Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 45
Гр. Перник, 20.02.2020 година.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд – Перник в открито съдебно
заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 804 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 13, ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), във връзка с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление
(Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.)
Образувано е по жалба на Г.З.Е. с ЕГН **********,***,
против Заповед № ЗСП/Д-РК-РМ/1774 от 11.11.2019 година, издадена от директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Радомир, обжалвана по административен
ред пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) Перник по
реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП и потвърдена с Решение № 14РД-06-0030/02.12.2019
година на директора на РДСП Перник. С обжалваната заповед, на основание чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗСП (ППЗСП) на Г.З.Е. е отказано
отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво при условията и по
реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година, поради наличие на регистрация на
лицето като едноличен търговец.
В жалбата се изразява несъгласие с постановения отказ,
като жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за постановения
отказ. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 10.02.2020 година
жалбоподателят, редовно призована, се явява лично. Поддържа депозираната жалба и
моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 10.02.2020
година ответникът по жалбата – директорът на ДСП Радомир, редовно призована, се
явява лично, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я
отхвърли.
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник намира, че е сезиран с процесуално допустима
жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен интерес
от оспорването на акт, който пряко засяга негови права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол.
Атакува се акт, преминал през изискуемия административен ред на оспорване, като
предпоставка за съдебен контрол, поради
което се дължи разглеждане на жалбата по същество:
По
основателността:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административен
съд – Перник,
в настоящия съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Към преписката е представено заявление-декларация вх.
№ Д-РК-РМ/1174/17.10.2019 година, от което се установява, че жалбоподателят Г.З.Е.
***, заявление за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в
пари), като в раздел IX е
декларирала, че не е регистрирана като ЕТ, както и че не е собственик на
капитала на търговско дружество. Установява се от лист за извършен
предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за
предоставяне на социална подкрепа, приложен като част от преписката, че
заявлението е комплектувано с всички необходими документи.
Във връзка с така подаденото заявление социален
работник от ДСП Радомир е извършил социална анкета за установяване на факти и
обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на
подпомагане на заявителя и неговото семейство, като на 06.11.2019 година е
изготвен социален доклад, представен към административната преписка. В част А, раздел
IV, т. 6 „Други констатирани обстоятелства“ на доклада
(във връзка с констатациите в част А, раздел IV, т. 3 от доклада) е посочено, че Г.З.Е. е едноличен
собственик на капитала на „***“ ЕООД и управител на „***“ ЕООД, което
обстоятелство не декларирано в заявлението. Във връзка с това, в част Б на
доклада – „Преценка на нуждите от социално подпомагане“, е направен извод, че Г.З.Е.
няма потребност от ползване на социални услуги, тъй като не отговаря на условията
на чл. 2, ал. 1 и ал. 5, т. 2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година, във
връзка с неизпълнено условие на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП – заявителят е
собственик на капитал на търговско дружество. Предложено е постановяването на
отказ от предоставяне на целева социална помощ за отоплителен сезон 2019 – 2020
година.
На 11.11.2019
година е издадена процесната Заповед № ЗСП/Д-РК-РМ/1774, с която директорът на
ДСП Радомир е отказал на Г.З.Е. отпускането на целева помощ за отопление с
твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2019 – 2020 година, на основание
изготвения социален доклад и с мотив – неизпълнение на условието на чл. 10, ал.
1, т. 2 от ППЗСП. Установява се от известие за доставяне, че заповедта е
връчена на Г.З.Е. на 25.11.2019 година.
Срещу Заповед № ЗСП/Д-РК-РМ/1774 от 11.11.2019 година е
подадена жалба пред директора на РДСП Перник, който с Решение №
14РД-06-0030/02.12.2019 година, основано в изготвения социален доклад и в
извършени служебно справки в системата за междурегистров обмен на информация Regix, е отхвърлил жалбата с мотиви за потвърждаване на изнесената
в социалния доклад информация и направени заключения, а именно, че Г.З.Е. не
отговаря на условието по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като същата е управител
и едноличен собственик на капитала на „***‘ ЕООД и управител на „*** ЕООД,
което обстоятелство не е декларирала при подаване на заявлението.
От извършена служебно справка в Търговския регистър се
установява, че и към момента на приключване на устните състезания по делото,
както и към настоящия момент, жалбоподателят Г.З.Е. е едноличен собственик на
капитала на „***‘ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ***********.
По делото е приобщено като доказателство в подкрепа на
доводите на жалбоподателя срещу законосъобразността на процесната заповед, постановление
на заместник – окръжния прокурор на Окръжна прокуратура Перник, от 09.12.2019
година. От същото се установява, че във връзка с подадена от Г.З.Е. жалба до
прокуратурата, съдържаща данни, че от името на настоящия жалбоподател и без
нейно знание, са регистрирани две на брой юридически лица, както и че са
регистрирано, като нейна собственост, три броя товарни автомобили, по която е
образувана преписка № 3101/2019 от 09.12.2019 година, изпратена по компетентност
на Районна прокуратура Радомир.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от директора
на ДСП Радомир, който именно е административният орган, разполагащ с
материалната и териториална компетентност да издаде заповед за отпускане или
отказ на целева помощ за отопление, съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от
Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година. Поради това не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма
и има реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Административният
акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му, съгласно
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са приетите за установени от
административния орган факти и се съдържат правни норми, обосновали издаването
му. Некоректно в заповедта като фактическо основание за отказа е посочена
установена регистрация на заявителя като едноличен търговец, вместо като
собственик на капитала на еднолично ООД. Предвид обаче безспорно установените
факти, основани в доказателствата и данните по преписката и делото в цялост, по
които страните и не спорят, това не се възприема като съществен порок на
производството. Не е налице отменително основание и по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на процесната заповед административният
орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Редът за отпускане на целева помощ за отопление на
лица и семейства пред отоплителния сезон са регламентирани в Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Производството по издаване на спорната заповед е
инициирано със заявление – декларация от Г.З.Е.,***, която е дирекцията по
постоянния адрес на лицето (чл. 4, ал. 1 Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година). Заявлението
е придружено с всички необходими документи (чл. 26, ал. 4 от ЗСП, във връзка с
чл. 4, ал. 1, предл. последно от
Наредбата). Във връзка с така подаденото заявление, в срок до 20 дни от
подаването му, социален работник, в съответствие с изискванията на чл. 27 от
ППЗСП, е извършил социална анкета, вкл. като е събрал информация от Търговския
регистър и е анализирал данните (чл. 27, ал. 3 от ППЗСП), след което е изготвил
социален доклад с дата 06.11.2019 година, съдържащ мотивирано предложение за
отказ на целева помощ (чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година). В
7-дневния срок от изготвянето на социалния доклад, на 11.11.2011 година, е
издадена процесната заповед, с която е отказано отпускането на помощта (чл. 4,
ал. 5 от Наредбата). Заповедта е връчена на Г.З.Е. на 25.11.2019 година, в
14-дневния срок по чл. 4, ал. 5 от Наредбата. Настоящият жалбоподател е
упражнил правото си на жалба срещу така издадения административен акт по
задължителния административен ред, респективно правото си на съдебна защита
срещу заповедта на директора на ДСП Радомир, поради отхвърляне на жалбата от
директора на РДСП Перник.
Предвид изложеното не е налице основание за отмяна на
акта по чл. 146, т. 3 от АПК.
Заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния
закон.
Предмет на оспорване по настоящото дело е заповедта на
директора на ДСП Радомир. Спорът по същество е налице ли е била правоизключващата
предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП – заявителят да е собственик на
капитала на търговско дружество, послужила като основание за отказ от
предоставяне на целева помощ за отопление.
Право на целева помощ за отопление, съгласно чл. 2,
ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година, имат лицата и семействата, чийто
средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението е по – нисък или равен на диференцирания доход за отопление и които
отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. От съдържанието на
цитираната норма следва изводът, че за да отговаря дадено лице на условията за
отпускане на целева помощ е необходимо по отношение на същото да са налице две
кумулативни предпоставки – да покрива изискванията за размера на средномесечният
му доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация
и да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП.
Процесната заповед е основана правно в разпоредбата на
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, във връзка с данните в социален доклад от
06.11.2019 година.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, приложима на
основание чл. 2, ал. 1 от Наредбата, месечната помощ се отпуска, ако лицата и
семействата отговарят включително на условието – да не са регистрирани като
еднолични търговци и да не са собственици на капитала на търговско дружество.
Съгласно данните в социалния доклад Г.З.Е. е едноличен
собственик на капитала на „***“ ЕООД и управител на „***“ ЕООД, което
обстоятелство не е декларирано в заявлението. Тези обстоятелства не са спорни
между страните, като фактът на притежание на капитала на търговско дружество от
Г.З.Е. се потвърждава както от приобщените по делото доказателства, така и се
установява посредством служебна справка в Търговския регистър. Спорен в
разглежданото дело е въпросът релевантни ли са към преценката за наличие на тази
отрицателната предпоставка за отпускане на целева помощ за отопление (заявителят
да не е собственик на капитала на търговско дружество), твърденията на Г.З.Е.,
че е жертва на измама във връзка с регистрацията, респективно собствеността на
капитала на „Инфо Суифт“ ЕООД, гр. Перник.
Анализът на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата
води до извод, че същата е императивна и не подлежи на разширително тълкуване, като
конкретно в т. 2 се съдържа формална законова пречка за отпускане на целева
помощ. Законодателят не е ограничил приложението на това условие в каквато и да
било хипотеза, включително в подобна на твърдяната от жалбоподателя (в този
смисъл е Решение № 2943 от 16.03.2016 година, постановено по адм. дело №
6822/2015 година на Върховния административен съд.) Условието на чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ППЗСП е ясно и безпротиворечиво. Фактът на съществуване на търговска
регистрация, респективно вписването на жалбоподателя като собственик на капитала
на търговско дружество, е достатъчно и самостоятелно основание за отказ. Т. е.
за прилагане на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП
е достатъчно съществуването на тази регистрация. За да е налице предпоставка за
отпускане на исканата социална помощ за отопление е необходимо към момента на
подаване на заявлението – декларация от 17.10.2019 година, Г.З.Е. да не е имала
регистрация като търговец и/или да не е собственик на капитала на търговско
дружество, а ако е имала такава регистрация или е била вписана като собственик
на капитала на търговско дружество, същата да е била заличена в Търговския
регистър към момента на иницииране на производството. Което означава, че без
правно значение са възраженията на жалбоподателя. Фактът на вписване в ТР на
това обстоятелство към момента на подаване на заявлението – декларация, поради
което без правно значение за отпускането на целева помощ е дали в
действителност Г.З.Е. е собственик на капитала на ТД, включително дали в
процесния случай са налице данни за престъпление във връзка с това вписано в ТР
обстоятелство. За административния орган е налице формална законова пречка да
отпусне целевата помощ.
Изложеното обосновава извод, че по отношение на
жалбоподателя не са били налице законоустановените предпоставки за отпускане на
целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година
и в тази връзка директорът на ДСП Радомир, е издал оспорената заповед в
съответствие с материалния закон.
Оспореният акт е съобразен и с целта на закона –
целева помощ за отопление да получат само лица, носители на това право според
законоустановените критерии. Целевата помощ за отопление е социална помощ,
която се отпуска с точно определена цел – подпомагане на лицата през съответен
отоплителен сезон посредством заплащане на разходите им за отопление.
На основание
гореизложеното се налага правен извод, че оспореният индивидуален
административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при спазена административна процедура, в
съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
Страните не претендират присъждане на съдебни
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд
– Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.З.Е. с ЕГН **********,***, против Заповед
№ ЗСП/Д-РК-РМ/1774 от 11.11.2019 година, издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Радомир, с която е отказано отпускането на целева помощ
за отопление с твърдо гориво при условията и по реда на Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 13, ал. 6 Закона за социалното
подпомагане, във връзка с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008
година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/