гр.София18.10.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публично
заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Албена Арсова и прокурора Иван
Кадев, разгледа докладваното от съдия
Гетов ВНОХД № 3186 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 10.01.2018
г. по НОХД № 19759/2017 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав е
признал подсъдимия Т.С.Я., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 26.06.2016г. около 21.45 часа в
гр. София, в автобус № 60, спирка на бул. „Никола Мушанов“, до 92-ро училище „Д.
Талев“, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи - златен синджир, 18 карата, с
тегло 10 грама, на стойност 650, 00 /шестстотин и петдесет/ лева и златен
синджир, плетка „Картие“, с прикачено на него златно сърце, 18 карата, с общо
тегло 10 грама, на стойност 650, 00 /шестстотин и петдесет/ лева, всички вещи
на обща стойност 1 300, 00 /хиляда и триста/ лева от владението на М.Б.К., с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила
/отскубнал със сила от врата на К. синджирите и
побягнал/ - поради което и на основание чл. 198 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, като на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 НК е отложил изпълнението на така
определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата. Съдът е определил на основание чл. 67 ал. 3 НК вр. чл. 42а ал.
2 т. 4 НК пробационна мярка „включване в програми за обществено въздействие“
през изпитателния срок.
Съдът е осъдил Т.С.Я. на основание чл. 45 ал.1 ЗЗД да заплати на М.Б.К. сумата от 650, 00 /шестстотин и петдесет/ лева - обезщетение за претърпени в резултат на
деянието имуществени вреди, както и на основание чл. 189 ал. 3 НПК да заплати в
полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 481, 16 /четиристотин
осемдесет и един лева и шестнадесет стотинки/ - разноски, сторени в досъдебната
фаза на производството; по сметка на съда и на основание чл. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК - сумата от 50,
00 /петдесет/ лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и основание чл. 190 ал. 2 НПК - сумата от по 5, 00 лева - за издаване на
всеки изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от подсъдимия, подадена чрез служебно назначения му защитник -
адв. Д.С. - САК, в която се прави искане за намаляване размера на наложеното с
присъдата наказание.
Срещу присъдата е постъпил и протест от прокурор при СРП, в
който се прави искане за завишаване на наложеното наказание и за отмяна на
приложението на чл.66 ал.1 от НК предвид високата обществена опасност на
деянието и на дееца
С определение в закрито заседание на 13.07.2018 г.
въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е постановил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съдебен състав
представителят на Софийски градска прокуратура поддържа подадения протест, като
по същество развива доводите, посочени в същия. Оспорва жалбата на подсъдимия.
Гражданският ищец М.К. в съдебното заседание пред въззивния
съд пледира размерът на наказанието да бъде завишен.
Защитникът на подс. Я. – адв. С., моли размерът на
наложеното наказание да бъде намален, като същевременно моли да не бъде
уважаван подадения протест
В правото си на последна дума подсъдимата моли наказанието му
да бъде намалено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и от приетата по делото експертиза.
Производството е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК и подсъдимият е направила пълни самопризнания на
обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, като се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът с определение е одобрил изразеното
съгласие на основание чл. 372, ал. 4 от НПК. Въззивният съдебен състав споделя извода
на СРС, че самопризнанието на подсъдимияа се подкрепя от събраните на
досъдебното производство.
Съдът констатира, че е налице необходимият обем от
доказателства, събрани в хода на
наказателното производство, които подкрепят направеното от подсъдимия Я.
самопризнание пред първоинстанционния съд, поради което фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от
първостепенния съд е доказана по несъмнен начин. Ето защо настоящият съдебен състав не намира за
необходимо да я преповтаря.
При така установената фактическа обстановка, първата
инстанция обосновано е приела, че от обективна и субективна страна подс. Я. е
осъществил състава на престъплението по чл. 198 ал.1 от НК.
Въззивният състав
споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че от обективна страна подсъдимият Я. е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен,
като на 26.06.2016г. около 21.45 часа в гр. София, в автобус № 60, спирка на
бул. „Никола Мушанов“, до 92-ро училище „Д. Талев“, е отнел чужди движими вещи - златен синджир, 18 карата, с тегло 10 грама, на стойност
650, 00 /шестстотин и петдесет/ лева и златен синджир, плетка „Картие“, с
прикачено на него златно сърце, 18 карата, с общо тегло 10 грама, на стойност
650, 00 /шестстотин и петдесет/ лева, всички вещи на обща стойност 1 300, 00
/хиляда и триста/ лева от владението на М.Б.К., с намерението противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила /отскубнал със сила от врата на К. синджирите и побягнал. Същият е употребил сила, за да отнеме собствените на свидетелката М. К.
движими вещи, която се е изразила във въздействие върху вещите, предмет на
престъплението /издърпването им от врата на пострадалата/ и по този начин,
опосредено - и върху пострадалата. Вследствие на приложената сила подсъдимият е
отнел собствените на гражданския ищец К. движими вещи - 2 броя бижута и е
установил върху тях своя фактическа власт. Последващите действия на подсъдимия
- бягството му от мястото и разпореждането с останалата у него вещ са израз на
присвоителното му намерение.
Правилно съдът
е приел, че от субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл по см.
на чл. 11 ал. 2 НК като форма на вината - макар и непълнолетен към датата на
деянието, Я. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че прекъсва
упражняваната от друго лице фактическа власт върху чужди движими вещи,
употребявайки за това сила), предвиждал е настъпването на общественоопасните му
и целял настъпването им.
За престъплението по чл. 198 ал. 1 НК се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от три до десет години, но тъй като към датата на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, то съдът правилно е приложел разпоредбата на чл. 63 ал. 1 т. 3 НК относно наказанието, което следва да му се наложи и правилно е приел, че същото следва да бъде индивидуализирано в пределите до три години ЛОС.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви кои смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства следва да се имат предвид при
индивидуализацията на наказание на подс. Я., като настоящата съдебна инстанция
споделя напълно доводите му в тази насока. В този смисъл правилен е и изводът
на съда, че размерът на наказанието следва да бъде определен при превес на
отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът не споделя
доводите на прокуратурата относно това, че размерът на наказанието следва да
бъде увеличен, както и че не следва да се прилага разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. На първо място следва да се отбележи, че към датата на извършване на
деянието подсъдият е бил неосъждан, а както правилно е посочил контролираният
съд наличието на висящи досъдебни производства, регистрациите в ДПС, както и
последващите датата на деянието осъждания на подсъдимия, следва да се ценят
единствено като лоши характеристични данни. На второ място следва да се посочи,
че деянието, извършено от подсъдимия, не се отличава с някаква особено тежка
проява на насилие спрямо пострадалата, доколкото употребата на сила се е
изразила единствено и само в дърпането на синджира от врата й. Ето защо настоящият
съдебен състав подкрепя изцяло подробните и аргументирани доводи на
първоинстанционния състав в тази насока, като не намира основание да уважи
претенцията на прокуратурата за завишаване на наказанието и за неговото
ефективно изтърпяване.
След като е определил размера на наказанието в размер на 24 месеца, законосъобразно и правилно съдът на основание чл. 58а от НК е намалил това наказание с 1/3 и осъдил подсъдимия на наказание "лишаване от свобода" за срок от шестнадесет месеца. Така наложеното на подсъдимия Я. наказание от първоинстанционния съд е в рамките на закона и е индивидуализирано правилно.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно възражението на защита за намаляване на размера
на наказанието. Не са налице основанията на чл.55 НК. За да се приложени
последния е необходимо по делото да са налице данни за изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквито съдът не констатира. Няма основание и за намаляване на размера на
наказанието при условията на чл.54 ал.1 от НК. Прилагайки правилата за
индивидуализация на наказанието контролираният съд правилно е наложил наказание
при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Следва да се отбележи, че
формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава
фактите в обвинителния акт не трябва да
се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация
на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а от НК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от
закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до
прекомерно снизхождение.
Не на последно място
следва да се отбележи, че първоинстанционният съд като е взел предвид лошите характеристични данни на
подсъдимия, данните за устойчиво и трайно във времето системно извършване на
противообществени прояви, свързани най-вече с посегателство срещу собствеността
на гражданите, обстоятелството, че подсъдимият е млад човек, на когото тепърва
предстои да се интегрира в обществото, липсата на подкрепяща семейна среда и
социалната му занемареност, правилно на основание чл. 67 ал. 3 НК му е наложил
и пробационна мярка почл. 42а
ал. 2 т. 4 НК „включване в програми за обществено въздействие“ през
изпитателния срок.
Въззивният
съд споделя напълно становището на първоинстанционния съд и по отношение на
предявения от страна на М.К. граждански иск за претърпени вследствие на
инкриминираното деяние имуществени вреди – 650 лева, с правно основание чл. 45
от ЗЗД, който правилно е уважен в цялост.
Въззивният
състав счете, че първоинстанционната присъда е правилна в частта на направените
разноски и следва да бъде потвърдена в тази си част.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната съдебна инстанция не констатира
наличието на основания за нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид
посочените съображения постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 10.01.2018 г. по НОХД № 19759/2017 год. по описа на Софийски районен съд,
НО, 94 състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.