Присъда по дело №222/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260003
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20203600200222
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

 

       № 260003                                      25.09.2020г.                                                 гр.Шумен

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд                                                                     наказателна колегия

На двадесет и пети септември                                          две хиляди и двадесета  година

В публично заседание  в следния състав:

    Председател:  Румяна  Райкова

                                                            Съдебни заседатели: 1. Ц. И. С.                                                                                                      2.  Д. Д. П.

Секретар Геновева Стоева

Прокурор Павлин Вълчев

Като разгледа докладваното от окръжния съдия Румяна Райкова

Наказателно дело от общ характер № 222 по описа за 2020г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.  Р.  СТОЯНОВ с ЕГН **********, български гражданин, роден на *** г. в гр. Варна, с постоянен адрес ***, неграмотен, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан - реабилитиран, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 11.01.2020г. в гр.Смядово, обл.Шумен, на АТМ устройство на банка „ДСК“ ЕАД при условията на продължавано престъпление, използвал чужд платежен инструмент – банкова карта с № 4748364007847139, издадена от „Банка ДСК” ЕАД през м.ноември 2018г. със срок на валидност до месец ноември 2021г. на лицето З.А.К. ***, като без съгласието на титуляра З.А.К. извършил две транзакции в 11:33 часа и в 11:34 часа и изтеглил парична сума общо в размер на 400лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 вр. от НК и чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на 1/една/ година и 4/четири/ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 100 /сто лева/.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Веществено доказателство – 1 бр. CD съдържащ видеоматериал следва да се пази ведно с делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр.Варна в 15-дневен срок от днес.

 

    Председател:

 

 

Съдебни заседатели: 1.

 

 

   2.

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 222 по описа за 2020г. на ШОС

 

            На 28.07.2020г. от Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД № 16/2020г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия П.Р.С. с ЕГН ********** *** за извършено от него престъпление от общ характер по чл.249 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на 11.01.2020 г. в гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „Беласица“ №3, на АТМ устройство на „Банка ДСК“ ЕАД, в 11:33 ч. и 11:34ч., при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – банкова карта № 4748364007847139, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на 11.2018 г., със срок на валидност 11.2021 г., на лицето З.А.К. ***, без съгласието на титуляра З.А.К. (извършил две транзакции и изтеглил парична сума в общ размер на 400 лв.), като деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.249, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В хода на разпоредителното заседание, след изслушване на становищата на участниците в него, по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и на заявлението на страните за разглеждане на делото по реда на особените правила по глава XXVII от НПК, на основание чл.248 ал.6 вр. чл.248 ал.5 т.4  от НПК, съдът е постановил делото да се разгледа по общия ред.

В съдебното заседание по делото в съответствие с искането на страните е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по чл.371 т.1 и т.2 от НПК. Подсъдимият С. се възползва от тази диференцирана процедура и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от 25.09.2020г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия и свидетелите за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Предвид наличните според него смекчаващи отговорността обстоятелства - влошено материално състояние, направеното самопризнание, изразеното съжаление, здравословните проблеми, за които са представени документи, възстановяването на причинените вреди на пострадалата, счита, че размера на наказанието следва да се определи към минимума предвиден в разпоредбата на чл.249, ал. 1 от НК от 2 години, след което по реда на чл. 58а от НК, да бъде редуцирано с 1/3. Акцентира, че от представените в съдебно заседание писмени материали е видно, че подсъдимият за последно е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ - 11 месеца, като е бил условно предсрочно освободен на 27.06.2007 г. с остатък за изтърпяване 3 месеца и 10 дни и от момента в който е изтекъл срокът на условното предсрочно освобождаване до момента на извършване на инкриминираното деяние е изтекъл срок по-голям от 10 години. Счита, че с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко поправяне на подсъдимия, предвид настъпилата реабилитация, са налице всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК. Моли по отношение на подсъдимия да бъде наложено и предвиденото в закона наказание „глоба“ в размер от 100 лева.

Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения излага наличните според нея смекчаващи отговорността обстоятелства, като акцентира на отежненото му семейно и материално положение, искреното разкаяние, поправянето му и самопризнанието. Счита, че може да се присъди минималното наказание от 2 години по чл. 249, ал. 1 от НК, което да се редуцира с 1/3. Поддържа и съображенията на прокуратурата в конкретния случай и смята, че наказанието следва да бъде отложено съгласно чл. 66, ал 1 за срок от 3 години, тъй като предходните му изтърпявания на лишаване от свобода са изиграли своята роля и превенция за в бъдеще.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното предварително изслушване. В защитната си реч изразява съгласие с изложеното от защитника си и заявява, че ще се съобрази с решението на съда. В последната си дума подсъдимият С. съжалява за това което е направил и не мисли по нататък да върши такива деяния. Заявява, че това вече ще му остане една обица на ухото, защото с чужди документи не е хубаво и не е правилно да борави човек.

            След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият П.Р.С. живее заедно със семейството си в гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „Дебър“ №17.

На 11.01.2020 г., около 10:30 – 11:00 ч. подсъдимият отишъл до центъра на гр. Смядово. Там, в близост до откритата сцена на площада, до магазин „Божана“, на земята той намерил банкова карта с № 4748364007847139, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на 11.2018 г. със срок на валидност до 11.2021 г.  на лицето З.А.К. ***, (с настоящ адрес ***). Банковата карта била изгубена същия ден от К., като на нея имало залепено листче с изписан 4-цифрен ПИН-код. П.С. взел банковата карта и същия ден, около 11:30 ч., отишъл до банкомат АТМ D0012705 на „Банка ДСК“ ЕАД, намиращ се на ул. „Беласица“ №3 в гр. Смядово. Той поставил в банкомата горепосочената банкова карта, въвел изписания ПИН-код на залепеното за нея листче и изтеглил сумата от 100 (сто) лв. Транзакцията била осъществена в 11:33 ч. на 11.01.2020 г., като при извършването й подсъдимият изискал разписка, от която установил какъв е остатъкът по сметката. В 11:34 ч. на 11.01.2020 г. от същия банкомат, въвеждайки отново изписания ПИН-код, С. изтеглил с посочената банкова карта още 300 (триста) лв. Описаните транзакции били осъществени без съгласието на титуляра З.А.К., като след извършването им остатъкът по сметката бил 34 лв.

След като подсъдимият П.С. изтеглил посочените суми, той взел в себе си банковата карта на К., която последствие изхвърлил в контейнер за смет, намиращ се в близост до автогарата на гр. Смядово.

Същият ден, след посещение в хранителен магазин в гр. Смядово, З.К. установила, че й липсва банковата карта. Тя я потърсила, но след като не я намерила се обадила на националния телефон на банка „ДСК“, за да я блокира. Тогава разбрала, че малко преди това с картата й били извършени две транзакции, като била изтеглена сума в общ размер на 400 (четиристотин) лв. Картата била блокирана в 12:04 ч. на 11.01.2020 г.

На 14.01.2020 г. З.А.К. подала сигнал до началника на РУ – гр. Велики Преслав, за извършените неправомерни транзакции с дебитната й карта. Междувременно, подсъдимият С. изхарчил неправомерно изтеглената сума за закупуване на хранителни продукти, на памперси за детето му, заплащане на сметки за ел. енергия и покриване на заеми.

С разписка от 19.02.2020 г. подсъдимият П.Р.С. възстановил неправомерно изтеглената сума в общ размер на 400 лв. С разписка от същата дата посочената сума била предадена на З.А.К..

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия С. в хода на предварителното изслушване на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит и на свидетелите. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства - от показанията на свидетелите – З.А.К., В.Г.Д.и В.А.А., а така също и от неговите обяснения и от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 ал.2 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват правилното функциониране на паричното обръщение и законния ред в паричната система на РБ;

* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е използвал платежен инструмент – банкова карта № 4748364007847139, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на 11.2018 г., със срок на валидност 11.2021 г. с титуляр З.А.К. ***, без съгласието на последната, като чрез действията си на 11.01.2020 г. в гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „Беласица“ №3, на АТМ устройство на „Банка ДСК“ ЕАД, в 11:33 ч. и 11:34ч. извършил две успешни транзакции и изтеглил парични суми от 100лв. и 300лв.;

         - общият размер на паричните суми по успешно осъществените две неправомерни транзакции от страна на подс. С. на 11.01.2020 г. е 400 лева.

            * субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, които не е било собственик и титуляр на платежния инструмент – банкова карта № 4748364007847139, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на 11.2018 г., със срок на валидност 11.2021 г. с титуляр З.К.; подс. Стоянов е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

            * от субективна страна деянието е извършено от подсъдимият с пряк умисъл – той е съзнавал, че банковата карта е чужда и че независимо, че ПИН-кода е при нея,  то титуляра на картата не е съгласен да се използва от друг, включително и от него. Подсъдимият е целял да установи своя фактическа власт върху предмета на престъплението и е извършил деянието с намерението да го присвои. Подсъдимият е имал намерение да се разпорежда с отнетите при тегленето суми в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои). Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;

            Престъплението по чл.249 ал.1 от НК е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като двете транзакции са осъществени на 11.01.2020 г. в гр. Смядово, обл. Шумен, в 11:33 ч. и 11:34ч. при еднородни условия през непродължителен период от време една от друга, при една и съща фактическа обстановка и поотделно осъществяват състава на престъпление по чл.249 ал.1 от НК.

            Причините за извършване на престъплението от страна на подс. С. се свеждат до незачитане на обществените отношения осигуряващи правомерното упражняване на правото на собственост и до стремежа на подсъдимия към придобиване на облаги по лесен, но неправомерен начин, а така също и незачитането от страна на подсъдимия на установения правопорядък, регулиращ нормалното функциониране на паричното обръщение в РБ.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните обстоятелства:

 - степента на обществената опасност на деянието е средно висока, предвид принципната актуалност и високия процент на престъпленията от този род в региона, обстоятелството, че деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, както и предвид спецификите на конкретния случай, при който подсъдимият е бил улеснен от обстоятелството, че картата е била паднала на земята на улицата и е била заедно с пин-кода.

- степента на обществена опасност на подсъдимия - данните за личността му – същият е реабилитиран за предишни осъждания, за които е изтърпявал наказание лишаване от свобода, прави самопризнания и се разкайва за извършеното, влошено здравословно състояние, утежнено семейно и материално положение, ниската стойност на отнетите парични суми; Поради тези данни, съдът приема, че в миналото у подсъдимия е имало изградена антисоциална нагласа за противоправно поведение насочено предимно спрямо собствеността на гражданите, но след налаганите му ефективни наказания същият се е поправил и неговата обществена опасност е невисока.

 - подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на собствеността;

Съдът преценява, че за подс. С. са налице следните смекчаващи вината обстоятелства - добросъвестно поведение в наказателния процес, влошено здравословно състояние и утежнено семейно положение; ниска стойност на отнетите парични суми; възстановяването на сумата предмет на престъпното посегателство. Самопризнанията не се вземат предвид от съда като такова, тъй като по силата на закона те се вземат предвид на основание чл.373 ал.2 от НК, като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК. От друга страна по отношение на него съдът констатира, че същият е реабилитиран за предишни осъждания, за които е изтърпявал наказание лишаване от свобода, от което прави извода за наличие на лоши характеристични данни, които възприема като отегчаващо вината обстоятелство.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс. С., като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а сред констатираните няма и изключително по своята същност и не са налице условията на чл.55 от НК, а именно: За престъплението по чл. 249 ал.1 от НК е предвидено наказание от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на минимума предвиден от закона за това престъпление от две години лишаване от свобода, което в съответствие с чл.58а ал.1 от НК следва да бъде редуцирано с една трета, а именно една година и четири месеца. Съдът съобрази предишните осъждания на дееца и съобрази, че наказанията му за всички осъждания са изтърпени, като последно е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ - 11 месеца, като с определение на Плевенски  Окръжен съд от 27.06.2007г. в сила от 05.07.2007г. е бил условно предсрочно освободен на 27.06.2007 г. с остатък за изтърпяване 3 месеца и 10 дни и изпитателен срок от 6 /шест месеца/. По определените групи наказания общо подсъдимият е изтърпял една година и единадесет месеца лишаване от свобода. От изтичане на изпитателния срок на 05.01.2008г. съобразно чл.88а ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК на 05.01.2018г. е настъпила абсолютната реабилитация по право. Процесното деяние е било извършено две години след настъпване на абсолютната реабилитация за всички осъждания, а съобразно чл.85 ал.1  от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Съобразявайки тези обстоятелства по отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода” на подс.С., настоящият състав на ШОС приема, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия предвид семейното му положение и доказаното поправяне на дееца и налагането на ефективно наказание лишаване от свобода не е необходимо за да бъдат изпълнени целите на наказанието. Поради това на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на определеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. По отношение предвиденото комулативно наказание глоба, съдът като съобрази имотното състояние на подсъдимия и смекчаващите отговорността обстоятелства, счита, че в съответствие с чл.54 ал.1 от НК и чл.47 ал.2 от НК следва да определи размера в предвидения минимум в общата част на НК, а именно 100лв. Определеният размер на тези наказания, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

            По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

Окръжен съдия: