МОТИВИ
на СГС, 23 с-в по НОХД № 5 040/2018
г.
Софийска градска прокуратура по д.п. № 2382 /2016 г.
по описа на 04 РУ – СДВР и пр.пр. № 21 061/ 2016г. по
описа на СГП е внесла обвинителен акт в Софийски градски съд срещу Л.И.К. за
това, че:
І. на 20.11.2016 г. в гр. София,
ул. „********пред заведение „Енерджи“ умишлено
нанесъл средна телесна повреда на К. Х. П.,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
като му нанесъл два отделни удара с юмрук в областта на лицето, при което от
тези удари пострадалият паднал върху терена, при което се е получила
установената черепно-мозъчна травма, изразяваща се в охлузване с кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво теменно
тилно слепоочно с подлежащо масивно кръвонасядане на
меката черепна покривка в ляво челно теменно слепоочно с отслояване,
подлежащо на охлузването и хематом; с подлежащо двулъчево
счупване на черепа с основен лъч от тилно напред през слепоочната кост и през
предната черепна ямка в ляво до решетъчна кост с широко зеене задно слепоочно;
оскъден кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно и в дясно по
основата на предна средна и задна черепни ямки; масивен дифузен кръвоизлив
под меката мозъчна обвивка за главния и
малкия мозък; ограничена контузия с размекчение по конвекситета горно външно задно теменно в ляво; ограничена
контузия по основата на левия челен дял, вътрешна половина; обширни контузионни огнища с размекчение
и в бялото мозъчно вещество по основата и странично на десните челен и
слепоочен дялове на главния мозък, без белези на мозъчно притискане, причинила
на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота, като в хода
на развитието й са се реализирали усложнения довели до смъртния изход, настъпил
на 29.11.2016 г. (съгласно направеното в
о.с.з., проведено на 25.09.2020 г., съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението, направено от прокурора и допуснато от съда) – престъпление
по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК и
II. на 20.11.2016 г. в гр. София, ул. „******, заведение
„Енерджи“ чрез нанасяне на удари с ръце, крак и стол
в областта на лицето и лявата ръка причинил подкожен хематом с изразено
стесняване на очната цепка в дясна орбитална област, кръвонасядане
в дясна теменна област, кръвонасядане и оток на гърба
на носа, кръвонасядане и повърхностно охлузване на
гръбна повърхност на лява предмишница на Ц.М.М., довели до разстройство на здравето извън случаите по
чл. 128 и 129 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - осъществено е на
публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност
и достойнството на отделната личност – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът е конституирал наследниците на починалия К. Х. П.
– неговите деца и съпруга Х.К.П., М.К.П. и С.Л.П. в качеството на частни
обвинители в наказателното производство по обвинението за извършено
престъпление по чл. 124, ал.1 от НК и е приел за съвместно разглеждане
предявените от тях срещу подс. К. граждански искове с правно основание чл. 45
от ЗЗД, всеки от тях за сумата от по 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата,
представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от престъплението по чл. 124, ал.1 от НК.
Съдът е конституирал пострадалия Ц.М.М. в качеството на частен обвинител в наказателното
производство по обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът не поддържа повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия К., като счита същите за недоказани. Според
прокурора, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не може да
бъде направен несъмнен извод, че подс. К. е извършителят на инкриминираните
посегателства. В тази насока представителят на държавното обвинение се позовава
на дадените от подсъдимия обяснения, в които той сочи, че на инкриминираната
дата е бил на футболна среща в гр. Ловеч, започнала в 17.30 ч.; за тяхната
проверка е бил изискан запис от срещата, на който са направени две технически
експертизи, като в протокол № 104-Ф/2021 г. на кадър от мача е извършена
идентификационна експертиза, заключението на която е, че най – вероятно е
заснет подс. К., като при разпита си експертът е посочил, че единствено ниската
резолюция на записа е основание да не заключи категорично, че е бил заснет
именно подсъдимият; анализът на гласните доказателствени средства установява,
че липсва свидетел, пряко възприел действия на подс. К., насочени към
причиняване на средна телесна повреда на П., а привръзка
с деянието се прави с оглед показанията на пострадалия Ц.М.; за установяване
авторството на деянието са извършени разпознавания, които според прокурора не
са с изискуемата доказателствена стойност, тъй като са налични съмнения за
подвеждането на свидетели – показвани са им снимки пред оперативен работник и без
поемни лица. По изложените мотиви прокурорът смята
обвиненията за недоказани в частта им относно авторството на деянията.
Упълномощеният повереник на частните обвинители и
граждански ищци П.– адв. Л.Г. в хода на съдебните
прения излага становище за доказаност на обвинението за извършено престъпление
по чл. 124, ал. 1 от НК и основателност на предявените от доверителите му
граждански искове. В подкрепа на тезата си посочва направените разпознавания на
подсъдимия и счита, че експертът по експертизата, която е назначена на кадъра
от футболната среща не може по категоричен начин да отговори дали е заснет
подсъдимият. Адв. Г. изтъква и аргумент, че часът на
деянието е 14.15 ч. , а футболната среща е започнала в 17.30ч., към която
следва да се прибавят още 24 минути, който времеви период ( над 2 часа) прави
възможно пътуването на подсъдимия от гр. София до гр. Ловеч, още повече че има
данни да е управлявал л.а. „Мерцедес“. Според повереника разпитаните по делото
свидетели Л. и К. дават противоречиви показания относно придвижването на
подсъдимия до гр. Ловеч. По изложените съображения адв. Г. прави искане
подсъдимия К. да бъде осъден по обвинението за извършено престъпление по чл.
124, ал.1 от НК , а предявените граждански искове – уважени.
Гражданският ищец и частен обвинител Х.П. поддържа
аргументите на повереника си без да излага собствени такива.
Гражданският ищец и частен обвинител С.П. поддържа
доводите на повереника си и прави искане за осъждането на подс. К., тъй като в
противен случай не би имало никакъв извършител.
Гражданският ищец и частен обвинител М.П. поддържа
доводите на адв. Г. и прави искане за постановяване на осъдителна присъда срещу
подс. К.. Изразява несъгласие със записите от футболната среща, тъй като не е
доказано, че там фигурира подсъдимият. Също така счита, че има достатъчно
време, за да се стигне от 14.15 ч. до 17.24 ч. от гр. София до гр. Ловеч и след
извършването на посегателството срещу баща й подсъдимият да отиде до стадиона.
Намира, че са налице достатъчно свидетели, дали показания пред съдия, които
следва да бъдат взети предвид, тъй като спомените им са ясни, а не дадените в
хода на съдебното следствие.
Частният обвинител Ц.М. прави искане подсъдимият К. да
бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като счита, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява неговата вина. Пледира за
наказването му според закона.
Упълномощеният защитник на подс. К. – адв. И.В.
пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния си. След изразяване на упреци към работата на
органите на полицията и прокуратурата, защитникът поставя акцент върху
заключенията на техническите експертизи, назначени в хода на съдебното
следствие, като счита, че при второто заключение ясно се вижда присъствието на подзащитния му на футболната среща, като самият експерт е
изразил становището си, че единствено резолюцията на записа не му е позволила
категорично заключение, че заснетото лице
е подсъдимият. Защитникът иска от съда да оправдае подсъдимия не поради
недоказаност на обвинението, а заради това, че доказателствата по делото сочат,
че подсъдимият не е извършител на инкриминираните престъпления. Според
защитника липсва спор, че престъпленията са извършени и до какви тежки
последици са довели, но извършителят им не е К. и при добросъвестно изпълнение
на задълженията им от служителите на полицията и прокуратурата е щял да бъде
установен действителният извършител на престъпленията. Намира доводите на
повереника относно възможността на К. да извърши престъпленията в гр. София и
след това да отпътува до гр. Ловеч за
несериозни, тъй като посоченият от повереника час не съответства на установения
по делото такъв, като в тази насока се позовава на обясненията на подзащитния си и показанията на св. Ф., както и на събрани
данни от АПИ относно движението му по пътя, които изключват възможността К. да
бъде едновременно в гр. София и в гр. Ловеч.
Защитникът поставя акцент на първоначалната работа по
разследването, при която не е установен свидетел, който да е категоричен, че е
в състояние да разпознае извършителя, като седмици по – късно, след като
свидетели са държани часове в управлението, полицейски служители са се опитвали
да ги манипулират и да беседват, показвайки им фотоснимки, се е достигнало до „официалните“
разпознавания, за да се създаде илюзия, че полицията е работила по случая и е
разкрила извършителя в лицето на К.. Прави искане за оправдаването на подзащитния му не поради недоказаност на обвиненията, а с
мотива, че той няма нищо общо със случая и че не той е лицето, което е
извършило тези тежки престъпления.
Подс. К. се възползва от правото си да даде обяснения
по повдигнатите му обвинения и дава подробни такива в хода на съдебното
следствие (в о.с.з., проведени на 31.05.2019 г. и на 23.06.2020 г.), като в първоначално
дадените описва отиването си в сградата на СДВР и начина на задържането му,
като твърди, че е бил накаран да свали шапката си и бил оставен на входа за
около 5-8 минути на СДВР на около 20 – 30 метра от кафене, към което се запътил
един от конвоиращите го полицаи и говорил с две лица от мъжки пол, след което
бил конвоиран до 04 РУ - СДВР. В по – късно депозираните обяснения от 23.06.2020
г. заявява, че е избрал този момент да даде обяснения, тъй като се е опасявал
да не бъдат манипулирани доказателства от органите на д.п., като сочи, че
защитникът му е получил сведения, че отдел „Убийства“ не желае да го разследва,
поради което случаят бил даден на отдел „Грабежи“, служители в който от около 1
година имали оперативен интерес от него. По съществото на обвиненията твърди,
че на инкриминираната дата - 26.11.2016 г. - е бил в гр. Ловеч, където се е
провеждала футболна среща между отборите на ФК „Монтана“ и ПФК „Л.“, а той е
изпълнявал функциите на стюард в ПФК „Л.“. Началото на футболната среща е било
обявено за 17.30 ч., като между 13.00 ч. и 14.30 ч. от офиса на фен –клуба на
ПФК „Л.“ той и св. Ф. (шеф на организацията) пътували с една кола до гр. Ловеч.
Заявява също, че към момента на случилото се бащата на жената, с която живее на
съпружески начала е притежавал л.а. „Мерцедес“, но той не го е управлявал,
понеже е ползвал л.а. „БМВ“, черен на цвят. До гр. Ловеч отишли с Ф. с брандиран автомобил м. „Фолксваген“; по време на футболната
среща е бил в сектора за гости – при феновете на ПФК „Л.“, между стъпалата, на
които са седалките и не е излизал на терена.
В хода на съдебните прения подс. К. поддържа доводите
на защитника си, без да излага собствени такива.
В предоставената му последна дума моли да бъде
оправдан, тъй като не е извършил престъпленията и дори не е бил на мястото,
където обвинението твърди.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно
и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено
следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Л.И.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, работещ във фирма ЕТ „С.“, живущ ***, с ЕГН **********.
Същият е криминално проявен – задържан е както следва:
-по д.п. № 784/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 15624/2009 г.
на СГП за престъпление по чл. 196 от НК за времето от 07.09.2010 г. до
10.09.2010 г. и от 12.09.2010 г. до 23.11.2010 г.;
-по д.п. № 161/2011 г. на СДВР, пр. пр.№ 6488/2011 г.
на СГП за престъпления по чл. 194, чл. 195 и чл. 321 от НК за времето от 03.07.2011
г. до 20.10.2011 г.;
-по д.п. № 1324/2015 г. на РУ МВР - Несебър, пр. пр. №
2115/2015 г. на РП Несебър за престъпление по чл. 195 от НК за времето от
07.098.2015 г. до 09.08.2015 г.
На 20.11.2016 г. св. Ц.М. се разхождал в центъра на
гр. София и тъй като отдавна не се бил виждал с приятеля си К. П., решил да му
се обади, за да се срещнат. След проведен телефонен разговор с К. П., двамата
се разбрали да се видят в заведение „Енерджи“, намиращо се в гр.София, ул. „********.
В този момент като барман в заведението работела св. М.С.. Около 13.15 ч. – 13.30 ч. св. М. отишъл в
заведението, където вече го чакал К. П.. Двамата седнали на издигната маса тип
„буре“ на тротоара пред заведението, непосредствено до улицата и се
разприказвали, пиейки вода и кафе. След това си поръчали алкохол – К. П. пиел водка, а св. М. –червено вино. Към тях се
присъединил св. Ю.Ш., когото те почерпили и отново продължили с употребата на алкохолни напитки. Около 16.40ч. – 16.45ч. по ул. „******“,
която била предназначена за еднопосочно движение, се образувало задръстване и
съответно колона от 5-6-7, опитващи се да преминат автомобили, един от които
бил управлявани от св. К.Д. (л.а. марка „Дачия“, мод.
„Докер“ с рег. № ********). Друг автомобил бил марка „Мерцедес“, „мод. „W 204“, неустановен по делото, с тъмен цвят, водачът на
който започнал да подава звукови сигнали с клаксона на автомобила. Л.а.
„Мерцедес“ се намирал на разстояние от
около 4-5 метра от разговарящите на тротоара П., М. и Ш.. Св. М. се обърнал към
водача на л.а. „Мерцедес“ и му направил забележка за подаваните звукови сигнали
с думите „Аре стига, к’во си си се разсвиркал? Не виждаш ли, че има задръстване“ и „Защо свириш бе, нещо е станало“. Към упреците
на св. М. за поведението на водача се включил и К. П., като св. М.Д. възприел,
че се обръща към водача на автомобила с думите „Може и да те набиеме“. Репликите към водача били съпроводени и с
жестове, сочещи на тяхното раздразнение. Водачът на л.а. свалил стъклото на шофьорската
врата и се обърнал към упрекващите го с въпроса „Какво бе, ще ме биете ли ?“,
на което св. М. заявил „Кой говори за бой? Приятен ден. Не става въпрос въобще
за такива неща. Ето тръгнаха“, а св. Д. се опитал да успокои водача с думите „Остави
ги, че са си пийнали“, като след това казал на К. П. да го остави и да не
създава излишно напрежение. Колоната от автомобили се придвижила, съответно и
л.а. „Мерцедес“ и тримата продължили да разговарят, като К. П. влязъл в
заведението, за да посети тоалетната. След това започнал кавга със св. М.Д., че
е взел страната на водача на л.а. „Мерцедес“. К. П. се намирал на рамката на
вратата на заведението, за достигането на която било необходимо да се слезе две
стъпала от равнището на тротоара. Св. М. и св. Ш.продължили да разговарят отвън
на масата.
Тогава (около 20 минути след разправията с шофьора на
л.а. „Мерцедес“, около 17.00 ч.) към зоната на заведението се приближило
неустановено по делото лице от мъжки пол, което нападнало първоначално К. П.,
намиращ се на тротоара пред вратата на заведението „Енерджи“ и спорещ със св. М.Д..
Неустановеното по делото лице от мъжки пол се приближило отляво на К. П. и се обърнало
към него с думите „Вие ли ще ме биете, бе“, след това П. започнал да се обръща
към него надясно, но преди да завърши движението и да застане в лице с него, неустановеното
лице нанесло в бърза последователност два удара с юмрук в лицето му, в резултат
на които П. паднал във вътрешността на заведението (пода на което бил около 50-
60 см. по - ниско от равнището на тротоара), като си ударил главата в пода му. Непосредствено
след това неустановеното по делото лице се насочило към св. М. и го ударило с
ръка в дясната част на главата, в резултат на което М. паднал от стола, на
който седял. Той се обърнал и възприел лице от мъжки пол, което хванало стол от
заведението, вдигнало го и го стоварило върху дясната част на тялото на св.М.,
който се предпазил с вдигната ръка. Лицето от мъжки пол отново ударило св. М.
със стола, като М. успял да се изправи на крака и го хванал за дясното му рамо
и го разтърсил. Лицето било облечено с тъмен на цвят суичър
(черен или тъмно сив) с поставена на главата качулка, като в резултат на
действието на св. М., качулката на суичъра открила по-голяма част от лицето (от очите надолу).
Неустановеното по делото лице казало „С кого се биете вие, бе“ и двукратно ударило
с юмрук св. М. от лявата му страна, след което го бутнал с ръце и св. М. отново
паднал на земята. Лицето от мъжки пол се засилило да го удари с крак в главата,
но св. М. рязко я навел и ударът попаднал в челото му. В този момент присъстващите
в заведението хора, между които и св. К.Д., се развикали, неустановеното по
делото лице се отдалечило по ул. „******“
в посока бул. „П. Евтимий“.
К. П. останал на пода на заведението без да извършва
телодвижения, което силно притеснило присъстващите там лица и бил извикан екип
на „ Спешна помощ“, който го транспортирал до болнично заведение УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
в 17.50 ч.
В резултат на нанесените му удари К. П. получил:
1. лицева травма – кръвонасядане
на горните клепачи на двете очи, по – изразено в ляво; ограничено кръвонасядане на меките тъкани по горния ръб на лявата
орбита, външна трета; охлузване на лявата буза; охлузване с кръвонасядане
на долната устна; кръвонасядане по предната
повърхност на брадата срединно и в ляво и кръвонасядане по лигавицата на горната устна на нивото на
трети горен десен зъб – кръвонасядането по лявата очница и това на брадата към устните поотделно и по
съвкупност са му причинили болка и страдание;
2. закрита черепно мозъчна травма – охлузване с кръвонасядане на меката черепна покривка в ляво теменно
тилно слепоочно; с подлежащо масивно кръвонасядане на
меката черепна покривка в ляво челно теменно слепоочно с отслояване
подлежащо на охлузването и хематом; с подлежащо двулъчево
счупване на черепа с основен лъч от тилно напред през слепоочната кост и през
предната черепна ямка в ляво до решетъчната кост с широко зеене задно
слепоочно; оскъден кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно и в
дясно по основата на предната , средната и задната черепни ямки; масивен
дифузен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка за главния и малкия мозък;
ограничена контузия с размекчение по конвекситета горно външно задно теменно в ляво; ограничена
контузия по основата на левия челен дял, вътрешна половина; обширни контузионни огнища с резмекчение
и в бялото мозъчно вещество по основата и странично на десните челен и
слепоочен дялове – причинила му разстройство на здравето, временно опасно за
живота;
3. охлузване по лявата предмишница.
Въпреки предприетите медицински интервенции К. П.
починал на 29.11.2016 г. в 11.35 ч., като причината за смъртта се дължала на
тежката черепно мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения.
Св. Ц.М. в резултат на нанесените му
удари получил подкожен хематом с изразено стесняване на очната цепка в дясна
орбитална област; кръвонасядане в дясна теменна
област; кръвонасядане и отток на гърба на носа; кръвонасядане и повърхностно охлузване на гръбната
повърхност на лява предмишница.
На инкриминираната дата – 20.11.2016
г. – подс. К. около 13.30 ч. се срещнал със св. М.Ф. пред клуба на фен клуба на
ПФК „Л.“, намиращ се в гр. София, ул. „********. Св. Ф. към този момент отговарял
за охраната на срещите, в които участвал ПФК „Л.“ и бил заместник управител на
ЛСФК „СекЮ..ти“, което дружество имало сключен
договор за охрана с клуба. Двамата се
видели по повод на футболната среща между ПФК „Л.“ и ФК „Монтана“, която
трябвало да се осъществи на същата дата в 17.30 ч. в гр. Ловеч и защото подс. К.
(както и преди бил правил) се съгласил да бъде стюард (лице, което да следи за
поддържането на реда при провеждането на спортното събитие от феновете на
съответния отбор) на мероприятието. След това
двамата потеглили към гр. Ловеч с брандиран автомобил
м. „Фолксваген“, мод. „Голф“ с рег. № ********и
пристигнали там след 16.00 ч. Футболната среща започнала в 17.30 ч. и
продължила до 19.15 ч., като при
провеждането й подс. К. се намирал на територията на стадиона в гр. Ловеч и
изпълнявал функциите си на стюард, облечен със светлоотразителна
жилетка. След приключването на мероприятието, отново с горепосочения л.а.
„Фолксваген“, св. Ф. и подс. К., около 21.30 ч., се прибрали в гр. София.
Също на 20.11.2016 г. било образувано д.п. № 2382 /2016
г. по описа на 04 РУ – СДВР, което се водело срещу неизвестен извършител. В
хода му, подозренията за извършителя се насочили към подс. К. (срв. докладна
записка от 03.01.2017 г. – л. 6 от т. II на
д.п.), който на 22.03.2017 г. отишъл заедно със св. И.Л. и адвокат в СДВР,
където бил задържан, а след това транспортиран до 04 РУ – СДВР от св. А.С. и
св. И.И.. Там за времето от 19.00 ч. до 19.25 ч. било
извършено неговото освидетелстване, а след това – от 20.40 ч. до 20.50 ч. , от
21.40 ч. до 21.45 ч. и от 22.05 ч. до
22.10 ч. били извършени разпознавания на лица по снимки от св. Ц.М., св. Ю.Ш. и
св. К.Д., които разпознали подс. К. като извършителя
на нападението, случило се на 20.11.2016 г. Поемни
лица при извършените разпознавания били св. Б.П. и св. И. М.Д.. Преди
извършване на разпознаванията на подсъдимия К. от посочените свидетели, същите дълги
часове наред били в сградата на 04 РУ-СДВР, където неустановени оперативни
работници им съобщавали, че извършителят е задържан и съответно на екрана на преносим
компютър им била показвана снимка на подсъдимия. С определение на СГС от
24.03.2017 г. спрямо подс. К. била взета мярка за неотклонение „ задържане под
стража“, изменена с определение на СГС от 12.05.2017г. в „гаранция в пари“.
Била образувана и преписка в СРП, по която са налични
данни, че разследващият полицай по д.п. № 2382 /2016 г. по описа на 04 РУ –
СДВР Д. К. е твърдяла, че главен разследващ полицаи св. А.М. при 04 РУ-СДВР е
изискала материалите по делото и е заявила намерение да проведе ново
разпознаване на подсъдимия К. с участието на св. М.Д., а протоколът от вече
извършеното процесуално – следствено действие на бъде унищожен и подменен.
Прокурорската преписка завършила с отказ за образуване на д.п. от 18.04.2019 г.
на СРП, потвърден с постановления на СГП и САП.
Семейството на починалия К. П. – съпругата му С.П. и
двете му деца М. и Х. П.много тежко и болезнено преживели неговата смърт, тъй
като взаимоотношенията им били основани на взаимна обич, подкрепа и доверие.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: обясненията на подс. К., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на св. Х.П.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията
на св. С.П., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на св. М.П., дадени в хода на съдебното следствие, показанията
на св. Ц.М., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на св. М.С., дадени в хода на съдебното следствие и тези,
депозирани на досъдебното производство /л. 61 от т. І на д.п./, приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, показанията на св. К.Д., дадени
в хода на съдебното следствие и тези, депозирани на досъдебното производство
/л.л. 27 – 39 от т. І на д.п. и л.л.
19-21 от т. V на д.п./, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, показанията на св. А.С., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на св. И.И., дадени
в хода на съдебното следствие, показанията на св. Ю.Ш., дадени в хода на
съдебното следствие и тези, депозирани на досъдебното производство /л.л. 158 – 160 от т. ІV на д.п./, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК, показанията на св. П.К., дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на св. Б.П., дадени в хода на съдебното следствие и тези,
депозирани на досъдебното производство /л. 112 от т. ІV на д.п./,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, показанията на св. М.Д., дадени в хода
на съдебното следствие, показанията на св. И.Л., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на св. М.Д., дадени в хода на съдебното следствие и тези,
депозирани на досъдебното производство /л.л. 47 – 52 от
т. І на д.п./, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
показанията на св. С.А., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на
св. А.М., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. М.Ч., дадени
в хода на съдебното следствие, показанията на св. И.Б., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на св. М.Ф., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на св. И.Т., дадени в хода на съдебното следствие, заключение
на СМЕ по писмени данни /л.л. 9-15 от т. т. ІІ на д.п./, потвърдено при разпита на
експерта в о.с.з., заключение на СМЕ на труп № 66/2016г. /л.л.
9-15 от т. ІІ на д.п./, потвърдено при разпита на експертите в о.с.з.,
заключение на СМЕ № 296/16г. /л. 31 от т. ІІ на д.п./, приобщено по реда на чл.
282, ал.3 от НПК, заключение на биологична експертиза по протокол № 295-Б/2016
/л. 35 от т. ІІ на д.п./, потвърдено при
разпита на експерта в о.с.з., заключение на видео-техническа експертиза № 16/ИДИ-278 /л.л. 44-55 от т. ІІ на д.п./, потвърдено при разпита на
експерта в о.с.з., заключение на техническа експертиза № 17/ИЕУ-005 /л.л. 56-58 от т. ІІ на д.п./, потвърдено при разпита на
експерта в о.с.з., заключение на техническа експертиза № 040/2017 /л.л. 62-63 от т. ІІ на д.п./, потвърдено при разпита на
експерта в о.с.з., заключение на техническа експертиза, изготвена от в.л. А.
/л.л. 69-88 от т. ІІ на д.п./, потвърдено при разпита
на експерта в о.с.з., заключение на СМЕ по м. на ДНК профилиране №17/ДНК-45 /л.л. 116 - 119 от т. ІV на д.п./, потвърдено при разпита на експерта в
о.с.з., заключение на допълнителна СМЕ /л.л. 252 –
266 от съд. дело/, потвърдено при разпита на експертите в о.с.з., заключение на
видео-техническа експертиза по протокол № 207-Ф/2020 /л.л.
282 – 292 от съд.дело/, потвърдено при разпита на експерта, заключение на допълнителна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза по протокол № 104-Ф/2021
/л.л. 414 – 419 от съд. дело/, потвърдено при разпита
на експерта, оглед на веществено доказателство, извършен в о.с.з., проведено на
25.02.2021 г., писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за
оглед на местопроизшествие от 22.11.2016
г. /л.л. 17-18 от т. І на д.п./ с фотоснимки /л. 19
от т. І на д.п./, протокол за оглед на
труп от 30.11.2016 г. /л.л. 20-22 от т. І на
д.п./ с фотоснимки /л.л. 23-24 от т. І на д.п./, протоколи
за доброволно предаване /л.л.17 – 30 от т. ІІІ
на д.п./, медицински документи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ /л.л.
38-54 от т. ІІІ на д.п./, писма от ЦГМ с
приложения /л.л. 56-69 и 72-105 от т. ІІІ на д.п./, писма от „Уникредит Булбанк“ АД, от МВР
– О „ООРДДВ“ и „БПБ“ АД с приемо – предавателни
протоколи /л.л. 108 – 115 от т. ІІІ
на д.п./, справка от СДВР – О“ПП“ /л. 2 от т. ІV на д.п./, писмо от „Армеец“ АД с приложения /л.л. 33 - 62 от т. ІV на д.п./, писмо от ЦГМ с приложения /л.л. 64-68 от т. ІV на д.п./, определение на СГС от 22.03.2017 г./ л. 127
от т. ІV на д.п./, протокол за освидетелстване на лице от
22.03.2017 г. с фотоалбум /л.л. 128-132 от т. ІV на д.п./, определение на СГС от 24.03.2017 г. и на
САС от 30.03.2017 г. /л.л. 164-173 от т. ІV на д.п./, разпореждане на СГС от 24.03.2017 г. /л.л. 185-186 от т. ІV на д.п./, определение на СГС от 12.05.2017 г. /л.л. 10-13 от т. V на
д.п./, протоколи за разпознавания по снимки от 22.03.2017 г. /л.л. 101 – 103, 105 – 107, 109-111 от т. ІV на д.п./ и от 09.03.2017 г. /л.л.
96 – 98 от т. ІV на д.п./, постановление на САП от 08.08.2019 г. / л.л. 150 – 156 от съд. дело/, справка от НСС от 06.07.2020г.
/л. 268 от съд. дело/, писмо от ОД МВР – Ловеч – РУ Ловеч от 04.07.2020 г. /л.
298 от съд. дело/, уведомление от ПФК „ Л.“ от 28.07.2020 г. / л.л. 303 – 304 от съд дело/, 4 бр. списъци на стюардите /л.л. 316 – 320 от съд. дело/, фотоснимки на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ********/л.л. 321-323 от съд.дело/, писмо от СДВР – О „ПП“ от
06.10.2020 г. /л. 336 от съд.дело/, молба от ПФК „Л.“ АД с приложено веществено
доказателство флаш памет /л. 349 от съд.дело/, писмо от МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура“ с приложена справка за движение на л.а. ********/л.л. 350 – 351 от съд. дело/, писмо от СДВР от 12.10.2020 г.
/л. 353 от съд. дело/, свидетелство за съдимост /л. 70 от ІV на д.п./, веществено доказателство светлоотразителна жилетка / в кориците на съд.дело/.
Относно обстоятелствата, включени
в предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл. 102, т.т. 1-3 от НПК и значими за правилния изход на делото, съдът
констатира съществени противоречия между
събраните по делото доказателствени средства относно събитията, предхождащи нападението
над П. и М., механизмът на осъществяване на престъплението по чл. 124, ал.1 от НК и най - вече участието на подсъдимия в извършването на двете инкриминирани
по делото посегателства.
Пред
скоби следва да бъде посочено, че в хода на съдебното следствие, продължило над
2 години и 6 месеца, бяха приобщени, съответно ползвани като източници на
информация за интересуващите делото факти, всички доказателствени средства,
събрани на досъдебното производство, като за проверката им бяха събрани от
съдебния състав както гласни, така и писмени средства за попълване на делото с
интересуваща информация, включително и експертни заключения на допълнителна СМЕ,
на видео-техническа експертиза и на допълнителна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза, като въз основа на непосредствените
си впечатления настоящият съдебен състав
прие различни от описаните в обвинителния акт фактически положения, най -
същественото от които е свързано с участието на подсъдимия в осъществяването на
деянията, предмет на делото.
Касателно
предхождащите нападението събития основен доказателствен източник се явяват
показанията на пострадалия М., който разказва инициативата си за среща с К. П.,
осъществената такава в заведение „Енерджи“ и мястото им на маса на тротоара
непосредствено до пътното платно на ул. „******“. В тази им част показанията му
не се оборват от друго събрано по делото доказателствено средство, напротив –
подкрепят се от показанията на св. М.С., св. М.Д. и св. К.Д., като противоречие
е налично относно повлияването на М. и П. от изпития в заведението алкохол –
така св. М. твърди,че поведението им не е било повлияно от алкохола – срв.
показанията му „ …Аз съм изпил две пластмасови чаши малки вино, с около 3
безалкохолни, 1 кафе и минерална вода. Пластмасовите чаши са около 200 грама,
защото имах здравословен проблем. К.
изпи 3 малки водки с 3 безалкохолни и кафе с вода. Под малка водка разбирам 50
мл….“, което твърдение влиза в противоречие с показанията на св. Д. и св. Д. относно
състоянието на двамата – така Д. посочва, че „ …П. не беше пиян, но беше
употребил алкохол. Имаше признаците на човек, употребил алкохол. Не беше крайно
пиян. Не е имал затруднения в говора, в координацията също не е имал
затруднения. Не залиташе. Беше видимо употребил алкохол….“, св. Д. е още по –
категоричен – „ …Бяха доста пияни…. Беше много пиян (отнесено до К.П. –б.м.) ….К.
и Ц. бяха много пияни….Стоят си хората, те са здрави мъже, но си личи….Имаха
координация на движенията, не са се клатели, но имаха проблеми в говора… Като
го видях, не се е клатушкал, не е имал нарушена координация на движението, но
имаше заваляне на говора. Той се караше с М.Д. (отнесено до К. П. – б.м.)…“.
Съобразявайки качествената характеристика на гласните източници, съответно
заинтересуваността на св. М. да описва поведението си и това на Кр. П. по благоприятстващ го начин, съдът прие за
достоверно описанието на състоянието им, дадено от св. Д. и св. Д. (за които
свидетели липсват подобни данни за заинтересованост) и прие, че и св. М., и К. П.
са били повлияни от изпития алкохол. Това състояние обяснява и влизането им в
пререкание с шофьора на л.а. „Мерцедес“, както и последващата вербална агресия
на К. П. със св. М.Д., свързана с опита на последния да успокои обстановката.
Именно въз основа на показанията на св. Д. съдът прие за установена и
отправената от К. П. реплика към водача на МПС – „може и да те набиеме“, – което обстоятелство напълно съответства на
несъмнено установената впоследствие реплика на нападателя „Вие ли ще ме биете,
бе“. В този смисъл съдът не цени
показанията на св. М. в тази им част, приемайки ги за позиция, бранеща правата
му пострадал в процеса.
Противоречие
е налично и между единствения очевидец на нападението срещу К. П. – св. М.Д., и
заключението на допълнителната СМЕ относно броя на нанесените на К. П. удари – така св. Д. е категоричен, че ударът е
бил един в областта на лицето на П. – „ …го удари един път….при полуобръщането получи удар. Ударът беше в брадата. Когато
получи удара, К.падна във вътрешността на заведението….Един единствен удар
беше…“, което влиза в пряко противоречие със заключението на допълнителната
СМЕ, интерпретираща обективните находки установени по лицето на К. П. и според
която „ установените увреждания по
лицето се дължат на действието на твърди тъпоръбести
предмети и такава с неравна контактуваща повърхност. Кръвонасядането
на лявата очница, установено в дълбочина на меките тъкани
е ограничено по площ и сочи отделно травматично увреждане с твърд предмет с
неохлузваща контактна повърхност, какъвто е свитият в юмрук ръка. По този
механизъм са получени и установените увреждания в областта на устните, като
същите по морфология си могат да се получат при еднократно травматично
въздействие в областта на тази анатомична зона. Морфологичните данни посочват
категорично, че са налице най – малко две отделни травматични въздействия
(удари) в областта на лицето – в областта на лявата орбита и в областта на
брадата към устните. Може да се направи заключение, че в областта на лицето са
нанесени два отделни удара, причинили мекотъканни
травми по лицето – кръвонасядания, след което от тези
удари, пострадалият е паднал върху терена, при което се е получила установената
черепно – мозъчна травма. Локализацията на уврежданията сочат направление на
травматичното въздействие отпред – назад (поправена техническа грешка в
заключението при разпита на експертите в о.с.з., проведено на 23.06.2020г.), отляво
- надясно и леко отгоре - надолу отчетена при изправено анатомично положение на
главата“. Съобразявайки динамичността и внезапността на нападението,
ограничаваща възприемането на отделните телодвижения на участниците в конфликта
от страна на св. Д. от една страна, а от друга – че експертното заключение за
броя удари по лицето на К. П. се основава на обективните находки по лицето на
пострадалия, съдът се довери на заключението на допълнителната СМЕ и въз основа на него прие
за установено по делото, че нападателят е ударил два пъти с юмрук в бърза
последователност пострадалия К. П., респ. не цени показанията на св. Д. в
частта, в която сочи за един нанесен удар. Посоката на ударите, приет от
експертите, съответства напълно на описаното от св. Д. положение на К. П. и
нападателя, при което пострадалият е започнал движение по обръщане с лице към
нападателя.
Разказът
на св. М. за извършеното над самия него нападение е последователен и хронологично
подреден, подкрепя се от показанията на св. Ш. и заключението на СМЕ № 296/2016г.,
поради което напълно се кредитира от съдебния състав.
Не
съществува противоречие в доказателствените средства и относно причината са
смъртта на К. П. (черепно – мозъчната травма (ЧМТ) и настъпили усложнения от
нея) и наличието на пряка причинно следствена връзка между
травматичните увреждания и неговата смърт, като в тази насока са еднопосочните
заключения на приетите по делото СМЕ на труп, СМЕ по писмени данни и
допълнителната СМЕ. Следва в тази насока да се посочи противоречието между заявеното
от експерта В. (при разпита му в о.с.з., проведено на 17.10.2019 г. при защита
на изготвената от него СМЕ по писмени данни), който допуска ЧМТ да е настъпила при удар с ръка („…според мен
първият удар е този, който е причинил линейно счупване на лявата теменна кост
на черепа…“) и на експертите Н. и Г. в заключението на допълнителната СМЕ и
заявеното при разпита им в о.с.з., проведено на 23.06.2020 г., където те категорично
изключват тази хипотеза (срв. в.л. Н. – „ това е невъзможно както на теория,
така и на практика. Човешкият череп с такава ЧМТ не може да бъде счупен и не
може да бъде причинена такава травма след нанасяне на удар с юмрук …), като
съдът се съгласява с обоснованото заключение на допълнителната СМЕ и
разясненията на експерта Н. при неговия разпит и прие, че ЧМТ на пострадалия П.
е настъпила при съприкосновението на главата му с терена на заведението, респ.
не цени становището на в.л. В. относно възможността ЧМТ да бъде причинена на К.
П. при удар с юмрук. Именно въз основа на заключението на допълнителната
СМЕ съдът прие, че нападателят е
причинил на К. П. непосредствено – чрез нанасянето на два удара в областта на лявата
очница и на брадата към устните – лека телесна
повреда - болка и страдание съгласно чл. 130, ал.2 от НК, не средна такава по
см. на чл. 129, ал.2 от НК.
Основното
противоречие по делото е налично относно авторството на двете инкриминирани по
делото посегателства на подс. К.. Противоположни по информационната си насоченост са обясненията на подс. К. и
показанията на св. Ф., в които двамата твърдят, че К. по време на
инкриминираните посегателства се е намирал в гр. Ловеч на футболна среща между
ПФК „Л.“ и ФК „Монтана“, от една страна, и показанията на св. М. и извършените
от него, св. К.Д. и св. Ю. Ш.разпознавания на подс. К.
като техен автор. Във връзка с проверка на достоверността на двете взаимноизключващи се версии съдът събра множество контролни
доказателства, анализът на които предопредели извод за достоверност на
твърденията на първата група гласни доказателствени средства – подс. К. не е
извършителят, тъй като на инкриминираните дата и час се е намирал в гр. Ловеч.
В тази насока на първо място следва
да се посочи, че в подкрепящата обвинителната теза доказателствена съвкупност са
налични съществени противоречия между показанията на св. М. и тези на св. Д. и
св. Ш., които, съпоставени с показанията на св. М.С., св. М.Д., водят до извод,
че разследването в досъдебната му фаза е било тенденциозно водено срещу
подсъдимия К., а свидетелите са били подвеждани и насочвани към излагането на
уличаващи го показания, респ. за посочването му при извършените разпознавания. Така
свидетелите Д., Д., Ш.и С. в разпита си в хода на
съдебното следствие, при условията на състезателност, дават качествено различни
от депозираните в д.п. техни показания относно възможността си да възприемат
нападателя, да го разпознаят и съответно опитите им да бъдат насочвани към
предоставянето на определени уличаващи К. данни от служители на МВР.
А). Св. С. при разпита си в хода на съдебното
следствие е категорична, че не е възприела каквито и да било черти на
нападателя освен пола му, за разлика от приобщените й показания от д.п. на
08.12.2016 г. – „ … Него си спомням в гръб…В профил може за секунди да съм го
видяла….той беше с качулка…. Видях човека, който се отдалечава, видях го за
секунди… Единственото, което казах беше за връзка. Връзка на качулката. Казах,
че висяха връзки на качулката. Бяха връзки, които пристягат качулката, а в
случая бяха, като отвързани и спуснати…..“, които показания са различни от
дадените от нея на 08.12.2016 г. в д.п.: „ … след като качулката на описания от
мен в предходния разпит мъж падна ми се стори, че отзад на главата има белег,
но не съм напълно сигурна….“.
Разликата в показанията си от д.п. и в хода на съдебното
следствие, свидетелката С. обяснява с
оказван над нея психологически натиск и внушения от органите на реда – „ Мисля,
че съм викана 3-4 пъти…За едно и също. В смисъл това, което съм казала първия
път, същото нещо, но по различен начин ме питат. Същите хора, които ме
разпитваха първия път, същите хора ме разпитваха и след това. Все едни и същи….. Те едва ли не ме изкараха, че съм го
казала. В смисъл, по телефона ми звъннаха от районното и ми казаха: „Вие
спомняте ли си такова нещо да сте казвала“ и аз казвам „Не“. И те казват: „Все
пак, елате в районното.“…. Като отидох – тя почва да ми казва – татуировки ли
са…. Тази жена ми каза: „Вие татуировка нещо да сте видели, някакви отличителни
белези“ и аз казах: „Беше с качулка“ в смисъл той като върви и това нещо се вее…
Всеки път, като ме викаха, едно и също нещо ми го въртяха…Те ме питаха има ли
някакви отличителни белези по лицето, аз казах, че съм го видяла бегло и няма
как да съм сигурна…. Повтарянето на едни и същи въпроси по различен начин
мисля, че водят до това (насочване към отговори – б.м.)…..Те ми го прочетоха.
За някои неща си спомням, че казвах, че не е така, но те казват: „Дори да не е
точно така, за сега ще го оставим така.“…. Имам спомен, защото те постоянно ме
викаха уж за малко, по цял ден ме държаха, едни и същи въпроси ми задаваха….И
вече, когато са свършили с разпита след няколко часа, тя каза: „Ще може ли за
10 минути да ми обърнете внимание“, а аз казах, че ако е за 10 минути –
наистина да, защото трябва да си взема детето от детска градина, и тези 10
минути продължиха часове…. Едно и също ме питат. Имаше моменти се, в които се
мълчеше….Те тогава ме извикаха точно за това нещо, защото по телефона ми
казаха, че аз съм била казала така, за белега. Питах на кой съм казала, те
казаха: „Това няма значение“. Аз не си
спомням такова нещо…..“.
Съдът
кредитира показанията на св. С., дадени в хода на съдебното следствие и в
условията на състезателност, като за свидетеля липсват данни за предубеденост
или заинтересованост от изхода на делото, познавала е пострадалия К. П. и не се
намира в каквито и да било взаимоотношения с подсъдимия, поради което липсват
основания свидетелят да излага сведения в подкрепа на защитната теза извън
установяването на обективната истина. Ето защо и съдът прие за установени по делото липсата на възможност свидетелят С.
да възприеме каквито и било белези на нападателя и опитите да бъдат
манипулирани показанията й от д.п. в полза на обвинителната теза (срв. обективираните
в сн. №№ 5 и 6 белези на главата на подс. К. при
освидетелстването му – л. 130 гърба от т. IV на д.п.).
Б). Подобни
са показанията на св. К.Д. в хода на съдебното следствие и същественото им
противоречие с депозираните от него в д.п., вкл. и относно извършеното от него
разпознаване на подс. К.. В хода на съдебното следствие и при условията на
състезателност св. Д. ясно заявява, че не е успял да възприеме и съответно не е
имал възможност да разпознае нападателя – „ … Аз не съм го видял лицето, като
нападател, защото аз не съм го виждал. Не зная кой е той….Ние видяхме човек в
далечината, защото излязохме почти
всички навън….Аз първо го видях този човек от доста далече. Човек с качулка,
който явно с тях се караше или… не знам… Ц. викаше към него и човекът отвръщаше
нещо…Не, не мога да кажа, че съм го възприел до такава степен, че да мога да го
разпозная после…“, които показанията са различни от дадените от него на
06.01.2017 г. и на 04.10.2017 г. в д.п. по реда на чл. 223 от НПК: „ … мъжът,
който се отдалечи …беше 170-175см., здрава структура, късо набола брада, не
продълговато, сравнително топчесто лице, късо подстриган. Бяла кожа…Не
забелязах никакви характери белези по главата и лицето на човека, който описах…“
(показания от 06.01.2017 г.); „ ….Имах визуален контакт с лицето, което видях
да удря Ц.и го видях добре. Лицето стоеше на 7 – 8 метра от заведението и успях
да го видя добре… Лицето, както си го спомням, беше на видима възраст според
мен на около 30-35, около 175-180 см., бяла кожа, бяло лице, здрава структура,
атлетична, къса коса и леко набола брада, топчесто лице, агресивно изражение…
Показаха ми 4 снимки, на които аз се спрях на снимка под № 4. Бях категоричен,
че това е лицето, разпознах го като лицето, което удари Ц. и с което аз се
видях и продължи разправията по улицата…. Преди разпознаването не са ми били
показвани снимки нито на лицето, което впоследствие посочих на разпознаването,
нито други снимки…“ ( показания от 04.10.2017 г.).
Разликата
в показанията си от д.п. и в хода на съдебното следствие, свидетелят Д. обяснява с оказван над него
психологически натиск, внушения и предубеждаване от органите на реда- „…двама мъже ме чакаха
на стъпалата. Казаха ми, че са полицаи и ме викат, за да дам сведение по случая
с К. на ул. „Борис“. Това беше към 13,00 ч. Качиха ме в една кола и ме заведоха
в 4-то. Вкараха ме в една стая. В тази
стая бяха Ц. и Ю... Като се започна това нещо от 13,00 ч. до 19,30 ч. - 20 ,00 ч., ние сме стояли там.
Влизат, излизат най-различни хора. Тогава ни казаха, че ще има разпознаване.
Първо ни казаха, че ще има живо разпознаване. После, някъде към 17,00 ч. - 17,30 ч. ни казаха, че нямало
да има живо разпознаване, защото адвокатката на обвиняемия правела някакви
хватки, ще бъдело на снимка. Чакаме за снимка. При всички случаи беше след
20,00 ч. вечерта. Изкарахме там някъде 7 часа….През това време постоянно
разговори с нас, как са „закопчали“ господина, в смисъл „закопчали“ е някакъв
жаргон, този път няма мърдане. Ние стоим там и чакаме. Постоянно имаше при нас
един полицай, цивилен, аз не ги познавам….Един от тях отвори някакъв лаптоп и
ни показа една снимка в едно фоайе и ни казва: „Ето, това е. Във фоайето тук
сме го снимали, не може да не си го спомняте“. Как да си го спомниш….Полицаят
каза, че това е снимката на това лице в някакво фоайе от камери….Там посочваш
една снимка, която след 9 часа вече ти
е... Те ни казват, че на тези 4 снимки ще бъде човекът, който е извършил
деянието и ще трябва да го разпознаем…..При положение, че ме подготвиха за това
нещо, предварително с някаква макар и недобра снимка от камери и аз се спрях на
една снимка, която прецених, че е тя. Тази снимка, която посочих, като лицето,
съответстваше на другата снимка, която ми показаха на лаптопа. Общо взето, аз
поради изнервеност показах тази снимка. Казах, че е
той, защото бяхме подготвени…. Ако не беше подготовката, предварителната на
тези 7-8 часа да се говори как са го хванали с камери, от Народното събрание
едва ли не го следят с камери, и накрая
да ми кажат, че във фоайето стои той и е сниман с камери - нямаше как да го разпозная….. В този
период, когато чакахме 7-8 часа, на датата на разпознаване, се говореше
постоянно, че този път са го закопчали, този път няма мърдане. Този полицай,
който седеше при нас това казваше….. Там (където са му показали снимката –
б.м.) бяха Ю.. и Ц. и мисля, че двама или трима полицаи. Един беше постоянно с
нас, даже до тоалетна ни водеше, но влизаха различни…..Това което съм казал
тогава - ръст, възраст и кожа – това е по въпросите на разследващите полицаи,
които ми ги задаваха преди разпита пред съдия. И аз съм ги повторил горе-долу,
каквото съм казал пред разследващия полицай съм отговорил на същите въпроси. Те
питат горе- долу на каква възраст. Тогава за това беше по-подробен разказ…..Разследващият
полицай и този човек, който ми показа снимката казаха, че това е снимката на
задържания… (на въпрос: снимката, показана на свидетеля съответствала ли е на
снимката на лицето, което е разпознал) Общо
взето да. Тя най - добре съответстваше на тези снимки, които ми представиха,
защото тя беше от камери, поразмазана леко, но тези вече бяха видими чисти
снимки…..Лицето стоеше прав, чакайки нещо, в някакво фоайе. Лицето му се
виждаше в анфас, иначе снимката беше в цял ръст, сниман някъде. Снимката беше голям формат А4,
на целия екран на лаптопа, стандартните лаптопи…. Аз посочих под № 4 приликата
със снимката от лаптопа…..“
Съдът кредитира показанията на св. К.Д., дадени в хода
на съдебното следствие и в условията на състезателност, като за свидетеля
липсват данни за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото,
познавал е пострадалия К. П. и не се намира в каквито и да било взаимоотношения
с подсъдимия, поради което липсват основания свидетелят да излага сведения в
подкрепа на защитната теза извън установяването на обективната истина. Ето защо
и съдът прие за установени опитите да
бъдат манипулирани показанията му от д.п. в полза на обвинителната теза,
съответно, че е бил насочен преди да извърши разпознаването на подс. К. от 22.03.2017
г.
В)
С подобна информационна насоченост са показанията на св. Ю.Ш. в хода на
съдебното следствие и същественото им противоречие с депозираните от него в
д.п., вкл. и относно извършеното от него разпознаване на подс. К.. В хода на
съдебното следствие и при условията на състезателност св. Ш. ясно заявява, че
не е успял да възприеме и съответно няма възможност да разпознае нападателя: „…
В един момент видях някакъв младеж, не мога да кажа на колко години, но много
бързо, влезе вътре… момчето, което беше с качулка, черен суичър,
този човек излезе и удари Ц.….По движенията на лицето, по бързината му, аз
предположих, че е млад човек…. По бързината предполагам, че е млад човек. Не
мога точно да кажа какво беше момчето, защото аз го видях, като фигура в
гръб…..но аз не съм имал предвид и никакъв нападател, защото аз не съм го
видял. Аз трябваше да посоча нещо. Не мога да обясня защо….. Нападателят дойде
зад гърба ми и влезе в кафенето…..Видях лицето, но не го видях в лице…Видях
лице, по движението му предполагам, че е по-млад. Беше с тъмен суичър…. беше и с качулка….Аз не му видях лицето, дали
покриваше цялото лице или не, аз не знам, но аз не му видях лицето…“ , които
показанията са различни от дадените от него на 23.03.2017 г. в д.п. по реда на
чл. 223 от НПК: „ …евентуалният нападател беше около 175-180 см…. нямаше перчем
на лицето, почти съм сигурен, че беше с къса коса…не успях добре да видя това
лице, аз го мернах съвсем леко…“.
Относно извършеното от свидетеля Ш. разпознаване на
подс. К. на 22.03.2017 г. по снимки свидетелят е изключително колеблив още на
д.п. „ …не мога да кажа, не съм сигурен, не мога да твърдя със сигурност, че
обвиняемият е лицето, което удари Ц.…“, която несигурност и условност се
задълбочава при разпита му в хода на съдебното следствие „ … Аз го посочих при
условие, че изобщо не твърдя, че съм сигурен, че това е лицето. Просто ми е
заприличало…. Може би съм виждал човека, може би ми е заприличал на някой, но в
никакъв случай не съм потвърдил, не съм казал, защото аз и не го видях в
лицето…“, като така изнесените от него данни влизат в пряко противоречие с
изявленията на св. Ш., обективирани в протокола за разпознаване по снимки от
22.03.2017 г.: „ разпознавам го по чертите на лицето, като това, което искам да отбележа е, че на посочената дата ми
се стори, че е малко по – слаб от начина, по който изглежда на настоящата
снимка.“ Противоречието свидетелят също обяснява с изключително дългия престой
в 04 РУ-СДВР и манипулирането на неговите изявления и неправилното им вписване
в протокола, който той не е прочел: „…Следователката ни попита кой от тези снимки познавам….аз
погледнах снимките и посочих една, при условието, че ми е позната физиономията,
но защо посочих тази снимка – не знам. Посочих я като физиономия. Казах: Тази
е, но не твърдя, че е точно човекът, който удари, защото аз дори и не го видях,
просто ми заприлича…. Бяхме тримата - аз, Ц. и още едно момче К.… още сутринта
около 9,00 ч. дойдоха в къщи двама служители и ми казаха, че ме търсят и ми
предложиха, ако искам могат да ме закарат до 04-то РУ …. по тъмно ме върнаха в
къщи. … Следователката ме попита: „Нещо познато“ ….
Аз преди малко казах, че не съм сигурен, че снимката, която посочвам, е човекът
който .. Това казах и тогава….Не твърдя, че съм го разпознал…. Аз още тогава,
доколкото си спомням, казах, че не съм сигурен, че това е човекът, който просто
ми заприлича на някой и за това. Как е записано вече не знам. Може би и тогава,
може да не съм прочел протокола…..“.
Съдът
кредитира показанията на св. Ю.Ш., дадени в хода на съдебното следствие и в
условията на състезателност, като за свидетеля липсват данни за предубеденост
или заинтересованост от изхода на делото, познавал е пострадалия К. П. и не се намира в каквито и да било
взаимоотношения с подсъдимия, поради което липсват основания свидетелят да
излага сведения в подкрепа на защитната теза извън установяването на
обективната истина. Ето защо и съдът прие за установени опитите да бъдат манипулирани показанията му
от д.п. в полза на обвинителната теза, съответно, че не е бил в състояние да разпознае нападателя,
а бил насочен и изявленията му неправилно/тенденциозно са вписани в протокола
за разпознаване от 22.03.2017 г.
Г) Данни
за тенденциозност при воденото срещу подс. К. д.п. се съдържат и в дадените от
св. М.Д. показания в хода на съдебното следствие – същият твърди, че са правени
опити да му бъде „стимулирана“ паметта, като също му е била показвана снимка на
преносим компютър и е направен опит да бъде подменен протокол за негов разпит
като свидетел – „ …. Единият път от тях
беше в СДВР. Там ми показваха снимки. Там не са ми правили протоколи, но общо
взето ме питаха пак да изясня и ми показваха снимки. …. Беше лист с много
снимки…..И там говорим за случая и ми показват снимки. Освен, че ми показаха
тези снимки ме попитаха дали мога да разпозная нападателя….Опитваха се да ми
стимулират паметта… След това беше в 04-то Районно разпита….Когато отидох в
04-то районно първо разговаряхме с мъж, може би с този, който ми се обади. Тогава
той ми показа 2 снимки на един лист и ме попита дали мога да разпозная някой от
тези двамата. Дали предполагам, че са тези хора. Съответно отговорих, че не
мога да разпозная….На едната снимка бяха двама души, които бяха на един лист, а
третата снимка мисля, че беше от лаптоп и беше в цял ръст и мисля, че беше
направена в самото районно…Служебното лице каза, че те имат съмнение, че
нападателят е някой от тези тримата. След като им казах, че не мога да ги
разпозная, те ме поканиха при тяхната шефка, не знам от кой отдел…..Тя беше
висока, руса, симпатична жена. Поседях доста време вътре при нея, предложи ми кафенце, бонбонки и си мълчим. Нищо. Накрая тя дойде и
казва „Извинявам се, че се забавихме, но тук не могат да намерят показанията
ви“ и ми носи показанията и ми ги дава да ги прочета пак, първият протокол,
който беше. Стигнахме до точка, на която пише, че свидетелят може да разпознае.
И аз казвам „Това не е моя протокол. Искам да ми донесете моя протокол, който
съм написал аз“, първият, оригиналът….. Де факто те ми променят показанията. Тя
започна да ми се извинява после и казва, че са се объркали. И казвам: „Как ще
се объркали, вие променяте целия
протокол“….. След това ми се извини и ми каза довиждане и си отидох….“.
Съдът
кредитира показанията на св. М.Д., дадени в хода на съдебното следствие и в
условията на състезателност, като за свидетеля липсват данни за предубеденост
или заинтересованост от изхода на делото, познавал е пострадалия К. П. и не се
намира в каквито и да било взаимоотношения с подсъдимия, поради което липсват
основания свидетелят да излага сведения в подкрепа на защитната теза извън
установяването на обективната истина. Ето защо и съдът прие за установени опитите да бъдат манипулирани показанията му
от д.п. в полза на обвинителната теза.
Д) Данни за необективност на воденото срещу подс. К.
д.п. се съдържат и в разпитаните в хода на съдебното следствие служители на 04
РУ –СДВР (съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НПК се явява процесуално
недопустим разпитът на водещия разследването Д. К.) – св. С.А., св. И.Б. и св. М. Ч., сочещи, че началник сектор „Разследване“
при 04 РУ—СДВР св. А.М. е оказвала натиск над подчинената си Д. К. за
манипулиране на вече изготвен протокол по д.п. чрез подмяната му с друг с
различно съдържание. Тези данни са подкрепени и от съдържанието на постановление
на САП от 08.08.2019 г.
Обобщено, от множество независими един от друг източници
на информация по делото се събраха данни, че д.п. срещу подс. К. е водено
тенденциозно и необективно, свидетели са били манипулирани и насочвани към
даване на уличаващи го показания, бил е оказван натиск върху психиката им и
показанията им са били невярно вписвани в протоколи за разпит и разпознавания
именно с цел посочването му като извършител на инкриминираните по делото
престъпления. Всеки от посочените по-горе свидетели по делото е без данни за
заинтересуваност от изхода на делото, а свидетелите Д., Д., Ш.и
С. са познавали пострадалия К. П. и е житейски оправдано да искат да бъде
установен и наказан причинителя на смъртта му, поради което излагането от тях
на данни, сочещи за необективност на воденото срещу подсъдимия К. д.п., не може
да бъде обяснено с мотив, различен от установяването на обективната истина по
делото.
В този смисъл показанията на свидетеля и пострадал Ц.М.,
в които той изразява категоричната си убеденост, че подс. К. е нападателят
и изнесените от него данни, че разпознаванията
в 04 РУ-СДВР от 22.03.2017 г. са извършени съобразно изискванията на НПК, се
явяват изолирани от показанията на останалите, присъстващи на
местопрестъплението свидетели. Показанията на св. М. от една страна следва да
бъдат ценени като средство на защита на накърнените му от престъплението права
и желание да получи възмездие за извършеното посегателство както срещу него,
така и до довелото до смъртта на приятеля му К. П., а от друга – състоянието му
на алкохолно повлияване и насочването от органите на реда към конкретен
извършител в лицето на подс. К., водят до извод, че същите не са в състояние да
обосноват доказаността на обвиненията в частта им относно авторството на
престъпленията по изискуемия от разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК начин – категорично
и несъмнено. Съдът не поставя под съмнение изразената от свидетеля М. убеденост
при разпита му в хода на съдебното следствие, че именно подс. К. е извършител
на престъпленията, но възникват сериозни опасения относно начина на формирането
й – законът изисква тази категоричност относно автора да е в резултат
единствено на възприятията на свидетеля, а не да бъде провокирана и
конкретизирана чрез внушения и насочването му от органи на реда към конкретно
лице, вследствие на което свидетелят да формира и впоследствие затвърждава
представите си за този факт, каквито данни по делото се събраха. В тази насока
и относно даденото от св. М. описание на извършителя следва да се посочи, че
непосредствените впечатления на съдебния състав от профила на подс. К.,
онагледени и в сн. № 5 в протокола за неговото
освидетелстване и в сн. №№ 3 и 3а от заключението на
допълнителната видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза по
протокол № 104-Ф/2021, показват ясно изразени специфики на формата на челото и
брадичката на подс. К. (срв. заявеното от експерта В. – „ …. Мога да кажа, че
за моите 18 години работа като експерт – криминалист, такова чело не съм
сравнявал …), които обаче не фигурират
като отличителни белези при извършеното от св. М. негово описание, въпреки че
свидетелят заявява, че е видял част от профила на нападателя: „ …Виждах го в
анфас със съвсем леко профил от негова лява част….“
Изводът на съда за недоказаност на обвиненията в
частта им относно авторството на подсъдимия се потвърждава от анализа на
втората група доказателствени средства – обясненията на подс. К. и показанията
на св. Ф. – застъпващи тезата, че подс. К. на инкриминираната дата се е намирал
на територията на гр. Ловеч, където на състояла се футболна среща е изпълнявал
функции на стюард. Несъмнено е, че подсъдимият е най – заинтересуваното от
благоприятен за него изход на наказателното производство лице, а индивидите,
намиращи се в дългогодишни приятелски отношения с привлеченото към наказателно
преследване лице, е възможно да дадат неверни показания, за да го оневинят.
Затова обясненията на подс. К. и показанията на св. Ф., между които по делото е
установено наличието на дългогодишни приятелски отношения, бяха подложени на анализ
и проверка за тяхната достоверност. Анализът им съобразно утвърдените в
съдебната практика критерии – логичност, последователност и непротиворечивост –
не разкрива основания за тяхното некредитиране, доколкото и двамата са
еднопосочни и безпротиворечиви в разказа си за
събитията на инкриминираната дата, а последователността на описаните събития е
без хронологични разминавания. Впечатление прави отдалечеността във времето
на дадените от подс. К. обяснения от случилото се на инкриминираната дата от
близо 4 години, но твърденията му за основанието за тяхното късно депозиране
(опасения за заличаване и манипулиране на доказателства от органите на д.п.) намират
потвърждение в установените по делото действия от сходен характер, извършвани
от органите на реда по воденото срещу него преследване, поради което и
депозирането на обяснения от К. едва в хода на съдебното следствие не се
свързва от съда с желание за по – дълга подготовка на защитната теза и за
синхронизиране на версии. На следващо място и именно с оглед на двуякия им характер (като средство за защита освен като
доказателствено такова) обясненията на подс. К. за пребиваването му в гр. Ловеч
бяха подложени на проверка – бяха изискани справка от АПИ за
регистрираното движение на л.а. ********(
с който подсъдимият и св. Ф. твърдят, че са отишли в гр. Ловеч и впоследствие
върнали в гр. София), от ПФК „Л.“ АД бе представен запис на срещата между ПФК „Л.“
и ФК „Монтана“, върху който бяха назначени видео-техническа и допълнителна
видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза (след извършен оглед на
вещественото доказателство), бе разпитан св. И.Т., за когото се твърди, че също
е възприел подсъдимия в гр. Ловеч преди футболната среща. Контролните доказателства
също подкрепиха версията на подсъдимия и св. Ф. – справката от АПИ установи, че
на инкриминираната дата за л.а. ********е регистрирано движение в посока София
– Ловеч и обратно както следва: а) посока гр. Ловеч - 14.23.02 ч. Горни Богров,
14.40.43 ч. Тунел Топли дол, 15.03.00 ч. Осоковска
Лакавица, 15.55.38 ч. Абланица; б) посока гр. София - 19.58.41 ч. Абланица,
20.41.52 ч. Осоковска Лакавица, 20.52.53 ч. Тунел
Топли дол и 21.09.48 ч. Горни Богров; въз основа на тези обективни дати и съдът
прие за установено по делото приблизителния час на напускане на територията на
гр. София от лекия автомобил и съответно – на прибирането му в гр. София. На
следващо място, заключението на допълнителната видео-техническа и лицево -
идентификационна експертиза по протокол № 104-Ф/2021 доказа, че на кадри от 23 м.
и 49 сек. от записа на футболната среща най – вероятно е заснет подс. К., като
при разпита на експерта същият заяви, че специфичните белези на лицето на
подсъдимия (съответно онагледени) – форма на челото, издадена брадичка и леко
вдигнат нос – представляват устойчиви/трайни
признаци, поради което е определил най – близката до категоричност сравнителна степен. Св. Т.
при разпита си не възпроизведе спомен от среща на футболното мероприятие с
подс. К., но си спомни присъствието на св. Ф.
на стадиона в гр. Ловеч, т.е. потвърди отчасти заявеното от подсъдимия и
св. Ф., като невъзприемането/липсата
на спомен за даден факт от определен субект не означава, че този факт не се е
осъществил - напълно е възможно наблюдаващият субект да не възприеме/забрави
даден факт, но той пак да се е осъществил.
Преценката
през призмата на разпределението на доказателствената тежест в процеса (чл. 103,
ал. 1 от НПК) на двете противостоящи се по информационна насоченост групи
доказателствени средства води до доказателствения извод за правдивост на
изнесената от подсъдимия К. и св. Ф. информация относно местоположението на
подсъдимия на инкриминираната дата и час на посегателствата – в гр. Ловеч.
Доводът на повереника адв. Г., че е възможно подсъдимият да е извършил
престъпленията в гр. София и след това да е отишъл в гр. Ловеч, не намират
доказателствена и житейска опора, тъй като инкриминираните по делото събития са
се развили около 17.00 ч., а записът от футболната среща (започнала в 17.30 ч.), на който е заснет подс. К., е на 23 минута от
началото й, т.е. преди 18.00 ч., който времеви период прави невъзможно
придвижването му между двете населени места с оглед разстоянието помежду им (от
над 150 км./ч.); липсва доказателствена основа да се приеме, че подсъдимият
самостоятелно е пътувал до гр. Ловеч –
налични са данни за съвместното им със св. Ф. и темпорално определено движение с
л.а. „Фолксваген“ с рег. № СА 34 44 ТТ.
За пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че обясненията на подс. К., депозирани на 31.05.2019 г., в които
твърди, че при задържането му на 22.03.2017 г. в сградата на СДВР бил „ изложен
на показ“ за около 5-8 минути в близост
до кафене, за да бъде огледан от свидетели по делото, не се приемат от съда за
достоверни, а като негови подозрения, които не намират опора в събраните по
делото доказателства. Самият К. не посочва конкретен свидетел/и, а прави извод,
че е показван, тъй като са му наредили да свали шапката си; в показанията си
конвоиращи го полицаи св. А.С. и св. И.И. оборват
версията му да са разговаряли с лице в кафенето до входа на СДВР, а разпитаните
на страната на защитата и приятели на подс. К. св. И.Л. и св. П.К. също не са
конкретни в показанията си и възпроизвеждат свои подозрения и предположения без
каквато и да било конкретика относно действията и думи в тази насока.
Съдът цени заключенията на биологичната
експертиза по протокол № 295-Б/2016 и на СМЕ по м. на ДНК профилирането,
установяващи, че иззетата от местопрестъплението кръв е на св.Ц.М.; тези на
видео-техническата № 16/ИДИ-278 и техническите експертизи №№ 17/ИЕУ-005,
040/2017г. и изготвената от в.л. А. установяващи преминаване по ул. „******“ на
МПС, тъмно на цвят, отговарящо по външни характеристики на „Мерцедес“, мод. „W 204“ в инкриминирания период, без възможност да се
определят знаците на регистрационния му номер.
Съдът кредитира писмените доказателства и
доказателствени средства с изключение на протоколите за извършените на
22.03.2017 г. разпознавания на лица по снимки, удостоверяващи, че св. Ц.М., св.
Ю.Ш. и св. К.Д. са посочили подс. К. като автор на
посегателствата. Протоколите формално отговарят на изискванията на чл. 129, ал.
1 и ал. 2 от НПК, видно от тяхното съдържание, приложените към тях фотоалбуми
със снимки и показанията на поемните лица св. Б.П. и
св. И. М.Д. ( поради което и съдът счете за установени вечерните часове на
провеждане на действията по разследването). Въпреки формалното им съответствие
с изискванията на закона, посочените протоколи не са в състояние да внесат в
производството информация за участието на подсъдимия в извършването на
посегателствата. Това е така, защото същността на „разпознаването на лица” като способ за събиране и проверка на доказателства се изразява в регламентирана в
НПК процесуална форма на
идентификация от разпознаващия на особеностите /външните белези/ на
разпознатия, установяващо връзката на последния с определено събитие. Доколкото
се касае до субективно възприемане и последваща дейност по „наслагване” на
предходно възприетите особености с белезите на съпоставеното лице с цел
формиране на извод за идентичност, законодателят е предвидил строги правила,
осигуряващи гаранции за правдивото и свободно формиране на волята на
разпознаващия субект с цел осуетяването на грешки – разпита му за особеностите
и обстоятелствата, при които ги е възприел; изискването за минимален брой
представени за разпознаване лица и тяхна „сходност”; липса на контакт между
разпознаващ и съпоставен субект и т.н. В случая достоверността и обективността на процесуално – следствените действия са
силно разколебани предвид обстоятелствата, предшестващи съставянето на протоколите - установи се, че
обективно свидетелите Ю.Ш. и К.Д. не са възприели белези/особености на
извършителя, позволяващи идентифицирането му, а в резултат на неправомерно
оказано им въздействие от служители на реда са посочили снимката на подсъдимия,
нещо повече - св. Д. заявява, че на него, св. Ш. и св. М. преди извършването на разпознаванията им е
била показана снимка на подсъдимия на екрана на преносим компютър, т.е. били са насочени конкретно към личността на подс.
К.. Тези действия от страна на органите на полицията, несъмнено
въздействащи върху психиката и нагласата на свидетелите, водят до извода, че
игнорирането на установения процесуален ред
води до невъзможност да се провери и прецени обективността и
достоверността на разпознаванията; при едно
предварително показване на конкретно лице като „извършител“ на разпознаващите,
както и насочване на разпознаващите към определено лице се нарушава обективността и достоверността на тези
действия. Налага се извода, че процесуално –следствените действия са
опорочени.
Останалите писмени доказателства и
доказателствени средства се ценят от съда
и еднозначно установяват релевантните за делото факти, вкл.
освидетелстването, предходните задържания и съдебното минало на подсъдимия, мярката за
процесуална принуда в д.п. спрямо подсъдимия.
Приетата за установена въз основа
на доказателствения материал фактическа обстановка, мотивира съдът да изведе
следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Л.И.К. не е извършил престъпленията по чл.
124, ал. 1, пр. 2 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1
от НК, поради което следва да бъдат приложени последиците на чл. 304 от НПК
спрямо него.
В случая по делото се установява извършено
престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ( а не пр.2, както е внесено обвинението,
тъй като нападателят е причинил непосредствено на К. П. чрез два удара в
областта на лицето му лека телесна повреда, довела до болка и страдание, а не
средна такава) от НК спрямо пострадалия К. П. и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК спрямо пострадалия Ц.М. на инкриминираната дата от
неустановено по делото лице по приблизително подобен на описания в обвинителния
акт начин. Доказа се обаче, че подс. К. не
е извършителят на деянията, за които
е предаден на съд.
В хода на съдебното следствие, въз основа на дадените
от твърдените от обвинението свидетели – очевидци показания в условията на
състезателност, обясненията на подсъдимия, новосъбраните
доказателства за проверка на взаимоизключващите се версии относно участието на
подсъдимия във вменените му деяния, се установи, че не подсъдимият е автор на
инкриминираните посегателства, тъй като той към момента на осъществяването им
се е намирал на територията на друго населено място ( гр. Ловеч), където е изпълнявал
функции на стюард при проведената футболна среща между ПФК „Л.“ и ФК „
Монтана“, за което подробни съображения се изложиха по – горе в настоящите
мотиви.
Ето защо следва да бъде приложени последиците, визирани в чл. 304 от НПК –
подсъдимият К. да бъде оправдан и по двете му повдигнати обвинения.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Съпругата
и децата на починалия К. П. са предявили срещу подс. К. граждански искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК, всеки
от тях в размер от 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата. Акцесорните
гражданско правни претенции се явяват недоказани, тъй като по делото не се
установи подсъдимият К. да е причинил непозволеното увреждане (смъртта на К. П.)
и съответно да дължи обезвреда за причинените на близките
му неимуществени
вреди в резултат на преждевременната и насилствена негова смърт. Ето защо и гражданските искове
срещу подсъдимия К. бяха отхвърлени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като подсъдимият К. бе признат за невиновен в
извършване на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения, направените по
делото разноски на основание чл. 190, ал. 1 от НПК по делото следва да останат
за сметка на Държавата.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови да бъде върнато на
„ПФК Л.“ АД веществено доказателство флаш памет, намираща се на л. 348 от съдебното дело, а на
св. Ф. – предадената от него за нуждите на допълнителната видео-техническа и
лицево - идентификационна експертиза светлоотразителна жилетка, съдържаща се в кориците
на съдебното дело, тъй като необходимостта от тяхното съхранение е отпаднала.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ в СГС: