РЕШЕНИЕ №
гр. Г., 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВO, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Делчева, като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело № 242 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „ЮБЦ“ ООД, гр. С., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Т., бул.“Т.“ №**, чрез адвокат В.Г., против И.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове за сумата от 217.58 лв., съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК,
представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга в размер на 25,94 лв. по договор с индивидуален клиентски номер *********,
неустойка по договора, сключен между И.А.И. и „Т.Б.“ ЕАД в размер на 191,64
лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 39.27 лв. за периода от
24.02.2018 г. до 06.12.2019 г.
Ищецът
„ЮБЦ“ ООД твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу И.А.И. било образувано ч.гр.д. № 33/2020 г., по описа на РС Г., като
в рамките на предвидения срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу И.А.И. въз основа на договор за
цесия от дата 29.11.2019 г., с прехвърлител на
вземанията „И.Ф." ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019 г., с прехвърлител на вземания „Т.Б.“ ЕАД по договор за
далекосъобщителни услуги и допълнителни споразумения към него. Ищецът сочи, че
мобилният оператор с търговска марка „Т.“прехвърлил вземания в общ размер на
245074.10 лева спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което била приложена. Ищецът встъпил в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК. Придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други.
Сочи
се, че въз основа на договор с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми“.
На
27.09.2010 г., с подновени условия на 24.10.2017 г. потребителят подписал
договор за ползването на мобилен номер: **********, при избран тарифен план
Интернет, с месечна абонаментна такса 15.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.
Към описания мобилен номер, абонатът получил за ползване устройство „P.G.*******“,
със СИМ карта с номер *******************.
Въз
основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер *********, с подновени условия на 24.10.2017 г. между ответника И.А.И. и
„Т.Б.“ ЕАД, били издадени фактури за периода 05.10.2017 г. до 04.02.2018 г. на
обща стойност 217.58 лв., а именно: №***********************, №*****************,
**********************
За потребените от абоната – ответник услуги за периода
05.10.2017 г. – 04.11.2017 г. „Т.“издал фактура №********** с дата на данъчно
събитие: 05.11.2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 10,99 лв. /без ДДС/, от които 18,48 лв. без ДДС,
представляващи цена за незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план
Интернет 15,99 лв. с ДДС, като стойността била изчислена пропорционално на
дните, в които е ползвана услугата, от които са приспаднати 13,32 лв. за
ползвани отстъпки, и 5,83 лв. - незаплатена цена за допълнителни услуги мобилен
интернет, използвани извън пакета. Дължимата сума била платима в срок
20.11.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
За потребените от абоната – ответник услуги за периода
05.11.2017 г. – 04.12.2017 г. „Т.“издал фактура №********** с дата на данъчно
събитие: 05.12.2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 13.32 лв. /без ДДС/, представляващи незаплатена цена за
месечен абонамент по избрания тарифен план Интернет 15.99 лв. с ДДС. Дължимата
сума била платима в срок 20.12.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът
бил потребител и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 25.94 лв.,
фактурирани за два последователни отчетни месеца – за месец ноември 2017 г. и
за месец декември 2017 г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение
–детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 25.94 лв., ангажирало договорната отговорност
на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75,
във връзка с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, „Т.“прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника И.А.И. за ползваните абонаменти и издал по
абонатен номер №********* на дата 05.02.2018 г. крайна фактура №**********, с
начислена обща сума за плащане в размер на 217.58 лв. В издадената крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 191.64 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на 25.94 лв.
Датата
на деактивация на процесния абонамент била 20.01.2018
г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така
абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния
срок за ползване на абонамента Интернет 15,99 лв. с ДДС за мобилен номер **********
до 24.10.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 24.10.2017 г.
Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължал неустойка в размер на
сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Претендираната
сума в размер на 217.58 лв. била формирана като сбор от незаплатени
далекосъобщителни и мобилни услуги по договора в размер на 25.94 лв.; неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в размер на 191.64 лв.; ведно с
мораторна лихва върху главницата в размер на 39.27 лв. за периода от 24.02.2018
г. до 06.12.2019 г.
Цената
на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена мораторна
лихва за забава и посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният
активно легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец в производството - цесионерът
по втория договор /заявител по чл.410 от ГПК/.
Представената/те
фактура/ри сама/и по себе си не били основание за плащане, но длъжникът –
ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
респективно получил предоставената лизингова вещ, за което не си заплатил,
респективно същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на „Т.Б.“ ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
Към
настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер както следва:
- Чл.
1.1., буква „а“: Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора.
- Чл.
1.1., буква „б“: В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Приложени
били уговорените правила за начисляване на неустойката, като за номер **********
била начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на три месечни
абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x13.32 лв. без ДДС = 39.97 лв., както
и неустойка за устройство в размер на 151.67 лв., представляваща разликата
между стандартната цена на устройството и преференциалните условия, при които
било предоставено на абоната за ползване, по конкретния договор.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД
абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се съгласил и приел Общите Условия
на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите условия, „Т.“имал право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Според чл. 71 потребителят бил длъжен да заплаща определените от „Т.“цени
по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на „Т.“/чл. 75 от ОУ/
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „Т.“имал
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
Обезщетението
за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка
имала обезщетителен характер, а не санкционен. Когато
прехвърлял вземанията си, цедентьт го извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били
неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги. Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащали в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа
на „Т.Б.“ ЕАД. Съгласно чл. 23,
месечната цена за провеждане на разговори се дължала и се заплащала от
потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията били осъществени от
потребителя лично. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят
отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният
случай ответникът И.А.И. подписал договор за далекосъобщителна услуга,
ползвал мобилни/телефонни номера **********,
не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като
с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок не я
бил заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл. 79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Ищецът
извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия – 1)
първи договор за цесия от 12.07.2019 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД и „И.Ф.“ ООД,
и 2) втори договор за цесия от 29.11.2019 г. между „И.Ф.“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Съгласно
чл. 6, ал. 2 от Договора за цесия от дата 12.07.2019 г., считано от
подписването му, „И.Ф.“ ООД имал качеството освен на цесионер и на пълномощник
на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземания. Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба
било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител
на „И.Ф.“ ООД, чрез което дружество уведомявало длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 12.07.2019 г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 29.12.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която били
приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера, било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че ответникът не е изпълнил
нито на мобилния оператор, нито на „И.Ф.“ ООД към датата на връчването на
препис от исковата молба. Законът не указвал формата и момента на съобщаването.
Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да
плати добре – на носителя на вземането, били изпълнени. Що се касаело до
уведомяването, то имало това значение, че стабилизирало правата в лицето на
цесионера и не можело да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не можел да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Длъжникът
би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията
само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
Иска
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника И.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с. Искрица, че към него
съществува изискуемо вземане от ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на
217.58 лв., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК, представляваща сбор от главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 25.94 лв. по договор с
индивидуален клиентски номер *********, неустойка по договора, сключен между И.А.И.
и „Т.Б.“ ЕАД в размер на 191.64 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер
на 39.27 лв. за периода от 24.02.2018 г. до 06.12.2019 г. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
На
ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията, като в
срока по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, въз основа на приложимото право
намери за установено следното:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че страните в процесния период са
били в договорни правоотношения по повод договор за мобилни услуги за мобилен
телефонен номер +359********* и мобилно устройство „Prestigio Grace 3157 7“, със СИМ карта с номер *******************.
Представени
са писмени доказателства за паричните задължения на ответника в периода м.
октомври 2017 г. – м. декември 2017 г., начислени в двe фактури както следва: 1) Фактура №***********************
за отчетния период 05.10.2017 г. – 04.11.2017 г., като общата сума, начислена
във фактурата, е 13.19 лева, претендирана изцяло, и 2) Фактура
№**********/05.12.2017 г. за отчетния период 05.11.2017 г. – 04.12.2017 г.,
като общата начислена сума във фактурата е 16.88 лева, от които се претендират
13.32 лева.
Тъй
като ищецът прекратил на 20.01.2018 г. предсрочно договора за мобилни услуги,
издал фактура №**********/05.02.2018 г. за отчетния период 05.01.2018 г. –
04.02.2018 г., която включва задължения от предходен период в размер на 25.94
лева (по посочените по-горе фактури), както и неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги в размер на 191.64 лева.
От
приложеното частно гражданско дело №33/2020 г. по описа на РС Г., се
установява, че на основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№56/07.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение, за сумата общо 217.58
лева – незаплатени суми по договор за мобилни услуги, 39.27 лева – мораторна
лихва за забава за периода от 24.02.2018 г. до 06.12.2019 г., както и сумата от
385.00 лева
разноски по делото.
При
така установената фактическа обстановка РС Г. намира от правна страна следното:
Ищецът
твърди, че е частен правоприемник на „И.Ф.“ ООД, гр. Варна, по силата договор
за цесия от 29.11.2019 г. Посоченият договор е представен по делото, като от
извлечение от Приложение №1 към договора е видно, че процесното вземане е
прехвърлено на ищеца от „И.Ф.“ ООД. Последното дружество е придобило процесното
вземане от „Т.Б.“ ЕАД, гр. С., по силата на договор за прехвърляне на вземания
от 12.07.2019 г. Уведомлението до длъжника за прехвърлянето е получено от
ответника с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че той е
надлежно уведомен за цесията (в този смисъл е
Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II ТО). С
оглед на това съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането е породило действие за длъжника.
От
представения по делото договор за мобилни услуги, подписан от „Т.Б.“ ЕАД и
ответника, се установява възникналото облигационно правоотношение между тях.
Съдът приема, че представените справки (извлечения) за потребление на процесния
мобилен номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях два
броя данъчни фактури на обща стойност 25.94 лева (данъчна фактура №***********************
и данъчна фактура №**********/05.12.2017 г.), макар и едностранно съставени от
ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и
претендираните за тях цени. В тежест на ответника възниква задължението за
заплащане на цената. Ответникът не е оспорил нито размера на потребените услуги, нито тяхната цена. Не са представени
доказателства, от които може да се направи извод, че не са ползвани услугите на
ищеца, подробно описани в приложенията към фактурите.
С
процесните договори страните са поели насрещни права и задължения, като
основното задължение поето от ответника е именно заплащането на месечните
абонаментни такси и използвани далекосъобщителни услуги, което не е изпълнено
от него. Предвид всичко изложено настоящия съдебен състав приема предявения иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК за сумата от 25.94 лева –
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, за основателен и
като такъв следва да се уважи.
По
отношение на иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, чиято дължимост е обективирана във
фактура №**********/05.02.2018 г. настоящият съд намира следното.
Едностранното
прекратяване на действието на тези договори, поради виновното им неизпълнение от
длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на
същите. С оглед характера на уговорените в тях насрещни престации - за
продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по
договора) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на
абонаментите такси и мобилни услуги), развалянето има действие занапред - чл.
88, ал. 1 от ЗЗД.
Неустойката
е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на
договорно задължение, длъжникът се задължава да престира
на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната
отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния
размер. Допустимо е страните да уговарят свободно вида и размера на неустойката,
стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в
равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за
гражданските, така и за търговските сделки по арг. от
чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, неустойката
следва да се приеме за нищожна.
В
настоящия случай се претендира уговорена неустойка за разваляне на договор,
поради неизпълнение на същинското задължение на длъжника по него. Уговорката за
неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор за мобилни
услуги от мобилния оператор, в размер на три месечни абонаментни такси не
излиза извън посочените функции на неустойката. Според разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора се отнася
и до начина, по който се изчислява размерът на неустойката. Именно принципът на
справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. А законът в случая признава
правото на кредитора да търси неустойка при разваляне на договор поради
неизпълнение на същинско задължение на длъжника.
Уговорката
в договора, която предвижда, че при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребител, последният дължи и част
от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, също има
характер на неустойка. Тя обезпечава изпълнението на паричните задължения на
длъжника по договора за мобилни услуги до края на уговорения в него срок на
действието му и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, при
предсрочното му разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 от ЗЗД).
Тази сума обаче не следва да се дължи при разваляне на договора за мобилни
услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в
посочената клауза, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето,
излиза извън посочените функции на неустойката. От това следва, че тази
уговорка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 от ЗЗП.
Предвид
изложеното настоящия съдебен състав приема предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя за основателен за сумата от 39.97 лева – размер
на три месечни абонаментни такси, като за тази сума следва да се уважи, а по
отношение на сумата от 151.67 лева, представляваща разликата между стандартната
цена на устройството и преференциалните условия, при които е било предоставено
на абоната за ползване, искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното по иска за главница
претенцията за мораторна лихва върху главницата за периода от 24.02.2018
г. до 06.12.2019 г. е основателна до
размера на 11.92 лева, изчислен от съда посредством общодостъпен софтуер за
пресмятане на законна лихва, като над този размер до претендирания от 39.27 лева
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от
исковете, или сумата 116.66 лева. С оглед приетото в ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът по исковото
производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство
съразмерно уважената част от претенцията, или сумата 116.66 лева.
Воден
от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „ЮБЦ“ ООД, гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Т., бул.“Т.“ №**, за сумата от 25.94 лева с ДДС – незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 24.10.2017 г. за
периода 05.10.2017 г. – 04.12.2017 г., съгласно данъчна фактура №***********************
и данъчна фактура №**********/05.12.2017 г.; 39.97 лева – неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на три месечни абонаментни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 11.92 лева – законна лихва върху
главницата за периода от 24.02.2018 г.
до 06.12.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
частно гражданско дело №33/2020 г. по описа на Районен съд Г..
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЮБЦ“ ООД, гр. С., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Т., бул.“Т.“ №**, за признаване за
установено по отношение на И.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „ЮБЦ“ ООД, гр. С., ЕИК *********, за сумата от 151.67
лева – неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,
представляваща разликата между стандартната цена на устройството и
преференциалните условия, при които е било предоставено на абоната за ползване,
и 27.35 лева – законна лихва върху главницата за периода от 24.02.2018 г. до
06.12.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно
гражданско дело №33/2020 г. по описа на Районен съд Г..
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮБЦ“
ООД, гр. С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т.,
бул.“Т.“ №**, сумата от 116.66 лева – разноски по настоящото дело, съразмерно с
уважената част от исковете, и сумата от 116.66 лева – разноски по ч.гр.д. №33/2020 г. по
описа на РС Г., съразмерно с уважената част от заявлението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните
да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/