РЕШЕНИЕ
№ 4547
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110106127 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от "П.К.Б."
ЕООД, ЕИК ***, срещу В. Д. С., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че В. Д. С. дължи на "П.К.Б."
ЕООД на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит
№40004788309 сумата в общ размер на 6494 лв., от които: главница в размер
на 3911,89 лв.; договорно възнаграждение в размер на 1915,91 лв., дължимо за
периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост;
лихва за забава в размер на 420,11 лева за периода от 02.11.2021 г. - дата на
изпадане на длъжника в забава, до 05.12.2023 г. - дата на предсрочна
изискуемост; законна лихва в рамер на 246,09, дължима от 05.12.2023 г. -
датата на предсрочна изискуемост, до 27.03.2024 г. - дата на подаване на
заявление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2024
г. до окончателното й изплащане, за които сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №3809/2024 г.
по описа на РС – Варна.
В условията на кумулативност се предявява осъдителна искова
претенция, от "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, срещу В. Д. С., ЕГН **********, за
осъждане на В. Д. С. да заплати на "П.К.Б." ЕООД сумата в общ размер
2366,68 лв., от които: възнаграждение за закупена услуга „Ф." в размер 833,36
лв.; възнаграждение за закупена услуга „Ф." в размер на 1533,32 лв.
Претендират се за присъждане и направените разноски в заповедното
производство и в исковото производство.
1
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: Твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, представя
настоящата искова молба с правно основание чл. 415, ГПК относно
вземанията на заявителя срещу длъжника – ответник, представляващи
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №40004788309,
който според изнесеното е сключен при следните параметри: сума на кредита:
5000 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита:
242,14 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема:
1-во число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 49,15; годишен
лихвен процент: 41,00; Лихвен процент на ден: 0,11; общо дължима сума по
кредита: 8716,83 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна
услуга са, както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Ф.": 12500 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.": 2300
лв.; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 98,61 лв. Предвид
гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупена допълнителна
услуга е, както следва: пбщо задължение: 12266,83 лв.; общ размер на месечна
вноска по договора: 340,75 лв.; дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Посочено е, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита. Вземането на „П.К.Б." ЕООД
произтича от следните обстоятелства: В. Д. С. не е изпълнил задължението,
което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните
вноски, изпаднал е в забава. Общо заплатената сума е в размер на 4049,29 лв.
С нея е погасена сума в размер на 1088,11 лв. съгласно задължението по
погасителен план (единадесет пълни вноски, а не шестнадесет, защото вноска
№4,5,6,7,13 са отложени). Частично плащане в размер на 121,12 лв. има по
№17. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите
плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен
план – 109,92 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени
лихви за забава в размер на 700,64 лв., които към момента са заплатени
частично. С плащанията си клиентът е заплатил и 70 лв., начислени такси по
Тарифа. Поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е
изпаднал в забава, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №
40004788309. След изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от
в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, договорът е прекратен, а
задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.12.2023 г.
Договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „П.К.Б." ЕООД, за
което длъжникът е уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него
адрес в договора, получил е уведомителното писмо на своя адрес с отметка
„Непотърсена". След обявяването на предсрочна изискуемост 05.12.2023 г. е
започнало начисляване на обезщетение за забава. Същото е начислено
съгласно уговореното в чл. 12 /12.1 от ОУ. а именно: Начислено е 1
.Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща
задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за
закупени допълнителни услуги). След прекратяването на договора размерът
на задълженията става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението
на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради
това, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една
2
последна погасителна вноска /в случая 30-та/, чийто падеж е датата на
обявяване на предсрочната изискуемост -05.12.2023 г. Вследствие на
изложеното се моли да бъде уважена предявената искова претенция, като се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на исковата
молба, съгласно който предявения иск е допустим, но по същество –
неоснователен. Настоява се с отговора, че Договор за потребителски кредит
П.К.С. №400047888309 е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Изискваните от ответника такси „Ф." и „Ф." представляват пряк
разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния
процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК), което очевидно
не е извършено, тъй като таксите се явяват 95% от главницата, с което ГПР би
нараснал до 539,86%, а оттук следва, че по този начин императивно заложения
в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава /който към момента на сключването на
договора е бил 50%. Тоест, налице е пълно разминаване между посочения в
договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата
величина в края на заемния период. Всичко това поставя потребителя в
подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма
информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в
директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща
търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както е и в
настоящия случай. В процесния договор се сочи, че е нарушено и това
изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират
ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В допълнение на гореизложеното, счита се за недействителен чл. VI от
договора в частта относно таксите „Ф." и „Ф." на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК
и чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД: В заключение,
ответникът счита, че с оглед недействителността на процесния договор за
кредит, нищожни се явяват и сключените Анекс №2 от 26.10.2021 г. и Анекс
№3 от 01.08.2022 г. към него. Претендира минамално адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата за
оказана правна защита и съдействие в заповедното и в исковото производство.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно, че на 02.07.2021 г.
между В. Д. С. и "П.К.Б." ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит
П.К.С. №400047888309.
С договора страните са се съгласили, че "П.К.Б." ЕООД в качеството му
на кредитор отпуска на В. Д. С. сума в размер на 5000 лв. при уговорен срок за
връщане на отпуснатия кредит от 36 месеца. ГПР е 49,15%. ГЛП е 41%.
Ообщата сума, която следва да бъда върната от кредитополучателя, възлиза на
12266,83 лв., от която 3550 лв. съставлява възнаграждение по допълнителен
пакет услуги – 1250 лв. за услуга „Ф.“ и 2300 лв. за услуга „Ф.“.
Представена е декларация от 02.07.2021 г., която е посочена, че
представлява неразделна част от договора за потребителски кредит, с която В.
С. е декларирал, че е запознат с общите условия, тарифите за таксите, както и
3
че е получил погасителен план.
Приобщени по делото са ОУ на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за
потребителски кредит от 02.07.2021 г.
С анекс №1 към договор за потребителски кредит от 13.10.2021 г.
страните са уговорили отлагане на погасителна вноска №4, с което клиентът
ще изплаща кредита си по нов погасителен план и ще заплати отложените
вноски в неговия край. ГЛП по кредита след сключване на анекса се запазва в
размер на 41%, а ГПК е в размер на 45,8%. Към анекса е изготвен и приложен
погасителен план.
С анекс №2 към договор за потребителски кредит от 26.10.2021 г.
страните са уговорили отлагане на погасителни вноски №5, 6, 7, с което
КЛ/СД ще изплаща кредита си по нов погасителен план и ще заплати
отложените вноски в неговия край. ГЛП по кредита след сключване на анекса
се запазва в размер на 41%, а ГПК е в размер на 38,39%. Към анекса е изготвен
и приложен погасителен план.
С анекс №3 към договор за потребителски кредит от 05.08.2022 г.
страните са уговорили отлагане на погасителна вноска №13, с което КЛ/СД ще
изплаща кредита си по нов погасителен план и ще заплати отложените вноски
в неговия край. ГЛП по кредита след сключване на анекса се запазва в размер
на 41%, а ГПК е в размер на 36,85%. Към анекса е изготвен и приложен
погасителен план.
От приобщеното по делото извлечение от сметка към Договор за
потребителски кредит №40004788309, изготвено към 20.05.2024 г., се
установява, че общата платена сума по ДПК към посочената дата е в размер на
4049,29 лв.
Представена е обратна разписка, в която е посочено, че пратката не е
потърсена от получателя В. С..
Приобщени са бр. разписки с наредител В. С. и получател „П.К.Б.“
ЕООД, както следва:
1) от 26.07.2021 г. за сума в размер на 340,75 лв. по вноска 1;
2) от 30.08.2021 г. за сума в размер на 340,75 лв. по вноска 2;
3) от 30.08.2021 г. за сума в размер на 341,82 лв. по вноска 1;
4) от 29.09.2021 г. за сума в размер на 341,82 лв. по вноска 2;
5) от 29.09.2021 г. за сума в размер на 340,75 лв. по вноска 3;
6) от 02.03.2022 г. за сума в размер на 340,75 лв. по вноска 8;
7) от 18.03.2022 г. за сума в размер на 5 лв. по вноска 8;
8) от 26.03.2022 г. за сума в размер на 341 лв. по вноска 9;
9) от 29.04.2022 г. за сума в размер на 335,69 лв. по вноска 10;
10) от 30.09.2022 г. за сума в размер на 360 лв. по вноска 14;
Представени са бележки за извършени на ПОС терминал плащания от В.
С. на „П.К.Б.“ ЕООД по договор №400047888309: от 30.06.2022 г. на сума в
размер на 360 лв. и от 28.10.2022 г. на сума в размер на 352 лв.
Представена е вносна бележка от 01.08.2022 г. за сума в размер на 360
лв., внесена от В. С. по сметка на „П.К.Б.“ ЕООД с основание „400047888309“.
От извлечения от банкова сметка е видно, че от В. С. са извършени
преводи по сметка на „П.К.Б.“ ЕООД, както следва:
4
1) от 29.12.2022 г. за сума в размер на 100 лв.;
2) от 30.01.2023 г. за сума в размер на 150 лв.;
3) от 30.01.2023 г. за сума в размер на 150 лв.;
4) от 07.02.2023 г. за сума в размер на 75 лв.;
5) от 07.02.2023 г. за сума в размер на 75 лв.;
6) от 07.03.2023 г. за сума в размер на 50 лв.;
7) от 07.03.2023 г. за сума в размер на 50 лв.;
8) от 15.03.2023 г. за сума в размер на 200 лв.;
9) от 15.03.2023 г. за сума в размер на 200 лв.;
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявените обективно и кумулативно съединени установителни искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. 3809/2024 г. по описа на РС -
Варна, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите,
предмет на установителните искове, като срещу заповедта длъжникът е
депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК и настоящите искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания на
заявителя в този смисъл. За сумите, предмет на осъдителните искове,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено и исковете са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания на
заявителя в този смисъл.
Безспорно е между страните по делото сключването на договор чрез
предаване от ищцовото дружество на ответника на сума в размер на 5000 лв., а
същото се установява и от представените по делото договор от 02.07.2021 г. и
анекси към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, декларации и общи условия,
всичките подписани от ответника, тъй като автентичността на документите не
е оспорена. Следователно между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение.
Претендираните вземания произтичат от сключения между страните
договор, който по своята правна характеристика е договор за потребителски
кредит по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК, затова клаузите му следва да бъдат
преценени служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК,
така и за неравноправност по см. на ЗЗП, доколкото ответникът има
качеството на потребител по см. на §13, ал. 1 от ДР на ЗЗП.
След сравнителен анализ на клаузите на договора за кредит и
относимите императивни правни норми съдът намира за недоказано, че
облигационната връзка между кредитодателя и потребителя е възникнала
съобразно задължителни за кредитодателите при извършването на дейност по
потребителско кредитиране правила, установени в ЗПК.
5
Съгласно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е
недействителен.
В случая е спазена писмената форма на процесния договор за
потребителски кредит. В съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 ЗПК договорът
съдържа дата и място на сключването му, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общ размер на
кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита.
Съставен е и е подписан погасителен план към договора.
В нарушение обаче на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е
отразено какви допускания са включени при изчисляване на годишния
процент на разходите, освен годишният лихвен процент. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Според легалната
дефиниция, дадена в §1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В процесния договор не е отразено как е формиран ГПР, тъй като не са
посочени кои допускания (вид на разхода по смисъла на §1, т. 1) и в какъв
процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на 49,15%. Посочен
е само процента на договорната лихва, която възлиза на 41% и участва при
формирането на годишния процент на разходите. За останалите обаче 8,15%
не е посочено никъде в договора или в общите условия какво по естеството си
представляват. Не може да направи преценка дали са едно или сбор от
няколко допускания по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, допълнителните услуги също следва да бъдат
включени при формиране на процента на ГПР, тъй като представляват общ
разход по кредита, още повече, че изрично са включени от самия кредитор в
общия дълг и месечните вноски по погасителния план. Действията,
предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани - пряко или косвено,
с заемното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички
те са свързани с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния
договор за кредит досежно срока за плащане (удължаване, разсрочване,
отсрочване).
Съгласно решение по дело №С-686/2019 г. на СЕС понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното
удължаване на срока на кредита, щом като от една страна, конкретните и
6
точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на
последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и
кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са
известни на кредитора.
В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките, съдът
констатира, че макар формално договорът за кредит да покрива изискуемите
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемо съдържане по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от съдържанието на сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната
стандартизирана информация за тези реквизити кредитополучателите следва
да могат да съпоставят наличните пазарни предложения и да упражнят избора
си съответно на индивидуалния си интерес. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на съдържанието, изискуемо с
императивна норма, е уредено като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето.
Като не е оповестил действителен ГПР в самия договор за кредит,
заемодателят е нарушил изисквания на закона и не може да се ползва от
сделката. В тази хипотеза според чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне
само чистата стойност на ползваната сума, без да се отчитат начислените въз
основа на договора лихва, такси и премии.
За ищеца не е възникнало вземане към ответника за всички останали
компоненти извън главницата по процесния договор за потребителски кредит,
а именно: за договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги „Ф.“ и
„Ф.“ и мораторни лихви, поради което предявените искове за заплащане на
тези суми се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят
изцяло.
На осн. чл. 23, изр. второ ГПК извършените плащания извън тези за
главница следва да се отнесат към погасяване само на действително
възникналото задължение за връщане на усвоената сума. Крайният срок по
погасителния план за издължаване на сумите за главница е 02.07.2024 г. и е
настъпил, поради което понастоящем е настъпила изискуемостта на всички
вноски за главница по кредита, които възлизат на общо 5000 лв.
Безспорно е, а и се установява от представените по делото разписки и
банкови извлечения, че ответникът е извършил погашения по договора в
размер на 4049,29 лв. Така се формира непогасен остатък за главница от
950,71 лв., до която сума установителният иск за главница следва да се уважи
като основателен.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240
ЗЗД за главница по договора за потребителски кредит е частично основателна
– за сума в размер на 950,71 лв., и следва да бъде уважена за тази сума, а за
горницата над нея до претендираните 3911,89 лв. – отхвърлена.
Исковите претенции с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за договорната лихва
по договора за потребителски кредит, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
7
Вследствие на частичното уважаване на иска за главница, основателна
се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху уважената част от
главницата, считано от датата на депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 28.03.2024 г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените разноски в заповедното и в настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковете. Представен е списък по чл. 80 ГПК за
направени разноски в заповедното производство в размер на 192,62 лв. за
държавна такса и 80 лв. за подготовка на документи, както и 182,62 за
държана такса в исковото производство. Обективирано е и искане за
определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
в исковото производство.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ
размер от 163,59 лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани
с оглед отхвърлената част от установителните искове до размер от 23,95 лв.,
която сума следва да се възложи в тежест на ответника, на основание чл. 78,
ал. 1 и 8 ГПК.
В исковото производство предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото за ищеца съдът
определя размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв. След
направени изчисления в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 30,32 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и в настоящото
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете. Представен е
списък по чл. 80 ГПК, в който е обективирано искане за определяне и
присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв. за представителство в
заповедното и в исковото производство. Представени са договори за правна
защита и съдействие от 12.04.2024 г., видно от който адв. Д. е предоставил
правно съдействие и защита на ответника при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и
обема на извършените от пълномощника процесуални действия по защитата
на страната в заповедното производство – подаване на възражение,
предявените четири вземания с цена от 6494 лв. и действащата към момента
на уговаряването между страните редакция чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 НМРАВ,
съдът намира, че справедливото възнаграждение, което следва да се определи,
възлиза на сумата от 474,70 лв. без ДДС или 569,64 лв. с ДДС, която се дължи
на адв. Д..
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и
обема на извършените от пълномощника процесуални действия по защитата
на страната в исковото производство – подаване на отговор на исковата молба
и на молба по хода, предявените шест иска с цена от 8860,68 лв., неявяването
на процесуалния представител в открито съдебно заседание без посочване на
уважителни причини и действащата към момента на уговаряването между
страните редакция чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, съдът намира, че справедливото
възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на сумата от 1186,07 лв.
8
без ДДС или 1423,28 лв. с ДДС, която се дължи на адв. Д..
Възражението за прекомерност на ищеца е неоснователно с оглед по-
горе извършената преценка на конкретните особености на производството при
определяне на адвокатското възнаграждение от съда.
На адвоката се дължат сумите с ДДС предвид представените
доказателства, че същият е регистриран по ЗДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. Д.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ №**, вх. *, ет. *, ап. ***, дължи на
"П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Б.“ №**, бл. ***, вх. *, сума в размер на 950,71 лв. (деветстотин и петдесет
лева и седемдесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №40004788309/02.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.03.2024 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. №3809/2024 г. по описа на РС – Варна, като ОТХВЪРЛЯ
установителните искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата от 950,71 лв.
(деветстотин и петдесет лева и седемдесет и една стотинки) до предявения
размер от 3911,89 лв. (три хиляди и единадесет лева и осемдесет и девет
стотинки) за главница, както и сума в размер на 1915,91 лв., представляваща
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2023
г., сума в размер на 420,11 лв. (четиристотин и двадесет лева и единадесет
стотинки), представляваща лихва за забава в размер на за периода от
02.11.2021 г. до 05.12.2023 г., и сума в размер на 246,09 лв. (двеста
четиридесет и шест лева и девет стотинки), представляваща законна лихва,
дължима от 05.12.2023 г. до 27.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №3809/2024 г.
по описа на РС – Варна, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, срещу В. Д. С.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, т. 3 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за
осъждане на В. Д. С. да заплати на "П.К.Б." ЕООД сума в размер на 833,36 лв.
(осемстотин тридесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за ползвана и закупена услуга „Ф.“ и сума в размер
на 1533,32 лв. (хиляда петстотин тридесет и три лева и тридесет и две
стотинки), представляваща дължимо възнаграждение за закупена услуга „Ф.“,
за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение с влязло в сила
разпореждане по ч. гр. д. №3809/2024 г. по описа на РС – Варна, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН **********, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ***, сума в размер на 23,95 лв. (двадесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща сторени в заповедното производство по ч. гр. д.
№3809/2024 г. по описа на РС – Варна, съдебно-деловодни разноски, както и
сума в размер на 30,32 лв. (тридесет лева и тридесет и два лева),
представляваща сторени в настоящото исково производство съдебно-
9
деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на адв. А. Д., личен
№***, вписан в САК, сума в размер на 569,64 лв. с ДДС (петстотин шестдесет
и девет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за заповедното производство по ч. гр. д. №3809/2024 г. по
описа на РС – Варна, както и сума в размер на 1423,28 лв. с ДДС (хиляда
четиристотин двадесет и три лева и двадесет и осем стотинки) за настоящото
исково производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10