№ 428
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500126 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 ГПК.
Предмет на подадената от името на ответника Детска градина “К. М.”- гр.С. чрез
пълномощника й Адвокатско дружество “Ш. и Я.”-С. , въззивна жалба е решение №
142/10.06.2019 г. по гр.д. № 942/2018 г. описа на РС- С., с което страната е осъдена на
основание чл.49 ЗЗД да заплати на малолетното дете К. ИВ. ХР. сумата 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на факт на
травматична злополука / получено нараняване в лявата част на главата с хематом и счупена
костица на черепа/, настъпил на 21.05.2018 г. при игра на съоръжение- въртележка „дъга“
на детската площадка в двора на заведението, и сумата 1440 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди- стойността на извършената медицинска
операция на детето , с молба за отмяна на решението в неговата цялост, отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани , с присъждане на направените по
производството разноски.
Наведени са доводи / оплаквания/ за неправилност и необоснованост на
решението, чието градиво са несъобразени и неточно преценени обстоятелства , обобщено
сочещи пренебрегнат от първоинстанционния съд извод за доказателствена
неустановеност на елементите от материалноправния фактическия състав на вменената
на детското заведение отговорност по чл.49 ЗЗД/ , както и нарушение на принципа за
справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди – чл.52 ЗЗД, ако
евентуално би се приело, че такава отговорност е възникнала.
Другата страна в срока по чл.263, ал.1 ГПК, е подала подробен писмен отговор,
съдържащ становище за съответствие на решението с материалния закон и събраните
доказателства, с молба да бъде потвърдено и присъдени направените пред въззивната
инстанция разноски.
1
В с.з. представителите на страните съответно поддържат и оспорват жалбата с
доводи, развити в писмени защити.
Съдът, след като разгледа жалбата , обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от
ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства, приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Предявени са искове за обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени
вреди, с правно основание чл.49 във вр. с чл. 45 и чл.52, ЗЗД.
Б. ИВ. ХР. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К.
ИВ. ХР., твърди, че детето посещава ДГ „К. М.“ гр.С. . На 21.05.2018 г., докато играело на
детската площадка в двора на заведението, пада от люлка, удря си главата в настилката ,
изпада в безсъзнание. Вследствие на удара получава хематом и счупване на костица на
черепа , наложили медицинска операция по спешност за отстраняването им, след което
пластика на черепа за вграждане на титаниева мрежа на мястото на липсващата костица,
извършени в УМБАЛ – гр.П. –Клиника по неврохирургия. Сторените разходи за лечението
възлизат на сумата 1440 лева. В резултат на травматичните увреждания детето е изпитало
болки, чувство на тревожност , страх и нежелание да посещава детската градина , става
затворено и необщително, не взема активно участие м игрите и заниманията с другите деца.
Обстоятелствата , че падането му е от съоръжение за детска игра и синтетичната
настилка около него , върху която е изградено, не е имала достатъчна дебелина , за да
изпълни изискуемото от нормата на чл. 47, ал.1 от Наредба № /12.01.2009 г. за условията
и реда за устройството и безопасността на площадките за игра / издадена от МРРБ,
ударопоглъщащо качество , са показател , че не е положена достатъчна дължима грижа/
налице е противоправно и виновно бездействие/ от педагогическия състав и директора на
детската градина за предотвратяване на нещастния случай. Поради това моли, съдът да
постанови решение, с което да осъди институцията да заплати сумата 10 000 лева ,
представляваща обезщетение за претърпените от детето неимуществени вреди, както и
сумата 1440 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно с направените по
производството разноски. В с.з. чрез пълномощника си адвокат М. М. от САК подвържа
предявените искове.
Ответната страна в срока по чл.131 ГПК и на устните състезания чрез адвокат Н.
Ш. от Адвокатско дружество „Ш. и Я.“-С. – неин пълномощник , оспорва исковете по
основание и размер, с възражения/ доводи/, отричащи случая да покрива хипотезата на
чл.49 ЗЗД, за да е възникнала вменяваната й гражданска отговорност от деликтен характер.
Те се основават на следните обстоятелства :
На посочената дата, детето, заедно с останалите деца е изведено на площадката в
детската градина на редовни занятия на открито/ изразяващи се в насърчаване да се качват
на катерушките и уредите за игра/ под наблюдението на две учителки и две
възпитателки. Към 10.20 часа е видяно паднало на настилката , но не до люлка / както се
твърди/ , а до въртележка / с обща височина 0,60 м., в която се включва височината на
степенката- 0,10-0.15 м., седалките върху платформата, облегалките и дръжките ./. Не е
видяно да се катери по нея и съответно да пада от нея/ не се е въртяла към него момент/ и
е ненормално/ практически невъзможно / да е така , понеже подобно нещо би значело да се
използва неправилно съоръжението, тъй-като нормалната му експлоатация е свързана със
стъпване на степенката , а не с катерене. Настилката на въпросното място е
ударопоглъщаща/ за което е издаден сертификат от 29.02.2016 г./ , а освен това в Наредба №
1/12.01.2009 г. няма изисквания каква да бъде тя при съоръжения с височина на свободно
падане, по-малка или равна на 0,60 м. Когато детето е заведено в медицинския кабинет , се е
държало само за ръката, единственото видимо нараняване по него е било разкървавена
коричка от стара рана , не е заспивало и изпадало в безсъзнание , а е изглеждало
пребледняло и замаяно.
2
Поради своите особености , показващи, че не се развива по начин, обичаен за деца на
неговата възраст / не може да говори, а употребява с неправилно произношение не повече
от 20 отделни думи , проявява безпокойство , не може да задържи вниманието си дори 5
минути и ходи с пелени- памперси /, детето не е способно да обясни какво изпитва , нито
да общува пълноценно с другите деца , което опровергава/ поставя под недоверие/
твърденията за психическите му преживявания след злополуката / че изпитвало
тревожност, нежелание и страх да посещава детската градина , че е станало необщително ,
затворено и не участвало в игрите / не могат да се приемат за верни. Преди случая,
майката в нарушение на чл. 39, чл.40, чл. 207, ал.1, т.13 от Правилник за дейността на
Детска градина „К. М.“/ с който е запозната и се е съгласила/ не е предупредила
педагогическия състав , че детето се нуждае от специални грижи, не е представила
съответна медицинска документация , отрекла е да е по различно от останалите и не
поискала да ползва предложената й от директора на детската градина, помощ чрез
насочването му към група с деца със специални нужди или други социални услуги.
Преценката на всички тези обстоятелства налага извод, че падането на детето не е
последица от недоглеждане , липса на надзор или друго нарушение на задължения на
педагогическия персонал , а е настъпило в обичайна обстановка при взети всички разумни
обезопасителни мерки и е налице случайно събитие , предвид внезапния му характер / на
падането/ , изключващ възможността да се предвиди и предотврати.
При условие на евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредите от
майката по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД с описаното й по-горе поведение на неправомерно
бездействие.
Отрича да е налице доказана причинна връзка между случката на детската площадка,
настъпила по време, начин и място , и описаните в медицинските документи / епикризи/
травматични увреждания , които може да са получени в друг момент , но симптомите да са
се развили или влошили след нея/ случката/, когато детето е било в детската градина.
Въззивният съд възприема изцяло констатациите на фактите /
обстоятелства / и произтичащите от тях заключения по случая , описани и изложени в
мотивната част на обжалваното решение, поради което препраща към тях, без да е нужно
повторното им описание – чл.272 ГПК.
Спорно е между страните дали те са годни да осъществят хипотезата на
чл.49 ЗЗД?
Отговорът е положителен .
Сам по себе си фактът на травматичната злополука с детето по време на
занимания на площадката в детската градина, настъпила в резултат на падане от/ а не
просто „до“, тъй-като не се открива друга вероятност, поставяща под съмнение или
оборваща логически най вероятния каузален начин на падането/ въртележка тип „дъга“, при
което си удря главата в настилката/ установен с показанията на свидетелката Ани
Димитрова- негов учител: „когато погледнах към въртележката , видях, че той вече се
надигаше от земята , държеше се за лакътя и плачеше“ …“ беше ударено отстрани на
главата“ ; „.. като му се намокри косичката видяхме вече , че има оток от едната страна на
главата“, както и сведението , извлечено от уведомителни писма на помощник- възпитател
и друг учител до директора на детската градина от 22.05.2021 г. – л.20,л.21 от делото / , е
обективен логически показател за неизпълнение с изискуемата строга бдителност и
контрол / дължима висока грижа/ на основното, вменено от повелителната норма на чл.
219, ал.2, т.2 от Закона за предучилищното и училищно образование, задължение на
педагогическите специалисти да опазват живота и здравето на децата по време на
образователния процес и на други дейности , организирани от институцията.
3
Съдържателният превод и приложение на това широко / по своята разбираема
абстрактност/ формулирано законово задължение с оглед дейността на конкретната детска
институция се свежда до задължение на детските учители да осигуряват необходимите
условия за безопасност на децата във всеки момент от престоя им в детската градина и да
не ги оставят без контрол под какъвто ида било предлог- чл. 284, ал.1, ал.3 от правилника
й , издаден на основание чл. 28, ал.1 от закона. Логически показател е , защото ако в
конкретния случай детето е било обект на непрекъсната бдителност и контрол какво прави
и как го прави , житейски се предполага , че не би се стигнало до злополуката , щом няма
установени обстоятелства, разкриващи обективна невъзможност да се предотврати.
Обичайно/ естествено / е разбира се децата в детската градина да падат внезапно или не
съвсем при провеждане на различни игри, но това въобще не означава , че на тази
обичайност законът гледа снизходително като на безотговорно за педагогическите
специалисти , комуто е поверено обучението им, случайно събитие/ непредвидимо и затова
непредотвратимо човешко действие или факт с друг произход, направили невъзможно
изпълнението на задължението/ . Ако бе така по принцип, то практически би се
обезсмислило до голяма степен вмененото им общо задължение да опазват здравето на
децата, с конкретизирания му съдържателен превод в разглеждания по това дело
правилник на детската градина , и бе се стигало до там , че няма да се носи юридическа
отговорност за далеч по тежки злополуки / и дори смъртни случаи/, което ще е напълно
неприемливо от гледище на духа на правовия ред и обществените разбирания за
справедливост. Вината на съответния отговорен според закона и правилника на детската
градина, педагогически специалист / детски учител/ за настъпилата вредоносна злополука ,
разбирана като неположена в достатъчна мяра дължима грижа за опазване здравето на
детето / строга бдителност и контрол върху действията му / се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД
и това легално предположение, което съдът е длъжен правораздавателно да приложи, не е
оборено по никакъв начин от събраните по делото доказателства. Напротив - косвено
доказателство, че предположението е вярно , е обстоятелството , че според твърдението на
посочената по-горе свидетелка, не е видяла и разбрала от другите колеги на площадката
от къде и как е паднало детето . Това обстоятелство е логически показател , че то не е
било наблюдавано и контролирано / както от нея, така и от другия учител и помощник
възпитател/ в него момент какво прави и как го прави, още повече , че за това дете
поради особеностите му, свързани с неговото забавено психическо развитие и „че
непрекъснато тича“ е трябвало тъкмо по тази причина да се проявява засилена предпазна
грижа и внимание. Доколкото спорното обстоятелство дали настилката на която е
паднало детето е притежавала към момента на злополуката качеството на ударопоглъщане
според нормативното изискване, не е наведено в исковата молба като единствено
основание за противоправност в пряка каузална връзка / причина/ с травматичното
увреждане / т.е. ако го е притежавала- не би се получило , и обратно- тъкмо щото не го
притежавала- се е получило/ , то приетото за установено първо основание за възникване на
претендираната гражданска отговорност / неположена достатъчна грижа за бдителност и
контрол/ е напълно достатъчно да лиши от правна стойност/ да обезсмисли/ спора между
страните за наличие на второто основание.
След като детето е ударило главата си , било е пребледняло и замаяно и е
видян оток на нея , когато му е дадена първа помощ веднага след злополуката, да се
поставя под съмнение или отрича наличието на доказана пряка причинна връзка между
падането му и травматичните увреждания, констатирани и описани в епикризата на
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-П.-Клиника по неврохирургия, в която е прието за
лечение още на същия ден и е изписано на 25.05.2018 г. е проява на оспорване, откровено
лишена от житейска логика и здравомислие. Ако детето не бе пострадало така сериозно
при падането си на 21.05.2018 г. по начина , по който се твърди и се установява да е
станало , нито би имало смисъл и основание по спешност да бъде откарано в болницата
4
в П., нито майката щеше да съобщи на приемащия лекар при снемането на анамнезата ,че
е паднало от въртележка в детската градина/ тъй-като няма никаква полза да не каже
истината/.
Лишено от правна стойност е и възражението, че майката с поведението си
преди злополуката / описано по –горе / е съпричинила вредоносния факт . Доколкото
законът / чл.51, ал.2 ЗЗД/ се интересува само от обективен принос на самия пострадал/
увреден/ от деликта и без да прави разграничение дали е малолетен или не, опитът на
ответната страна да извлече полза за защитната си кауза по делото с подобно възражение
е логически несъвместим с разрешението му /на закона/ и търпи изначално отрицание / по
принцип/. Извън този извод, дори и майката да не е съобщила отпреди за особеностите на
детето , това обстоятелство няма никаква каузална връзка с неизпълнението на основното
задължение на педагогическия персонал , нормативно цитирано по-горе, още повече , че
нему са били познати тези особености.
Лишено от правна стойност за желания от ответната страна
правораздавателен резултат на отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди е
и възражението му , че детето поради своите особености на забавено психическо и
говорно развитие не е могло да преживява и не е доказано да е преживяло посочените
душевни страдания като последица от вредоносната злополука. Дори и да би се приело , че
не е изпитвало страх и нежелание да посещава детската градина , достатъчни за пораждане
на правото му на обезщетение са останалите неминуемо и естествено проявили се / без да
е нужно нарочно да се доказват дори/ неблагоприятни психически преживявания / чувства /
и физико -неврологични усещания за болка.
Затова са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.49
от ЗЗД , породили на 21.05.2018 г. обективна/ гаранционно- обезпечителна/ отговорност
на ответната институция към пострадалия малолетен ищец , т.е. възникнало е
задължението й да му изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди , тъй-
като тя е възложител на работа на педагогическите специалисти , измежду които някой от
тях/или повече от един/ не е положил/ не са положили в достатъчна мяра дължимата грижа
за опазване на здравето му.
Присъденият му от районния съд размер на обезщетение не само че не е в нарушение на
принципа на справедливостта / чл.52 ЗЗД/ в посока прекомерност , както заявява ответника,
но дори и е по малък от действително справедливия/ за което обаче няма подадена жалба /,
като се съобразят възрастта на детето , характера, тежестта и мястото на получаване на
травматичните увреждания, наложили медицинска оперативна намеса.
Срещу решението в частта му за присъденото обезщетение за имуществени вреди реално
няма конкретни оплаквания по същество в жалбата , макар и да е заявено че изцяло се
обжалва. Оспорването на тази претенция е по основание , в смисъл, че щом се отрича
вредоносния факт да е настъпил поради противоправно поведение на педагогически
персонал на детската градина , не е породено и правото на обезщетение за имуществени
вреди , изразени в направените разходи за лечение на детето. Те се считат да са направени
все едно от неговото имущество, доколкото безвъзмездното им поемане от майката в
изпълнение на родителския й дълг се приравнява на автоматично дарение на средствата в
поза на детето / иначе би се стигнало до неприемливото житейско положение тя да ги търси
за себе си в отделно исково производство/ Тъй-като настъпването на вредоносния факт е и
5
поради противоправно поведение на педагогическия персонал , поради което и предвид
всички изложени дотук съображения, обжалваното решение подлежи на потвърждаване в
своята цялост.
При този изход на спора ответната страна дължи на ищеца заплащане на направените пред
въззивния съд разноски в размер на 500 лева във вид на заплатено адвокатско
възнаграждение за защита в производството и следва да бъде осъдена да заплати тази сума
– чл.78, ал.1 ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 142/10.06.2019 г. по гр.д. №
942/2018 г. описа на РС С..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ДЕТСКА ГРАДИНА “К. М.” – гр.С. , с
БУЛСТАТ *******, с адрес : гр. С. 5250, ул. “Х. П.” 10 да заплати на К. ИВ. ХР. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител - Б. ИВ. ХР. , сумата 500 /
петстотин/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6