РЕШЕНИЕ
№ 16804
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря Т. ГР. Т.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20221110170490
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от В. Р. К., с която е предявен срещу „О. Ф. Б.“ ЕАД отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че в полза на „Б. Д.“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК от 18.03.2010 г. по ч.гр.д.
7680/2010 г. по описа на СРС, 40 състав, за следните суми: 1723,21 лева -
главница, ведно със законната лихва от 17.02.2010 г. до изплащане на
вземането, 255,27 лева - лихва за периода от 19.06.2009 г. до 16.02.2010 г.,
59,46 лева - разноски в съдебното производство и 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение, вземанията по който са придобити от
ответника по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
13.02.2013 г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. №
3190/10 г. по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № в КЧСИ. На 13.02.2013 г. бил
сключен договор за цесия между „Б. Д.“ ЕАД и ответника „О. Ф. Б.“ ЕАД,
чрез който вземанията на банката по изпълнителния лист били прехвърлени в
полза на ответника, като последният бил конституиран като взискател по
изпълнителното дело. В исковата молба се твърди, че В. Р. К. не дължи на „О.
1
Ф. Б.“ ЕАД сумата от 1860,31 лв., за която е издаден изпълнителният лист.
Оспорва да е бил уведомяван за наличието на сключен между „Б. Д.“ ЕАД и
ответника договор за цесия, поради което намира, последния за ненадлежен
взискател по отношение на дълга, тъй като посоченият договор не е произвел
действие по отношение на ищеца, като в случай на евентуалност навежда
твърдения, че вземането било погасено по давност след образуване на
изпълнителното дело.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Навежда твърдения, че ищецът следва да се счита уведомен за
цесията, тъй като всички документи за извършената такава са предоставени
на ищеца с молбата за конституиране от 29.01.2014 г. по ИД № 3190/2010 г.
по описа на ЧСИ Н. М. и се съдържат в кориците на изпълнителното дело.
Намира, че давността за вземанията не е изтекла, тъй като същата е
прекъсвана и срока на новата не е изтекъл към момента на предявяване на
исковата молба и понастоящем. Моли съда да отхвърли исковите претенции,
претендира направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че В. Р. К. и „Б. Д.“ Е. са били страни по ч.гр.д. № 7680/2010 г.
по описа на СРС, 40 състав, по което ищецът е осъден със заповед за
незабавно изпълнение възоснова на документ по чл.417 от ГПК от
25.02.2010г. да заплати на „Б. Д.“ Е. солидарно с Б. Г. К. и А. Н. К. сумата от
1723,21лева – главница, ведно със законната лихва считано от 17.02.2010г. до
окончателното плащане, сумата от 255,27 лева договорна лихва и сумата от
159,56 лв. наказателна лихва.
Въз основа на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 18.03.2010 г. за горепосочените суми и по молба на
взискателя „Б. Д.“ Е. от 08.10.2010г. е образувано изпълнително дело
20108410403190г. по описа на ЧСИ Н. М., заверен препис от което е
приобщено в производството.
На основание сключен договор за прехвърляне на вземания от 13.02.2013
2
г. между „Б. Д.“ Е. и „О. Ф. Б.“ Е. процесните вземания са цедирани на
ответника, който е конституиран и като взискател по образуваното
изпълнително дело.
От образуването на изпълнителното дело до конституирането на новия
взискател в изпълнението са били предприемани редица изпълнителни
действия, водеши до прекъсване на 5-годишната погасителна давност за
вземанията – последното от които е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца на 13.12.2013г. На 13.11.2015г. взискателят „О.Ф.
Б.“ ЕАД е подал молба с искане за ивършане на опис на движими вещи на
длъжника, като такъв не е бил извършен от ЧСИ.
На 26.03.2020г. е издадено постановление за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
изтекъл двугодишен срок в който взискателят не е поискал предприемане на
изпълнителни действия.
На 08.06.2020 г. за процесните вземания е образувано ново изпълнително
дело № по описа на ЧСИ Н. М., по което на 07.08.2020 г. е наложен запор
върху банкови сметки, върху трудовото възнаграждения на длъжника, както и
възбрана.
Неоснователно е оплакването на ищеца, че като не е бил уведомен за
цесията от 13.02.2013 г., О. Ф. Б. ЕАД не му е кредитор. Наличието или
липсата на надлежно уведомяване на длъжника по чл.99, ал.4 от ЗЗД, за
извършена цесия не е елемент от фактическия състав на цесията, а ще има
ефект за длъжника от уведомяването му, за да бъде валидно неговото
изпълнение спрямо цедента. Това е защитата на добросъвестно платилия
длъжник, който да не се счита платил лошо, което навежда на извода, че
касае хипотеза на доброволно плащане, а не тази на принудително събиране
на вземането в рамките на един изпълнителен процес. Качеството си на
взискател цесионерът ще получи в изпълнителното произвоство след като
бъде конституиран от ЧСИ с нарочен акт и след преценка, сторена от ЧСИ за
наличие на материалните предпоставки за това. В конкретния случай, въз
основа на представен пред ЧСИ договор за цесия , сключен между Б.Д. и
ответника в хода на изпълнителния процес, на основание чл.429, ал.1 от ГПК,
О. Ф. Б. ЕАД валидно и допустимо е конституирано като частен
правоприемник на взискателя, като в взискател по изпълнението. Новият
3
взискател изцяло замества стария, като има правото да се ползва от всички,
предприети до този момент действия по изпълнението, както и да търси
цялото солидарно задължение от всеки един от тримата длъжника.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т.
14), задължително за съдилищата. Там е прието, че по смисъла на чл. 116, б.
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съгласно решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ
г. о.; решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г.
о.; решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и
в решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., е
прието, че перемпцията е без правно значение за давността и когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния
изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като
законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.
116, б. “в“ ЗЗД. Изложено е още, че давност не тече и в случаите, когато
кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният
изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по причини, независещи
от волята на кредитора, в това число и когато не приложи правилата на чл.
129 ГПК. С Разпореждане от 9.03.2023 г. на ВКС е образувано т. д. № 2/2023
4
г., ОСГТК, което ще даде отговор на засегнатите по – горе въпроси и ще има
задължителна сила, като до неговото постановяване настоящият състав ще се
придържа, към актуалната съдебна практика.
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата
се прилага разрешението, че давността е спряна по време на изпълнителния
процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече приложимият 5 –
годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на
26.06.2020 г.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за
периода до 26.06.2015 г., през който първото образувано срещу ищеца
изпълнително дело е било висящо, давност за вземанията не е текла, а след
това петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е била прекъсната на
08.06.2020 г. – когато взискателят е поискал прилагането на посочен в
молбата за образуване на изпълнително производство изпълнителен способ.
Впоследствие давността е била отново прекъсната с предприемането на
изпълнителни действия по изпълнителното дело – запор на банкови сметки,
трудови възнаграждения на длъжника и възбраняване на имоти.
Следователно не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради
което и процесните вземания не са погасени по давност. Към настоящия
момент не е настъпила и перемпция по образуваното изпълнително дело.
Предвид изложеното предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
100 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Р. К., ЕГН ********** срещу „О. Ф. Б.“
ЕАД ЕИК отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК, за установяване недължимостта на сумата 1723,21 лева - главница,
ведно със законната лихва от 17.02.2010 г. до изплащане на вземането, 255,27
лева - законна лихва за периода от 19.06.2009 г. до 16.02.2010 г., 59,46 лева -
разноски в съдебното производство и 100 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 18.03.2010 г. по
гр.д. № 7680/2010 г. по описа на СРС, 40 състав.
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, на „О. Ф. Б.“ ЕАД ЕИК, разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6