Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 130 06.11.2019 година град Х.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и първи октомври Две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
Секретар Женя Григорова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д. № 79, по описа на съда за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на XXXII-ра от ГПК – производство по
търговски спорове.
Търговско дело № 79/2019 г., по описа на Окръжен съд – Х., е образувано по искова молба с вх. № 4994/22.05.2019г., подадена по пощата на 20.05.2019г. от Г.Б.А., с ЕГН **********, в качеството й на законен представител и майка на малолетния Б.Г.А., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. Р.М.,***“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87. Претендира се застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв.
Ищцата Г.Б.А., в качеството и́ на законен представител и майка на малолетния Б.Г.А., твърди в исковата си молба, че на 20.05.2014г., в гр. Х., А.Г. А. пътувала на предната дясна седалка в управлявания от П.С.С. л.а. марка и модел „Р. 5“, с рег. № *****. Движили се по бул. „С. С.“ и на кръстовището с бул. „Б.“ водачът С. не бил спрял на знак „Стоп“, бил навлязъл в кръстовището, с което бил отнел предимството на движещия се там л.а. марка и модел „М. 323“, с рег. № *****, управляван от В.Б.Д. и предизвикал ПТП. В резултат на настъпилото ПТП, тежко била пострадала А. А., пътуваща в л.а. марка и модел „Р. 5“, с рег. № *****.
Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.05.2014г. Образувано било и ДП № 577/2014г., по описа на РУ на МВР – Х., след приключването на което, срещу водача П.С.С. е повдигнато обвинение. С Присъда № 35/07.07.2016г., постановена от Окръжен съд – Х. по НОХД № 141/2016г., влязла в сила на 21.02.2017г., след като била изменена с Решение № 6/09.01.2017г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 432/2016г., С. бил признат за виновен в това, че при посоченото ПТП, нарушавайки правилата за движение, бил осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 5 месеца, чието изтърпяване било отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от 4 години. Било му наложено и кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години.
След инцидента пострадалата А. А. била транспортирана до ЦСМП – Х. с тежка черепно-мозъчна травма и настанена в съС.ие на кома в ОАИЛ на МБАЛ – Х. АД. На 23.05.2014г., поради влошаване на съС.ието и́, била транспортирана до УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – гр. Пловдив и приета в КАИЛ за продължаване на лечението. На 30.05.2014г. А. А. била оперирана, но въпреки провежданото лечение настъпили усложнения – мозъчна смърт, синдром на полиорганна недостатъчност, остра циркулаторна и дихателна недостатъчност, които довели до смъртта и́ на 17.08.2014г.
Пострадалата А. била сестра на малолетния Б.Г.А., който изключително тежко бил понасял загубата и́. Живели заедно в едно домакинство, семейството било задружно и децата били обгрижвани от родителите си. Пострадалата А. и увреденият Б. били силно привързани един към друг. От раждането си Б. се бил привързал към по-голямата си сестра А., която се забавлява и играела с него, поради което изградили силна емоционална връзка помежду си. Б. понасял тежко загубата на сестра си и ритъмът му на живот се бил подчинил на скръбта от загубата и́. Б. бил напрегнат и неспокоен, всеки път се бил разстройвал, когато си спомня за сестра си и често питал своите родители за нея.
Към момента на настъпването на събитието, виновният водач управлявал л.а. марка и модел „Р. 5“, с рег. № *****, който имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД „Б.И.“ АД, обективирана в полица № 02114000359605, валидна до 15.01.2015г.
Ищцата претендира съда да осъди ответното застрахователно дружество „ЗД „Б.И.“ АД да заплати на Г.Б.А., в качеството й на законен представител и майка на малолетния Б.Г.А. сумата в размер на 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 20.04.2014г., при което била причинена смъртта на сестрата на Б.Г.А. – А.Г. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на произшествието – 20.04.2014г. до датата на окончателното плащане на обезщетението. Претендират се и сторените деловодни разноски.
С допълнителната искова молба, депозирана от страна на ищцата, се поддържа изложеното в исковата молба. Претендира от съда, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 в доклада си по делото, да приеме, че не се нуждае от доказване обстоятелството за сключено валидно застрахователно правоотношение между ответния застраховател и делинквента, както и на основание чл. 300 от ГПК – извършеното от С. деяние, вината на дееца, вредоносния резултат – смъртта на А. А. и причинна връзка между вредата и деянието. Оспорва изложеното в отговора на исковата молба. Исковата молба била редовна и възразява против изложеното от ответника за изключване на Констативен протокол за ПТП от процесната дата от доказателствената маса. Механизмът на настъпване на ПТП-то бил изяснен, а съпричастността на С. – доказана. Допълва се още, че Б., след смъртта на А., бил станал затворен и тревожен, често плачел за нея, усещайки липсата и́. Бил се оплаквал от липса на апетит и безсъние. Оспорва се още и релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Възразява и против искането на ответника за назначаване на автотехническа експертиза.
Ответникът „ЗД „Б.И.“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения адв. Костов, оспорва като неоснователен и недоказан предявения иск. Излага доводи за нередовност на исковата молба. Не бил установен механизмът на причиняване на ПТП. Твърди се още, че вина за настъпване на процесното произшествие имала и лицето В.Д., управлявала л.а. марка и модел „М. 323“, с рег. № ***** със скорост над допустимата за населено място, а именно 69,2 км/ч. Оспорва се още механизмът, по който пострадалата А. била получила уврежданията, както и причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и получените увреждания. Излагат се доводи, че водачът С. и пострадалата А. били без поставен предпазен колан, който факт бил установен в хода на наказателното производство.
След като С. не спрял на знак „Стоп“, бил навлязъл в северната част на бул. „Б.“ със скорост от 48,9 км/ч., а същевременно по булеварда, в лявата лента за движение в посока на движението запад, се движил управлявания от Д. автомобил. Управляваният от С. автомобил не бил напуснал лявата лента за движение по бул. „Б.“ и бил ударен от управлявания от Д. автомобил в областта на задна дясна врата. В следствие на удара, л.а. марка и модел „Р. 5“, с рег. № *****, се бил завъртял около оста си и бил продължил движението си в посока северозапад. От полученото тласъчно центробежно усилие при възникналия удар, тялото на А. се било изнесло напред и на дясно, главата и́ се била извила отляво надясно и лявата и́ слепоочна област се била ударила във ветроупорното стъкло, в частта откъм пътника, което било причинило черепно-мозъчна травма със счупване на черепа в лявата му предна част. При удара между двата автомобила се била отворила предната дясна врата и след удара в стъкло, от въздействието на центробежните сили, А. била изпаднала от автомобила върху пътното платно.
Ответникът твърди още, че произшествието нямало да възникне, ако управляваният от Д. автомобил се бил движил със скорост равна или по-малка от 54,9 км/ч. Причините за настъпилото ПТП били поведението на С., високата скорост на автомобила, управляван от Д. и липсата на поставен предпазен колан.
При условията на евентуалност, се твърди, че било налице съизвършителство, т.е. двамата водачи – С. и Д., били причинили смъртта на А. А., т.е. била налице солидарна отговорност, при условията на чл. 53 от ЗЗД, по отношение на вредите. В подкрепа ответникът цитира и откъс от Решение № 6/09.01.2017г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 432/2016г.
Релевира се още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А., която не била поставила своя предпазен колан, нарушавайки правилата за движението по пътищата и съпричинявайки в изключителна степен вредоносния резултат.
Излагат се доводи още, че не била изчерпана процедурата по чл. 380 от КЗ.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, алтернативно да намали претендираното обезщетение. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 373, ал.1 от ГПК, е постъпил допълнителен писмен отговор от ответното
застрахователно дружество, с който поддържа изложените в отговора на исковата
молба доводи. Изложените в исковата молба доводи не били подкрепени с
доказателства. Липсвала трайна, дълбока и емоционална връзка между пострадалата
и брат й Б.Г.А.. Оспорва се и активната
процесуалната легитимация в спора.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК,
не се нуждае от доказване, че с влязла в сила Присъда № 35/07.07.2016г.,
постановена от Окръжен съд – Х. по НОХД № 141/2016г., влязла в сила на
21.02.2017г., след като била изменена с Решение № 6/09.01.2017г., постановено
от Апелативен съд – Пловдив по ВНОХД № 432/2016г., П.С.С., роден на *** г. в гр. Х., живущ ***, българин,
български гражданин, грамотен, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2014г., в гр. Х., при управление на МПС – лек
автомобил марка „Р. 5” с ДК № *****, на кръстовището на бул. „С. С.” с бул. „Б.”,
в нарушение на правилата за движение: на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП „На кръстовище,
на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство”; чл. 46 ал. 2 от
ППЗДвП „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са
длъжни да спрат на „стоп-линията”, очертана с пътната маркировка, или ако няма
такава – на линията, на която е поставен знака. Преди да потеглят отново,
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство.”, не спрял на знак Б2 и не пропуснал движещия се с предимство по
бул. „Б.” лек автомобил марка и модел „М. 323” с ДК № *****, управляван от В.Б.Д.,
и по непредпазливост причинил смъртта на А.Г. А.,***, поради което и на
основание чл. 343 ал. 1 б. „в” вр. чл. 342 ал. 1 от НК вр. чл. 54 ал. 1 от НК е
осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години и 5 /пет/ месеца. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от
4 /четири/ години. На основание чл. 343г от НК П.С.С. е лишен правото да
управлява моторно превозно средство за срок от 4 /четири/ години.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят, че наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка и модел „Р. 5“, с рег. № *****, обективиран в застрахователна полица № 02114000359605, с начална дата на покритие 16.01.2014г. и крайна дата на покритие 15.01.2015г., който договор е сключен на 15.01.2014г.
Видно от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 20.05.2014г. на ОД на МВР – Х., че в гр. Х.,
на кръстовището на бул. „Б.“ и ул. „С.о“ водачът на МПС марка и модел „Р. 5“, с
рег. № 5965 АТ – П.С.С., с ЕГН ********** не спрял на пътен знак № Б, с което
отнел предимството на МПС марка и
модел „М. 323” с ДК № *****, управляван от В.Б.Д. и станал причина за ПТП, при
което пострадала А.Г. А., с ЕГН **********, която получила кръвоизлив в мозъка,
комоцио и била настанена в ОАРИЛ при МБАЛ – Х. с опасност за живота.
По делото е приета Епикриза ИЗ № 31287/254, изд. от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД – Пловид, КАИЛ, от която се установява, че А.Г. А. е постъпила на 23.05.2014г. в 13:15 часа, като поради влошаване на съС.ието е приведена от МБАЛ – Х., ОАИЛ е приведена в УМБАЛ „Свети Г.“, но поради настъпили усложнения – мозъчна смърт, синдром на полиогранна недостатъчност; остра циркулаторна и дихателна недостатъчност в 17:10 часа на 17.08.2014г. е регистриран екзитус леталис.
От препис-извлечение от акт за смърт, изд. въз основа на Акт за смърт № 0779/18.08.2014г., изд. Община Пловдив, Район Западен се установява, че на 17.08.2014г. в 17:10 часа е настъпила смъртта на А.Г. А..
От Удостоверение за раждане от ***г*** въз основа на Акт за раждане № 0362/17.04.2006г. е видно, че на ***г. в 18:20 часа е родено детето от мъжки пол Б.Г.А., с ЕГН **********, от майка Г.Б.А. и баща Г. М. А..
От Удостоверение за сърпруг/а и родствени връзки изх. № ГРАОН18-43 от 06.06.2019г., изд. от Община Х. на Г.Б.А., с ЕГН ********** се установява, че починалата А.Г. А., с ЕГН ********** е нейна дъщеря и Б.Г.А., с ЕГН ********** е нейн син.
По делото е прието и Удостоверение за правно ограничение изх. № ГРАОН29-30 от 07.06.2019г., изд. от Община Х., от което е видно, че Г.Б.А. няма правно ограничение.
Ищцата ангажира по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Г. М. А. и Д. М.. А. за установяване на претърпените от Б.А. болки и страдания, в следствие смъртта на пострадалата А.Г. А..
Св. М. – съпруг на ищцата Г.Б.А. и баща на малолетния Б.Г.А., споделя при разпита, че броени дни преди инцидента било тържеството на Б. за завършване на първи клас, на което присъствала и А.. Предвид голяма разлика между децата, А. помагала при отглеждането на Б.. В нощта на инцидента, Б. също пожелал да отиде с тях в „Бърза помощ“, където видял А. обинтована, синя и подута, след което се разплакал и чакал до 2 часа през нощта с родителите си в болницата. Б. придружавал свидетеля и ищцата до болницата в гр. Пловдив и плачел, но не ги пускали при нея. Видял А. чак на погребението и́, когато се разплакал и от тогава се затворил и плачел на нейните снимки. А. била близка с Б. и го гледала, докато родителите им били на работа – пишела с него домашни и го водела на бадминтон, готвела му храна, играели си. След като починала А., Б. посещавал психолог, но посещенията не дали резултат и все още бил затворен заради преживения стрес. Тежко изживявал и помените. Преди инцидента Б. спортувал и посещавал школа по рисуване, но след инцидента преустановил рисуването. Продължил да спортува, но без самочувствие. Сочи още, че било установено, че А. по време на инцидента била без поставен предпазен колан.
Св. А. – без родствени връзки със страните, споделя, че от дълги години познава Г.А. и Г. А.. Децата Б. и А. били близки, имали силна връзка като А. водела Б. навсякъде с нея, помагала на майка си по отглеждането , водела го на тренировки по бадминтон. Свидетелката видяла Б. едва на гробището, който външно бил много подтиснат и смъртта на неговата сестра рязко го променила – имало тъга в очите му. След инцидента имал страх да спи сам и трудно заспивал.
Приети са и други писмени доказателства, които съдът, при необходимост, ще обсъди при излагане на изводите си от правна страна.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./. Предвид липсата на изрична уговорка между страните по застрахователното правоотношение за приложението на сега действащия КЗ, не е необходимо да е изчерпана процедурата по чл. 380 от сега действащия КЗ.
Съобразно
задължителните указания на ВКС, изложени в ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, а
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Поради изложените съображения,
ищцата, действаща като законен представител на увредения Б.Г.А. има право на
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт на
пострадалата от ПТП А., поради което и предявеният иск е допустим.
Ишцата претендира обезщетение от
застрахователя за претърпени неимуществени вреди от нейния син – Б.Г.А., с
когото собственикът на управляваното от виновния водач на МПС има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
В тежест на ищеца, в настоящото производство, е да докаже, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Видно от чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, на същата норма/. С нормата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ законът представя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Влязлата в
сила присъда, постановена от наказателен съд, на основание чл. 300 от ГПК, има
задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ граждански последици от
деянието. Влезлият в сила съдебен акт, слагащ край на развило се наказателно
производство, изключва преценката на състава в гражданското производство
относно осъществяването или неосъществяването на фактите, включени в състава на
престъплението. В случая влязлата в сила присъда по НОХД № 141/2016г. на
Окръжен съд – Х. има задължителна сила за настоящия съдебен състав относно
извършеното деяние, неговата противоправност, както и виновността на водача С.,
управлявал застраховано при ответното застрахователно дружество МПС. Предвид
влязлата в сила на 21.02.2017г. Присъда № 35/07.07.2016г., постановена от
Окръжен съд – Х. по НОХД № 141/2016г., безспорни са противоправното деяние и
вината на водача на лек автомобил
марка „Р. 5” с ДК № ***** – П.С.С., който на кръстовището в нарушение на
правилата за движение: на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП „На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство”; чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП „Пътен знак Б2
указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на
„стоп-линията”, очертана с пътната маркировка, или ако няма такава – на
линията, на която е поставен знака. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.”, не
спрял на знак Б2 и не пропуснал движещия се с предимство по бул. „Б.” лек
автомобил марка и модел „М. 323” с ДК № *****, управляван от В.Б.Д., и по
непредпазливост причинил смъртта на А.Г. А., с ЕГН **********.
В тази връзка напълно неоснователни са
възраженията на ответника-застраховател за недоказаност на механизма на
настъпване на произшествието – механизмът е безспорен предвид влязлата в сила
присъда, съгласно която деятелността на С. е противоправна, изразяваща се в
посочените нарушения на ЗДвП, довели до настъпването на ПТП-то. Що се касае до
възражението на ответника, че произшествието нямало да настъпи, ако
управляваният от Д. автомобил се бил движил скорост равна или по-малка от 54,9
км/ч., то преценката за това обстоятелство остава извън предмета на настоящия
спор, предвид влязлата в сила присъда, с която е установена вината за
настъпване на ПТП-то, а именно поведението на водача С.. Не мотивите към
присъдата, респ. мотивите във въззивното решение обвързват съда, а присъдата,
поради което цитираният откъс от въззивното наказателно решение е неотносим към
настоящото производство.
За безспорно съдът прие наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка и модел „Р. 5“, с рег. № *****, обективиран в застрахователна полица № 02114000359605, с начална дата на покритие 16.01.2014г. и крайна дата на покритие 15.01.2015г., който договор е сключен на 15.01.2014г.
Показанията
на св. А., преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, и тези на св. А. съдът
кредитира като непротиворечиви и еднопосочни и изградени въз основа на лични и
непосредствени впечатления, които сочат за силна връзка между Б. и покойната А.,
като и двамата са били привързани един към друг и са се основавали на огромната
помощ, която А. оказвала при отглеждането и възпитаването на Б., предвид
съжителството им в едно домакинство. Събрани са по делото още и сведения за търпени от Б. значителни по
интензитет, сила и продължителност морални болки и страдания от внезапната
загуба на неговата по-голяма сестра. Неочакваната и нелепа смърт на А. е лишила
Б. от обичта, подкрепата и опората, която той е получавал от своята по-голяма
сестра. Тази загуба му се отразила – станал затворен, тъгувал за сестра си и
мъката му не отшумявала. При тези установени данни от ангажираните гласни
доказателства, Б. като брат на починалата при процесното ПТП А. попада в кръга
на лицата, които имат право да бъдат
обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалия.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника, а именно противоправно деяние, вина, настъпили неимуществени вреди за увредения Б. в следствие на причинената смърт на пострадалата А., причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, като на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от увредения Б.Г.А. неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалата от настъпилото на 20.05.2014г. ПТП А.Г. А., които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС, тъй като Б.Г.А. е изградил трайна и дълбока емоционална връзка с А.Г. А.. При така изложените дотук съображения, съдът намира за предявения иск за доказан по своето основание.
Що се касае за размера на претендираното от ищцата обезщетение, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено с икономическото съС.ие в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото съС.ие от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС №4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.
На първо
място, следва да се обсъди релевираното от ответника възражение с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата А., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан,
представляващо нарушение на правилата за движението по пътищата. А. А. се е возила на предната дясна
седалка до водача и за нея е съществувало задължението по чл. 137а от ЗДвП да пътува
с поставен предпазен колан. По делото безспорно се установи, че при
настъпването на процесното произшествие А. А. е била без поставен
обезопасителен колан, но от приетите по делото
писмени доказателства не се установява, че изпълнението на задължението по чл.
137а от ЗДвП би предотвратило претърпените от А. увреждания от пътния инцидент,
довели по-късно и до нейната смърт. С оглед изложеното, неоснователно е
възражението на ответника с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.В случая
липсват доказателства,че непоставянето на предпазен колан от страна на
пострадалата се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносния му резултат.
Спорен момент, въведен от ответника, също е и размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, в светлината на § 96 ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ / ДВ бр. 101 от 2018 година/. Съгласно тази разпоредба, до влизането в
сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
/разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000 лева, като е придадено
обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени след
21.06.2018 г.
Настоящият състав намира, че посочената разпоредба на
§ 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по настоящото дело, макар
исковата молба да е заведена на 20.05.2019г. Тази разпоредба има отношение към
застрахователни събития, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от
01.01.2016 година. Застраховката „Гражданска отговорност“ за
автомобила, с който е причинено процесното ПТП, е сключена на 15.01.2014г.,
т.е. съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди
влизане в сила на новия КЗ, какъвто е и процесния, се прилага част
Четвърта от отменения КЗ /отм. ДВ бр.
102 от 29.12.2015 година/, освен ако страните договорят друго след влизане в
сила на новия КЗ, за което данни липсват, както вече по-горе се посочи. При
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение са приложими
единствено нормите на част четвърта от КЗ /отм./.
Лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие, определени по чл. 266 КЗ /отм./, вр. § 27 ПЗР на КЗ са 1
000 000 лв. при едно пострадало лице и 5 000 000 лв. при две и повече
пострадали лица, а след 11.06.2012 година – 2 000 000 лв. за всяко
събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие
при две и повече пострадали лица. Тези лимити представляват обективен критерий
за социално-икономическите условия в страната и следва да бъдат съобразявани
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
За пълнота на изложението, настоящият състав допълва, че дори
да се приеме за приложима и към настоящия спор, иницииран след 21.06.2018г.,
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ не може
да ограничи съда при определяне на размер обезщетението, който да присъди. В
чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“, при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
В чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на
1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за
събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в
чл. 1, § 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените в директивите
лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни
право – чл. 266 от КЗ /отм./ и чл.
492 от сега действащия КЗ. Не е предвидена възможност за установяване на
максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и
не е установен такъв размер, поради което § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.
101 от 2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Директивата
е източник на вторичното право.Правото
на ЕС няма пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържа пряка уредба
на правните отношения, а нейн адресат са държавите-членки, които трябва да ги
транспонират в националното си законодателство. При определени предпоставки
обаче е допустимо изключение от този принцип, които предпоставки СЕС е извел в
своята практика, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят
права на отделни субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или
организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за
отношенията между частни лица. Уредбата на лимитите на застрахователните
суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в
цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни,
достатъчно ясни и точни, поради което имат директен ефект, в горните хипотези –
директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или
неправилно. В тази връзка нормата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от 2018
год./ следва да бъде тълкувана в светлината на чл. 9, § 1 от Директива
2009/103/ЕО и настоящият състав на Окръжен съд – Х. намира, че тази норма на
директивата е неправилно транспонирана в националното законодателство, поради
което не би я прилагал прилага § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от 2018
год./.
Аргумент в тази насока, съдът
намира и в Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013г. по делото Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS (C – 277/12), като
съобразно застъпеното в доктрината становище, съдебната практика на СЕС (преди СЕО)
е източник на Правото на ЕС, което от своя страна има директна приложимост и
примат над българското законодателство. Съдът в Люксембург, по отправеното
преюдициално запитване приема, че чл. 3,§ 1 от
Директива 72/166 и чл.1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват
в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2
от Втора директива 84/5.
Предвид гореизложено съдът
счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да
бъде определено не в границите, установени от § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
/ ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост съобразно принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените обективни
факти и обстоятелства по конкретното дело, икономическото положение в
страната и нормативно определените рамки, но в лимитите на чл. 266 КЗ /отм./, към които препраща § 27 от ПЗР
на сега действащия КЗ, като в този смисъл е Решение
№ 194/14.06.2019г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. №
231/2019г.
