц.Г. законната лихва, считано от датата
на увреждането – 08.08.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, и делото е върнато за ново
разглеждане в тази му част от
друг състав на ЯРС от стадия
на съдебното заседание, заради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между мотиви и диспозитив и неяснота по отношение волята на
съда относно претендираната и присъдена законна лихва върху всяка от сумите по
двата иска. Прието е, че липсата на конкретизация по отношение на
обстоятелството точно върху коя от двете главници е присъдена законната лихва, създава
неяснота относно действителната воля на съда и обуславя невъзможността за
осъществяване проверка на обжалвания акт в тази му част.
В останалата й част, в която подс. Г. е осъден да заплати
на гр. ищец Г. обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 750 лева
и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, както и в частта й, в която
искът за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен
до пълния претендиран размер от 30 000 лева, присъдата е потвърдена.
В
съдебно заседание участващият по
делото прокурор изразява становище, че следва да се присъди законна лихва върху всяка от
исковите суми, считано от датата на увреждането – 08.08.2012., до окончателното
им изплащане.
Гр.
ищец Г., редовно призован, не се явява в с.з. Чрез повереника си счита, че
законната лихва следва да се присъди върху всяка от исковите суми така, както
се претендира.
Подсъдимият,
също редовно призован, не се явява в с.з. Чрез особения си представител излага,
че искът относно акцесорното вземане за лихва е
основателен и следва да бъде уважен.
За да постанови присьдата си, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение
№ 132/17.10.2016г. по
ВНОХД № ***/2016г. на ЯОС, влязло в сила на 17.10.2016г., е потвърдена Присъда № 88/29.08.2016г. по
НОХД № ****/2013г. на ЯРС в частта й, в която подс. Г. е осъден
да заплати на гр. ищец Г. обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 750 лева
и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, както и в частта й, в която искът
за неимуществени вреди от уважения размер до предявения такъв от 30000 лв. е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. При това положение, видно и от мотивите към
присъдата в потвърдената й част, авторството на деянието, датата на извършването му –
08.08.2012г., неговата противоправност, вината на подсъдимия, телесните увреждания на гр. ищец и пряката
причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и причинените
увреждания, а също и размера на обезщетенията за причинени имуществени и
неимуществени вреди, се ползват със сила на присъдено нещо.
При наличие на влязъл в сила
съдебен акт по отношение основателността на исковете за главница до размера от
750 лева относно обезщетението за причинени имуществени
вреди и до размера от 5000 лева относно обезщетението за причинени
неимуществени такива, съдът счита, че следва
да бъдат уважени и акцесорно предявените искове за заплащане на законна лихва върху
всяка от исковите суми, считано от датата на увреждането - 08.08.2012 г., до
окончателното изплащане на всяка от сумите, и в този смисъл постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЬДИЯ: