Определение по дело №252/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е   Н   И   Е 

 

                                  гр.Кюстендил, 11.06.2019г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,     наказателно отделение,

в закритото заседание

на единадесети юни

през две хиляди и деветнадесета  година, в състав

 

                                                Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                       Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                      ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА 

                                                                        

 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ВНЧД № 252

по описа за 2019г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

                             

                  Производството е по реда на чл. 243, ал.4-8  НПК.

                  В.Г.К. ***, чрез адв.В.С. обжалва  определение № 121 на Дупнишкия районен съд от 14.03.2019 г. по  НЧД № 121/2019 г. по описа на същия съд,  с  което е потвърдено постановление от 02.01.2019 г. на прокурора  при Дупнишката районна прокуратура Р.М., издадено на осн. 243, ал.1 т.1   вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното производството по сл.д. №91/2018 година, пр. вх. № 852/2016 г., ДП № 587/18 година по описа на ДРП. С посоченото  постановление ДнРП е прекратила наказателното производство срещу обвиняемата Н.Г.Ш.за престъпление по чл.323, ал.1 НК с мотива, че деянието е малозначително по  см. на чл.9, ал.2 НК.

                   В жалбата са изтъкнати доводи за осъщественост на деянието и за липсата на фактическия състав на чл. 9, ал.2 НК. Прави се искане за отмяна на атакуваното постановление.

                  Районна прокуратура Кюстендил не е изразила становище по жалбата.

                   Постъпило е възражение от обвиняемата Ш. срещу жалбата.

                   КнОС, след проверка на материалите по посоченото дело, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по  чл. 243, ал.6 НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

          За да прекрати наказателното производство, образувано срещу Н. Ш. за деяние по  чл.323, ал.1 НК, ДнРП е приела, че между Н. Ш., Б.Ш. и В.К. е възникнала съсобственост в УПИ III – 622 в кв.9 по плана на с. К., както и по отношение на находащите се в имота сгради; че в имота е имало селскостопанска постройка, която в течение на годините започнала да се руши, като обв. Ш. през периода 19-27.04.2016 г.предприела действия по събарянето й с цел да избегне нейното самосрутване, като за целта наела св.М.; в резултат от реакциите на съсобственика В.К.- предявяване на жалби до Кмета на Общината, същата впоследствие предявила искова молба до –ДнРС за разпределение на ползването на съсобствения имот, по която било образувано гр.д. № 933/16г. Въз основа на тези факти, ДнРП е приела, че Ш. е осъществила състава на самоуправството по  чл.323, ал.1 НК, но тъй като вредите били в размер на ** лева, е налице деяние, което формално осъществява признаците  на престъплението по  чл.323, ал.1, но същото е малозначително по см. на чл.9, ал.2 НК. Наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

                    ДнРС е потвърдил постановлението на КРП, като е приел, че фактическият състав на престъплението не е осъществен поради липсата на съставомерен признак –„немаловажност на случая“. Изложени са пространни мотиви относно същността на престъплението по  чл.323, ал.1 НК.

                    Предвид гореизложеното КнОС намира атакувания съдебен акт за правилен и същият следва да бъде потвърден като краен резултат, но с други мотиви. Становището на двете контролирани инстанции- че обв. Ш. е осъществила фактическия състав на чл.323, ал.1 НН, но че нейната наказателна отговорност не следва да се ангажира поради липса на елемент от обективния признак „немаловажност на случая“ е неправилен и полежи на корекция, която обаче не води до промяна на крайните изводи за липса на престъпление.

                    Следва да се подчертае, че ДнРС е изложил убедителни изводи относно правната същност на престъплението по  чл.323, ал.1 НК, които настоящата инстанция напълно споделя и кото принципно са верни, но които не могат да се субсумират към конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото:

                       Оплакванията на пострадалия В.К. са свързани с наличие на самоуправни действия от съсобственика Н. Ш. за периода 19-27.04.2016 година, към който момент обаче не е имало възникнал спор между него и обв.Ш. относно съсобствеността на процесната сграда. Видно от обясненията на обв. Ш. и от пок. на св. К. е, че едната част от сградата е била ремонтирана от св. К. през 2011 година, а втората,  която е била строена от обвиняемата и съпруга й- не е била обект на ремонт, вследствие на което е започнала да се саморазрушава. Именно на посочените дати, обвиняемата, водена от убеждението, че сградата е нейна и че не трябва да създава опасност за околните, е предприела процесните действия. До този момент обаче никой не е оспорвал собстевността на сградата, респ. не е имало спор относно нея.

                     Самоуправството по  чл. 323, ал.1 НК  се характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона.- срвн. Р- 215- 04- ІІ НО на ВКС, БВКС бр.2/2004 г. Осъщественото с деянието право може да бъде  действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано  от дееца.   Изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие.  Следователно, за да е осъществено това деяние, е необходимо да се установи, че към съответната дата обвиняемата е осъществила едно оспорвано от К. право. Към този момент обаче липсват каквито и да е доказателства същият да й е оспорвал правото на съсобственост по отношение на процесната постройка.

                  Следва да се има предвид и следното: Самоуправството е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани.  Затова субект на престъплението може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение. От обективна страна за престъплението по  чл. 323, ал.1 НК се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия- срвн. и Р- 553 от 11.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 461/2002 г., -II НО на ВКС, БВКС бр. 11/2003г. Предварителното оспорване на имущественото право обаче не е необходимо да се е развило непременно като съдебен спор. Достатъчно е това да се е реализирало чрез фактически действия от насрещната страна. В случая такъв спор до инкриминарания период- 19-27.04.2016г. не се е развил. От извършената служебна справка от КнОС в делводството на ДнРС се установи, че цитираното от ДнРП и ДнРС гр. д. №933/16 г.  с предмет – чл.32, ал.2 ЗС, е образувано едва на 28.06.2016 г., т.е. след осъществяване на твърдените самоуправни действия. Т.е. спорът е последващ, а не е предшестващ действията на обв. Ш., респ. фактически действия от нейна страна до този период не е имало; респ. оспорвания на собствеността също не са били налице. Отделен е въпросът, че Ш. не е действала умишлено, с намерението да осъществи самоуправни едйстивя; тя е била водена от съзнанието, че следва да спре саморазрушаването на сграда, която тя самата тя е строила. В този аспект изводите на ДнРП, респ. ДнРС за наличие на самоуправни действия към този момент са необосновани и не са съобразени с правната същност на престъплението по  чл.323, ал.1 НК.  

                 Ето защо КнОС променя изводите на ДнРП, респ. ДнРС за наличието на спор между страните към датата на твърдяното деяние, но промяната в този извод не променя крайните доводи за липса на самоволно осъществяване от страна на обв. Ш. на оспорвано от св. К. и предполагаемо за  обвиняемата право.

                 Не се споделят релевираните в жалбата възражения за необходимостта от назначаване на нова експертиза, която да изчислява нов размер на настъпилите вреди, като в тази насока представените доказателства относно стойността на изграждане на една стопанска постройка са неотносими към предмета на доказване. Очевидно е, че пострадалият прави опит със средствата и механизмите на държавното обвинение да решава съсобственически спорове, което е недопустимо. При липсата на противоправно деяние, е безпредметно събирането на нови доказателства относно стойността на вредите в наказателния процес.

                 По тези съображения  постановлението на ДнРП е обосновано и законосъобразно. Като е приел същото като краен резултат, ДнРС е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който след гореизложеното изменение на мотивите следва да се потвърди.

                Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 НПК, окръжният съд

                                     О  П   Р   Е   Д   Е  Л   И :

 

                   

                  ПОТВЪРЖДАВА  определение № 121 на Дупнишкия районен съд от 14.03.2019 г. по  НЧД № 121/2019 г. по описа на същия съд,  с  което е потвърдено постановление от 02.01.2019 г. на прокурора  при Дупнишката районна прокуратура Р.М., издадено на осн. 243, ал.1 т.1   вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното производството по сл.д. №91/2018 година, пр. вх. № 852/2016 г., ДП № 587/18 година по описа на ДРП за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемата Н.Г.Ш.за престъпление по чл.323, ал.1 НК.

                  Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

               

                 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

              

                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                          2.