За характера и тежестта, интензитета,
степента и продължителността на болките и страданията, търпени от Б.Г.А., съдът
черпи сведения от показанията на разпитаните свидетели, ангажирани от ищцата,
чиито показания, както вече посочи, кредитира. Субективните възприятия за
инцидента довели у Б. до тъга и мъка по сестра му и го накарали да се затвори в
себе си и променили коренно неговото психо-емоционално съС.ие. Прекратил едно от обичайните си
занимания – посещение на школа по рисуване, а
спортният му дух бил сломен, въпреки че продължил да спортува бадминтон.
С оглед данните по делото за неочакваната и нелепа смърт на А., разбирателството между нея и Б. и грижите полагани от нея за неговото отглеждане, привързаността на Б. към по-голямата му сестра, тъгата и мъката, липсата от присъствие на А. А., съдът намира, че сумата в размер на 35 000 лв. в достатъчна степен възмездява претърпените от Б.Г.А. неимуществени вреди, като искът до пълния предявен размер от 50 000 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на претендираната законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на произшествието – 20.04.2014г., следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. от КЗ /отм./, застрахователното обезщетение включва и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Доколкото КЗ /отм./ не съдържа специална уредба по отношение на лихвата за забава, действат общите правила на ЗЗД. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. А в съответствие с чл. 86 ЗЗД при забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Както вече бе отбелязано, отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования. Застрахователят отговаря за всички вреди, за които отговорност носи причинителя на вредата, в това число и за последиците от несвоевременното изпълнение на задължението за парична обезвреда. Следователно застрахователното дружество носи отговорност не само за главницата, а и за законната лихва от момента на увреждането, но от момента на увреждането, настъпило за Б.Г.А. – а именно смъртта на А.Г. А., настъпила на 17.08.2014г. Претенцията за законна лихва, считано от датата на ПТП-то – 20.04.2014г. до 16.08.2014г., включително, като неоснователна, следва да се отхвърли.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски пред Окръжен съд – Х., но в рамките на уважената част от исковата претенция. Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на 1 400 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на иска, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Х., сумата в общ размер на 1 400 лв.
Съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищцата претендира разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по него /Г.А., в качеството си на законен представител и майка на малолетния Б.Г.А. и адв. Р.И. М./ са уговорили, че ищцата е получила безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат М., която преупълномощила адв. Ц.. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв., при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищцата /адв. Ц./ да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковата претенция в размер на 35 000 лв., поради което и размерът същият възлиза на 1 580 лв., която сума следва да се изплати на адв. Ц..
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на иск. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, сторените от застрахователя разноски възлизат на общо 2 436 лв. – платено адвокатско възнаграждение, поради което в тежест на ищцата следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 730,80 лв., предвид отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.ов, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ да заплати на от Г.Б.А., с ЕГН **********, в качеството й на законен представител и майка на малолетния Б.Г.А., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А.Г. А., с ЕГН **********, настъпила при застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 20.05.2014г., в гр. Х. по вина на застрахования водач лек на автомобил марка „Р. 5” с ДК № ***** – П.С.С., с ЕГН **********, по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка и модел „Р. 5“, с рег. № *****, обективиран в застрахователна полица № 02114000359605, с начална дата на покритие 16.01.2014г. и крайна дата на покритие 15.01.2015г., който договор е сключен на 15.01.2014г., за което П.С.С. е признат за виновен с влязла в сила Присъда № 35/07.07.2016г., постановена от Окръжен съд - Х. по НОХД № 141/2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта на А.Г. А. – 17.08.2014г. до окончателно изплащане на сумата, като иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. и претенцията за лихва считано от датата на ПТП-то – 20.04.2014г. до 16.08.2014г., включително, като неоснователни -ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.ов, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Х. сумата в общ размер на 1 400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ – държавна такса, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.ов, на основание чл. 38, ал.2 от
ЗАдв да заплати да заплати на
Г. Т. Ц. – адвокат при АК-С., с личен № ********** от единния адвокатски
регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на дейността – гр.
С., ул. „Ц.А.“ № 1, ет. 4 сумата в размер на 1 580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Б.А., с ЕГН **********, в качеството й на законен представител и майка на малолетния Б.Г.А., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.ов направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 730,80 лв. – платено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: