Решение по дело №44/2019 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         19.07.2019г.                                    Гр. Гълъбово

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                     Граждански състав

На 03.07.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №44 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е изпратено за разглеждане на основание чл.23, ал.3 ГПК.

Производството е с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК.

Подадена е искова молба от Ж.Г.Д. *** срещу П.Д.И. ***. С исковата молба се твърди, че страните са живеели на съпружески начала и имат две родени деца – Г.И.Д., роден на ***г. и К.И.Д., роден на ***г. Страните заживели в Б., в гр.Ч., като се разбирали нормално. При пребиваване в И. между страните възникнал конфликт, след което те се разделили. Ответницата с децата останали в И.. Ищецът се прибрал в Б., като подал молба за връщане на децата по реда на Хагската конвенция за международното отвличане на деца. Децата били върнати в Б. и към настоящия момент се отглеждали от бащата в гр.Ч.. Ищецът твърди, че е създал всички необходими условия за отглеждане на децата. Децата се чувстват добре в неговото жилище и той получава помощ от неговите родители. Ищецът имал достатъчно доходи, за да отглежда самостоятелно децата.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на децата Г.И.Д. и К.И.Д. да бъде адресът на местоживеене на ищеца. Да предостави упражняването на родителските права над децата на техния баща Ж.Г.Д.. Да определи режим на лични контакти на майката П.Д.И. с децата – всяка четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10,00ч. до 14,00ч. в събота и от 10,00ч. до 14,00ч. в неделя, в присъствието на бащата. Да бъде осъдена ответницата да заплаща ежемесечна издръжка за двете деца – по 140,00лв. месечно за всяко от тях, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата П.Д.И., с който същата не оспорва, че страните са живели на семейни начала и имат две родени деца. Оспорва изложените от ищеца обстоятелства относно раздялата на страните. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че бащата е по-пригодния родител за отглеждането на децата. Твърди, че ищецът насилствено е отделил децата от тяхната майка, което се отразява изключително негативно на психиката им. Твърди, че бащата е осъществил акт на домашно насилие спрямо ответницата. Твърди, че именно ответницата е по-пригодния и отговорния родител за отглеждането и възпитанието на децата. Същата разполагала с жилище в гр.Ч., което е пригодено за отглеждането на децата. Може да разчита на помощта на брат си и неговото семейство.

Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предявява насрещен иск. С насрещната искова молба П.Д.И. заявява, че от м.юни 2018г. страните са разделени, като първоначално децата и майката са останали да живеят в И., а ответникът по насрещния иск е заминал за Б.. Той подал молба за връщане на децата по Хагската конвенция за международното отвличане на деца. По този начин принудително е извел децата от И., като от м.януари 2019г. децата са под грижите на бащата в гр.Ч.. Ищцата по насрещния иск твърди, че ответникът принудително ограничава контактите на майката с децата, което се отразява негативно на децата. Твърди, че тя е по-пригодния родител да отглежда децата и да упражнява родителските права.

Моли местоживеенето на децата да бъде определено на адреса на тяхната майка, като й бъде предоставено упражняването на родителските права над децата Г.И.Д. и К.И.Д.. Да бъде определен режим на лични контакти на бащата с децата - всяка четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10,00ч. до 14,00ч. в събота и от 10,00ч. до 14,00ч. в неделя, в дома на майката. Да бъде осъден ответника по насрещния иск да заплаща месечна издръжка, за всяко от децата по 140,00лв., считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законни обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Ответникът по насрещния иск не е подал писмен отговор в законоустановения срок.

Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Ч. представя социални доклади, които съдът е приложил към делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от представените и приети като доказателства по делото копия на: Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0075/19.05.2015г. на Община Ч. и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0185/01.12.2017г. на Община Ч., страните са родители на децата Г.И.Д., роден на ***г. и К.И.Д., роден на ***г.

На основание чл.59, ал.6 във връзка с чл.127, ал.2 СК съдът изслуша страните в съдебно заседание.

Ищецът Ж.Г.Д. излага обстоятелства относно съвместния живот на страните, че в началото се разбирали добре и се грижели заедно за децата си. Страните живеели в А. и там се родили и двете деца. Ищецът работел и осигурявал издръжката на семейството, а ответницата се грижила за децата. Страните решили да се приберат да живеят в Б., където близките им можели да им помагат за децата. След като заживяли в Б., в гр.Ч., ответницата организирала екскурзия в И., където набедила ищеца, че е осъществил акт на домашно насилие спрямо нея и децата. Ищецът счита, че това пътуване и последвалото набеждаване са били предварително планирани от ответницата с цел тя да остане с децата в И.. Ищецът бил признат за невиновен за причиняване на домашно насилие над ответницата и се върнал в Б.. Подал жалба по Хагската конвенция за международното отвличане на деца за връщане на децата в Б.. Испански съд уважил жалбата и от 17.01.2019г. децата живеят заедно са бащата в гр.Ч.. Ищецът записал голямото дете на детска градина, а малкото на детска ясла. Децата се социализирали добре и се чувствали спокойни под грижите на баща си. Ищецът разполагал с къща в гр.Ч. на два етажа, с голям двор. Били осигурени всички необходими условия за отглеждането на децата. Ищецът работел като имал онлайн магазин, който му носел достатъчно доходи, а му позволявал да работи от вкъщи, във време удобно за него. Този начин на работа позволявал на ищеца да отделя много време за децата. Освен това ищецът имал недвижим имот в гр.Пловдив и в Саутхемптън, А., които му носели допълнителни доходи. Средно месечно получавал около 4000,00лв. на месец. Не ограничавал децата да контактуват с майка си, поради което купил на голямото дете Г.мобилно устройство  таблет, с който детето можела самостоятелно да осъществява контакт. Не бил съгласен децата да живеят с майката, тъй като тя искала да живеят в И., и тя и децата били испански граждани. Въпреки определените привременни мерки, ответницата не осъществявала режим за лични контакти с децата, тъй като през повечето време пребивавала в И..  

Ответницата П.Д.И. излага обстоятелства, че от раждането на децата тя е била родителят, който фактически се е грижил за тях изцяло. Децата са родени в А., където не е имало близки на страните, които да им помагат, ищецът е работел и ответницата е била по цял ден само с децата. Ищецът дори не е бил в състояние да гледа децата, тъй като не бил свикнал. Връщането на страните в Б. било свързано със заболяване на бащата на ответницата, за когото тя трябвало да се грижи. Майката на ответницата вече била починала. Тогава ответницата помолила ищеца и семейството му да се грижат за децата, докато тя се грижи за болния си баща, но не срещнала никакво разбиране от тяхна страна. Ответницата твърди, че тогава са се скарали с ищеца и той я е изгонил от къщата им с децата. След като бащата на ответницата починал страните отново се събрали, но останали да живеят в Б., тъй като ищецът намерил начин да получава доходи от онлайн магазин и не било необходимо да се връщат в А.. През юни месец 2018г. страните заминали за И. на екскурзия. В хотела се скарали и ответницата излязла отвън и се разплакала. Там я срещнало едно момиче и я завело в полицията да подаде жалба. Ответницата твърди, че действително ищецът бил агресивен, но тя не е успяла да го докаже. Тогава вече решила да се раздели с него окончателно. Тъй като имала испанско гражданство ответницата решила да остане в И.. Установила се в селото, където е живяла и преди и започнала работа да чисти къщи. Записала децата на детска градина, намерила си и втора работа в тенис клуб. Когато започнало делото в Б., ответницата трябвало да си събира документи в И. и затова продължила да пребивава там. Ответницата си дошла в гр.Ч. на 17.02.2019г. и видяла ищеца и детето Г.в парка. Детето казало на ответницата, че баща ме не му дава да й се обажда. Ищецът проявил агресия и не допуснал ответницата да прекара повече време с детето си. Ответницата подала жалба в Дирекция „Социално подпомагане“, където били направени две срещи с децата. Действително ответницата се съгласила на споразумение с ищеца, като приела той да упражнява родителските права над децата, и те да живеят в гр.Ч., но ищецът не изпълнил ангажимента си относно висящите дела между страните, поради което ответницата решила да се откаже от споразумението, да се установи в Б. и тя да упражнява родителските права. В момента, в който приключат всички дела в И. ответницата възнамерява да се установи трайно в Б.. В гр.Ч. ответницата живеела в къщата на родителите си, който била на два етажа и в момента се ремонтирала. Условията за отглеждане на децата били много добри. Ответницата можела да работи във фирмата на брат си и да има добри доходи. Считала, че може да се справи финансово с отглеждането на децата. Докато децата били само с ответницата в И., същата не ограничавала контактите им с ищеца. Преди да се разделят окончателно, страните също са имали конфликти и други раздели. Ищецът проявявал агресия като удрял ответницата. Това се случвало дори когато ответницата била бременна.  

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът допусна гласни доказателства.

От показанията на свидетеля С.П.С., се установява, че е приятел със страните, като ги познава от много години. През месец март 2016г. свидетелят живял в дома им в А. около 2-3 месеца. Тогава било родено само голямото дете Г.. Страните живеели нормално, като Ж. ходил на работа, а П. се грижила за детето. Имало две ситуации, в които П. напуснала Ж. без никакво обяснение. Веднъж я нямало два дни, след което се прибрала, а следващия път отишла в И., тъй като не искала да живее в А.. Единия път взела и детето с нея. Стояла в И. с детето в продължение на един месец без да дава каквото и да е обяснение на Ж. и без негово съгласие. През това време той й се е молил да се върне. В последствие е отишъл до И., за да ги вземе. Страните се прибрали в Б., тъй като им било трудно да отглеждат децата сами в А.. Страните заедно със свидетеля ходили на екскурзия в Дубай и П. казала, че подготвила изненада за Ж. – екскурзия в И.. Когато заминали, свидетелят се изненадал, че не се обаждат и в последствие разбрал, че ищецът бил в затвора няколко дни, защото бил обвинен от ответницата за причиняване на домашно насилие. Свидетелят знаел и бил свидетел в делото за отвличането на децата, което се водело в И.. Децата били върнати в Б. след решението на съда. Докато Ж. е чакал да вземе децата в Б., той си е взел квартира в И. и е виждал децата. Децата не са искали да се връщат при майка си, за това са ги чакали да заспят и в това състояние са ги предавали на майката. Ответницата създала проблеми по връщането на децата в Б. – не изпълнила доброволно съдебното решение. В момента се водели дела в И. срещу нея, за отвличането на децата и за разноски. От както децата са в Б. изцяло ищецът се грижи за тях, като родителите му също му помагат. Децата са записани на градина и Ж. ги води и взема от там. Живеят в голяма къща при много добри условия. П. живее в И. и си идва само във връзка със заседанията по делото. Само тогава тя вижда децата. Ж. имал много свободно време, тъй като работел от вкъщи. П. многократно е изтъквала пред свидетеля, че е испанска гражданка и иска да живее в И., не иска да живее нито в Б., нито в А.. За Ж. децата били най-важни, като се е налагало да прави компромиси в името на семейството. В началото на връзката им, когато е предстояло раждането на първото им дете, Ж. е оставил работещ бизнес в Б. за да отидат да живеят в А. и да осигурят по-добър живот за децата си.

От показанията на свидетелката Б.Г.Д. – сестра на ищеца, се установява, че страните са решили да заживеят в Б., защото им било трудно да се справят с двете деца сами в А.. Свидетелката също живеела в гр.Ч., съвсем близо до брат си и се виждали много често. Когато страните живеели заедно са ходили заедно със семейството на свидетелката на екскурзии, включително през месец май 2018г. в Дубай. До тогава всичко било наред, затова всички били много изненадани от случилото се съвсем скоро след това в И.. Ответницата направила изненада за ищеца екскурзия в И.. Впоследствие разбрали, че ищецът е задържан в И. и свидетелката счита, че всичко е било предварително планирано от ответницата. Тя се е оплакала, че е била удряна от ищеца, но делото е приключило в негова полза. След този случай ищецът е бил възпрепятстван да си вижда децата. Макар да е имало съдебно решение за предаване на децата, тя е възпрепятствала по всякакъв начин това предаване. Ищецът и децата били много привързани и това им се отразило много зле. От месец януари 2019г. децата се отглеждали от ищеца в гр.Ч.. Жилището му било много голямо и условията били много добри. Изцяло ищецът се грижил за децата, въпреки че родителите им живеели в същата къща. Той се справял перфектно с грижите. Той имал онлайн магазини и работел когато му е удобно. Ответницата пребивавала постоянно в И. и си идвала само за заседанията. Само тогава виждала децата. Децата нямали голямо желание да се виждат с майка си. На 17.02.2019г. имало неприятна случка, като ищецът с детето Г.срещнали ответницата и нейна приятелка в парка. На свидетелката й направило впечатление, че при започналия конфликт между страните кой да вземе детето, ответницата няколко пъти е насърчавала приятелката си да снима случката, като казвала, че за това я е взела. Детето Г.видимо не е искало да отиде при майка си, а тя го дърпала и детето плачело. Приятелката на ответницата също започнала да я съветвала да не дърпа детето, че то се е разстроило. Ответницата започнала да блъска автомобила на ищеца и се обадила на полицията. Детето било много разстроено. След това се наложило детето да посещава психолог, който и към настоящия момент продължава да работи с него. Ищецът не възпрепятствал ответницата да се вижда с децата. Той осигурил на Г.таблет, за да има самостоятелна връзка с майка си. По време на съвместния си живот страните са имали и други конфликти и са се разделяли. Докато са живели в А., ответницата веднъж е взела детето Г.и е заминала за И. без съгласието на ищеца. Когато страните се върнали в Б., ответницата оставила двете деца на ищеца и отишла в дома на родителите си, като оправдала отсъствието си, че трябва да се грижи за болния си баща. Тогава детето К.било още кърмаче. Когато бащата на ответницата починал, тя не се върнала веднага при ищеца, а след известно време. Ищецът не е разрешавал на ответницата да води децата в дома на нейните родители в гр.Ч., защото там не е имало подходящи условия за отглеждането им. Свидетелката счита, че децата не изпитват липса на майка си, тъй като имали много силна връзка с баща си. Г.не желаел да говори с майка си по таблета, въпреки че бил насърчаван да го прави от бащата. При първите срещи с майка си, Г.изобщо не е искал да ходи. След работата на психолога с него, срещите протичат по-спокойно.

От показанията на свидетеля С.Б.З. се установява, че същият познава ищеца от дете. Познава и ответницата от както са заедно с ищеца. Когато ищецът решил да заминава с ответницата в А., е имал добре развит бизнес в Б., но го е изоставил в името на това детето му да се роди в А. и да живеят по-добре. Докато страните са живели в А., свидетелят е ходил два пъти при тях на гости за около 4-5 дни. Имал наблюдения от съвместния им живот от тези си посещения. Свидетелят бил казвал и на страните, че Ж. е майката в това семейство. Той казвал на П., че има късмет, че мъж й е Ж., а не някой друг, който да не й помага. Ж. правел много неща свързани с грижите за децата, каквито обикновено мъжете не правели. Много често страните и семейството на свидетеля ходели заедно на почивки и екскурзии. Така било и през май 2018г. когато били в Дубай. Там свидетелят разбрал, че П. е подготвила изненада на Ж. – екскурзия до Палма де Майорка. Изненадали се, че П. не е поканила и свидетеля и семейството му на тази почивка, тъй като винаги ходили заедно. Още по-изненадан останал свидетелят, когато разбрал, че в И. Ж. бил задържан в затвора. Това станало защото П. се оплакала на полицията, че Ж. я бие. Ж. преживял много тежко случилото се и когато си дошъл в Б. търсил всевъзможни начини да върне децата от И.. Ходил няколко пъти там. От както децата били в Б., изцяло Ж. се грижил за тях, дори отказвал да излиза вечер с приятели, за да не оставя децата на грижите на някой друг. П. пребивавала в И. и си идвала само за делата. Свидетелят не знаел дали П. вижда децата когато си идва. Знаел, че Ж. не би направил проблем на П. да вижда децата. Свидетелят считал, че П. няма среда в Б., тъй като дълго време живяла в И. и никога не била работила в Б.. Семейните приятели на страните били от страната на Ж..

От показанията на свидетеля Л.Д.С. се установява, че съпругата му и ответницата били много близки приятелки и си споделяли всичко. Страните живели в А., където се родили двете им деца. След раждането на К.бащата на П. се разболял и страните се върнали в Ч.. Тогава имало някакъв конфликт между страните, при който Ж. ударил П. и те се разделили за 3-4 месеца. През това време децата живеели при П., в къщата на нейното семейство. След това отново се събрали, но останало някакво напрежение между тях. След месец май 2018г. страните се разделили, като П. заживяла в И. с децата. Свидетелят и съпругата му ходили при нея през лятото миналата година, при което свидетелят видял, че П. се справя, макар да й е трудно сама с двете деца. Направило му впечатление, че децата са спокойни и слушат майка си. Не са питали за баща си. Свидетелят не знаел какви дела водят страните по между си. Свидетелят не е виждал прояви на агресия от страна на Ж., но П. споделяла за такива случаи с неговата съпруга. Семействата на свидетеля и на страните се виждали 1-2 пъти през годината. През останалото време П. и съпругата на свидетеля комуникирали самостоятелно. Свидетелят знаел, че П. иска да отгледа децата си извън Б.. Сега, когато децата са в Б., П. имала право да ги взема по няколко дни в седмицата и тя ги вземала. Тя пътувала често до И., за да уреди нещата си там и за да изкара пари за себе си и за децата. За П. било по-добре да живее в И. с децата, защото там имало по-добри условия за самотните майки. Когато П. е била сама с децата в И., тя не е възпрепятствала контактите на децата с Ж.. Свидетелят счита, че П. ще направи всичко необходимо, за да гледа децата както трябва, дори и ще се върне в Б..

От показанията на свидетеля Д.С.Д. – племенник на ответницата, се установява, че същият е живял известно време – около 2 месеца, в дома на страните в А.. Това било в края на 2015г. когато бил роден синът им Г.. Жилището на страните било малко, като Ж. работел, а П. се грижила за Г.. Страните са имали конфликти, но за нормални битови неща. Свидетелят не е виждал прояви на агресия от страна на Ж.. Такава проява бил виждал в началото на връзката им, преди да заминат за А.. Тогава П. била с насинено лице. Имала намерение да съди Ж., но нямало свидетели на инцидента. Скоро след това разбрала, че е бременна с първото им дете и се събрали заради детето. В края на 2017г. бащата на П. се разболял и после починал. Тогава страните били в Б., но нещо пак били скарани и П. си гледала децата сама. Даже свидетелят й помагал в грижите. Тогава Ж. идвал да взема голямото дете, тъй като малкото било още бебе. Децата били много привързани към П.. Сега тя се била върнала от И. окончателно и смятала да си гледа децата в Б.. Когато П. е живяла сама с децата в И., свидетелят е отишъл там да ги види за около 10 дни. През това време страните са имали някакви дела. Едно от децата е било болно. П. имала испанско гражданство и свидетелят не бил сигурен дали ще се установи в Б. за постоянно. П. в момента не работела.   

  

 Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите, след преценка по реда на чл.172 ГПК относно показанията на свидетелите Б.Г.Д. – сестра на ищеца и Д.С.Д. – племенник на ответницата. Противоречията в показанията на свидетелите се дължат на субективното им отношение към страните.

Преценени в съвкупност свидетелските показания, както и обясненията на страните водят до няколко извода, а именно, че страните са живели заедно на семейни начала до месец юни 2018г., че са отглеждали заедно децата Г.и К.. Съвместният им живот не бил спокоен, като на два пъти в А. ответницата напускала ищеца. Страните са живели първоначално в А. и в края на 2017г. са дошли в Б. от една страна, за да има кой да им помага в отглеждането на децата, а от друга страна, за да може ответницата да се грижи за болния си баща. Страните са се установили в гр.Ч., като ищецът е работел с онлайн магазин и заедно са се грижили за децата. Ходели са по почивки и екскурзии с техни приятели. През месец юни 2018г. на планирана от ответницата екскурзия до И., ищецът е бил обвинен в домашно насилие над ищцата и задържан в полицията за няколко дни. Тъй като обвиненията са останали недоказани, ищецът е бил освободен и се е върнал в Б., а ответницата е останала в И. с двете им деца въпреки неговото несъгласие. Ищецът е подал Молба по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980г. за връщане на децата в Б. и испански съд е постановил връщането им. След създадени известни трудности от страна на ответницата, все пак ищецът е успял да вземе децата от И. и от 17.01.2019г. децата живеят постоянно в гр.Ч. с ищеца. Ответницата срещала известни трудности в комуникацията с децата, докато те живеят само с бащата и поради тази причина се наложило детето Г.да бъде консултирано от психолог.

Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: Молба за връщане по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца до Кралство И.; Определение по бързо производство №448/2018г. на съда за насилие над жени №04, М., И.; Определение №523/2018г. по бързо производство №448/2018г. на съда за насилие над жени №04, М., И.; Съдебно решение от 15.01.2019г. на първоинстанционния съд в гр.Аликанте, Кралство И.; Съдебна заповед №289/18 от 22.11.2018г. на Окръжен съд Аликанте, Кралство И.; Предишни временни мерки по дело №0000736/2018г. на първоинстанционен съд Пикасет; Решение от 17.01.2019г. на първоинстанционен съд №8, Аликанте, Кралство И.; Уведомление относно международно отвличане на деца на първоинстанционен съд №8, Аликанте, Кралство И.; Жалба до Гвардейския съд – Съдебен състав Дения от 29.01.2019г.; Разпореждане за започване на предварително производство №000346/2019г. от 01.03.2019г. на Съдебен състав №3 – Дения; Договор за ползване на социални услуги от 28.02.2019г.

По делото бяха постановени привременни мерки след спогодба от страните, като упражняването на родителските права над децата беше предоставено на бащата, а майката има режим на лични контакти с децата всеки четвъртък, петък, събота и неделя от месеца /с преспиване/ от 18,00ч. в четвъртък до 18,00ч. в неделя.

Страните представиха и споразумение по реда на чл.127, ал.1 СК, съгласно което упражняването на родителските права над децата се предоставя на бащата и местоживеенето на децата се определя на адреса на бащата, като майката има режим за лични контакти. В съдебно заседание обаче ответницата заяви, че не поддържа така постигнатото споразумение, а поддържа насрещния иск.

От представените по делото социални доклади на Д”СП”-Ч. се установява, че за децата Г.и К.към момента грижи полага техния баща. Същият живее в двуетажна къща, като са осигурени необходимите условия за отглеждането и възпитанието на децата. Ответницата живее в наследствена къща, собственост на нея, брат й и сестра й, като също са налице необходимите условия за отглеждане на децата. Ищецът работи с онлайн магазин, а ответницата работи като барман в тенис клуб в И.. Децата посещават детска градина и детска ясла, като се чувстват добре и участват в колективните занимания с другите деца. Във връзка с нежелание на детето Г.да контактува с ответницата е насочен за консултации с психолог.

Представен е Социален доклад от ЦОП гр.Ч. във връзка с ползването на социални услуги „Психологическо консултиране“ за детето Г.с цел превенция от развиване на синдром на родителско отчуждение от детето по отношение на майката. От социалния доклад се установява, че детето Г.е привързан и към двамата си родители. Ищецът притежава необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето. Основните потребности на детето са задоволени. Видимо било желанието на ищеца детето Г.да се развива пълноценно и да бъде съхранен от негативното влияние на случващото се между родителите. От друга страна ответницата споделила за сключеното между страните споразумение и намерението й да оттегли съгласието си от това споразумение, тъй като между страните имало още неразрешени въпроси и дела. Психолог консултирал ответницата за негативните последици, които могат да настъпят вследствие конфликтите между родителите за психиката и бъдещото развитие на децата.

Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на децата. От разпитаните по делото свидетели, от изслушването на страните и от социалните доклади на Д”СП” и ЦОП гр.Ч. безспорно се установи, че за периода от януари 2019г. децата живеят трайно при бащата, който към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието им.

Предвид изразеното желание и на двамата родители да упражняват родителските права над родените от съжителството им деца, съдът намира, че и двамата родители имат родителски капацитет и възможности за упражняването на родителските права. Материалните възможности на бащата са по-големи от тези на майката, но това според съда не е определящо за интереса на децата. Съдът намира, че бащата е бил постоянен в желанието си и във фактическите грижи, които е полагал за децата. Майката, от друга страна е проявила непостоянство, безотговорност до известна степен, недостатъчна загриженост към отглеждането и възпитанието на децата. На първо място, още докато страните са живели заедно, ответницата е напускала семейството, като веднъж е оставила детето на грижите на ищеца без да го предупреди и без да сподели намерението си да отсъства от дома и за времето на отсъствието си. Второто напускане на семейството от страна на ответницата е било заедно с детето, като тя го е отвела в друга държава без съгласие от страна на ищеца и без да му даде възможност да участва във вземането на това решение. Това е поставило детето Г.И.Д. в риск. Съдът намира, че все още ответницата не е категорична къде смята да живее, работи и отглежда децата си. Действително ответницата представи трудов договор с работодател, регистриран на територията на страната, но от него на става ясно къде е мястото на работа на ответницата. Следва да се отбележи и нейното нежелание, демонстрирано многократно през годините да живее в Б.. Невъзможността на страните са постигнат съгласие по въпроса в коя държава да отглеждат децата си – в Б., в А. или в И., предопределя избора на местоживеенето им в Б., доколкото децата са български граждани и съгласно българското законодателство е необходимо съгласието и на двамата родители за извеждането им извън пределите на страната. Съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че ответницата няма среда на живот в Б., тъй като не е работила тук, преимуществено е живяла в чужбина и предвид ясно изразеното й несъгласие, за нея ще бъде действително трудно да се установи в Б. и да отглежда тук децата си. Следва да се вземе предвид и фактът, че страните са стигнали до споразумение относно привременните мерки за упражняването на родителските права и режимът за лични контакти, както и до споразумение относно окончателното решаване на тези въпроси по реда на чл.127, ал.1 СК. Причината, поради която ответницата не поддържа това споразумение, не е промяна на обстоятелствата, определящи интереса на децата, а фактът, че имало все още някакви съдебни производства срещу нея в И.. Съдът намира, че въпросите относно упражняването на родителските права следва да се решават единствено съобразно интересите на децата, като отношенията между родителите, обидата от раздялата и проблемите в комуникацията им не следва да влияят за решаването на тези въпроси. Следва да се създадат такива условия за децата, че те най-лесно да преодолеят раздялата на родителите. Ищецът е предоставил на децата сигурна и спокойна семейна среда, с която децата са свикнали и възприемат като своя дом. В рамките на една година в живота на децата са настъпили редица сътресения, като те са се местили от А., в Б., след това в И. и след това отново в Б., което неминуемо причинява стрес за всяко дете. Децата имат нужда от сигурност и установеност на дом и семейство. Такава се предоставя от бащата към настоящия момент. Бащата не само осигурява материално семейството, но и има възможност да прекарва много време с децата. Бащата проявява отговорност и като предоставя психологически услуги на детето Г., като се съобразява с препоръките на психолога и ги изпълнява. Това не може да се сподели за майката. Не се доказа и възпрепятстване на контактите на децата с майката от страна на бащата. Не на последно място съдът намира за доказано и умишленото намерение на ответницата да остане с децата сама в И., като обвини ищеца в причиняване на домашно насилие и предизвика задържането му в полицията.

Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът намира, че в интерес на децата Г.И.Д. и К.И.Д. е да предостави упражняването на родителските права на ищеца Ж.Г.Д.. Определящ в случая е интересът на децата и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на раздялата на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на децата – адресът на бащата.

В интерес на децата също е, те да получават грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при който не остава да живее детето, но преди всичко е в интерес на самото дете. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от раздялата на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.

За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между детето и бащата, съдът съобрази становищата на страните, постановените привременни мерки, споразумението, постигнато от страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на децата ще бъде да определи режим на лични контакти - три пъти в месеца – всеки първи, трети и четвърти петък от 18,00 часа на петъчния ден с преспиване до 18,00 часа на неделния ден, като и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, както и един месец през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

При определяне  размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.

Видно от представените по делото документи за доходите и имущественото състояние на страните, същите получават доходи над средните за страната. И двете страни нямат други деца, на които да дължат издръжка.

С оглед нуждите на децата и след като се съобрази с тяхната възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че бащата е този, която ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата, както и претенцията на ищеца за издръжка в минимален размер, съдът намира, че за задоволяване нуждите на децата са необходими по 220,00лв., от които майката следва да поеме по 140,00лв. за всяко дете, колкото е минималната издръжка на дете съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка.

Тъй като ищецът не претендира разноски, съдът не следва да му присъжда такива.

Ответницата следва да заплати държавна такса съобразно размера на определената издръжка.

Воден от горните мотиви и на основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Г.И.Д., ЕГН ********** и К.И.Д., ЕГН ********** на бащата Ж.Г.Д., ЕГН **********,***.

ОПРЕДЕЛЯ адрес за местоживеене на децата Г.И.Д. и К.И.Д., адресът на бащата.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката П.Д.И., ЕГН ********** с децата Г.И.Д. и К.И.Д., както следва: три пъти в месеца – всеки първи, трети и четвърти петък от 18,00 часа на петъчния ден с преспиване до 18,00 часа на неделния ден, като и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, както и един месец през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.  

ОСЪЖДА П.Д.И., ЕГН **********,***, да заплаща на детето Г.И.Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Ж.Г.Д., ежемесечна издръжка в размер на 140.00лв. /сто и четиридесет лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.Д.И., ЕГН **********,***, да заплаща на детето К.И.Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Ж.Г.Д., ежемесечна издръжка в размер на 140.00лв. /сто и четиридесет лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА П.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса по сметка на РС-Гълъбово съобразно размера на определената издръжка в размер на 201.60лв. /двеста и един лева и 60 стотинки/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: