Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 15.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №
288/2019г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 107 от 04.11.2019г., постановено по а.н.д.
№ 200 по описа за 2018г., Луковитски районен съд е отменил Наказателно
постановление (НП) № 2018-0044744/01.06.2018г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на ЕТ
„Йолинка Димитрова” с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Луковит,
обл. Ловеч, ул. „Симов дол” №38, представляван от Й.М.Д., на основание чл.206
от Закона за туризма (ЗТ) е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл.114, т.1 от ЗТ.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – РД Русе към КЗП, страна по а.н.д.№
200/2018г. по описа на Луковитски РС, чрез упълномощен юрисконсулт.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че нарушението е безспорно
доказано и законосъобразно търговецът е санкциониран, като се приемат за неправилни
изводите на съда за маловажност на нарушението. Моли се да се отмени обжалваното
решение и да се потвърди НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява и не ангажира становище.
Ответната страна, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва касационната
жалба. Представя писмено становище по същество на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 07.03.2018г. служители
на Комисия за защита на потребителите извършили рутинна проверка в обект,
стопанисван от ЕТ „Йолинка Димитрова”, гр. Луковит – заведение за хранене и развлечение
в гр. Луковит, ул. „Христо Ботев” №15, стопанисван от едноличния търговец. При
проверката било установено, че капацитетът на обекта е 20 места и се предлагали
за консумация топли и безалкохолни напитки. Имало е потребители, които са
играели „Еврофутбол” и са консумирали топли напитки. При проверката не било
представено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране на обекта.
Констатациите от проверката били описани в съставения
Констативен протокол № К-2643610 от 07.03.2018г. Със същия документ било
наредено управителят или упълномощено от него лице да се яви на 19.03.2018г. в
офиса на КЗП в гр. Ловеч и да представи
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, както и регистър
на предявените рекламации. На определената дата бил представен регистър на
предявените рекламации, но не и документ относно категоризацията на обекта.
На 19.03.2018 г. срещу търговеца бил съставен АУАН № К-0044744 от същата дата за
това, че при извършената на 07.03.2018г. проверка в заведение за хранене и развлечения
в гр. Луковит, ул. „Христо Ботев” №15, стопанисвано от ЕТ „Йолинка Димитрова”,
гр. Луковит, било установено, че в обекта се извършва туристическа дейност без
удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура
по категоризация на обекта, с което е нарушен чл.114, т.1 от Закона за
туризма. В АУАН бил отразено, че
нарушението е извършено от лицето за първи път. Актът бил предявен на едноличния
търговец, който го подписал, като в графа ”възражения по акта” отразил, че
обектът разполага с 12 места, но в деня на проверката имало много пенсионери,
които играели играта „Еврошанс”, поради което били извадени допълнително
столове от склада, за да има къде да седят. Отбелязано било още, че веднага
след проверката не се изваждат повече от 12 места и поради това моли да не се
издава НП. Екземпляр от АУАН бил връчен на датата на съставянето му. В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
След издаването на НП, на 10.07.2018г. била извършена
нова проверка в стопанисвания от едноличния търговец обект, при която било
установено, че капацитетът на заведението е 11 места за сядане в зала и попада
към видовете обекти, които не подлежат на категоризиране съгласно чл.120, т.2
от ЗТ. На 12.09.2018г. била извършена нова проверка, при която не е
констатирано капацитетът на обекта да надвишава 12 места.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
компетентни лица и в законоустановените срокове, без да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът приел за безспорно
доказано извършеното от едноличния търговец и описано в АУАН и НП нарушение. Решаващият
състав приел, че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
за маловажност на нарушението, тъй като последното е инцидентен случай и
веднага е било отстранено, видно от извършените в последствие проверки. С
горните мотиви районният съд отменил НП като незаконосъобразно.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка
в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно. При постановяване
на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното
дело. При правилно
установена фактическа обстановка съдът е
достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В
тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по тълк.н.д. №1/2005г., Общото събрание
на Наказателната колегия на ВКС категорично се е произнесло, че преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН (чл.6, 12, 27, 28) налагат
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. В
този смисъл настоящият състав счита, че преценката на въззивния съд за
маловажност на деянието не е в противоречие с материалния закон, каквото
оплакване е релевирано в касационната жалба.
В ЗАНН не е предвиден законов
критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Съгласно чл.93,
т.9 от ДР на Наказателния кодекс, „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. В обхвата на „вредните последици” се включват както
имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както
и такива, които нямат имуществен характер.
Споделят се изводите на решаващия състав, че в процесния
казус е било налице основание тази разпоредба да бъде приложена от АНО. Макар деянието формално да осъществява
признаците на административно нарушение, съобразявайки установените от районния
съд обстоятелства, неговата обществена опасност е с много ниска степен. В
случая са налице множество смекчаващи обстоятелства и нито едно утежняващо. Според данните от преписката констатираното нарушение
е изолиран случай в търговската практика на ЕТ. Няма данни за други нарушения
на ЗТ, проверката не е извършена по оплакване или жалба на потребител, липсват
и вредни последици. Нарушението е отстранено след проверката, което на два пъти
е констатирано и от АНО, като по негово предложение е била отменена и
приложената спрямо търговеца ПАМ за временно затваряне на търговския обект, без
да бъде изпълнена.
Правилно решаващият състав е приел, че във връзка с
горните обстоятелства описаното в АУАН и НП административно нарушение разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения по чл.114, т.1 от ЗТ, както и че предвиденият дори минимален размер
на санкцията се явява несъразмерно тежък на извършеното нарушение.
Предвид така установеното, контролните органи е
следвало да предупредят търговеца писмено или устно, че при повторно извършване
на нарушението ще му бъде наложена имуществена санкция, и едва при последваща проверка
и при ново констатиране на същото нарушение, да му бъде наложена санкция с
необходимия ефект. Такова предупреждение в процесния случай несъмнено би
изиграло предупредителния и възпитателния ефект по чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен
съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107 от 04.11.2019г., постановено
по а.н.д. № 200/2018г. по описа на Луковитски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: