Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 06.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търг. дело № 1127 по описа
за 2020 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на „Н.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, предявена срещу „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище ***, за заплащане на сумата 100000 лева – част от цедирано на ищеца от „Н.Г.“ АД вземане в размер на 400000 лева,
дължимо по договор за разпространение на лотарийни билети, заедно с обезщетение
за забава върху главницата, претендирано частично в размер на 2750 лева от общ
размер 11000 лева за периода 12.03.2020 г. – 19.06.2020 г..
В исковата молба се твърди, че
ищецът сключил на 28.02.2020 г. с „Н.Г.“ АД договор за прехвърляне на вземания,
въз основа на който придобило вземане в размер на 400000 лева срещу ответника „Б.П.“ ЕАД, произтичащо от договор № 129/29.06.2018 г. за
разпространение на лотарийни билети. Съгласно този договор ответникът се
задължил да приеме за разпространение в обектите си, при условия на
консигнация, лотарийни билети, срещу комисионно възнаграждение от 8 % от номиналната им стойност, като до 10-то
число на следващия месец следвало да отчита извършените продажби. За периода
01.01.2020 г. – 31.01.2020 г. общата номинална стойност на продадените билети
възлизала на сумата 2713540 лева с ДДС, от която „Б.П.“ ЕАД прихванало
дължимото комисионно възнаграждение в размер на 260499,84 лева, а част от
дължимата към 28.02.2020 г. сума в размер на 400000 лева била прехвърлена на
ищеца. Цесията била съобщена на „Б.П.“ ЕАД на 02.03.2020 г., включително
дружеството било поканено да изпълни доброволно, но изпълнение не последвало,
което породило и задължение за престиране на обезщетение за забава в размер на
законната лихва и наложило провеждането на настоящото производство.
В отговор на исковата
молба, „Б.П.“ ЕАД счита исковете за процесуално недопустими. Цедентът „Н.Г.“
АД на 27.02.2020 г. депозирало молба за откриване на производство по
несъстоятелност, а договорът за цесия бил сключен на 28.02.2020 г. при наличие
на публични задължения и наложени обезпечителни мерки по ДОПК. Затова договорът
за цесия бил нищожен – сключен в противоречие на закона, респ. при
заобикалянето му.
Счита, че в цедираното вземане било
включено и вземане на „Национална лотария“ АД от продажбата на лотарийни билети
за играта „НОВОЛОТО“, което обуславяло нищожност на договора за цесия поради
липса на предмет, съответно поради липса на индивидуализация на прехвърленото
вземане.
От друга страна „Б.П.“ ЕАД нямало непогасени задължения към ищеца и
праводателя му. С писмо от 02.03.2020 г. дружеството потвърдило на публичен
изпълнител задължения към „Н.Г.“ АД в размер на 3359892,46
лева, но при наличие на насрещни вземания от 1599422 лева и 354099 лева, като
главен публичен изпълнител към НАП на 04.03.2020 г. наложил запор върху
вземането на „Н.Г.“ АД от „Б.П.“ ЕАД, като с
последващи писма било уточнено, че размерът на вземането възлиза на сумата
1880074,20 лева, която ответното дружество превело по сметка на НАП по
образуваното срещу „Н.Г.“ АД изпълнително дело № *********/21.02.2020 г.. С
писмо от 26.06.2020 г. цесионерът „Н.Б.Г.“ ЕООД било уведомено, че вземането на „Н.Г.“ АД от „Б.П.“ ЕАД е погасено чрез извършеното плащане по
наложеното от НАП запорно съобщение.
Прави искане нищожността
на договора за цесия да бъде прогласена от съда, както и искане в
производството да бъде конституирано ТД на НАП като трето лице-помагач на
ответника, като интересът от привличането произтичал от извършеното превеждане
на сумата 1880074,20 лева в полза на държавата, която сума включвала и
претендираното от ищеца вземане, което искане е оставено без уважение с влязло
в сила определение.
В допълнителната искова
молба „Н.Б.Г.“
ЕООД оспорва възраженията на ответника срещу исковете. Ищецът бил носител на
вземания от „Б.П.“ ЕАД по силата на договора за цесия и
това му придавало активна легитимация за провеждане на исковете. Запорирането
на банкови сметки на цедента не обуславяло нищожност на договора
за цесия, тъй като вземането било прехвърлимо. Договорът за цесия в достатъчна
степен индивидуализирал прехвърленото вземане, като ответникът изрично признал,
че има задължение към „Н.Г.“ АД в размер на 1880074,20
лева, част от която сума съставлявало и цедираното вземане. Запорирането на
сумата от НАП било извършено след съобщаване на цесията на „Б.П.“ ЕАД и
последното нямало задължение да плаща на публичния кредитор, но сторило това
при известност на факта, че част от задължението вече следва да се изпълни на
друг правен субект - „Н.Б.Г.“
ЕООД. В този смисъл отношенията на ответника с НАП след 02.03.2020 г. били
ирелевантни за спора.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът
настоява производството по несъстоятелност, инициирано по отношение на
цедента „Н.Г.“ АД да е от съществено значение за настоящото производство. В
останалата част отговорът възпроизвежда вече направените възражения и
изложените доводи в отговора, като твърди, че действията на страните по
договора за цесия били координирани с цел да се осуетят публичните вземания на
държавата и така се засягал сериозно обществения интерес.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 03.11.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията помежду им са отделени фактите, че на 29.06.2018 г. между „Н.Г.“ АД
и „Б.П.“ ЕАД е сключен договор № 129 за
разпространение на лотарийни билети, като за м. 01.2020 г. номиналната стойност
на продадените от ответника билети възлизала на сумата 2713540 лева; че на
28.02.2020 г. „Н.Г.“ АД и „Н.Б.Г.“ ЕООД сключили договор за
прехвърляне на вземане в размер на 400000 лева, произтичащо от договора за
разпространение на лотарийни билети, сществуващо към 28.02.2020 г. като цесията
била съобщена на „Б.П.“ ЕАД на 02.03.2020 г. и че в изпълнение
на разпореждане на главен публичен изпълнител на 26.06.2020 г. ответникът
превел по сметка на НАП сума в размер на 1880074,20 лева, която съставлявала
пълния размер на задължението на ответника към „Н.Г.“ АД.
Предмет
на производството са частични, обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове, с правна квалификация чл.
355 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 100000 лева – част от цедирано вземане в размер на 400000 лева, дължимо
по договор за разпространение на лотарийни билети към 28.02.2020 г., заедно с
обезщетение за забава върху главницата, претендирано частично в размер на 2750
лева от общ размер 11000 лева за периода 12.03.2020 г. – 19.06.2020 г..
Основателността на главния иск се
обуславя от провеждането на пълно доказване от страна на „Н.Б.Г.“ ЕООД на фактите:
възникнало от сключен договор за разпространение на лотарийни билети, вземане
на цедента „Н.Г.“ АД в размер на
сумата 400000 лева, съществуващо към 28.02.2020 г., сключен валиден договор за цесия, с който вземането е преминало в
патримониума на ищеца и съобщаване на цесията на длъжника „Б.П.“ ЕАД. Съответно по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и
размера на дължимото обезщетение.
Сключването на договора, породил вземането, транслирано
в правната сфера на „Н.Б.Г.“ ЕООД в резултат на цесията - договор № 129
за разпространение на лотарийни билети от 29.06.2018 г., е безспорен факт, включително
не е спорно и в изявление на ответника до публичен изпълнител от 02.03.2020 г.
е признато задължение към „Н.Г.“ АД в
размер на 3359892,46 лева, при наличие на насрещни вземания, като в
писмо от 04.03.2020 г. „Б.П.“ ЕАД е признало задължение в размер на
1406371,46 лева, при изрично посочване, че задълженията за м. февруари 2020 г.
не са определени, тъй като процесът по прихващане (нетиране), предвиден в
договора, не бил приключил. Следователно към сключване на договора за цесия на
28.02.2020 г. ответникът е имал задължение към „Н.Г.“
АД в размер на 1406371,46 лева по собствените му признания, поради което не е
имало пречка кредиторът да се разпореди с част от това вземане в размер на
400000 лева в полза на трето лице, което е и сторил като сключил процесния
договор за цесия. Това, че договор № 129/29.06.2018 г. е сключен и с трето лице
(„НАЦИОНАЛНА ЛОТАРИЯ“ АД), е без значение за спора, тъй като „Б.П.“ ЕАД изрично
признава, че е носител на задължения в съответния размер към цедента „Н.Г.“ АД.
Със сключването на 28.02.2020 г. на договора
за цесия, субективното право на вземане за сумата 400000 лева е преминало от
правната сфера на неговия носител „Н.Г.“ АД
в правната сфера на лице трето за правоотношението, в рамките на което
вземането е възникнало - „Н.Б.Г.“ ЕООД. Тази правна последица настъпва с
постигане на съгласието на страните по цесионния договор. Длъжникът „Б.П.“ ЕАД не е страна по същия и затова, за да се
прояви действието на цесията по отношение на него, разпоредбата на чл. 99, ал.
4 ЗЗД изисква прехвърлянето да му бъде съобщено. Със съобщаване на сключения
договор за цесия, за длъжника кредитор на вземането е цесионерът „Н.Б.Г.“ ЕООД
и нему се дължи изпълнение, което да породи погасителен ефект.
В решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. №
566/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, са разяснени
характера и правната природа на договора за цесия, като е посочено, че
договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в
облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е
договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален,
неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което
следва да съществува към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо
(каквито по принцип са имуществените права). От тези общи правила се извежда и
действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети
лица. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера
/приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде
кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета
на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да премине вземането върху
цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния
носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за
изпълнен поради изчерпване на предмета му.
По отношение на длъжника, обаче, цесионният
договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента („Н.Г.“ АД) - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод
произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участва в
цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди
нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи
от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно
противопоставени на цесионера. Или, за да породи действие спрямо длъжника
цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съобщението,
обаче, не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между
страните по договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване
на договора. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед
обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо
третите лица, каквото трето лице е и публичният кредитор държавата - чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. В хипотеза на чл. 99 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера със
самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител,
докато договорът има действие спрямо цедирания длъжник и трети лица след
съобщаването му, което поражда действие само след осъществяването му от
цедента.
Възраженията на ответника за нищожност на
цесионния договор, поради нарушаване на забраната на чл. 190 ДОПК и поради
липсата на индивидуализация на прехвърленото вземане, са неоснователни.
Обременеността на правната сфера на цедента „Н.Г.“ АД с публичноправни задължения, не
обуславя приложение на забраната на чл. 190 ДОПК, тъй като нормата забранява
само и единствено цесията на публични вземания и като всяка императивна
разпоредба следва да се тълкува и прилага ограничително. Вземането на „Н.Г.“ АД от „Б.П.“ ЕАД е възникнало в рамките на търговски договор и
няма публичен характер, затова като имуществено право с предмет парична
престация е на общо основание прехвърлимо и носителят му не е бил ограничен във
възможността да се разпорежда с него. В този смисъл цедирането на вземане като
даване вместо изпълнение на възникнали към цесионера задължения на „Н.Г.“
АД не противоречи на закона, нито го заобикаля.
Договорът за цесия не
страда от порок и поради недостатъчна индивидуализация на вземането. Всяко
вземане се индивидуализира чрез правопораждащия го факт, страните по
правоотношението (носителя на вземането и носителя на съответстващото му
задължение), неговият размер, и валута. В случая правоотношението е с ясно
очертани страни: „Н.Г.“ АД и „Б.П.“ ЕАД и е породено
от договор № 129/29.06.2018 г., който наистина е такъв за продължително
изпълнение, но прехвърленото вземане в размер на 400000 лева е такова, определено
към конкретна дата: 28.02.2020 г., поради което не е необходимо индивидуализирането
му чрез съответен период. Достътъчно за индивидуализацията е, че в рамките на
този договор, от сключването му до 28.02.2020 г. и точно към тази конкретна
дата, „Н.Г.“ АД е носител на вземане в размер на 400000 лева,
което е прехвърлило като даване вместо изпълнение на трето за правоотношението
лице - „Н.Б.Г.“
ЕООД.
Задълженото по договор № 129/29.06.2018 г.
лице - „Б.П.“ ЕАД е нотифицирано от цедента „Н.Г.“
АД за извършеното прехвърляне чрез съобщение,
вх. при ответника рег. индекс 95-Н-21/02.03.2020 г., от който момент и спрямо
задълженото лице цесията е породила действието си и кредитор на прехвърлената
сума е „Н.Б.Г.“
ЕООД и на това дружество ответникът след уведомяването му, е дължал изпълнение.
Полученото от „Б.П.“
ЕАД на 04.03.2020 г. запорно
съобщение от публичен изпълнител, с което е наложен запор върху вземанията на „Н.Г.“ АД от адресата на съобщението, е
ирелевантно и не е рефлектирало върху вземането от 400000 лева, което след
02.03.2020 г. не е с носител „Н.Г.“ АД, а „Н.Б.Г.“ ЕООД.
Съгласно чл. 202, ал.
2 и ал. 3 ДОПК (действаща към 04.03.2020 г. редакция) запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което
длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се
изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото
задължено лице има сметки, като запорът се смята
наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на
получаването на запорното съобщение. Нотифицирането за цесията е извършено преди получаване на
запорното съобщение и затова по аргумент за обратното
от чл. 206, ал. 1 ДОПК и чл. 453 ГПК, към която ДОПК изрично препраща, на
взискателя и на присъединилите се кредитори, включително на публичния
изпълнител, е противопоставимо прехвърлянето на вземане, съобщението за което е
било направено, преди третото задължено лице да получи запорното съобщение,
както в случая. За „Б.П.“ ЕАД не е имало задължение да изпълни
запорното съобщение по отношение на цедираното вземане в размер на 400000 лева,
чийто кредитор вече е друг правен субект, съответно изпълнението на запора и по
отношение на цедираната сума в полза на публичния изпълнител, не е освободило „Б.П.“
ЕАД спрямо действителния негов кредитор „Н.Б.Г.“ ЕООД и затова предявеният от него
частичен иск за реално изпълнение е основателен и следва да бъде уважен до
предявения размер от 100000 лева.
Този
извод не се променя от факта на обявяване в несъстоятелност на цедента с
решение № 260017/06.01.2021 г. по търг. дело № 699/2020 г. на СГС, тъй като до успешното провеждане на съответните
искове за попълване на масата на несъстоятелността на „Н.Г.“ АД, сключеният
договор за цесия е валидна правна сделка и поражда правните си последици, които
съдът е длъжен да зачете в настоящото производство. Затова всички доводи на
ответника свързани с несъстоятелността на цедента са неотносими към настоящия
правен спор, който изследва съществува ли изискуемо вземане на „Н.Б.Г.“
ЕООД от „Б.П.“ ЕАД и изводт е, че такова съществува,
тъй като изпълнението на цедента (включително в рамките на принудително
изпълнение) не освобождава задълженото лице спрямо цесионера.
По
отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая, съдът прие дължимост на главното вземане, което е изискуемо, считано от
изтичане на предоставения с писмо, вх. № 95-Н-22/05.03.2020 г. при адресата „Б.П.“ ЕАД срок за доброволно изпълнение - 11.03.2020 г.,
след изтичането на който ответникът изпаднал в забава, която е обременила
правната му сфера и със задължението да престира мораторно обезщетение.
Съгласно
решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след
изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Размерът на законната лихва е нормативно определен,
на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската
народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от
01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава върху дължимата
главница от 400000 лева за периода 12.03.2020 г. до деня, предхождащ
предявяването на исковата молба – 18.06.2020 г. възлиза на сума в общ размер от
11000 лева, което означава, че частичната акцесорна претенция на ищеца, следва
да бъде уважена за предявения размер от 2750 лева, уточнен в молба от
01.07.2020 г..
При този изход на спора, право на присъждане
на разноските за съдебното производство се поражда само за ищеца „Н.Б.Г.“ ЕООД,
в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира присъждане на разноски в
размер на 4117,78 лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, тъй като процесуалното представителство на ищеца е осъществено
от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, действаща към приключване на устните
състезания редакция, предвижда в полза на юридически лица или еднолични търговци
да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Приложимият
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като
за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни
заседания, или когато материалният интерес е над 10000 лева, както в случая,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер. Затова при така действащата нормативна уредба ищецът има
право на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 450 лева или
разноските, които следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на
сумата 4567,78 лева.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище ***, да заплати на „Н.Б.Г.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл. 355 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД,
сумата 100000 (сто хиляди) лева, представляваща част от цедирано от
„Н.Г.“ АД с договор от 28.02.2020 г.
вземане в размер на 400000 лева, дължимо към 28.02.2020 г. по договор №
129/29.06.2018 г. за разпространение на лотарийни билети, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата 2750 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева – частично от вземане
в общ размер 11000 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата
за периода 12.03.2020 г. – 18.06.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 4567,78 лева (четири хиляди петстотин
шестдесет и седем лива и седемдесет и осем стотинки) – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: