№ 394
гр. Разград, 29.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500292 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от ИЛ. ИВ. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Разград, ул. Бил Лом № 35А, вх. Б, ап.19, чрез
пълномощника му адвокат Емилия Илкова Събева от АК – Разград, против
Определение № 805 от 14.09.2021г., постановено по гр. д. № 981/2021 г. по
описа на Районен съд - Разград, с което е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение,
чрез присъждане на сторените разноски.
Насрещната страна, АПИ не изразява становище по жалбата.
Разградският окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в исковото производство, в указания от съда срок, и против подлежащ
на обжалване на акт на исковия съд постановен по реда на чл. 248, ал. 1 от
ГПК с което е отказано да бъдат присъдени разноски, направени от ищеца в
исковото производство и при наличие на правен интерес за ищеца да обжалва
отказа на исковия съд.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
1
Производството по гр д. № 981/2021 г. по описа на Районен съд -
Разград е приключило с постановяването на съдебен акт, с който е уважен
предявеният от ищеца, сега частен жалбоподател, иск с правно основание 49
ЗЗД.
Съдът е отказал присъждане на разноските на ищеца, като се е
позовал на нормата на чл. 78, ал.2 ГПК.
В обжалвания съдебен акт по чл. 248 ГПК съдът посочил, че предвид
начина на извършване на деликта, ответникът не би могъл да узнае за
конкретното непозволено увреждане, за да възстанови вредите. Ето защо,
приел че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и
тъй като е признал иска, то не дължи разноски.
Тези правни доводи не се споделят от въззивната инстанция.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от
ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези
предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета на конкретното дело. Преценката за това, дали тези изисквания са
изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се
извършва от съда разглеждащ спора по същество. Преценката за
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните по
делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. Смисълът
на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Така Решение № 185 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 709
от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК и Определение №
60110 от 7.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2853/2021 г., II г. о., ГК.
Безспорно е, че с отговора на исковата молба ответникът е признал
иска.
Основния въпрос, който се поставя в настоящото производство, е
дали ответникът да е дал повод за предявяване на иска.
2
В случая ответникът изрично признава, че още преди образуване на
процесното дело ищецът е провел телефонен разговор с представител на
ответника, като го е уведомил за процесните вреди причинени му при
преминаване на автомобила му през необозначената и необезопасената дупка.
Ето защо, настоящия съдебен състав не споделя становището на
първоинстанционния съд, че ответникът не е узнал за конкретното
непозволено увреждане.
Следователно нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима в
случая и ответникът не може да бъде освободен от заплащането на разноски в
исковото производство.
Ето защо, по делото следва да се прецени дали са ангажирани
доказателства за извършване на претендираните от ищеца разноски.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се присъждат само действително
сторените разноски. Така и Определение № 44 от 6.04.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 1076/2019 г., II г. о., ГК.
Пред първоинстанционния съд ищецът е представил списък на
разноските си по чл. 80 ГПК в общ размер на 770 лв., от които държавна
такса за образуване на дело в размер на 70 лв. и разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. /л.40 РС/.
Списъкът с разноските не доказва нито извършването им, нито
основателността на претенцията за присъждане на посочените от страната
суми. Така и Определение № 392 от 1.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
352/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 1355 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
978/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
978/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 4565 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 1970/2015 г., V о.
Относно претендираните разноски в размер на 70 лв. за заплатена
държавна такса за образуване на делото.
На осн. чл. 71, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за претендираната с искова
3
молба сума в размер на 1 732.83 лв., дължимата държавна такса от 4 % е в
размер на 69.31 лв.
Към исковата молба е приложена вносна бележка/платежно
нареждане за плащане от/към бюджета, с което задълженото лице и наредител
ИЛ. ИВ. М., ЕГН **********, е превел по сметка на РС – Разград сумата от
70 лв., с основание образуване на гражданско дело /л.23 РС/.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е доказал извършването на
разноски за заплатена държавна такса. Искането за присъждането се явява
основателно до размера на сумата от 69.31 лв.
Остатъкът от внесената сума над 69.31 лв. до 70.00 лв.,
представляващ надвнесена такса в размер 0.69 лв., не следва да бъде възлаган
в тежест на ответника.
Поради гореизложеното, неправилно първоинстанционния съд, е
отказал да присъди в полза на ищеца своевременно поисканите и сторени
разноски за заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на
69.31 лв.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено в тази
част като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което
молбата с правно основание чл. 248 ГПК да бъде уважена в горепосочения
смисъл – за 69.31 лв. разноски за заплатена държавна такса.
Относно претендираните разноски в размер на 700 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Както вече се посочи, ищецът по делото е физическо лице - ИЛ. ИВ.
М., ЕГН **********. В приложеното от ищцовата страна в
първоинстанционното производство пълномощно, като упълномощители са
посочени "ПРИМА-М" ЕООД и ИЛ. ИВ. М. /л.24 РС/. В открито съдебно
заседание пред първоинстанционния съд пълномощникът адвокат Емилия
Илкова Събева от АК – Разград е заявила, че „с уточнението, в
пълномощното по погрешка, тъй като е собственик и на фирма, да се
счита, че е от името на физическото лице“ /л. 42 РС/.
4
Действително, видно и от справка в търговския регистър, "ПРИМА-
М" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград,
п.к. 7200, ул. Бели Лом № 35А, вх. Б, ап. 19, е с управител и едноличен
собственик на капитала ИЛ. ИВ. М..
Пред първоинстанционният съд от ищцовата страна е представен и
Договор за правна защита и съдействие с бланков № ********* от дата
05.05.2021г., в който са посочени страни – клиент „ПРИМА - М“ ЕООД,
представлявано от ИЛ. ИВ. М. и от друга страна адвокат Емилия Илкова
Събева от АК – Разград /л. 24 гръб РС/ . Предмета на договора е образуване и
водене на гражданско дело. Посочено е че е договорено възнаграждение в
размер на 700 лв., като е отразено, че сумата от 700 лв. е платена.
Така се установява, че адвокатското възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищеца ИЛ. ИВ. М. е заплатено от трето по
делото лице - "ПРИМА-М" ЕООД. Без значение е обстоятелството, че ищеца
- физическото лице ИЛ. ИВ. М. е управител и едноличен собствен на капитала
на "ПРИМА-М" ЕООД, ЕИК *********.
Поради горното съдът приема, че липсват доказателства, че страната
/ищеца ИЛ. ИВ. М./ е платила реално чрез разходване на свои средства
претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение, респективно
липсва и основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на тази
страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Така и Определение № 16 от 28.01.2019
г. на ВКС по т. д. № 866/2018 г., II т. о., ТК, както и Определение № 274 от
15.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 739/2017 г., II т. о., ТК и цитираната в
последното практика на ВКС.
Макар и поради различни мотиви, определението на
първоинстанционния съд, в частта с която е отказал да присъди в полза на
ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.,
е правилно като краен резултат, поради което в тази част следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОТМЕНЯВА Определение № 805 от 14.09.2021г., постановено по гр.
д. № 981/2021 г. по описа на Районен съд – Разград в частта му до размера на
сумата от 69.31 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 338 от 26.07.2021 г. по гр. дело № 981/2021 г.
на Районен съд – Разград В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК *********, с адрес: гр.
София 1606, бул. "Македония" № 3, представлявана от инж. Ивайло Денчев -
и.д. председател на УС на АПИ - на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
- ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, ул. Бил
Лом № 35А, вх. Б, ап.19 СУМА в размер на 69.31 лева (шестдесет и девет
лева и тридесет и една стотинки) – представляваща разноски за заплатена
държавна такса за образуване на гр. дело № 981/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 805 от 14.09.2021г., постановено
по гр. д. № 981/2021 г. по описа на Районен съд – Разград В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6