Решение по дело №188/2019 на Районен съд - Попово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №192

 

23.10.2019г.

гр.П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

 

            При  секретаря Д. Л, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 188 по описа на 2019 година на РС - П., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова  на  Г.Г.К. с ЕГН: ********** с адрес ***, чрез пълномощника си Д.Д.К. ПРОТИВ КС „П. Б.– П.“ с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Б“ № , представлявано от  Х.Ц.Ц. – Председател, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 790.00 лв. - главница, в това число: 370.00 лв. - дивидент за фискалната 2015 г. и 420.00 лв. - невърната вноска за дялов капитал след прекратяване на членство в кооперацията, сумата 232.00 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 19.02.2016г. - 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2019 г. до изплащането на задължението.

В исковата молба се твърди, че през фискалната 2015 г. ищцата била член-кооператор на ответното сдружение с дялова вноска в размер на 420 лв.

На 19.02.2016 г. било проведено общо събрание на ответното сдружение, на което били  взети 18 решения обективирани в Протокол №1/19.02.2016 г. С Решение №1 ищцата била изключена от кооперацията. С Решение №16 било решено да бъдат направени отчисления за Фонд „Резервен" и Фонд „Инвестиции", а остатъка да бъде разпределен за дивиденти.             Дивидентът, който се следвал за 2015 г. бил в размер на 370 лв. Ищцата твърди, че не й е бил изплащал дивидент,  нито й  е била върната дяловата вноска.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което предявените претенции да бъдат  уважени.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Излага се ищцата е била член-кооператор от 22.02.2002 год. Членственото й правоотношение с КС било прекратено поради изключването й взето като изрично решение на ОС на КС, проведено на 19.02.2016 год..

Ищцата Г.Г.К. имала неизплатени задължения към КС в общ размер от 3347.88 лева, поради което ответникът счита, че съгласно Устава, същата няма право на дивидент.

Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства се моли за решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Алтернативно се моли да бъде направено прихващане със задължението което ищцата имала към КС "П б-П." в общ размер от 3347.88 лева  представляваща общо задължение по Договор за заем сключен с ищцата,в това число: 2697 лева- главница и 650.88 лева - разноски по делото, ведно със законната лихва върху главницата от 2697 лева, считано от 05.06.2017год. до окончателното изплащане на задължението, което задължение било предмет на Изп. дело №/2018год. по описа на СИС при РС-П..

Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява. За нея се явява пълномощникът й Д.К.. Процесуалният представител на страната прави изменение на исковите претенции чрез частичен отказ от исковете до сумата от 366. 30 лв. за дивидент и 230.70 лв. – лихва за забава, от които лихва за забава на връщане на дялов капитал 123. 23 лв. и лихва за забава за изплащане на дивидент - 107. 47 лв..  

Пледира за уважаване на претенциите.

Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Ц. Х., която пледира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, алтернативно – като погасена чрез прихващане. Претендират се разноски.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна  страна:

 

По иска с правно основание по чл. 14,ал.1 във вр. чл. 9, ал.1, т. 6 от ЗК:

За да бъде уважен искът с посоченото правно основание, ищцата носи тежестта да докаже, че  в процесния период е била член-кооператор, размерът на претендирания дялов капитал, че е приет ГФО за посочената година, че за годината е  останала неразпределена печалба, както и че има взето решение  на ОС за изплащане на дивидент.

 Видно от  приложеното  ч.гр.д. № 25/2019г. по описа на РС - П.  по  подадено заявление от Г.Г.К. ***, е разпоредено със заповед за изпълнение на  К с” П.Б.П.” гр.П., представлявано от Х.Ц.Ц. –председател да заплати на заявителя сумата 790.00 лв. – главница, в това число: 370.00 лв. – дивидент за фискалната 2015 г. и 420.00 лв.– невърната вноска за дялов капитал след прекратяване на членство в кооперацията,  за заплащане на сумата 232.00 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 19.02.2016 г. – 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2019 г. до изплащане на задължението, както и за заплащане на сумата 25.00 лв. – разноски по делото за заплатена държавна такса.  

В  срока  по  чл.414 от  ГПК  срещу  издадената заповед  за изпълнение  е  подадено  възражение  от ответника,  поради  което  е    възникнал  правен  интерес  от  предявяване  на  иск  за  установяване  на вземането си.

От приложеният по делото протокол №1/19.02.2016г. се установява, ищцата  е  била член-кооператор на  кооперацията, като членството й е прекратено  поради изключване, на осн. чл.8, ал.1, т.2 и ал.4 от същия член   и чл.7, ал.2, т.5 от Устава на кооперацията.

От приложеният по делото протокол  от редовно ОС на кооперацията от 19.02.2016г., се установява, че на проведеното ОС на ответната кооперация,  е одобрен и приет ГФО на кооперацията за 2015г., както и е взето решение за  разпределяне на  печалба.  Видно от този протокол, ОС е взело решение № 16 средствата от печалбата за 2015г.  да бъдат използвани за попълване на фонд „Резервен” и фонд „Инвестиции”, а остатъка да бъде разпределен за дивиденти.

Видно от приложения по делото Баланс на КС „П. Б.– П.“ за периода  01.01.2015г. – 31.01.2015г., се установява, че КС за посочения период е имало натрупана печалба в размер на 20 638.85 лв. и текуща печалба от 89 036.36 лв. или общо 109 675.21 лв.. От баланса се установява още, че записаният капитал е в размер на 118874.50 лв.

Видно от приложения Мемориален ордер № /01.03.2016г. се установява, че сумата от 4000.00 лв. е отнесена към фонд „Резервен“, а от  Мемориален ордер № /01.03.2016г. се установява, че сумата от 2000.00 лв. е отнесена към фонд „Инвестиции“.

За да бъде  установена печалбата, подлежаща на разпределение като дивидент, от общата печалба /109 675.21 лв./ следва да бъде извадена сумата от 6000.00 лв.

Така, след приспадане на отчисленията за фонд „Инвестиции“ и фонд „Резервен“, за разпределение остава сумата от 103 675.21 лв.

За да се изчисли размера на дивидента за един лев дялов капитал, следва подлежащата на разпределение печалба /103 675.21 лв./ да бъде разделена на общия записан капитал /118874.50 лв./, при което се получава сумата от 0.8721400300316721 лв..

  Видно от приложеното по делото Удостоверение с изх. № 139/26.09.2019г., издадено от КС „П. Б.– П.“, се установява, че ищцата К. притежава дялов капитал в размер на 420.00 лв., която сума умножена по 0.8721400300316721 лв. дава в резултат сумата от  366.2988126133023 лв. /366.30 лв./

В чл. 9, ал.1, т. 6 от ЗК е регламентирано правото на членовете на кооперацията да получават дивиденти.

Правото на дивидент е имуществено субективно право на член-кооператора да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала на кооперацията. За да може то да се трансформира в конкретно право на дивидент – облигационно изискуемо и ликвидно вземане към кооперацията, следва да се реализира фактическия състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това вземане, като едва със завършването му абстрактното право за получаване на дивидент се превръща в ликвидно и изискуемо вземане в полза на кооператора  към кооперацията. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 14/10.09.2012г. по т.д. № 667/2010г. на II т.о. на ВКС, което макар и да се отнася за дивидент на търговски дружества, по аналогия следва да намери приложение и в конкретния случай.

Безспорно  в случая,  е че  финансовата година, за която е претенцията на ищцата е изтекла, като за  тази година ОС е  приело и одобрило ГФО. Налице  е и валидно взето решение от ОС за разпределяне на част от остатъка от печалбата за дивиденти.

Предвид изложеното съдът приема, че   фактическия състав на правото на ищцата за получаване на дивидент, за процесния период  е налице. 

Основното възражение от страна на ответника е дали на ищцата  се дължи заплащане на дивидент,  поради наличие на задължение от нейна страна към кооперацията.

Според разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗК: „Бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31,ал.6, включително  припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията им”.

Съдът намира, че разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗК намира приложение в настоящия случай, тъй като  към момента ищцата е с прекратено членствено правоотношение, считано от 19.02.2016г., когато е изключена.

Наличието на задължение от ищцовата страна към ответната кооперация  принципно не се оспорва.  В случая обаче наличието на задължение на ищцата към кооперацията не може да повлияе върху вземането, която има като  член кооператор за дивидент.

 Законът дава възможност на кооперацията да направи, както съдебно, така и извънсъдебно материалноправно изявление за прихващане, което за да бъде валидно следва да бъде направено при условията на чл.103 ЗЗД, но не и да откаже да изплати припадащия се дивидент. В този см. и Решение  №150/05.11.2010г. по т.д. №165/2010г. на ВКС, І  т.о.

С оглед изложеното, съдът намира, че независимо от наличието на задължение на ищцата към кооперацията, то  на същата се дължи  заплащане  на дивидент за процесната година, в размер на  366.30 лв.

 

По иска с правно основание по чл. 14,ал.1 във вр. чл. 9, ал.1, т. 7  от ЗК:

За да бъде уважен искът с посоченото правно основание, ищцата следва да докаже, че е била член на ответното КС, както и, че членството й е прекратено.

Както се посочи по-горе от Протокол №1/19.02.2016г. се установява, че  ищцата  е  била член-кооператор на  кооперацията, като членството й е прекратено  поради изключване, на осн. чл.8, ал.1, т.2 и ал.4 от същия член  и чл.7, ал.2, т.5 от Устава на кооперацията.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗК, бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски.

  В случая ищцата К. притежава дялов капитал в размер на 420.00 лв., който след прекратяване на членственото й правоотношение подлежи на възстановяване от ответното КС.

 По иска по чл. 86 от ЗЗД:

 По иска с посоченото правно основание ищецът носи тежестта да докаже, че главното задължение е ликвидно и изискуемо, че ответникът е изпаднал в забава, периода на забавата и размера на претенцията.

По отношение на претендираната лихва за забава 230.70 лв., от които лихва за забава на връщане на дялов капитал 123.23 лв. и лихва за забава за изплащане на дивидент - 107. 47 лв. за периода  19.02.2016г. - 09.01.2019г., съдът счита, че такава не се дължи и не следва да присъжда. Това е така, тъй като в ЗК срок за изплащане на дивидент и дялов капитал  не е предвиден.  

Поради което,  след като не е  определен ден за изпълнение, за да изпадне длъжникът в забава и да се претендира  законна лихва, следва да бъде поканен от кредитора, съгл. чл.84, ал.2 от ЗЗД. 

По делото няма данни ищцата да е отправяла покана до ответната кооперация за изплащане на дивидент и дялов капитал, поради което съдът приема, че началната дата от която може да се претендира и присъжда законна лихва е  от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда 10.01.2019г., и от този момент ответникът дължи законна лихва върху претендираните суми.

Доколкото ищецът е направил изменение на исковите претенции чрез частичен отказ от исковете до сумата от 366. 30 лв. за дивидент и 230.70 лв. – лихва за забава, от които лихва за забава на връщане на дялов капитал 123. 23 лв. и лихва за забава за изплащане на дивидент - 107.47 лв., то в тази част издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25/2019  следва да бъде обезсилена. 

По възражението за прихващане:

В срока по чл.131 ГПК ответника е направил в условията на евентуалност  възражение за прихващане със собствено ликвидно и изискуемо вземане срещу ищеца в размер на 3347.88 лева,  представляваща общо задължение по Договор за заем сключен с ищцата, в това число: 2697 лева- главница и 650.88 лева - разноски по делото, ведно със законната лихва върху главницата от 2697 лева, считано от 05.06.2017год. до окончателното изплащане на задължението, което задължение е предмет на изп. дело №41/2018год. по описа на СИС при РС-П..

Поради достигане на извода за наличието на главен дълг на ответника спрямо ищеца, то следва да се разгледа и направеното възражение за прихващане. Същото се явява основателно. Налице са две насрещни, ликвидни и изискуеми вземания и своевременно е направено изявление от страна на ответника за прихващане на двете до размера на по-малкото от тях. Поради погасяване процесното вземане на ищцата чрез прихващане, исковите претенции следва да се отхвърлят.

По разноските:

При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските, които  ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така и в настоящото производство.

Разноските по делото, включително и сторените в заповедното производство следва да се възложат в тежест на ответника, тъй като погасяването на задължението е извършено с негово изявление направено след образуване на исковото производство.

Съобразно представеният от ищеца списък на разноските и доказателствата към същия, направените от ищеца разноски са в размер на 65.00  лева – по 25.00 лева в исковото и в заповедното производство и 15.00 лв. по ВЧГР № 112/2019г. по описа на ТОС.

Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 50.01 лв., разноски, пропорционално на уважената част от исковите претенции,

На основание чл. 78, ал. 3 от  ГПК, ответникът също има право на разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

В случая ответното КС е направило разноски в размер на 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение, като пропорционално му се следват разноски от 92.25 лв.

При това положение, по компенсация, ищецът следва да заплати на ответника сумата от  42.24 лв. разноски.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.К. с ЕГН **********,*** срещу К С „П. Б.– П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., обл. Т, бул. “Б” № , представлявано от Председателя – Х.Ц.Ц. иск за признаване  за установено, че ответникът дължи на ищеца СУМАТА от 366. 30 лв.  /триста шестдесет и шест лева и тридесет стотинки/ – дивидент за фискалната 2015 г. и СУМАТА от 420.00 лв. /четиристотин и двадесет лева /– невърната вноска за дялов капитал след прекратяване на членство в кооперацията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2019 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 18/10.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25/2019г. по описа на РС – П., ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно задължение на ищеца към ответника в общ размер на 3347.88 лева, което задължение е предмет на Изп. дело №/2018год. по описа на СИС при РС-П., до размера на по-малкото от  тях.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Г.Г.К. с ЕГН **********,*** срещу К С „П. Б.– П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., обл. Т, бул. “Б” № , представлявано от Председателя – Х.Ц.Ц. иск за признаване  за установено, че ответникът дължи на ищеца  СУМАТА от 230.70 лв. /двеста и тридесет лева и седемдесет стотинки/ - лихва за забава  за периода  19.02.2016г. - 09.01.2019г., от които лихва за забава за връщане на дялов капитал 123.23 лв. и лихва за забава за изплащане на дивидент 107. 47 лв. като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 18/10.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 25/2019г. по описа на РС – П. за разликата над 766.30 лв. до  790.00 лв. – главница, в т.ч.  над 366. 30 лв. до 370.00 лв.– дивидент за фискалната 2015 г. и за разликата над 230.70 лв. до 232.00 лв.– лихва за забава за периода 19.02.2016 г. – 10.01.2019 г..

 ОСЪЖДА Г.Г.К. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  К С „П. Б.– П.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., обл. Т, бул. “Б” № , представлявано от Председателя – Х.Ц.Ц., СУМАТА от 42.24 лв. /четиридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, разноски по компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок,  от връчването му на страните,  пред  Окръжен съд-Търговище.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: